Решение по дело №145/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 24а ал.4 от Закона за автомобилните превози вр. с чл.145 от АПК, образувано по жалбата на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ЕООД ЕИК123755831 против Заповед №186/04.02.2025г на Кмета на община Казанлък, с която на основание чл.24 ал.9 вр. с чл.24 ал.1 от Наредба №34/1999г за таксиметров превоз на пътници и с оглед изискването на чл.12 ал.1 изр четвърто от Закона за автомобилните превози е отказано издаването на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. №[рег. номер] с водач А. Г. К., при следните фактически мотиви: Представен е писмен документ, обозначен като Договор №53 с дата 09.01.2025г, но който не съдържа съществените елементи на двустранен договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ ЕООД и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка с договор така, както изисква разпоредбата на чл.12 ал.1 от Закона за автомобилните превози и за срока, за който е поискано издаването на разрешение е абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Тази пречка е основание за постановяване на отказ по подаденото заявление, по аргумент от чл.24а ал.1 изречение второ от Закона за автомобилните превози.

Заповед №186/04.02.2025г на Кмета на община Казанлък е съобщена на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ЕООД на 04.02.2025г с указание за правото да бъде обжалване пред АС Стара Загора в 14-дневен срок.

Жалбата е подадена на 11.02.2025г от адресата на неблагоприятния за него административен акт, поради което е допустима. Жалбоподателят иска от съда да приеме, че материалния закон е приложен неправилно, поради което да бъде отменена Заповед №186/04.02.2025г на Кмета на община Казанлък и преписката да бъде върната с указания за издаване на Разрешение за таксиметров превоз на пътници за 2025г на основание чл.24а ал.1 от Закона за автомобилните превози. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът Кмета на община Казанлък иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като се позовава на непълнота в съдържанието на представения договор, която не позволява той да бъде приет като доказателство за изпълнение на условието по чл.12 ал.1 от Закона за автомобилните превози. Претендира разноските по делото.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. Достатъчно е да се сравнят производствата по издаване на Удостоверение за регистрация по чл.12 от Закона за автомобилните превози и по издаване на Разрешението за таксиметров превоз на пътници на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил, за срок не по-дълъг от календарната година, в което се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. В производството по издаване на Удостоверение за регистрация по чл.12 от Закона за автомобилните превози се представя и договора, който урежда правоотношенията между търговеца и водача, докато в другото по издаване на Разрешение за таксиметров превоз на пътници на територията на общината за съответния срок, не по-дълъг от една година, този договор не се изисква – чл.24а от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 24 ал.2 т.3 от Наредба №34/1999г за таксиметров превоз на пътници. В тази връзка законодателят е предвидил конкретни основания по чл. 24а ал.4 вр. с ал.2 от Закона за автомобилните превози, на които може да се откаже издаване на разрешението. Ответникът се позовава на чл.24а ал.1 изречение второ от Закона за автомобилните превози – в разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но вписването е въз основа на списък с данните на водачите, защото съгласно чл. 12 от Закона за автомобилните превози правото да се извършва таксиметров превоз от търговеца, включително и от негово име, но от водачи, с които е в граждански правоотношения се придобива с издаване на Удостоверението, в което тези водачи се вписват тоест въпроса, който обсъжда ответника въз основа на съдържанието на изискания от него договор се разрешава от Удостоверението по чл.12 от Закона за автомобилните превози, съответно регистъра по чл.12 ал.4 от същия закон. В мотивите към оспорената Заповед е посочено, че търговецът притежава Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №10748/14.05.2013г, но не е обсъдил фактите, подлежащи на вписване в регистъра по чл.12 ал.4 от Закона за автомобилните превози и вписан ли е конкретният водач в това Удостоверение, съответно в регистъра. Ответникът не е обсъдил, както е посочил в мотивите към заповедта дали са изпълнени условията на чл.24а ал.2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл.24 ал.2 от Наредбата за таксиметров превоз на пътници. Установява се, че към подаденото на 27.12.2024г Заявление образец Приложение №5з към чл.24 ал.2 т.1 от Наредбата е представен списък на водачите и на автомобилите, който е неразделна част и основно съдържание на образеца и фискална касова бележка от таксиметров апарат за всеки отделен автомобил, справка за неплатени задължения за водача по чл.24а ал.2 от Наредбата, а след изрично изискване и Договор №53 от 09.01.2025г, с който между търговеца и водача е уговорено водачът да извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца с конкретния автомобил, включен в Списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, което е достатъчно. Договор означава взаимно съгласие за извършване на таксиметров превоз от физическо лице – водач на конкретен автомобил, от името на търговеца. Дали ще бъде със срок, още по-малко може да се изисква да е този, посочен в искането за издаване на разрешението, или ще бъде безсрочен и безвъзмезден е свобода на договаряне. Законът – чл.12 ал.1 от този за автомобилните превози изрично указва, че отношенията между търговеца и водача се уреждат с граждански договор, но онова което се изисква е единствено постигната уговорка между водача и търговеца за използване на правото на последния и нищо друго. Тази уговорка е от значение за вписване на водача в регистъра на удостоверенията и се отнася до отразяване на промени в подлежащите на вписване обстоятелства. По отношение съгласието на собственика на автомобила – достатъчно е да е постигната писмена уговорка за ползване на автомобила за таксиметров превоз от съответния търговец.

Ответникът не е обсъдил онези факти, от които зависи издаването на разрешението – чл.24 ал.2 от Наредбата за таксиметров превоз, за да разреши материално правния въпрос за основателността на искането въз основа на съществуване на условията по чл. 24а ал.2 от Закона за автомобилните превози. Само тяхното отсъствие е основание за отказ и в тази връзка следва да се укаже, че разпределението на ограничения брой разрешения между превозвачите се извършва при условия и по ред, определени от Общинския съвет. Съдът не може да реши въпроса по същество, още повече че ответникът не е изискал да се представят документите по чл. 24а ал.2 т.1 от Закона – удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, доколкото вписването в регистъра по чл. 12, ал. 4 се проверява служебно, чрез осигурения достъп на Кмета на общината. Преписката следва да бъде върната за прилагане на закона – чл.24а по реда на чл.24 от Наредбата с указание, че отказът се основава само на основанията по чл.24 ал.2 от Закона за автомобилните превози, а разпределението на разрешенията между превозвачите е по реда, установен от Общинския съвет.

При този изход от спора на жалбоподателя се дължи държавна такса в размер на 50лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № 186/04.02.2025г на Кмета на община Казанлък, с която на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ЕООД ЕИК ********* е отказано издаването на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. №[рег. номер] с водач А. Г. К. и ВРЪЩА преписката по Заявление вх. №68-4825-83#1/27.12.2024г за ново произнасяне при спазване указанията на съда по приложението на закона.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 1050лв /хиляда и петдесет/, представляваща разноски по адм.д.№145/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС на РБ. Препис да се връчи на страните.