№ 90
гр. Враца, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1492 от 09.03.2022г., подадена от
"БГ Рент 2017" ЕООД, гр.Враца, чрез пълномощник адв. М.Л. АК-Враца,
против решение № 26/20.01.2022. на Районен съд - Враца, постановено по гр.
дело № 3554/2021г. в неговата цялост, с което е прогласен за недействителен,
като сключен във вреда на представлявания, на основание чл.40 от ЗЗД,
договор за наем на земеделски земи от 10.11.2020 г., с нотариална заверка на
подписите рег. № 5796/10.11.2020г. на нотариус А. В. № *** на Нотариалната
камара с район на действие PC - Враца, вписан в СВ - гр. Бяла Слатина с вх.
рег. № 3300/11.11.2020г., акт № 81, том 6, сключен между Ц. Т. Ц., ЕГН:
********** от с. ***, чрез неговия пълномощник М. К. А., ЕГН: **********
и „БГ Рент 2017“ ЕООД, ЕИК: ***, по силата на който ищецът, чрез неговия
пълномощник, е предоставил на ответника за временно ползване свои
недвижими имоти в землището на с. ***, Община Бяла Слатина, Област
Враца, и е осъден ”БГ Рент 2017” ЕООД да заплати на Ц. Т. Ц. сумата 2050.04
лева - разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и противоречи на
1
чл. 40 ЗЗД. Поддържа, че само въз основа на близки родствени отношения
между пълномощника и управителя на ответника и косвени изводи съдът е
възприел за установена и доказана фактическата обстановка по липса на
положена грижа на добър стопанин от страна на пълномощника, наличие на
сговор за увреждане и самото увреждане. Посочва, че клаузата от договора по
увреждащата сделка, която предвижда заплащане на наем в размер на 40 лв.
на дка, е обсъдена единствено във вреда на ищеца и третото лице - помагач,
тъй като вероятното и хипотетично развитие при изпълнение на този договор
би могла да изключи дори напълно възмездния характер по заплащане на
наем при неосъществено ползване. Счита, че само въз основа на близката
родствена връзка между пълномощника и управителя на ответника, която е
безспорен факт по делото, няма как да се направят правно обосновани изводи
за наличието на увреждане и сговор. Изтъква, че от мотивите на решението не
става ясно и недвусмислено как е увреден ищеца от сделка по наем,
извършена от негово име, при наем от 40 лв. на декар годишно плащане,
което е средното рентно плащане, удостоверено официално от ОД Земеделие
- Враца за процесната година. Счита, че само въз основа на този липсващ
елемент от доказването на ищеца, исковата претенция е следвало да бъде
отхвърлена като неоснователна, тъй като фактическия състав на приложимата
по иска правна норма не е доказан в цялост. Моли съда да отмени
обжалваното решение и по същество да отхвърли иска, като му присъди
деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Ц. Т. Ц., ЕГН:
**********, от с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, чрез адв. В.Ч. от АК -
Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло като
неоснователна въззивната жалба. Въззиваемият твърди, че управителят и
едноличен собственик на капитала на ответника „БГ Рент 2017“ ЕООД е син
на пълномощника, сключил увреждащата от негово име сделка на управление
- договор за наем на земеделска земя, поради което недобросъвестността на
ответника като трето лице е презюмирана. Поддържа, че ответникът и
неговият помагач не разполагат с оригинал от процесното пълномощно, което
е чиста форма на неизпълнение на задължението по чл.183 ГПК, поради което
моли съда да приеме, че пълномощното се счита за изключено от
доказателствата по делото, като по този начин ответникът и неговия помагач
не установяват наличието на доверителна сделка с ищеца. Посочва, че
клаузата на чл.3 от договора за наем на земеделски земи от 10.11.2020г.,
сключен между него, чрез пълномощника му М. К. А., и ответното дружество
на сина му Ю. М. К., при наемна цена от 40 лв./дка "за използваната част от
земеделската земя“ допуска ответникът да не заплати наемна цена за всеки
един декар, а само за използваната. Изтъква, че довереникът А. не е изпълнил
задълженията си към доверителя по чл.284 ЗЗД и сделката е останала
"скрита“ за ищеца, макар и да е била вписана в имотния регистър и че по този
начин пълномощникът е злоупотребил с даденото му доверие и е сключил
сделка със сина си във вреда на ищеца. Недобросъвестността на ответника се
2
предполага по аналогия от чл. 135, ал.2 ЗЗД, което е допълнителен аргумент в
подкрепа тезата на ищеца за недействителност на упълномощителната сделка.
Счита, че сключеният на 10.11.2020г. тригодишен наемен договор пряко го
уврежда, защото го лишава от възможност да ползва собствената си
земеделска земя за продължителен период от време и той не е имал
намерение да я отдава под наем на ответника и/или на друго лице при
никакви условия, защото тя му е необходима за собственото производство,
което обстоятелство е било известно на ответника и неговия помагач, след
като са "скрили" сключения по между им наемен договор. Твърди, че
действията на помагача и ответника са предварително съгласувани и
предназначени да го увредят като го лишат от правото на ползване на
собствената му земя, тъй като за същия период ползва земята чрез своето
дружество, което е показателно за субективните му намерения. Счита, че при
така установените правни и фактически положения, несъмнено се проявява
фактическия състав на чл.40 ЗЗД, при който договорът за наем от 10.11.2020г.
не произвежда действие за представлявания; затова и решението на
районният съд се явява правилно и обосновано. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно и да му присъди сторените от него
разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от третото лице –
помагач М. К. А..
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание по делото въззивникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Въззиваемия Ц. Т. Ц. и третото лице помагач М. К. А., редовно
призовани, не се явяват и не се представляват в съдебното заседание.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Ц. Т. Ц., ЕГН:
********** от с. ***, Община Бяла Слатина, Област Враца, срещу "БГ Рент
2017" ЕООД, гр.Враца, ЕИК: ***, с искане за приемане за установено, че
договор за наем на земеделска земя от 10.11.2020г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 5796/10.11.2020г. на нотариус А. В. № *** на нотариалната
камара с район на действие PC - Враца, вписан в СВ - гр. Бяла Слатина с вх.
рег. № 3300/11.11.2020г., акт №81, том 6, сключен между Ц. Т. Ц. и „БГ РЕНТ
2017“ ЕООД, гр. Враца, няма действие за Ц. Т. Ц., на основание чл.40 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на
13.01.2012г. упълномощил лицето М. К. А. /пълномощник/ пред нотариус Г.
Х. рег. № *** на НК с район на действие PC - Бяла Слатина, със следните
права: по чл.38 от ЗЗД, да го представлява пред всички необходими
инстанции в РБ с право да закупува недвижими имоти - земеделска земя на
3
територията на РБ, при цена и при условия каквито той прецени, да сключва
договори за аренда и наем със собствената му земеделска земя, за пред ОбСЗ,
физически и юридически лица във връзка с извършване на споразумения или
служебни разпределения с цел окрупняване на масиви за ползване.
Пълномощното е издадено без краен срок и е било предадено в оригинал на
пълномощника в момента на издаването му, като упълномощителя-ищец не
разполага с екземпляр или препис от същото. Ищецът посочва, че е
собственик на земеделски земи, които закупува на свое име и отдава под наем
или аренда на собствено си дружество „Балмек - Т. и сие“ СД, с. ***, ЕИК:
***, в което той е неограничено отговорен съдружник и управител, че това
дружество е регистриран земеделски производител още преди
упълномощителната сделка от 13.01.2012г., и че чрез това дружество
извършва селскостопанска дейност по производство и търговия с
непреработена земеделска продукция върху собствени и/или наети земи в
различни землища, включително землище с. ***. Поддържа също, че през
лятото на 2021 г. разбрал, че 381,273 дка от собствената му земя се дублира
със заявена от ответника, като ползвател за стопанските 2021/2022, 2022/2023
и 2023/2024 години по силата на договор за наем на земеделски земи от
10.11.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 5769/10.11.2020г. на
нотариус № *** - А. В., с район на действие PC - Враца, вписан в СВ - гр.
Бяла Слатина с вх. рег. № 3300/11.11.2020г., акт № 81, том 6, сключен между
ищеца, чрез пълномощника му М. К. А., легитимирал се пред нотариуса с
пълномощно рег. № 185 и 186/13.01.2012г., том I, акт 6 на нотариус Г. Х. рег.
№ *** на НК с район на действие PC - гр. Бяла Слатина, и ответното
дружество на сина му Ю. М. К., при наемна цена от 40 лв./дка и то само „за
използваната част от земеделската земя”. Посочва, че към този момент
напълно е забравил за това пълномощно, още повече, че отношенията му с
пълномощника М.А. са влошени от 2014 година, че последният е спрял да
купува земя за него, а още по-малко да я отдава от негово име на трети лица
за ползване, че подобно действие дори не е коментирано между доверител и
довереник, защото последния от дълги години сам обработва земите си /чрез
собствено търговско дружество/, че нито е знаел за сключения с ответника
договор за наем на 10.11.2020г., нито е бил уведомен от А. или от сина му,
както преди подписването му, така и след това, че между тях не е имало
подобна тема на разговори, защото те не разговарят от години и контактите
по между им са преустановени. Поддържа, че не е желаел земята му да бъде
отдавана под наем от А. при каквито и да било условия, защото я ползва за
себе си и той решава кога и как това да се случва, поради което е сметнал
упълномощителната сделка за прекратена и не е допускал, че А. ще
злоупотреби след повече от 9 години с пълномощното, което му е издал на
времето. Изтъква също, че довереникът А. не е изпълнил задълженията си
към доверителя по чл.284 ЗЗД и сделката е останала „скрита“ за него, макар и
да е била вписана в имотния регистър. Счита, че така пълномощникът е
злоупотребил с даденото му доверие и е сключил сделка със сина си във вреда
4
на ищеца. Твърди, че знанието за увреждащата сделка у сина Ю. К. се
предполага на основание чл. 135, ал.2 ЗЗД, макар и това да няма пряко
отношение към действието на сключения наемен договор спрямо него, защото
третото лице често пъти е добросъвестно /в случая обаче е различно/.
Посочва, че незабавно след като узнава за сделката, на 08.06.2021г. отишъл
при нотариус Г. Х. и оттеглил процесното пълномощно per. № 185, 186 от
13.01.2012г., том I, акт 6 на същия нотариус, което като действие е
показателно за отношението на ищеца към действията на пълномощника. Във
връзка с изложеното твърди, че сключеният на 10.11.2020г. тригодишен
наемен договор пряко го уврежда, защото го лишава от възможност да ползва
собствената си земеделска земя за собственото производство за
продължителен период от време, а пълномощника и неговия син са добре
запознати с това.
В срочно подаден отговор ответникът е оспорил предявената претенция
като неоснователна. Твърди, че формалното изложените твърдения за
действия по увреждане, знание и настъпила вреда са голословни, тъй като не
се подкрепят от доказателства, че твърденията на ищеца за презумпция за
знание /с препращане за приложение по аналогия от чл. 135 ЗЗД/ между
управителя на ответното дружество и пълномощника - негов баща не
разширяват презумпцията и по отношение на умисъла /сговаряне/ за
увреждане или наличие на вреда. Посочва, че твърденията на ищеца за
краткотрайни отношения между него и пълномощника, възникнали по силата
на упълномощаването, са неверни, тъй като пълномощникът е осъществил
многобройни сделки за покупко-продажби и наеми на земеделска земя, които
ищецът е одобрил с конклудентни действия /каквато е била и практиката
помежду им/, като е приел съответните нотариални актове и договори,
сключени от негово име, а в последствие е започнал да обработва,
регистрира, ползва и/или отдава под наем закупените земи; отправял е от
името на ищеца и нотариални покани, заявления и др. до трети страни /частни
лица и публични институции/ във връзка с подобни правоотношения, които
не са оспорени от упълномощителя до настоящия момент. Поискал е
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и е претендирал разноски.
Конституираният, на основание чл. 218 ГПК, М. К. А., ЕГН **********,
като трето лице-помагач на страната на ответника „БГ РЕНТ 2017“ ЕООД, е
изразил становище за неоснователност на предявения иск в първото по
делото заседание пред първоинстанционния съд.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.40 от ЗЗД
съдът се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като го е уважил.
5
За да постанови този резултат решаващият състав е приел от фактическа
страна, че с договор за наем на земеделски земи от 10.11.2020 г. с нотариална
заверка на подписите, ищецът, представляван от М. К. А., е предоставил на
ответника ”БГ Рент 2017” ЕООД, представляван от управителя Ю. М. К., за
временно /3 стопански години, считано от 01.10.2021 г./ и възмездно /40
лв./дка за използваната част от земеделската земя/, ползване свои недвижими
имоти в землището на с.***, Област Враца. Посочил е, че с пълномощно с
нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №№ 185 и 186/13.01.2012
г. на нотариус с район на действие РС - гр. Бяла Слатина Г. Х. рег. № *** на
НК, ищецът е упълномощил безсрочно М. К. А. да закупува от негово име и
за негова сметка земеделска земя, както и да сключва договори за аренда и
наем на негова земеделска земя, а с декларация с нотариална заверка на
подписа и съдържанието рег. № 2087 и 2088/08.06.2021 г. на същия нотариус,
ищецът е оттеглил пълномощното. Приел е също, че с договори за наем на
земеделски земи от 18.07.2017 г., 12.07.2018 г. и 24.07.2019 г., 10.07.2020 г. и
от 05.07.2021 г., ищецът е отдавал под наем на собствено си дружество
„Балмек - Т. и сие“ СД, с. ***, ЕИК: ***, в което той е неограничено
отговорен съдружник и управител, свои земеделски земи в землището на
с.***, включително част от земите от договора от 10.11.2020 г., като в същите
е била уговорена наемна цена от 50 лв./дка. Посочил е, че ищецът е бил
представляван от М. К. А. при покупки и продажби на земеделски земи и при
отправяне на покани за плащане на заявления за вписване прекратяване на
договори за аренда в периода 20.01.2012 г.- 22.12.2014 г. /по представения
договор за наем от 03.06.2015 г. ищецът е бил представляван от управителя на
ответника/, което е установено от представените нотариални актове, договор
за наем, нотариални покани и заявления до Служба по вписванията. От
показанията на разпитания по делото свидетел съдът е приел за установено,
че ищецът се занимава със земеделие, обработва земя, лично негова и на
фирмата му „СД Балбек - Т. и СИЕ”, включително и в землището на с. ***, че
при приподписване на договорите за земята в поземлената комисия се е
получило застъпване - М.А. е преотдал същата земя, която е от около 400 дка.
При тези фактически изводи съдът е заключил от правна страна, че са
налице и двата правопораждащи факта на хипотезата на чл.40 ЗЗД - договор,
сключен във вреда на представлявания, както и споразумяване между
представителя и третото лице във вреда на представлявания. Налице са както
близки родствени връзки между пълномощника и третото лице по договора за
наем /баща и син/, така и косвени доказателства за знанието за увреждане,
доколкото по делото е установено, че договора за наем е сключен при наемна
цена от 40 лв., но само за използваната част от земеделската земя, което
означава, че „БГ Рент 2017“ ЕООД може и да не заплати на ищеца по 40 лв.
за всеки един декар, защото това зависи от обстоятелството, дали реално го
ползва. Този факт, сам по себе си, според съда, е достатъчен, за да се направи
извод, че както наемателя по наемния договор - ответника, така и
пълномощникът на наемодателя са знаели за възможността ищеца да не
6
получи наемна цена за цялата или поне за част от земята, като въпреки това са
сключили наемния договор. Съзнателното отношение към факта, че ищеца
може да бъде ощетен от тази уговорка в договора, води до извод, че
представителя и третото лице - ответника са знаели за това, че договарят във
вреда на представлявания, доколкото тази вреда за него се изразява във
възможността да не получи пълно рентно плащане за цялата земеделска земя,
каквато цел би постигнал със сигурност, ако сам беше отдал под наем земята
си при договаряне на по - изгодни за себе си условия и без клаузи, създаващи
несигурност при реализиране на доходи. Съдът е приел също, че ищецът е
доказал твърдението си за нарушени доверителни отношения - индиция за
недобросъвестност у представителя - правата по пълномощното са били
упражнявани сравнително активно почти 3 г., след което почти 6 г., до
сключването на атакувания договор не са били упражнявани, както и че
ищецът е манифестирал намерение и воля сам /без да ползва представител/ да
уреди ползването на имотите си.
При тези мотиви решаващият състав е уважил иска и е възложил в
тежест на ответника сторените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в
жалбата, становището на другата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Установи се от представеното по първоинстанционното дело /стр.182/
пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №№185 и
186/13.01.2012 г. на нотариус с район на действие РС - гр. Бяла Слатина Г. Х.
рег. № *** на Нотариалната камара, че ищецът Ц. Т. Ц. е упълномощил М. К.
А. с ЕГН ********** да закупува от негово име и за негова сметка земеделска
земя, при цена и условия, каквито той прецени, като има право да действа,
съгласно чл.38 ЗЗД, както и да сключва договори за аренда и наем на негова
земеделска земя. Пълномощното е безсрочно.
Видно от представения по същото дело /стр.10-21/ договор за наем на
земеделски земи от 10.11.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. №
5769/10.11.2020г. на нотариус А. В. № *** на Нотариалната камара с район на
действие PC - Враца, вписан в СВ - гр. Бяла Слатина с вх. рег. №
3300/11.11.2020г., акт №81, том 6, ищецът Ц. Т. Ц., представляван от М. К. А.,
чрез посоченото по-горе пълномощно, е предоставил на ответника ”БГ Рент
2017” ЕООД, ЕИК ***, гр.Враца, представляван от управителя Ю. М. К., за
временно /3 стопански години, считано от 01.10.2021 г./ и възмездно /40
лв./дка за използваната част от земеделската земя/ ползване свои недвижими
имоти – земеделски земи, в землището на с.***, Област Враца.
С декларация с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №
2087 и 2088/08.06.2021 г. на нотариус с район на действие РС - Бяла Слатина
7
Г. Х., рег. № *** на Нотариалната камара, ищецът Ц. Т. Ц. е оттеглил
пълномощно рег. № 185 и 186/ 13.01.2012 г. на същия нотариус /стр.22 по
делото/.
Установява се също от представената регистрационна карта, издадена
от МЗХ, че „Балмек - Т. и сие“ СД, с. ***, ЕИК: ***, е регистрирано като
земеделски производител от 15.01.2014г.
Видно от представените по първоинстанционното дело /стр. 28-140/
договори за наем на земеделски земи от 18.07.2017 г., 12.07.2018 г. и
24.07.2019 г., 10.07.2020 г. и от 05.07.2021 г., ищецът е отдавал под наем на
собствено си дружество „Балмек - Т. и сие“ СД, с. ***, ЕИК: ***, в което той
е неограничено отговорен съдружник и управител, свои земеделски земи в
землището на с.***, включително част от земите от договора от 10.11.2020 г.,
като в същите е била уговорена наемна цена от 50 лв./дка.
Видно е от представените по делото /стр.146-170/ нотариални актове,
договор за наем, нотариални покани и заявления до Служба по вписванията,
че ищецът Ц. Т. Ц. е бил представляван от М. К. А. при покупки и продажби
на земеделски земи, при отправяне на покани за плащане и на заявления за
вписване прекратяване на договори за аренда в периода 20.01.2012 г.-
22.12.2014 г. /по представения договор за наем от 03.06.2015 г. ищецът е бил
представляван от управителя на ответника/.
От показанията на допуснатия и изслушан пред първоинстанционния
съд свидетел И. Х. И., работник на ищеца, които съдът кредитира с доверие
като логични, последователни и вътрешнонепротиворечиви, се установява, че
ищецът Ц. Т. Ц. се занимава със земеделие, обработва земя, както своя, така и
на дружеството му „Балмек - Т. и сие“ СД, включително и в землището на с.
***. Свидетелят установява, че ищецът е узнал за застъпване на негова земя
от около 400 дка. поради преотдаването й под наем от М.А., когато е отишъл
в поземлената комисия, за да си приподпише договорите за земята.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и съдебният акт са допустими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269,
8
ал. 1 ГПК решението е правилно, а въззивната жалба - неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря,
се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда
действие за представлявания.
Тълкувателната практика е развила фактическия състав на
недействителност на такъв договор в Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, според което
фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои
от два елемента: А. Обективен елемент – договорът, сключен от (чрез)
представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на
(уврежда) представлявания и Б. Субективен елемент – "споразумяване" между
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за
увреждането на представлявания.
По отношение на първия обективен елемент посоченото тълкувателно
решение разяснява, че увреждането на интересите на представлявания може
да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при
неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с
уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или
условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори;
предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези,
като преценката за наличие на увреждане се прави във всеки конкретен
случай, преценявайки се обстоятелствата към момента на сключване на
договора.
Задължението на пълномощника да действа в интерес на
упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство.
Представляващият, дори да е получил най-широки пълномощия и
възможност да договаря със себе си, винаги трябва да действа в интерес на
представлявания, както е посочено в решение № 841/2010 г. по гр. д. №
3530/2008г., ІV г. о. на ВКС, решение № 21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г., І.
г. о. на ВКС, решение № 212/2018 г. по гр. д. № 4268/2017 и решение по гр. д.
№ 1471/2017 г. на III г. о. на ВКС. От значение за иска по чл. 40 ЗЗД, когато
за увреждаща се сочи сключена сделка, е не толкова обема на пълномощията
9
които договарящият представител доверително е получил, а как е реализирал
представителната власт и с каква цел. В решение № 1328 от 24.11.2000 г. по
гр. д. № 108/2000 г. на II г.о. на ВКС е прието, че дали един договор, сключен
от представител е във вреда на представлявания е въпрос, който подлежи на
анализ от съда, при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, вкл.
имал ли е представлявания необходимост от предмета на този договор
изобщо и към конкретния период в частност; дали престацията на
изпълнителя е безполезна; мотивите на представителя да постигне съгласие за
договореното.
В настоящия случай представителят е сключил договора за наем при
наемна цена от 40 лв./дка., но само за използваната част от земеделската земя
/чл.3 от договора/. А каква част от общо отдадената под наем земеделска земя
ще бъде използвана, респ. каква наемна цена ще получи наемодателя-ищец,
зависи от наемателя-ответник – същият може реално да използва цялата наета
земя, но може да използва и само част от нея. Следователно, с договора е
уговорена възможност наемателят да не заплаща на наемодателя наемна цена
за цялата наета земеделска земя /по 40 лв. за всеки един декар наета земя/,
каквато наемна цена наемодателя би получил със сигурност, ако сам беше
отдал под наем земята си при договаряне на по-изгодни за себе си условия и
без клаузи, създаващи несигурност при реализиране на доходи. Уговарянето
от пълномощника на клауза в договора за наем, позволяваща представлявания
да не получи наемна цена за всички наети декари земя, предмет на договора,
показва, че пълномощникът не е изпълнил своите задължения с дължимата
грижа и е проявна форма на увреждане на интересите на представлявания.
Независимо от договорената наемна цена от 40 лв./дка., която се равнява на
средното рентно плащане за землището на с. *** за стопанската 2020/2021г., е
налице превратно упражняване на представителна власт, което е
несъвместимо с изискването да се действа в интерес на упълномощителя и
същевременно го уврежда, като го поставя при неизгодни за него условия в
наемния договор.
В отговор на направеното във въззивната жалба оспорване наличието на
този първи елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД следва да се посочи,
че извода за увреждането на представлявания не се извлича от евентуално
разминаване между размера на средното рентно плащане за землището на с.
10
*** за стопанската 2020/2021г. и размера на договорената в чл.3 от договора
наемна цена /40 лв./дка./, а от уговорката в същата клауза, обуславяща
възможността представлявания да не получи тази наемна цена за всеки декар
наета земя, която възможност е предоставена изцяло на съконтрахента по
договора – наемател, който сам решава каква част от наетата земеделската
земя да използва.
Изложеното обуславя наличието на първия елемент от фактическия
състав на нормата на чл.40 ЗЗД.
По втория елемент от фактическия състав - "споразумяване",
тълкувателното решение също дава разяснения, от които се заключва, че той
се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по
договора (третото лице) относно увреждането на представлявания. По-
нататък в решението е казано, че "споразумяването" не съставлява отделна
правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния
договор, която сделка да е различна от самия този договор, т. е. – не е
необходимо да е налице изричен "сговор" между тях да увредят
представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за
увреждане и умисъл за това, но в голяма част от хипотезите такива не са
налице или са практически недоказуеми от страна на представлявания. Това
"споразумяване" между представителя и насрещната страна е обективирано в
самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият
елемент от фактическия състав. Поради това вторият елемент от този
фактически състав е субективен и се изразява не винаги в общ сговор и общо
намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят
представлявания, а в тяхната недобросъвестност – те, и двамата, знаят
(осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания.
Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от
страна на представлявания. Преценката за наличието й също се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи към момента на сключването на договора.
В практиката е прието, че наличието на сговор за увреждане може да
бъде установено с косвени доказателства, които, ценени в съвкупност, да
обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени
доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между
11
пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за
увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК), вкл.
даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК). В този
смисъл е и задължителната съдебна практика, отразена в решение Решение №
841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение №
586 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 853/2009 г. на IV гр. отд., постановено по реда
на чл.290 ГПК, както и др.п., по отношение на знанието за увреждане от
страна на третото лице и представителя по упълномощителната сделка.
Настоящият случай е именно такъв - пълномощникът М. К. А. е
договарял с ответното дружество „БГ Рент 2017” ЕООД, което е
представлявано от неговия син – Ю. М. К., поради което между тях е налице
родство, по силата на което, съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, се презумира
знанието за увреждането от страна на третото лице. Макар според цитираната
практика да не е нужно наличието на сговор, последният личи от избора на
представителя да защити интереса на дружеството, управлявано от неговия
син, пред този на своя доверител, договаряйки със сина си и то съзнавайки, че
сключва сделка при много неизгодни за представлявания условия. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно, за да обуслови доказаност на
втория елемент от приложимия законов състав, а именно недобросъвестност
на представителя и насрещната страна по договора за наем относно
увреждането на представлявания.
По делото са установени нарушени доверителни отношения - индиция
за недобросъвестност у представителя: от една страна правата по
пълномощното са били упражнявани сравнително активно само първите три
години след издаването му, а в следващите около шест години до
сключването на атакувания договор не са били упражнявани; от друга страна
ищецът е манифестирал намерение и воля сам /без да ползва представител/ да
уреди ползването на имотите си.
С оглед изложеното въззивният състав намира, че в случая е налице
както обективния елемент от състава на чл. 40 от ЗЗД, така и субективния за
обявяване на договора за недействителен.
Изложените мотиви съвпадат с крайния извод на първоинстанционния
съд и дават основание атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна.
Същата своевременно е заявила претенцията си за присъждането им и е
12
представила доказателства за реалното им заплащане, както и списък по чл.80
ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да и се присъди
сумата от 1440, 00 лева с ДДС, представляваща направени от нея разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/20.01.2022 г. по гр. дело № 3554/2021
г. по описа на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ”БГ Рент 2017” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
управителя Ю. М. К., да заплати на Ц. Т. Ц., ЕГН **********, сумата 1440, 00
лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на М. К. А., ЕГН: **********
като трето лице-помагач на страната на ответника „БГ РЕНТ 2017“ ЕООД ,
ЕИК: ***.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13