Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

гр. Габрово, 17.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година  в състав:                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                         ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното от председателя к.н.а.д. № 27 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от административнонаказания субект „***“ – с. Горна Росица, общ. Севлиево, ул. Иван Гичев № 51 с ЕИК ***, представлявано от управителя С.М.С., чрез адв. Н.Н. против Решение № 12 от 12.02.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 445 по описа за 2019 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 2019-0046463 от 15.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.214 от Закона за туризма, на основание същия законов текст е наложена имуществена санкция в размер на 1,000.- /хиляда/ лева.

В касационната жалба и в пледоарията по същество пред настоящата инстанция, се твърди че решението на Районен съд – Севлиево е незаконосъобразно. Развиват се доводи, близки с тези в жалбата срещу наказателното постановление – че е допуснато нарушение на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН нито  наказателното постановление била посочена действително нарушената правна норма /чл. 132, ал.1 от ЗТ/. С посочването на санкционната такава – чл. 214 от същия закон не било изпълнено задължението на контролните органи и на санкционния такъв да посочат правната норма която е нарушена. Развиват се доводи,  че случаят следва да бъде възприет като маловажен такъв. Моли се отмяна на решението на съда, както и отмяна на наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание. В постъпило становище оспорва жалбата, счита решението на Районен съд – Севлиево за правилно и законосъобразно и като такова следвало да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура в заключението си, изразява становище, че са неоснователни доводите в касационната жалба, отнасящи се до липса на посочена правна норма, която е нарушена, но възприема тезата на касатора, че случаят следва да бъде квалифициран като маловажен. Приема, че решението на Районен съд – следва да бъде отменено, както и да бъде отменено потвърденото с него наказателно постановление, като приложение намери чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.  

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.218, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорен факта, че при извършената проверка на 25.06.2019г. в туристическия обект, стопанисван от дружеството жалбоподател, притежаваното удостоверението за открита процедура за категоризиране не е било поставено на видно място в заведението.

1.Съдът не споделя доводите в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение в проведената административнонаказателна процедура по следните съображения.

Нормата на чл. 132, ал.1 от Закона за туризма, която според касатора следвало да намери място в АУАН и в НП като нарушена правна норма, гласи „На категоризираните места за настаняване ….. самостоятелни заведения за хранене и развлечения….. се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта.“ Нормата сочи, че се издава категорийна символика и че същата се поставя на видно място в обекта.

Както правилно е отбелязано в пледоарията на представителя на Окръжна прокуратура – Габрово, ако санкционната норма беше препращаща и имаше приблизително съдържание „за нарушение на нормата на чл. 132, ал.1….“ то тогава за санкционните органи несъмнено би възникнало задължението да посочат нарушената правна норма.

 В случая обаче текстът на санкционната норма на чл. 214 от ЗТ  е: „На лице, което не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 на видно място във, съответно на територията на обекта, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“ При тази редакция, настоящият състав намира, че не е необходимо като нарушена да бъде сочена нормата на чл. 132, ал.1 от ЗТ. Самата санкционна норма описва укоримото поведение – непоставянето на удостоверението за открита процедура по категоризиране /в случая/, което изисква налагането на санкция.

По изложените причини не е налице твърдяното от касатора нарушение на процесуалните правила.

2. Законосъобразни са мотивите на районния съд, обосновали извода, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 9, ал.2 от НК приложим по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН “не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна”. В чл. 93, т.9 от НК се съдържа легално определение на понятието "маловажен случай" - този, при който извършеното престъпление /в случая административно нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. През призмата на настоящия случай, липсата на удостоверение за открита процедура за категоризиране, в конкретен обект е невъзможно да бъде възприета като такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с липсата на такова удостоверение в който и да е друг туристически обект. Няма значение колко е голям туристическия обект /не е възможно да се посочи че при заведения с по-малко от определен брой маси случаят е маловажен/, няма значение колко е голямо населеното място /под определен брой жители да не се изисква поставяне на символика/, няма значение и оборота реализиран от заведението /под определен оборот – случая да се приема за маловажен/.  

Като е наложил наказание, неприлагайки разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН административнонаказващият орган е издал правилно и законосъобразно наказателно постановление, което правилно е потвърдено от районния съд.

 

По изложените съображения решението на Районен съд – Севлиево, не следва да бъде касирано.

   

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът

 

                        Р Е Ш И :

            

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 12.02.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 445 по описа за 2019 година.

 

Решението е окончателно.

 

                                                            

                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                            2.