№ 13289
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110168267 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 279404/15.12.2022г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед № 24781/30.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 42770/2020г. на СРС.
Ищецът „*********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу К. Б. П.искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „*********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "*********",
бл. 738, вх. А, ет. 6, ап. 41, аб. № *********, както следва:
504,04 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.08.2022г.) до окончателното им
изплащане;
107,50 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-25.07.2022г.;
16,82 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2019г.-м.03.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (05.08.2022г.) до окончателното им изплащане;
4,51 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2019г.-25.07.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
1
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. М.К. / юрк. Р.П. / юрк.
Пл.Н.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Б. П. чрез адв. Н. И. - АК-София, е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 59498/02.03.2023г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва счетоводните отчитания и вписвания на ищеца.
Оспорва се ответницата да е собственица или носителка на вещно право върху
топлоснабдения имот, както и че същият въобще е бил топлоснабдяван. Оспорва се
наличието на изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в него. Липсвало
заснемане на топлопреносни щрангове, както и наличието на одобрени строителни книжа за
абонатна станция и отопление и вентилация. Оспорва се метрологичната годност и
сертификацията на измервателните уреди. Прави се възражение за погасяване на
задълженията по давност. Клаузите на общите условия били нищожни относно падежа на
задълженията били нищожни като неравноправни, поради което липсвало задължение за
заплащане на лихви. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не
се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените
искове се оспорват.
Третото лице – помагач „********" АД не изпраща представител за насрочените по делото
публични съдебни заседания. В изложение към молба, вх. № 88527/30.03.2023г. на СРС,
негов процесуален представител заявява, че при разпределянето на топлинната енергия в
сградата са спазвани съответните нормативни изисквания. За насрочените по делото
публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и становището и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
2
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР,
в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия
за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това
да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от приложеното по
делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм.
ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за
установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията
принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху
него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице -
собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря
собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Доказателствата, представени към исковата молба, са изключени от доказателствената
съвкупност по делото. Това е така, тъй като ответницата е поискала по реда на чл. 183, ал. 1
ГПК те да бъдат представени в оригинал. Това искане първоначално е оставено без
уважение от съдебния състав с определение от 22.03.2023г., но в последствие, след
допълнителна преценка на допустимостта и процесуалните права на страните по делото, с
определение от 13.06.2023г. то е уважено и ищецът е задължен да представи доказателствата
3
в оригинал до следващото по делото заседание, което той не е сторил. Посочените като
оправдание причини - че отделът, който отговарял за това, още не ги бил представил, не
могат да бъдат възприети като основателни, доколкото са въпрос на вътрешна
административна и организационна дисциплина на ищцовото дружество. Дори и да не беше
така /оригинали да бяха представени/, то към исковата молба няма доказателства, които да
обективират извод, че П. е собственичка или носителка на вещно право върху имота.
Приложеното на л. 16 заявление от 07.06.2018г. дори и да бъде взето под внимание, с оглед
общите условия на ищеца, според които купувач на топлинна енергия би могло да бъде и
друго лице – ползвател на имота, различно от неговия собственик, но само ако собственикът
е представил писмено съгласие за това в „нотариално заверена форма“, не е достатъчно да
обективира извод за наличие на облигационно отношение между страните. Столичната
община - Район "*********" е представила данни (л. 96-97), от които е видно, че процесният
топлоснабден имот не е бил деклариран пред общинските власти от ответницата.
Тези обстоятелства са достатъчни за окачествяване на всички предявени искове като
неоснователни и отхвърлянето им, като обсъждането на останалите доводи на страните
и събраните в тази връзка доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ответницата, която обаче не е доказала да е сторила такива. Доколкото тя е представлявана
безплатно от адв. Красимира Билева в заповедното производство и адв. Н. И. в исковото
производство, в полза на същите следва да се присъдят възнаграждения по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
В тази връзка следва да се има предвид, с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в
Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна
уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не
могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
§ 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл
да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес,
то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си
дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба. В
този смисъл е и практиката на Софийския градски съд - Определение № 5468/03.05.2023г.
по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на СГС. Относно възнаграждението за заповедното производство
съдът намира, че възражението се подава по утвърден образец, не представлява каквато и да
4
е фактическа, процесуална и професионална сложност и като цяло е бланкетно – достатъчно
е подаването му със съдържащо се в него изявление за недължимост/оспорване на
претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на
мотиви и съображения защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното производство. Затова
подходящият размер на адвокатското възнаграждение е 50,00 лева, който следва да се
присъди в полза на адв. Билева.
По отношение на исковото производство, при отчитане на защитавания по него материален
интерес, фактическата, професионална и процесуална сложност на делото, съдът намира,
включително с оглед горните съображения досежно НМРАВ, че в полза на адв. И. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище в град
София, срещу К. Б. П., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата, че същата дължи на „*********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "*********", бл. 738,
вх. А, ет. 6, ап. 41, аб. № *********, както следва:
504,04 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.08.2022г.) до окончателното им
изплащане;
107,50 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-25.07.2022г.;
16,82 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2019г.-м.03.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (05.08.2022г.) до окончателното им изплащане;
4,51 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2019г.-25.07.2022г.
ОСЪЖДА„*********“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище в град София, да заплати
наадв. К.И.Б. - АК-Русе, ЕГН **********, сумата от 50,00 лева за възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв за оказана на длъжницата К. Б. П. безплатна адвокатска помощ в заповедното
производство (ч.гр.д. № 42770/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище в град София, да заплати на
адв. Н. И. И. - АК-София , ЕГН **********, сумата от 300,00 лева за възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана на ответницата К. Б. П. безплатна адвокатска помощ в
5
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 68267/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „********“ АД в качеството му на трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6