Р Е Ш Е Н И Е № 260578
гр.Пловдив, 23.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 583/2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД «Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма» към МВР, чрез ст.юрисконсулт М.Х. срещу
решение № 260677/30.09.2020г. по гр.д.
№ 701/2020г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., с което е осъдена Главна
дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК: *********, със седалище гр. София,
бул. „Александър Малинов“ № 1, да заплати
на Г.А.Д., ЕГН: **********, сумата от общо 1425,45 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 202 часа за периода от
17.01.2017г. до 31.12.2019г., получени в резултат на преизчисляване на положени
часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението,
както и обезщетение за забава в размер от общо 189,00 лв. за периода от 26.04.2017г.
до 17.01.2020г.
Решението се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че в ЗМВР, в чл. 187, ал.
3 е определено изчисляването на работното време на служителите на МВР, което се
явява отклонение от предвиденото в чл. 140 от КТ и може да се полагат 8 часа
труд през нощта от служителите на МВР, а не 7 часа, което е в съответствие с
чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО от 04.11.2003 г. Сочи се, че липсва празнота в
закона по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, налагаща прилагане по аналогия на
разпоредбите на КТ и НСОРЗ досежно нощния труд, превръщането му в дневен такъв
и преизчисляването му като извънреден труд. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от Г.Д., с който същата се намира за неоснователна,
а решението за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена
е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Безспорно доказано е по делото, че за процесния период от 17.01.2017 г. до 31.12.2019
г. ищецът Г.Д. е положил 1411 часа нощен труд в структурата на Главна дирекция
„Национална полиция“ на МВР, чийто правоприемник по силата на закона /ЗМВР/ се
явява ГД «Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма» към МВР. На ищеца са му били заплатени за нощния труд по 0,25 лв. на час. Вещото лице е
установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %,
се равняват на 202 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от
1425,45 лв. и обезщетение за забава от 189,00 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението
неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд
в системата на МВР, като следва да се прилата Наредба № 8121з-776/29.07.2016
година, която урежда реда, организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време на служителите в МВР, а тя не е приложена и липсва поставянето в
неравностойно положение на групата служители служители на МВР.
РС Пловдив законосъобразно приема, че за процесния период, по силата на изрична законова
делегация на чл.187 ал. 9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи.
Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. РС Пловдив правилно приема, че в наредбата,
издадена по чл.187 ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния
труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника. Прието е че посочения в чл.9
ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен,
представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на
обезщетение.
Законосъобразно е виждането на първата инстанция,
че отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез
препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл.188 ал.2 ЗМВР
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Прието е че под специална
закрила по смисъла на чл.188 ал.2 ЗМВР
следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането
и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл.187 ал.9 ЗМВР, не е
посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща
към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, което е въпрос на законодателна техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски
се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия Г.Д. следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в
производството пред ПОС в размер на сумата 600 лв. за адвокатски хонорар /л.24/.
Мотивиран
така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260677/30.09.2020г. по гр.д. № 701/2020г., на Районен съд –
Пловдив ХV гр.с.
ОСЪЖДА ГД
«Жандармерия, специални операции и борба с тероризма» към МВР, гр.София,
ул.Патриарх Герман № 202, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК: *********, със седалище
гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, да заплати на Г.А.Д., ЕГН: ********** сумата от 600 лева, за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.