Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 5918 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 75954 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д.
№ 4897/2019 г. на СРС, ГО, 175 състав, е
отхвърлен предявения от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу „Д.З.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 244, 62 лв., представляваща регресна
претенция за платено обезщетение и ликвидационни разходи за вредите, нанесени
от ПТП от 07.02.2017 г., в гр. София на МПС „Волво В70“ с рег. № *******, щета
№ 44012131703151, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
24.01.2019 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 190 лв. разноски по
делото.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.
Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния, процесуалния закон и е необосновано. Счита за безспорно установено
по делото, че на 07.02.2017 г. в гр. София, на бул. „Братя Бъкстон“, водачът на
МПС марка „Нисан“, модел „Ноут“ с ДК № *******, при извършване на завой наляво
удря движещия се в отсрещното платно автомобил марка „Волво“, модел „V70“ с ДК № *******, в резултат на което
му нанася материални щети. Развива съображения, че са налице предпоставките
искът са бъде уважен, тъй като се установява: 1. наличие на валидно към датата
на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
увреденото лице; 2. наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
3. настъпването и механизма на ПТП; 4. вина на застрахования при ответника
водач; 5. причинените от ПТП вреди; 6 причинно-следствена връзка между вредите
и механизма на ПТП; 7. стойността на вредите; 8. изпадане на ответника в
забава. Позовава се на заключението на АТЕ по делото, като навежда оплакване, че
съдът неправилно е приел, че свидетелят В.П.е
предприел маневра изпреварване на колоната от дясната ѝ страна, като е
използвал за това отбивката на бензиностанцията, тъй като вещото лице е
посочило, че пътят е бил достатъчно широк, за да се движат успоредно две МПС-та
в една посока. Сочи, че след анализ на доказателствата се установява, че
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача, застрахован при
ответника, който е предприел маневра завой на ляво, като е отнел предимството
на движещия се направо автомобил. Твърди , че при завой наляво следва да се
направи преценка за безопасност на всички участници в движението, в т.ч. дори и
на неправомерно движещите се насрещно участници. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Д.З.“ АД,
с който същата се оспорва като неоснователна. Като невярно и необосновано се
определя твърдението, че водачът на лек автомобил марка „Волво“, модел „V70“ с ДК
№ ******* се е движел правилно в лентата за насрещно движение. Твърди се, че на
мястото на процесното ПТП е имало само две платна с по една лента за движение
във всяка посока. Поддържат се доводи за правилност на изводите на съда, че
единствено водачът на лекия автомобил с марка „Волво“, модел „V70“ с ДК № *******е извършил нарушение
на ЗДвП и е станал причина за настъпване на ПТП. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо, поради което съдът следва да пристъпи към
обсъждане на доводите относно правилността на решението.
Съдът е сезиран
с иск с правно основание чл.411 КЗ.
В тежест
на ищеца по така предявения иск е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) наличието на предпоставките на деликтната отговорност
на лицето причинило, увреждане, 2) характера и размера на вредите; 3) наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за релевантния период;
4) плащането на застрахователно обезщетение и 5) наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
В случая
механизмът на процесното ПТП се установява от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства - представения констативен протокол, заключението на АТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Й.Й., и показанията на двамата свидетели В.И.П.и М.Х.П.,
водачи на двата автомобила, участници в процесното ПТП. Първоинстанционният съд
е приел, че на 07.02.2017 г. около 16.30 ч., лек автомобил „Нисан Ноте.“ с
рег. № ******* се движи по бул. „Братя
Бъкстон“ с посока от бул. „Околовръстен път“ към ул. „Майор Алекси Рилец“ и срещу отбивката за
бензиностанция „ОМВ“, водачът предприема маневра завой наляво на отбелязано на
скицата на констативния протокол място, на което хоризонталната маркировка
между двете платна за движение е прекъсната линия. В същото време в лявата част
на платното за насрещно движение, което водачът трябва да пресече, за да влезе
в отбивката за бензиностанцията, е налице спрял автомобил, а в дясната част на
платното се движи лек автомобил „Волво В70“ с рег. № ******* с посока на
движение към кръстовището с бул.
„Околовръстен път“ и при извършване на маневрата „завой наляво“ от водача на
л.а. „Нисан“ настъпва съприкосновение между предната дясна част на л.а. „Нисан“
и предната лява част на л.а. „Волво“.
Според
заключението на АТЕ, булевард „Братя Бъкстон“ в района на магазин „Била“ и
бензиностанция „ОМВ“ е съставен от две ленти, по една във всяка посока,
разделени помежду си в единична непрекъсната линия, която при входа на
бензиностанция „ОМВ“ преминава в единична прекъсната. След входа за
бензиностанцията, в посока към „Околовръстен път“ лентите преминават от една в
две ленти. Изложеното мотивира извод, че на мястото на осъществяване на ПТП пътното
платно е съставено от две пътни летни - по една във всяка посока, които ленти
са разделени надлъжна (хоризонтална) пътна маркировка М3 – „Единична прекъсната
линия“, която съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 ППЗДвП означава, че на пътните
превозни средства е разрешено да я пресичат.
Поддържаното
с въззивната жалба възражение е, че пътната лента за движение на бул. „Братя
Бъкстон“ в посока бул. „Околовръстно шосе“ е била достатъчно широка, за да се
движат по нея успоредно два автомобила, като при осъществяване на левия завой
водачът на лек автомобил „Нисан Ноте“ с рег.
№ ******* е следвало да съобрази наличието на движещия се успоредно със
спрелия и дал предимство на завиващия автомобил друг такъв, а именно – лек
автомобил „Волво В70“ с рег. № *******. Посоченото възражение се явява
неоснователно. В нормата на чл. 15, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че броят на
пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато
няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение,
широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото
странично разстояние между тях. Пътната лента за движение на бул. „Братя Бъкстон“ в
посока бул. „Околовръстно шосе“ към мястото на процесното ПТП е с налична пътна
маркировка – отляво с маркировка М3 – „Единична прекъсната линия“ и отдясно с
разклон - отбивка към бензиностанция „ОМВ“. От свидетелските показания на
водача на л.а. „Волво В70“ не се установява същият да е искал да осъществи
маневра, завивайки надясно и влизайки в бензиностанцията. Напротив, свидетелят
Попов поддържа, че се движел напред, като движението по пътната лента се е осъществявало
в две колони и той се е движил в дясната колона. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, ирелевантно е дали широчината на пътното платно фактически
е позволявала успоредното движение на два автомобила в една посока. За да се движи законосъобразно водачът на л.а.
„Волво В70“ е следвало да остане подреден в образувалата се колона от превозни
средства и да се отдели от нея едва когато пътната маркировка е позволявала
това – на мястото, в което е започвала обособената лента за десен завой на
кръстовището. Законосъобразното движение по пътната лента е еднопосочно и
последователно, а не успоредно на други движещи се автомобили. Такова движение,
само по себе си представлява продължително успоредно движение, чрез изпреварване
отдясно на движещите се в лентата последователно автомобили и е в нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2
от ЗДвП, съгласно която при изпреварване водачът на пътното превозно средство
напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло
или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно
средство и се връща в напуснатата лента. Ето защо, настоящата съдебна
инстанция споделя извода на СРС, че виновен за процесното ПТП е водачът на
застрахования при ищеца л.а. „Волво В70“.
Относно
твърденията на въззивника за нарушение на водача на завиващия лек автомобил на
разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП следва да бъде посочено, че законодателят е
предвидил, че водач на пътно превозно средство, който ще завива наляво за
навлизане в друга пътна лента, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. При извършване на маневра водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Същата разпоредба
трябва да се тълкува систематично с горепосочената разпоредба на чл. 15, ал.3 и
да бъде съобразено, че еднопосочното движение в пътна лента изисква
последователно разположение на участниците, а не успоредно движение в една
лента. Съобразявайки спрелия и пропускащ го автомобил, водачът на л.а. „Нисан“
е положил дължимата грижа и се е убедил,
че е безопасно да предприеме маневра.
Така формираните изводи относно
вината за процесното ПТП изключват необходимостта от обсъждане на останалите
предпоставки за уважаване на иска.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на
въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75954
от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 4897/2019 г. на СРС, ГО, 175 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ***** да заплати на „Д.З.“ АД,
ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.