Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260328/22.7.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на деветнадесети юли 2021 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2495/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу З. С.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 3379,56 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 3379,56  лева, представляваща 2144,56 лева главница – неплатени вноски по договор за паричен заем от 27.04.2017г./сключен между солидарен с ответника длъжник и ищцов цедент – „***“ ООД/; 656,49 лева договорна лихва, за периода 23.11.2017г. – 27.02.2019г.; 578,51 лева лихва за забава, за периода 23.11.2017г. – 03.02.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 245/2020г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното, ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,  подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди несъобщаване на цесията на длъжника и погасяване вземанията с изтичане на предвидената давност.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовия в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 27.04.2017г., цедент на ищеца /“***“ ООД/, дал заем на И.Д.П., в размер на 2700 лева. Уговорената сума следвало да се връща месечно, на конкретно посочени дати, последната 27.02.2019г.. Уговорената месечна вноска била в размер на 175,07 лева. Според заключението на ССЕ, отчитайки плащанията на заемополучателя, в размер на 1777 лева, задължението възлиза на исковите суми. С договор за поръчителство от същата дата 27.04.2017г., ответникът и трето неучастващо в делото лице се задължили да отговарят за задълженията на заемополучателя, по процесния договор. С такъв от 28.03.2019г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 03.02.2020г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, като преди това, на посочените в договора адреси за кореспонденция със заемополучателя, изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, без да са получени. За такова действие бил надлежно упълномощен от цедента. В хода на настоящото производство, уведомление за цесията, не е получавано от ответника, който е представляван от назначения му особен представител.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Част от посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор само по валидността на прехвърлянето на вземането. То обаче, не съществува, не само в търсения размер, но и въобще, по отношение на ответника. Причината за това е, че искът спрямо длъжника /И.П./ е предявен, в по дълъг от шестмесечния, преклузивен  срок, посочен в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Според приложения към договора погасителен план, последната погасителна вноска е била с падеж 27.02.2019г., а заявлението по чл. 410 ГПК е предявено на 03.02.2020г.. Както е посочено в т. 4 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи и прилага служебно срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, а според изобилната по въпроса практика, изтичането му прекратява самото поръчителство, което освобождава настоящия ответник от отговорност и е достатъчно за отхвърляне на исковете, без да се обсъждат възраженията заявени от особения му представител.

   

При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев” № 25, ет. 2, офис № 4, срещу З. С.И., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3379,56  лева, представляваща 2144,56 лева главница – неплатени вноски по договор за паричен заем от 27.04.2017г./сключен между солидарен с ответника длъжник и ищцов цедент – „***“ ООД/; 656,49 лева договорна лихва, за периода 23.11.2017г. – 27.02.2019г.; 578,51 лева лихва за забава, за периода 23.11.2017г. – 03.02.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от 03.02.2020г., до окончателното плащане, като неоснователни.   

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: