Решение по дело №3437/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                       23.12.2019г.                                Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                          XI  Граждански състав

На 02.12.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №3437 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.234 КТ – за заплащане на сумата 441,00лв. за неизпълнение на задължение за възстановяване на разходи за обучение вследствие неизпълнение на задължение за работа при работодателя за определения срок след завършено обучение на фирма „Ешвайлер“ в Германия, гр.Кийл, и за заплащане на сумата 2226,22лв. за неизпълнение на задължение за възстановяване на разходи за обучение вследствие неизпълнение на задължение за работа при работодателя за определения срок след завършено обучение на фирма „Радиометър“ в Дания, гр.Брьонхож, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски по делото.   

Исковете са предявени от „ПЕРФЕКТ МЕДИКА“ ООД гр.Стара Загора срещу П.М.Б.. С исковата молба се твърди, че ответникът бил в трудово правоотношение с „ПЕРФЕКТ МЕДИКА“ ООД в периода 29.09.2016 - 26.05.2019г. съгласно Трудов договор №16/29.09.2016г., и Допълнително споразумение №16/01.01.2019г. Трудовото правоотношение на ответника с „ПЕРФЕКТ МЕДИКА“ ООД било прекратено по негова молба на основание  чл.326, ал.1 от КТ на 26.05.2019г. С негово съгласие и съгласно заповед №18/19.01.2017г. на управителя на дружеството, ответникът бил командирован за участие в курс на обучение за сервизни специалисти, организиран от фирма „Ешвайлер" в Германия, град Кийл, за срок от шест дни - от 05.02.2017г. до 10.02.2017г. включително, с право на пътни, квартирни и дневни пари, за сметка на ищеца. Общата стойност на разходите за завършения курс в град Кийл от ответника възлизали на 1759,49лв. Според подписана на 03.01.2017г. от ответника декларация на основание чл.234 от КТ, същият поел задължение да работи при ищеца за период от три години след завършване на курса на обучение - т.е. след 10.02.2017г. Декларирал готовност (задължение) да възстанови направените разходи по обучението си в град Кийл от 05.02.2017г. до 10.02.2017г. в случай на прекратяване на трудовия му договор по негова молба преди изтичането на срока. Във връзка с постигнатата договореност между страните на основание чл.234 от КТ към 26.05.2019г. пропорционално на отработеното време след 10.02.2017г. ответникът оставал със задължение да възстанови стойността на извършените разходи по това обучение за повишаване на квалификацията в размер на 441,00лв. Също с негово съгласие и видно от заповед №21/22.01.2018г. на управителя на ищцовото дружество ответникът бил командирован за участие в курс на обучение за сервизни специалисти, организиран от фирма „Радиометър“ в Дания, град Брьонхож, за срок от тринадесет дни - от 11.03.2018г. до 23.03.2018г. включително, с право на пътни, квартирни и дневни пари, за сметка на ищеца. Общата стойност на разходите за завършения курс в град Брьонхож от ответника възлизала на 3642,91лв. Според подписана на 09.03.2018г. от ответника декларация на основание чл.234 от КТ, същият поел задължение да работи в „ПЕРФЕКТ МЕДИКА“ ООД за период от три години след завършване на курса на обучение - т.е. след 23.03.2018г. Декларирал и готовност (задължение) да възстанови направените разходи по обучението си в град Брьонхож от 11.03.2018г. до 23.03.2018г. в случай на прекратяване на трудовия му договор по негова молба преди изтичането на срока. Във връзка с постигнатата договореност между страните на основание чл.234 от КТ към 26.05.2019г. пропорционално на отработеното време след 23.03.2018г. ответникът оставал със задължение да възстанови стойността на извършените разходи по това обучение за повишаване на квалификацията му в размер на 2226,22 лв.

Моли съдът да постанови решение, по силата на което ответникът П.М.Б. да бъде осъден да заплати на „ПЕРФЕКТ МЕДИКА“ ООД, както следва: сумата от 441,00лв., представляващи дължим остатък от разноските по обучението на ответника пропорционално на отработеното време след завършване на курса на фирма „Ешвайлер" в Германия, град Кийл, за повишаване на квалификацията му, съгласно постигнатата договореност на основание чл.234 от КТ с работодателя му; сумата от 2226,22лв. представляващи дължим остатък от разноските по обучението на ответника пропорционално на отработеното време след завършване на курса на фирма „Радиометър" в Дания, град Брьонхож, за повишаване на квалификацията му, съгласно постигнатата договореност на основание чл.234 от КТ с работодателя му, заедно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда. Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът не е подал писмен отговор. По делото е постъпил писмен отговор на ответника извън едномесечния срок по чл.131 ГПК, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва трудовото правоотношение между страните, както и че е посетил два курса за обучение в Германия и Дания, но оспорва наличието на договор за обучение по смисъла на чл.234 КТ. Оспорва ищецът да е направил някакви разходи за обучението на ответника извън командировъчните разходи, които не подлежат на възстановяване. Оспорва представените от ищеца декларации за съгласие за работа при ищеца за период от три години след завършване на съответния курс, като твърди, че с тези декларации всъщност ответникът не е пое задължение произтичащо от договор по реда на чл.234 КТ. Ответникът твърди, че е изпълнил заповед за командироване и участие в курс за обучение, но не имал никакви други задължения във връзка с това обучение и не дължи възстановяване на каквито и да било разходи. Не били представени доказателства от страна на ищеца и за завършени курсове от страна на ответника. Не били представени доказателства от страна на ищеца трудовият договор между страните да е бил изменен съобразно новопридобитата квалификация от страна на работника съгласно разпоредбата на чл.237 КТ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Безспорно е установено по делото, че ответникът е работил в „ПЕРФЕКТ МЕДИКА“ ООД гр.Стара Загора. По делото са представени и приети като доказателства копие от Трудов договор №16/ 29.09.2016г.; Допълнително споразумение №16/ 01.01.2019г., от които е видно, че ответникът е работил в ищцовото дружество първоначално на длъжността „Техник, електронна техника“, изменена с допълнително споразумение от 01.01.2019г. на длъжността „Сервизен специалист, електронна техника“.

От представените и приети като писмени доказателства копия на: Декларация от 03.01.2017г.; Декларация от 09.03.2018г.; Заповед №21/22.01.2018г.; Заповед №18/19.01.2017г.; Фактура №156155-130/10.02.2017г. с касова бележка №9093/ 10.02.2017г.; билет за пътуване №4550015/ 10.02.2017г.; бордна карта на САС от 23.03.2018г.; бордна карта на Луфтханза от 11.03.2018г. за полет София-Франкфурт; бордна карта на Луфтханза от 11.03.2018г. за полет Франкфурт-Копенхаген; бордна карта на Луфтханза от 05.02.2017г. за полет София-Мюнхен; бордна карта на Луфтханза от 05.02.2017г. за полет Мюнхен- Хамбург; бордна карта на Луфтханза от 10.02.2017г. за полет Хамбург-Франкфурт; бордна карта на Луфтханза от 10.02.2017г. за полет Франкфурт-София; квитанция на Форекс банк* Копенхаген от 16.03.2018г.; копие на фактура на Хотелска верига Арп-Хансен Копенхаген за платени нощувки, храна и напитки за периода 11.03.2018 - 23.03.2018г.; касова бележка за таксиметров превоз от 23.03.2018г.; карта за градски транспорт за 11.03.2018г., Сертификат на П.Б. за успешно завършено обучение за работа и поддръжка на кръвно-газови електролитни анализатори на Ешвайлер, Сертификат на П.Б. за сервизно обучение за АВL90FLEX на Радиометър Медикал АпС, Сертификат на П.Б. за сервизно обучение за АВL80FLEX на Радиометър Медикал АпС, Сертификат на П.Б. за сервизно обучение за АВL9 на Радиометър Медикал АпС, Сертификат на П.Б. за сервизно обучение за АВL800FLEX на Радиометър Медикал АпС е видно, че ответникът е преминал две обучения в чужбина за повишаване на квалификацията си. Едното обучение е било курс за сервизни специалисти, организиран от фирма „Ешвайлер" в гр.Кийл, Германия, за срок от шест дни - от 05.02.2017г. до 10.02.2017г. За това обучение работодателят е командировал ответника, като му е заплатил всички разходи за пътни, дневни и квартирни на обща стойност 1759,49лв. Второто обучение е било курс за сервизни специалисти, организиран от фирма „Радиометър“ в Дания, град Брьонхож, за срок от тринадесет дни - от 11.03.2018г. до 23.03.2018г. включително. За това обучение работодателят е командировал ответника, като му е заплатил всички разходи за пътни, дневни и квартирни на обща стойност 3642,91лв. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника.

Спорно между страните е обстоятелството дали се касае за сключени договори по реда на чл.234 КТ. Писмени договори за повишаване на квалификацията на работника не са били сключени. Такова задължение обаче страните са нямали. Законът не изисква писмена форма на договора за квалификация като форма за действителност. Поради тази причина договорките между страните могат да бъдат установени с всички доказателствени средства. Безспорно е, че ответникът е подписал две декларации, с които изразява съгласие за съответните обучения. В декларациите са описани разходите за обученията, които са направени от работодателя и работникът е декларирал съгласие, че ще работи при същия работодател за период от три години след завършване на всяко от обученията, като в противен случай се задължава да възстанови на работодателя разходите за обученията пропорционално на отработеното време. И двете декларации са подписани на дата, предхождаща съответното обучение, като изрично в тях е записано, че разходите за обучението се попълват след приключването му. Съдът намира, че това обстоятелство не опорочава изявлението на ответника, с което той се е задължил да работи при същия работодател за три години след приключване на обучението. Съдът не споделя доводите на ответника, че в декларациите не се предвиждали задължения за работодателя. Това безспорно е така, но декларациите сами по себе си не са договори по чл.234 от КТ. Това не се твърди и от ищеца. Поради тази причина и предвид факта, че договорите са сключени в устна форма, в декларациите се съдържат доказателства за някои от клаузите на договорите. Например за стойността на направените разходи, с които и работникът се е съгласил, както и за срока по чл.234, ал.3, т.1 КТ, за който са се споразумели страните. Ответникът твърди, че работодателят не е изменил трудовото му правоотношение след завършването на съответния квалификационен курс, но не бяха представени доказателства за поемане на такова задължение от страна на ищеца. Освен това, дори работодателят да е имал такова задължение, неизпълнението му не води до недействителност или несъществуване на договора за квалификация. Поемането на задължение от работодателя за изменение на трудовото правоотношение с квалифицирания работник не е задължителен компонент от договора за квалификация и липсата на договорка в този смисъл между страните не означава, че такъв договор не е бил сключен.

От представените счетоводни документи за осъществени плащания и сертификати за завършени обучения, които не са оспорени от ответника, следва да се приеме, че са установени задължителните елементи на договора по  чл.234 КТ. Със съгласието и участието си в съответните обучения, предложени му от работодателя, ответникът е изразил волята си да повишава квалификацията си по съответната специалност, по която работи и страните са постигнали съгласие относно мястото, формата и времето на обучението, както и за финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Тъй като договорът по  чл.234, ал.1 КТ има характер на трудов, но писмената му форма не е въздигната от закона в условие за действителност, то задължителните елементи на договора могат да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства. Представените декларации, подписани от ответника, представляват негово изявление за приемане на условия по  чл.234, ал.3 КТ.

Ответникът организира защитата си около твърдението, че осъществените пътувания са по естеството си командировки, като разходите по тях не се дължат от работника по аргумент на чл.215 КТ. Фактът, че работодателят е оформил отсъствието на работника и е определил дължимите за пътуванията пътни, дневни и квартирни пари, не води до извода, че пътуванията са с цел извършване на работа в полза на работодателя на място, различно от мястото за полагане на труд от работника, а и ответникът не е подкрепил твърденията си с доказателства в тази насока. /така Решение №160 от 7.06.2011г. на ВКС по гр. д. №617/2010г., IV г. о., ГК/.

Предвид гореизложеното съдът приема за доказано, че страните са сключили два договора за повишаване на квалификацията на ответника по реда на чл.234 КТ, като са предвидили разходите за обученията да се поемат първоначално от работодателя срещу насрещното задължение на работника да работи при същия работодател за срок от три години след завършване на съответното обучение. При неизпълнение на това задължение страните са предвидили санкция за работника – възстановяване на разходите за обучението съразмерно на отработеното време.

Безспорно е и обстоятелството, че трудовият договор между страните е прекратен по инициатива на ответника видно от приетите като писмени доказателства копия на Молба вх.№49/26.02.2019г.; Заповед №3/16.05.2019г. С прекратяването на трудовото правоотношение ответникът не е изпълнил задължението си да работи при ищеца за уговореното време след приключване на обучението. По първия договор за обучение ответникът е следвало да работи при същия работодател до 10.02.2020г., а по втория договор – до 23.03.2021г. Ищецът е изчислил дължимите разходи съразмерно на отработеното време, като счита, че ответникът му дължи по първия договор сумата от 441,00лв., а по втория договор сумата от 2226,22лв. Ответникът изрично в съдебно заседание чрез процесуалния си представител призна размера на сумите, които следва да се възстановят в случай, че се докаже задължение за това, поради което съдът не събра допълнителни доказателства в тази насока, а приема за ненуждаещи се от доказване размера на сумите пропорционално на отработеното време.

Съдът намира, че исковете за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорите съразмерно на неотработения период, а именно за времето от прекратяване на трудовото правоотношение – 26.05.2019г. до изтичане на три години от завършване на съответния курс за обучение – 10.02.2020г. по първия договор и 23.03.2021г. по втория договор са основателни за предявения размер от 441,00лв. по договора за обучение в курс за сервизни специалисти, организиран от фирма „Ешвайлер" в гр.Кийл, Германия, и 2226,22лв. по договора за обучение в курс за сервизни специалисти, организиран от фирма „Радиометър“ в Дания, град Брьонхож, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане и следва да бъдат уважени в този размер.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, в негова тежест следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 139,05лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 410,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.М.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на „ПЕРФЕКТ МЕДИКА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Новозагорско шосе“, бл.1, представлявано от управителя Александър Недялков, сумата от 441,00лв. /четиристотин четиридесет и един лева/, представляващи дължим остатък от разноските по обучението на ответника пропорционално на отработеното време след завършване на курса на фирма „Ешвайлер“ в Германия, град Кийл, за повишаване на квалификацията му; сумата от 2226,22лв. /две хиляди двеста двадесет и шест лева и 22 стотинки/, представляващи дължим остатък от разноските по обучението на ответника пропорционално на отработеното време след завършване на курса на фирма „Радиометър“ в Дания, град Брьонхож, за повишаване на квалификацията му, заедно със законната лихва върху дължимите суми считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 01.07.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 549,05лв. /петстотин четиридесет и девет лева и 05 стотинки/, представляваща направените съдебни и деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: