РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110205314 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Община Аксаково подадена чрез кмета А. Ст., против НП № 01336-
83/09.12.2021год. на Директора на РОСВ - Варна, с което на ЮЛ Община
Аксаково е наложено административно наказание имуществена санкция
размер на 2000лв. на осн. чл.166, т.3 вр. чл. 165, ал.2 от Закона за опазване на
околната среда.
В жалбата въззивникът твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процес. правила. Сочи, че при издаване на АУАН и НП били допуснати
нарушения на чл. 42, т.3 и т4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно
нарушението не било описано в достатъчна степен, а в НП се съдържали две
взаимно изключващи се твърдения които лишавали нарушителя да разбере в
какво е обвинен за да може да реализира защитата си. Отделно от това
развива доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивника се представлява от И. Д. – директор на
Дирекция „Административно, правно и нормативно обслужване“ при Община
Аксаково, която заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество
1
моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея. Сочи, че
събраните по делото доказателства сочели на това, че Община Аксаково не е
бездействала и е положила своевременно необходимите усилия за да изпълни
предписанието да приведе в действие, в работен режим и пречиствателната
станция, че е търсила съдействие от компетентните правоспособни за това
лица и за всяко действие в тази насока РИОСВ е била уведомявана. Отделно
от това излага доводи и за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното производство въззиваемата страна се представлява от ю.к.
К. която оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище за безспорна доказаност на
нарушението. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
На 12.05.2021год. и на 13.05.2021год. служители на РИОСВ Варна
извършили проверка на регионално депо за неопасни отпадъци на общините
Варна, Аксаково и Белослав с оператор Община Аксаково, по изпълнение на
условията в комплексно разрешително № 461-НО/20136г, находящо се в
с.Въглен, община Аксаково. При проверката било установено, че с
разрешение за ползване № СТ-05-1915/29.10.2015год. е въведена в
експлоатация ПСОВ, но поради констатирани дефекти същата все още не
функционира.
Констатациите от проверката били обективирани в Обобщен
констативен протокол № 4-КР-461-НО/07.06.2021год. с който на оператора
община Аксаково, на основания чл. 155, ал.2 от Закона за опазване на
околната среда били дадени редица предписания. Едно от предписанията
било да въведе в редовна експлоатация ПСОВ за смесен поток отпадъчни
води. В протокола бил определен и срок за изпълнение на предписанията до
30.06.2021год. Препис от обобщения констативен протокол бил връчен на
кмета на община Аксаково на 15.06.2021год.
Междувременно още след проверката на място на депото от страна на
Община Аксаково били предприети действия насочени към изпълнителя на
строителството на ПСВО за предприемане на действия за възстановяване
работата на пречиствателната станция – многократно били изпращани писма
до същия в тази насока – на 14.05.2021год.; на 31.05.2021год.; на
21.06.2021год.
На 30.06.2021год. писмо от Община Аксаково било изпратено и до
Директора на РИОСВ Варна с което писмо последния бил информиран, че
поради повреда на аератор в SBR резервоар на ПСОВ същият е демонтиран от
изпълнителя на строителството и са предприети действия за отстраняване на
повредата. Към писмото била приложена и кореспонденцията с изпълнителя
на строителството.
На 23.09.2021год. служители на РИОСВ Варна отново извършили
проверка на място в регионалното депо неопасни отпадъци в с.Въглен и
2
констатирали, че ПСОВ отново не е в работен режим. Установено било, че
аератор е монтиран в SBR, но съоръжението не било електрически свързано.
При тези констатации на 29.09.2021год. св. Н.П. съставила срещу
община Аксаково АУАН № 01336 в който посочила, че ЮЛ е нарушило
разпоредбите на чл. 166, т.3 от Закона за опазване на околната среда вр. чл.
155, ал.2 от същия закон, тъй като на 01.07.2021год. на площадката на
Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Варна, Аксаково и
Белослав“ в с.Въглен общ. Аксаково, не изпълнило предписание № 3 дадено в
обобщен констативен протокол № 4-КР-461-НО/07.06.2021год. на РИОСВ
Варна, а именно да въведе в редовна експлоатация пречиствателна станция за
отпадъчни води (ПСОВ) за смесен поток отпадъчни води със срок за
изпълнение до 30.06.2021год.
Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от
кмета на Община Аксаково лице което го подписало вписвайки в него че има
възражения и ще ги представи в писмен в законоустановения срок.
В срока по чл. 44 от ЗАНН кмета на Община Аксаково подал писмено
възражение срещу акта в което по същество изложил причините поради които
ПСОВ не било въведено в експлоатация, като посочил, че през целия период
на експлоатация на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варна,
Аксаково и Белослав“ не са били допускани аварийни ситуации и/или
замърсявания на околната среда поради нефункционирането на ПСОВ.
Посочил също така че в случая дори и да се приемело че има извършено
нарушение то би могло да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и да не се налага наказание.
Възражението не било възприето от АНО и на 09.12.2021год. въз основа
на акта той издал атакуваното НП № 01336-83 като е приел изцяло
фактическата обстановка изложена в акта както и дадената правна
квалификация на нарушението, отчел наличието само на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства и наложил на въззивника адм.
наказание имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, а
именно в размер на 2000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана Н.П.
актосъставител, която в показанията си пред съда възпроизвежда
възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Сочи че
през месец май 2021год. е била извършена проверка на Регионалното депо да
неопасни отпадъци“ в с.Въглен, чийто оператор била Община Аксаково, при
която проверка било установено, че пречиствателната станция за отпадъчни
води (ПСОВ) не работи. Заявява, че по този повод били дадени предписания
на оператора да въведен в експлоатация ПСОВ в срок до края на месец юни
2021год., че точно в края на срока било получено писмо от Община Аксаково,
че има повреда в SBR реактора и бил даден толеранс, но при проверка в края
на месец септември било установено, че ПСОВ отново не е в експлоатация –
не работи.
3
Като писмени доказателства към АНП са приложени писмо за връчване
на НП и обратна разписка, пълномощно № 58/04.10.2021год. изходящо от
кмета на Община Аксаково към И. И. Д. – Директор на Дирекция
„Административно, правно и нормативно обслужване“ при Община
Аксаково; покана за съставяне на АУАН и известие за доставянето й;
възражение от кмета на община Аксаково срещу АУАН №
01336/29.09.2021год.; Констативен протокол № 014965/23.09.2021год.; писмо
от кмета на община Аксаково до директора на РИОС Варна изх.№ 3200-
178(2)/30.06.2021г.; Обобщен констативен протокол № 4-КР-461-
НО/07.06.2021год. и Заповед № 202/30.08.2019год. на директора на РИОСВ
Варна.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени от страна
на защитата и приети като доказателства по делото писмо от зам. Кмета на
Община Аксаково с изх.№ 2600-423/14.05.2021г, писмо изх.№
001/27.05.2021г. от „Консорциум РЦУО Аксаково 2012“ ДЗЗД до Община
Аксаково, писмо от зам. кмета на Община Аксаково с изх.№ 2600-
423(2)/31.05.2021г., писмо от зам. кмета на Община Аксаково с изх.№ 2600-
533/21.06.21г., писмо от „Консорциум РЦУО Аксаково 2012“ ДЗЗД до
Община Аксаково с изх.№02/23.06.21г., писмо с изх.№ 3200-
178(2)/30.06.2021г. от кмета на Община Аксаково до Директора на РИОСВ -
Варна, писмо от зам. кмета на Община Аксаково до „Консорциум РЦУО
Аксаково 2012“ ДЗЗД и до „Спартак Тексим“ ООД с изх.№2600-
816/24.09.2021г., писмо от Директора на РИОСВ –Варна с изх. №С-45/А1 от
24.02.2022г. до кмета на Община Долни Чифлик и до Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“, ведно със снимков материал.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и
гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и
на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
4
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия
съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото
на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика,
че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени
доказателства.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивника на
01.09.2021год. не е изпълнил предписание №3 дадено в обобщен констативен
протокол № **** „да се въведе в редовна експлоатация ПСОВ за смесен
поток отпадъчни води“, което предписание следвало да бъде изпълнено до
30.06.2021год. Налице е й пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение поради което и за каквото и да било нарушено право на защита и
дума не може да става. В тази връзка съдът не споделя наведеното от защита
възражение за допуснато в хода на адм.наказателното производство
съществено нарушение на процес. правила.
Въпреки горното обаче съдът счете, че в случая НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
В случая с НП въззивникът е наказан за нарушение на чл. 166, т.3 от
ЗООС – за неизпълнение на предписание да въведе в определен срок - до
30.06.2021год. в редовна експлоатация ПСОВ – пречиствателна станция за
отпадъчни води.
Няма спор, че това нарушение се осъществява с бездействие. За да е
налице нарушение обаче следва да е налице обективна възможност за
адресата на дадено предписанието да го изпълни в указания му срок, като
неизпълнението му се явява в резултат на негово, на адресата бездействие и
причините за това бездействието са без значение. Процесния случай обаче не
е такъв.
В случая с обобщен констативен протокол от 07.06.2021год., връчен на
кмета на Община Аксаково на 15.06.2021год. на Общината е било дадена
предписание да въведе в редовна експлоатация ПСОВ в срок до
30.06.2021год. очевидно без да се държи сметка, че в случая не се касае за
представяне на документи, изготвяне на доклади, оценки, да избере
акредитирана лаборатория и прочие (действия от компетентността на
адресата) в каквато насока са останалите дадени със същия протокол
предписания, а за въвеждане в експлоатация на сложно съоръжение, за което
както актосъставителя, така и АНО са били наясно, че е изградено по
европроекти (съответно при по-особен режим на възлагане на изграждането,
поддръжката и пр. на съоръжението), чието въвеждане в експлоатация
(въвеждане в работен режим) въззивника няма как да направи сам, а това е от
компетентност на редица други лица. На практика въззивникът е разполагал с
15 дни от запознаване с предписанията да ги изпълни, който срок с оглед
5
предмета на процесното предписание по т.3 още изначално е бил неизпълним.
На следващо място видно от НП сам АНО е приел, че съоръжението е било в
гаранционен срок, което предполага, а и задължава въззивника (в противен
случай би било допуснато финансово нарушение) при повреда каквато е била
установена в случая, да се обърне към изпълнителя обслужващ гаранцията,
което той е сторил веднага след като е било установено, че ПСОВ не работи.
Още в същия ден на 14.05.2021год. от Община Аксаково е изпратено писмо
до изпълнителя с искане в срок до 14 дни да се възстанови работата на
пречиствателната станция. Следват още няколко писма до изпълнителя на
съоръжението, включително и такива с ултимативен характер при което
последният с писмо от 23.06.2021год. е уведомил Община Аксаково, че е
предприел действия за възстановяване на работата на аератор на SBR реактор
и очаква в най-кратки срокове да бъде монтиран на място в ПСОВ. За всичко
това директора на РИОСВ Варна е бил уведомен. Вярно е, че съоръжението
не е работело и около два месеца след изтичане на срока на предписанието -
към 23.09.2021год. когато е била направена втора проверка на място в депото.
С оглед поменатото обаче по-горе в мотивите, че се касае за сложно
съоръжение в гаранционен срок, пускането на което изисква работа и
координация между различни специалисти, извършването на проби преди
това и пр. все действия които не зависят от волята на въззивника, то няма и
как да се приеме, че той е извършил нарушение, че е бездействал. В случая от
доказателствата по делото се установява, че въззивника не е бездействал. Той
е направил всичко което е могъл да направи в конкретната ситуация – веднага
е сигнализирал изпълнителя на проекта с искане съоръжението да бъде
приведено в работен режим, бил е настоятелен, дори ултимативен в тази
насока. След втората проверка отново е изпратил писма до съответните лица
имащи отношение към гаранцията и обслужването на обекта, изпратил им
копие от протокола за проверката и е поискал работна среща с техни
представили. Следва да бъде посочено още и това, че доколкото обекта е в
срок на гаранционно обслужване, то всяко предприето от въззивника
самостоятелно действие от една страна би довело до неоправдан за общината
разход и последваща санкция от органите на АДФИ, а от друга би довело и до
отпадане на гаранцията, а от там и до допълнителни разходи в случай на
неизправност. Отделен е въпроса, че в случая не се касае за поправка на
телевизор, а за въвеждане в експлоатация на специално, сложно съоръжение
изискващо това бъде сторено от лица с нарочна компетентност, провеждането
на процедури за избор на такива лица (в случай на предприети самостоятелни
действия по въвеждане в експлоатация) и пр., което също изисква време и
няма как да бъде сторено в рамките на 15 дни.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивникът не е
извършил нарушението за което е санкциониран, същият е направил всичко
което е имал възможност да направи във връзка с изпълнение на даденото му
предписание, поради което и НП се явява издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено. В тази насока е и
6
решение № 393 от 30.03.2022 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 1278/2021г.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивната
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно и са свързани с претендиране на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес.
представител на въззиваемата страна, макар и своевременно направено, се
явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
По искането на процес. представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такова се дължи съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.3, от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал.1 от АПК. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП и като взе предвид че
за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ се предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150 лв., както и това, че в
случая не се касае за дело с фактическа и правна сложност изискващо
полагането на особени усилия по оборване на обвинителната теза прецени, че
следва да присъди на Община Аксаково юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01336-83/09.12.2021год. на
Директора на РОСВ Варна, с което на Община Аксаково е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на осн.
чл. 166, т.3 от Закона за опазване на околната среда вр. чл. 155, ал.2 от същия
закон.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна
(РОСВ-Варна) да заплати на Община Аксаково юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8