Решение по дело №456/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано по повод
на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, от което е видно, че с Решение № 13.3513269.2 от 27.12.2022г., влязло в сила
на 24.01.2023г., издадено от несъдебен орган –Централна служба „Глоби и парични
санкции“ на Полицейски президиум Райнпфалц, Германия по отношение българския
гражданин А. В. Б. е наложена по реда на по реда на чл.41 ал.1 във връзка с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от
Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.3 от Федералния каталог за финансови
санкции (BKat) финансова санкция в размер на 88,50 евро, от които глоба в размер на
60 евро и разходи по съдебното и административно производство в размер на 28,50
евро. Изпратеното удостоверение /вкл. и на български език/ е издадено по смисъла на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на
чл. 30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. Сливен заявява, че са
налице всички формални условия за признаване решението за налагане на
финансовата санкция, поради което счита, че съдът следва да признае влязлото в сила
решение, с което е наложена фанансовата санкция на засегнатото лице и да изпрати
същото за изпълнение в НАП.
Засегнатото лице се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че знае за
наложената му финансова санкция и че ще я плати.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице А. В. Б. е български гражданин, с постоянен адрес гр. Н.З.,
обл. Сливен и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 вр. чл. 6 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции е Окръжен съд – Сливен.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение Решение № 13.3513269.2 от
27.12.2022г., влязло в сила на 24.01.2023г., издадено от несъдебен орган –Централна
служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски президиум Райнпфалц, Германия, с
което на засегнатото лице А. В. Б. по реда на чл.41 ал.1 във връзка с Приложение 2,
чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.3.3 от Федералния каталог за финансови санкции
(BKat) е наложена финансова санкция в размер на 88,50 евро, от които глоба в размер
на 60 евро и разходи по съдебното и административно производство в размер на
28,50евро. Левовата равностойност на сумата от 88,50 евро е 173,09 лева.
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата на
извършване на нарушението от засегнатото лице Б. са следните: на 16.10.2022г. в 03:23
часа в гр.Виндхаген, федерална автомагистрала 3 при 41,900-ия километър, землище
Виндхаген, близо до телефонна колонка за повикване на помощ при посока на
движението – гр.Франкфурт на Майн, с лек автомобил рег.№ А 9006 НТ превишил
максимално допустимата скорост извън населени места със 17 км/ч; Допустима
скорост 120 км/ч; Установена скорост 137 км/ч (след приспадане на границата на
1

толерантност).
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова
санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка
на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба и разходи по
съдебното и административното производство. Нарушението, осъществено от
засегнатото лице А. В. Б. попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от
органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла
на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е
удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа,
така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото:
няма данни срещу същото лице и за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено
решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за
евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо
лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че лицето
е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са
налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки
за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен
орган Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски президиум
Райнпфалц, Германия. С решението на несъдебния орган българският гражданин А. В.
Б. е осъден да заплати глоба и направените разноски по съдебното и
административното производство в общ размер на 88,50 евро, чиято левова
равностойност към датата на постановяване на решението в издаващата държава
173,09 лева.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се
2

изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

3

Номер на акта:	131
Дата:	21 август 2023 г. (в сила от 29 август 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200456
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 август 2023 г.

Решение по дело №456/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите