РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. Пловдив, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330102671 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, против Община Пловдив, с която е предявен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 883.46 лева, представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 04.05.2020 г. в ******, водачът З.Т., при
управление на автомобил „М.“ с рег. № ***** при преминаване през локва, колата
попаднала в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което
на автомобила са нанесени щети – повредени две десни джанти. За поправяне на вредите
били понесени разходи в размер на 3883.46 лева без ДДС, в която цена се включвали две
джанти на стойност 3770.96 лева и труд – 112.50 лева. Към датата на събитието – 04.05.2020
г. собственикът на увредения автомобил „ПИМК“ ООД е имал за увредения л.а. „М.“, модел
*****, сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ със ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, полица № ***** със срок на застрахователно покритие една година,
считано от 23.10.2019г. до 22.10.2020 г., с клаузи „Пълно Каско“ и право на Официален
сервиз при щети. При ищеца била образувана щета № *****, като бил извършен опис и
оценка на вредите. Повредените джанти не подлежали на ремонт и се наложило тяхната
подмяна с нови. Определено било обезщетение в размер на 3883.46 лева без ДДС, като
същото било изплатено на собственика на увреденото имущество. Доколкото вредите били
причинени, вследствие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което
е част от общинската пътна мрежа на територията на Община Пловдив, следвало да бъде
ангажирана отговорността на ответника, доколкото последният имал задължение да
поддържа пътищата, съобразно транспортното им значение. С изплащане на
застрахователното обезщетение на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ застрахователят встъпвал в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на регрес срещу него.
1
Ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение, но ответникът отказал да възстанови
сумата.
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се взема становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва механизма на соченото от ищеца произшествие, както и наличието на
причинна връзка с настъпилите щети.
Сочи се, че липсва протокол за ПТП, издаден от служител на МВР, в който да са
описани твърденията на ищеца. Неуведомяването на компетентните органи и
непредставянето на документ за събитието представлявали самостоятелни основания да
бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение. Позовава се на чл. 125, т. 8 от
ЗдВП, като посочва, че службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
произшествието, когато то е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. Сочи, че съгласно ОУ на застрахователя съществувало изискване
застрахователното събитие да бъде доказано с протокол за ПТП, констативен протокол за
ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП, като не ставало ясно дали
застрахователят е изискал протокол от застрахованото лице.
Въвежда възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС на вредоносния
резултат, тъй като последния не бил съобразил скоростта си с атмосферните условия и
състоянието на пътя, което било нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗдВП.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ***** г.
по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ /л.21/, валидна за периода от 23.10.2019 г. до
22.10.2020 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и „ПИМК“ ООД, за
процесния автомобил – лек автомобил „М.“, модел „*****, и в която е уговорено, че
плащането на застрахователната премия ще се извърши на вноски, и в която е уговорено, че
плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски, както следва:
първата вноска – 1897.97 лева – съвпадаща с датата на сключване на договора; втората
вноска – 1897.96 лева, дължима на 23.01.2020 г.; трета вноска – 1897.96 лева, дължима на
23.04.2020 г. и четвърта вноска – 1897.96 лева, дължима на 23.07.2020 г.
По делото като писмени доказателства са приети: декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, депозирано от ЗДР. АНГ. Т., за
настъпилото на 04.05.2020 г. ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
шофьорска книжка и контролен талон на водачът на процесния автомобил, удостоверение за
техническа изправност на ППС, доклад по щета № ***** г., опис на претенция от
07.05.2020 г., фактура № ***** г., издадена от Силвър Стар Ритейл ЕАД – оторизиран дилър
и сервиз на **** на обща стойност 4637.06 лева, банково нареждане за заплатено
застрахователно обезщетение на 03.09.2020 г. в размер на 3883.46 лева на „ПИМК“ ООД.
В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, е декларирано, че на 04.05.2020 г., при движение, в *****“, процесният
автомобил, при преминаване през локва, попаднал в дупка, като са декларирани настъпили
материални щети: две десни джанти (л.13).
В опис на претенция № 50-05000-01578/20/07.05.2020 г. са описани претенциите –
джанта лята предна дясна и джанта лята задна дясна.
2
Установява се от доклада по щета № ***** г., че стойността на признатото
обезщетение е в размер на 3883.46 лева и Преводно нареждане за кредитен превод от
03.09.2020 г. от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, че ищецът е изплатил по банковата
сметка на „ПИМК“ ООД сумата от 3883.46 лева за ремонта на автомобил с рег. № *****
По делото като писмени доказателства са прието и: Писмо от **** на Район
„Западен“ при Община Пловдив до *****на Община Пловдив /л.85/ с изх. № ****г., относно
писмо от 11.03.2021 г. за ПТП на ул. „*****“, от което се установява, че поради наличието
на множество неравности по второстепенната улична мрежа на територията на район
„Западен“ с малки размери, районната администрация през месец май 2020 г. е възложила
изкърпване на единични дупки по асфалтови настилки с гореща асфалтова смес без
оформяне по улици с констатирани дупки. Прието е и Писмо от ****на Район „Западен“ при
Община Пловдив до *****на Община Пловдив /л.86/ с изх. № ***** г., относно писмо от
04.01.2021 г. за ПТП на ул. „*****“, от което се установява, че цитираната дупка в северното
платно за движение на ул. „******“ в близост до кръстовището с бул. „*******“ е
възстановена на 12.05.2020 г.
От заключението на вещото лице *****. по назначената автотехническа експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
между механизма на ПТП и вредите по автомобила: предна дясна и задна дясна автомобилна
джанта, в степен за подмяна, има пряка причинно – следствена връзка когато при движение
по платното за движение по ул. „****“ в посока към кръстовището, сключено с *****, лек
автомобил „М.“ е преминал през дупка. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на
причинените вреди, е в размер на 5 920.16 лева с ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля ЗДР. АНГ. Т.
/по искане на ищеца/. Свидетелят Т. - водачът на процесния автомобил - установява, че
докато карал служебния автомобил „М.“ по ул. „*****“ – попаднал в дупка. Сочи, че за
случая е писал обяснение, като потвърждава декларацията си, подадена пред застрахователя.
Сочи, че от дясната страна на колата, двете десни колела на автомобила попаднали в дупка.
Увредили се двете джанти – предна и задна, на автомобила, които били алуминиеви, поради
което гумите станали меки. Твърди, че било мокро време, валяло дъжд, като управлявал
автомобила с 30-40 км./ч., улицата не била еднопосочна, а трафикът бил нормален. Твърди,
че не е видял дупката, тъй като била пълна с вода, а не се виждало, че има някакво
препятствие там.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се
предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците
отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни
предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено
застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за
съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна
връзка с резултата.
3
Застрахователното правоотношение се установява и от представената по делото
полица № ***** „Каско Стандарт”, със срок на покритие 23.10.2019 г. – 22.10.2020 г., която
е действала към момента на твърдения инцидент и е покривала съответния риск за
причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се
оспорва фактът на заплащане на застрахователната премия по застрахователния договор,
поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и
първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на
пътното платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; отчетено ли
е поведението на водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е
механизмът на произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата-
04.05.2020 г. е настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на
САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и
опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че
уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е
в състояние да причини описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетелят Т.,
които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е
имало дупка. Следва да се посочи обстоятелството, че тези показания се подкрепят и от
представените от ответната община писмени доказателства – писма от ****на Район
„Западен“ до ****на Община Пловдив, от които се установява, че по ул. „*****“ в близост
до кръстовището с бул. „*****“ е възстановена дупка на 12.05.2020 г., т.е. няколко дена след
процесното ПТП, както и за наличието на множество неравности на тази улица, поради
което районната администрация е възложила ремонта им, през месец май 2020 г..
Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило. Възражението, че за процесното ПТП не е
съставен протокол от органите на КАТ, не може да обоснове неоснователност на
претенцията. Няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за
доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за
некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от
свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите,
посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за
недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с
доказателства възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и
другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
4
на вредоносния резултат. Напротив, по делото се установи, че единствената причина за
увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасено и необозначено препятствие на
пътя - дупка на платното.
Освен това не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят
от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
По делото се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3 883.46 лева.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение.
По делото не се спори, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение, а и
този факт се установява от събраните по делото писмени доказателства. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право
включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така
и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се стопанисва от
Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във
възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, че
тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната стойност
на щетите към датата на застрахователното събитие е 5 920.16 лева. Доколкото, обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер
на 3 883.46 лева.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер.
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски, ответната Община Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, сумата в общ размер от 934.04 лева,
представляваща направените разноски и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, за
заплатена държавна такса – 50 лева, заплатено адвокатско възнаграждение – 601.20 лева с
вкл. ДДС, депозити за експертиза и свидетел – 175 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ищеца по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5,
сумата в размер на 3 883.46 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и три лева и четиридесет
и шест стотинки/ – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба – 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „****“, модел
****** собственост на „ПИМК“ ООД, въз основа на застраховка „Каско Стандарт“ по
застрахователна полица №******, за причинени имуществени вреди на автомобила,
изразяващи се в увреждане на предна дясна и задна дясна автомобилни джанти, в резултат
на настъпило ПТП на 04.05.2020 г., когато при движение по ул. „*****“, по посока бул.
„*****“, в близост до *****, лек автомобил марка „*****“, модел ***** преминава през
необезопасено и необезопасено препятствие – дупка на пътното платно, както и сумата от
934.04 лева /деветстотин тридесет и четири лева и четири стотинки/ – разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6