Р Е Ш Е Н И Е
№
4814/16.12.2019 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 25.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19711 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представляван от ..... Т.Я.К., а също и от пълномощника му
Д.А., твърди, че на 07.09.2017 г. между третото лице ................ и И.А.Ц.
е сключен Договор за паричен заем № ......., по който на последния е
предоставен паричен заем в размер на 1000 лева, като от своя страна
заемополучателят се задължил да върне заемната сума като заплати сума в размер
на 1111.32 лв. ведно с договорна лихва в размер на 89.01 лв. на 27 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 41.16 лв. Съобразно постигнатите
договорености ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, а в случай
на неизпълнение на това задължение – да заплати неустойка, която се начислява
еднократно след три дни от датата на сключения между страните договор и се
дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска, като към датата на
подаване на исковата молба в съда дължимата на това основание от
кредитополучателя неустойка е в размер на 571.81 лева. Въпреки настъпване на
падежа на последната погасителна вноска – 16.03.2018 г., ответникът не изпълнил
изцяло задълженията си по договора, като по него извършил плащания в общ размер
на 230 лв., поради което върху непогасената главница по договора дължи
обезщетение за забава. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.,
посредством което третото лице ................ прехвърлило вземанията си по
договора за кредит на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, като за непогасените задължения по договора за кредит: 898.83
лева – главница; 89.01 лева - договорна лихва за периода 15.09.2017 г. –
16.03.2018 г., 571.81 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
и 45.89 лева - лихва за забава върху непогасената главница за периода
17.03.2018 г. – 19.07.2018 г., ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 12587 по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г., която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/, поради което в изпълнение на дадено от заповедния
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 2/10
съд указание дружеството е предявило
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е
образувано ч. гр. д. № 12568/18 г. в съда – 02.08.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
И.А.Ц. с ЕГН **********, а. Н.Г.П., оспорва предявените искове, като твърди, че
: ответникът не е получавал уведомление за извършената цесия, съответно, че не
е надлежно уведомен за извършената цесия, а самият договор за цесия е нищожен,
тъй като в същия не е посочена цената като съществен елемент от съдържанието
му; няма доказателства за предаване на заемната сума на ответника; договорът за
кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, т. 1, т. 11 и т. 12 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като липсва погасителен план, поради
което е налице пълна недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК;
неустойката за непредставяне на обезпечение по договора следва да бъде отразена
в погасителния план, тъй като се заплаща на равни вноски през периода на
действие на договора, а клаузата, с която е уговорено плащането й е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК; неустойката за неизпълнение, лихвите за
забава и разходите за събиране на кредита не са включени в годишния процент на
разходите и ако се добавят към тази величина ще се надхвърли лимитът по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за плащането им се явява нищожна и в
този случай ответникът дължи връщане само чистата сума по договора.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 12568 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г. на 03.08.2018 г. е
издадена Заповед № 6997 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът И.Ц. да заплати на кредитора „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД : сумата
от 898.83 лева – неизплатена главница по Договор за паричен заем № ..., сключен
между длъжника и ..................., което от своя страна прехвърлило
вземанията си на заявителя по силата на Приложение № 1/01.06.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 89.01 лева - договорна лихва за периода
15.09.2017 г. – 16.03.2018 г., сумата от 571.81 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; сумата от
36 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задълженията; за сумата от 45.89
лева - лихва за забава върху непогасената главница за периода 17.03.2018 г. –
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 3/10
19.07.2018 г., а също и сумата от 82.83 лв. разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, която заповед е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта, като в хода на производството
последното бе прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането за
сумата от 36 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради оттеглянето
му.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван : „Договор за паричен заем № .......“ от дата 07.09.2017
г., в който като страни са посочени третото лице ..................., в
качеството му на „заемодател“ и ответникът И.Ц., в качеството му на „заемател“,
имащ за предмет предаване от заемодателя в собственост на заемателя на сумата
от 1000 лв., срещу поето от последния задължение да я върне при посочените в
договора условия, а също и на твърдението си, че вземанията по договора за
кредит са му прехвърлени от заемодателя посредством подписано от тях на
01.06.2018 г. Приложение № 1 към сключен помежду им на 30.01.2017 г. Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, заверени преписи на които
са приети като доказателства по делото /листове 12 – 18 от делото/, в което
приложение под № 737 фигурират вземанията по процесния договор за кредит, сключването на които особеният представител
на ответника не оспори, но налице е спор относно материалноправната легитимация
на ищеца с оглед на направеното от особения представител на ответника
възражение, че договорът за цесия е нищожен, а също и на твърдението му, че ответникът не е
уведомен надлежно за извършената цесия.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това, като съобразно алинея 4 на цитираната разпоредба прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Или базирайки се на цитираните
норми, тъй като длъжникът не е страна по договора за цесия, то законът
ограничава защитата му срещу извършената цесия само на възражения, които могат
да се извлекат от тези разпоредби. Следователно щом законът и договорът не
забраняват на кредитора да прехвърли вземането си, съответно вземането е
такова, че няма пречка да бъде прехвърлено, то след като длъжникът бъде
уведомен за извършеното прехвърляне последното поражда действие спрямо него, а
това дали договорът за цесия е валиден или не е проблем на страните по него.
Следователно възражението за
нищожност на договора за цесия е неотносимо към спора.
Процесните вземания произтичат от договор, имащ белезите на договора за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в Закона за потребителския кредит, който не
забранява на кредитора по такъв договор да
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 4/10
прехвърли вземането си на трето лице, но за да стори това съгласно чл.
26, ал. 1 тази възможност следва да е изрично предвидена в договора за кредит. В
настоящия случай такава възможност е изрично договорена в чл. 10 от сключения
между ................... и ответника договор за кредит, в който страните са се
споразумели за следното : „Заемодателят има право по всяко време да прехвърли
правата си по настоящия договор на трето лице…“.
Посочи се по-горе в настоящото изложение, че съобразно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да има действие спрямо длъжника прехвърлянето на
вземането следва да му бъде съобщено от предишния кредитор, но в закона липсва
забрана уведомяването за цедирането на вземането да бъде извършено от цесионера
въз основа на дадено му пълномощие за това от цедента, като трайно в съдебна
практика се наложи и разбирането, че уведомяването на длъжника за извършената
цесия може да бъде направено и в хода на висящо съдебно производство и същото
следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /в този
смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по т. д. № 12/09 г. и в Решение
№ 3/16.04.2014 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1711/13 г./
Като доказателства по делото бяха приети представените
с исковата молба заверени преписи на : Пълномощно
с нотариална заверка рег. № ..../14.02.2017 г. на ...... рег. № ... –
......, на подписа на К.К.М. – ................на третото лице
..................., съобразно което последният е упълномощил „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/ да уведоми от името на ................... всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които ................... е
цедирало /прехвърлило/ съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения цесия/, сключен на 30.01.2017 г. между ................... като
цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като цесионер,
включени в което и да е подписано Приложение № 1 между страните, което е
станало неразделна част от Рамковия договор за цесия, включително и с право да
преупълномощава с тези права други лица; Пълномощно
с нотариална заверка рег. № … на ...... рег. № ... – ..........., с район
на действие – РС – ....., на подписа на Т.Я.К. – .........на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което последният е упълномощил ю.
Д.А. да подава и изпраща уведомления до длъжници на дружеството във връзка с
чл. 99 ЗЗД; Ненаименован документ без
дата, чийто адресат е ответникът /лист
19 от делото/, подписан от юрисконсулт Д.А., в което се съдържа уведомление за
извършено по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1/01.06.2018 г. между
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и ................... прехвърляне на задълженията на Ц.
произтичащи от Договор за паричен заем с № ......./07.09.2017 г. и че считано
от датата на получаване на уведомлението Ц. следва да извършва плащане на
всички дължими суми
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 5/10
по договора на новия си кредитор – „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД.
За връчването на горните документи на ответника в
момент предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда по делото няма
доказателства, но същите са връчени на особения му представител в хода на
производството по настоящото дело – на 15.05.2019 г. /съобщение лист 60 от
делото/.
Според правната теория особеният представител
разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален
представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на делото, като
няма пречка той да приема и материалноправни изявления, свързани със
съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и
противната страна. Това становище е застъпено и в множество решения на ВКС,
включително и в сравнително най-новото от тях Решение № 198/18.01.2019 г.
постановено по т. д. № 193/18 г., І т. о., в което е прието, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особен
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, с оглед на което и предвид гореизложеното, то в съответствие с
цитираната съдебна практика съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК приема, че в
момента на връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея на
назначения по делото особен представител на ответника последният е уведомен за
извършената цесия, а от тук и че ищецът е материалноправно легитимиран по
предявените искове.
В чл. 2 от договора страните са уговорили следните
условия за връщане на заетата сума : размер на седмичната погасителна вноска в
лева 41.16 лв.; срок на заема в седмици – 27; брой вноски – 27; датите на
плащане на всяка от погасителните вноски последователно са : „15.09.2017 г.,
22.09.2017 ., 29.09.2017 г., 06.10.2017 г., 13.10.2017 г., 20.10.2017 г.,
27.10.2017 г., 03.11.2017 г., 10.11.2017 г., 17.11.2017 г., 24.11.2017 г.,
01.12.2017 г., 08.12.2017 г., 15.12.2017 г., 22.12.2017 г., 29.12.2017 г.,
05.01.2018 г., 12.01.2018 г., 19.01.2018 г., 26.01.2018 г., 02.02.2018 г.,
09.02.2018 г., 16.02.2018 г., 23.02.2018 г., 02.03.2018 г., 09.03.2018
г.,16.03.2018 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.00 %; лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 %; обща сума, дължима от
заемателя като се вземат предвид допусканията посочени в т. 8 – 1111.32 лв.;
годишен процент на разходите на заема – 48.52 %, като е направено пояснение в
чл. 2, т. 8, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания :
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията
по настоящия договор. В чл. 3 от договора се съдържа удостоверително изявление
на заемателя, че с подписването на договора е получил от заемодателя изцяло и в
брой заемната сума, както и че договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума, поради което неоснователно е твърдението на
особения представител на ответника, че по делото няма доказателства относно
факта на предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя.
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 6/10
Законът за потребителския кредит /ЗПК/ предявява
строги изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, уредени в глава Трета.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за
действителността му, на разбираем език и следва да съдържа: „...1. датата и
мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане
на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва
да се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 7/10
обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването
на банкова сметка ***, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и
условията, при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който
се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на
всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 16. предупреждение
за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17. наличието на
нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има
такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има
такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на
потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото
изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията
за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26. адреса на
Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване
изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като неспазването на
визираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК изисквания
водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор е сключен в предвидената в
закона писмена форма, но в разрез с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в
него не се съдържа яснота относно начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. Констатира се по-горе в настоящото изложение, че в раздел
VІ от договора е посочено, че : заемната сума е 1000 лв.; общата дължима сума
по кредита е 1111.32 лв.; годишният лихвен процент е 40.00 %, а годишният
процент на разходите – 48.52 %. При тези параметри, при липса на данни за
наличие на други разходи по
кредита съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /такива, към датата на сключването на
договора или бъдещи/ - други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора,
може да са направи фактическият извод, че единственият разход за
потребителя е предвидената в
договора възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно /чийто размер според
съдържащото се в исковата молба признание за целия срок на договора възлиза на
89.01 лв./ При това положение, обаче, не може да се установи как е определен
годишният
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 8/10
процент на разходите от 48.52 % и дали в
него не са включени и някакви скрити разходи.
В обобщение на горното съдът намира, че в разрез с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при определяне на годишния процент на
разходите по договора за кредит не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му, което е достатъчно основание в съответствие с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме, че договорът е недействителен. А щом
договорът е недействителен по силата на императива на чл. 23 ЗПК на връщане
подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други
разходи по него.
Предвид гореизложеното и направеното в исковата молба
признание, че по договора ответникът е
заплатил суми в общ размер на 230 лв., то искът с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД следва да бъде уважен за разликата между
получената в заем сума и платената такава по договора, възлизаща на 770 лв.,
като над този до пълния предявен размер от 898.83 лв. същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, както и като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2, чл. 92, ал.
1ЗЗД.
Тъй като задължението за връщане на получено при
начална липса на основание е такова, денят за изпълнение на което не е
определен /в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т.
д. № 5 от 2017 г./, то за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен
от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За поставянето на длъжника в забава в
момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда, която съобразно
чл. 422, ал. 1 ГПК в случая съвпада с деня на подаване на заявлението в съда,
по което е образувано ч. гр. д. № 12568/18 г. – 02.08.2018 г., по делото не са
ангажирани доказателства, с оглед на което предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 244.38 лв. разноски по производството
съразмерно на уважения иск /167.17 лв. държавна такса + 342.39 лв. депозит за
особен представител х 47.96 %/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от
47.96 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт определено съразмерно на
уважения иск и на база минимално определения в чл. 25, ал. 1 Наредба за
плащането на правната помощ размер от 100 лв., тъй като делото не съставлява
нито фактическа, нито правна сложност и бе разгледано в едно съдебно заседание
/100 лв. х 47.96 %/.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски по заповедното
производство в размер на 39.73 лв. съразмерно на уважения иск /82.83 лв. х
47.96 %/.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 9/10
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.Ц. с ЕГН **********,
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от ..... Т.Я.К., по сключен на 07.09.2017 г. между Ц. и
................... Договор за паричен заем № ......., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД
/понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД / посредством
Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължение /цесия/ от 30.01.2017 г., сумата
от 770 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12568
по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г., като над уважения до
пълния предявен размер от 898.83 лв. – отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от ..... Т.Я.К.,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И.А.Ц. с ЕГН
**********, му дължи по сключен между него и ................... Договор за
паричен заем № ......., вземанията по който са прехвърлени от последното на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД /понастоящем „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД/ посредством Приложение № 1 от
01.06.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение /цесия/
от 30.01.2017 г. : сумата от 89.01 лева - договорна лихва за периода 15.09.2017
г. – 16.03.2018 г., сумата от 571.81 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение; за сумата от 45.89 лева -
лихва за забава върху непогасената главница за периода 17.03.2018 г. –
19.07.2018 г., за които вземания „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12568 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.А.Ц. с ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано
от ..... Т.Я.К.: сумата от 244.38 лв.
разноски по производството по гр. д. № 19711 по описа на Районен
Продължение на решение по гр. д. №
19711/18 г. на РСПд – стр. 10/10
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 47.96 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр.
д. № 19711 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 39.73 лв. разноски по ч. гр.
д. № 12568 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г. съразмерно
на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ