№ 15191
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С.. Г. Н..
при участието на секретаря Р... Т. Х......
като разгледа докладваното от С.. Г. Н.. Гражданско дело № 20221110110775
по описа за 2022 година
при участието на секретаря Р... Х......, като разгледа гр.д. №10775 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на "..." ЕАД срещу Л. А. А., с
която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника че дължи главница в
размер на 152,92 лв.,представляваща стойността на разпределената топлинна енергия,
доставена до топлоснабден имот с адрес гр. Пловдив, .. за периода 01.10.2018 г. -
31.10.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва, за периода 04.12.2019 г. - 20.05.2020 г., в размер на 22,69 лв. ведно със законната
лихва върху неплатената главница.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "..." ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от "..." ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по
отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.34, ал.1 от ОУ, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна в 30-дневен срок след изтичане на
1
периода, за който се отнасят. Също така Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия
дължат на „..." ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период
но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца
възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
който оспорва исковете в частта за начислената мораторна лихва. Сочи че е изплатил
задължението си за главница, а по отношение на лихвата сочи, че ищцовото дружество
не е извършило действия по изпращане и доставка на процесната фактура. Ето защо
намира, че задължението мораторна лихва е недължимо. Сочи че не е налице
облигационно отношение между страните доколкото липсвал договор между страните.
Намира, че сочените общи условия са не могат да се приложат доколкото те са приети
от трето лице – „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, което е различно юридическо лице от
ищеца. Оспорва представеното Извлечение от сметка и Справка за доставена топлинна
енергия като заявява, че същите са с невярно съдържание и прави искане за откриване
на производство по оспорването им по чл. 193 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 26301/2020г.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
2
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот
в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото нотариалена акт за дарение на недвижим имот №
76, том V, рег. № 6291, дело № 732/2001 г. от 23.11.2001 г. се установява, че ответникът
е собственик на процесния апартамент № 43, находящ се в гр. Пловдив, бул . както и
че дарителят Н....а – А.а си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на
ползване върху същия недвижим имот. Предвид това обстоятелство собственикът
притежава т. нар. „гола собственост“ по отношение на имота, за който е учредено
вещно право на ползване и докато съществува правото на ползване на третото лице,
той не би могъл да упражнява правомощието да ползва същия. При учредено вещно
право на ползване титулярът на това право ползва вещта и извлича ползите от същата,
като на основание чл. 57, ал. 1 ЗС той е длъжен да плаща разноските свързани с
нейното ползване. Заплащането на доставената в топлоснабдения имот топлинна
енергия представлява разход, произтичащ от ползването на имота и е в тежест на
вещния ползвател, но не и на собственика на жилището. Отговорността на ответника
към ищеца възниква от момента на прекратяване на вещното право на ползване върху
имота по някои от способите, уредени в Закона за собствеността. От дружеството не са
изложени твърдения за погасяване на вещното право на ползване на третото лице през
исковия период и липсват данни по делото в тази насока. По изложените съображения,
неоснователен се явява доводът на ищеца, че качеството на ответника на собственик
на процесния имот е достатъчно основание да се ангажира отговорността му за
заплащане цената на потребената топлинна енергия. Когато по отношение на
топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с
топлофикационното дружество е само вещният ползвател.
Доколкото ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
наличието на валидно облигационно отношение за доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот с ответника, възникнала по договор за
продажба на топлинна енергия, следва да се приеме, че същият не следва да отговаря
по предявените искове, предмет на делото. С оглед на това предявените искове се
явяват изцяло неоснователни.
На самостоятелно основание исковете се явяват неоснователни и заради
извършеното в хода на делото плащане от страна на ответника, за което обстоятелство
страните нямат спор и се установява от представенета квитанция от 29.06.2022 г.
С оглед на изложеното предявените искове подлежат на отхвърляне като
3
неоснователни.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "..." ЕАД, гр. ..... ЕИК ..... срещу Л. А. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ж. к..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в
размер на 152,92 лв.,представляваща стойността на разпределената топлинна енергия,
доставена до топлоснабден имот с адрес гр. Пловдив, .. за периода 01.10.2018 г. -
31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
21.05.2020 г. до окончателното плащане, обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за периода 04.12.2019 г. - 20.05.2020 г., в
размер на 22,69 лв.
ОСЪЖДА "..." ЕАД, гр. ..... ЕИК ..... да заплати на Л. А. А., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, ж. к..., сумата в размер на 700 лв. за адвокатско
възнаграждение.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 26301/2020г. на СРС, 142 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4