№ 260397
08.12.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на осми декември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1007 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е жалба с
вх. № 6317/22.04.2020г., подадена чрез частен
съдебен изпълнител Янко Бъчваров от “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. “Московска” № 19, представлявано
от адв. Дянко Пенчев Цепов – САК, с
която се обжалва Постановление от 05.03.2020г., постановено по изпълнително
дело № 20197090400016 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров. Твърди се в жалбата, че
обжалваното постановление, с което ЧСИ Бъчваров е приел за събиране по
изпълнителното дело направените от банката разноски за процесуално
представителство, защита и съдействие в размер на 2799, 14 лв., като е
отхвърлил горницата до пълния предявен размер от 10 800 лв. като
прекомерни е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на
съдебния изпълнител, че по делото няма приложени писмени искания за действия по
правната и фактическа сложност от процесуалния представител, като се твърди, че
адв. Цепов е участвал в обжалването на няколко изготвени от ЧСИ разпределения
на получени суми от публична продан, като е изготвил и жалбата срещу последното
разпределение, която се отличава със значителна фактическа и правна сложност.
На следващо място се
твърди, че минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено въз
основа на материалния интерес и съгласно чл.10, ал.3, вр. чл.7, ал.2 от НМРАВ №
1/2004г. предявеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно.
Изложени са
съображения и се иска от съда да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ
– постановление от 05.03.2020г. и вместо него да постанови съдебен акт, с който
да приеме за събиране направените от взискателя разноски в размер на
10 800 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения
срок не са подадени възражения от А.Г.А. и “Дъга
2004” ЕООД.
По делото са
представени мотиви от ЧСИ Янко Бъчваров, с които описва хронологично
извършените от него действия и изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Изпълнително
дело № 20197090400016 по описа на ЧСИ
Янко Бъчваров е образувано по молба, подадена от взискателя А.А. на
12.11.2015г., въз основа на изпълнителен лист № 5858 от 09.11.2015г., издаден
по ч. гр. д. № 6279/2015г. по описа на
Районен съд Бургас, с който “Дъга 2004” ЕООД, представлявано от А.А., е осъдено да
заплати на А.А., сумата от 2000 лв., частично от обща сума в размер на 500000
лв., представляваща неплатено парично задължение по сключен между страните
договор за паричен заем от 28.08.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 40 лв., представляваща
направени по делото разноски – държавна такса.
На
16.11.2015г. взискателят А.А. е подал молба до ЧСИ Янко Бъчваров, с искане да
бъде присъединен по образуваното изпълнително дело, на основание чл.456 от ГПК,
във вр. с чл.32, ал.5 от ЗОЗ, в качеството му на пристъпил към изпълнение по
реда на ЗОЗ обезпечен кредитор.
С
Постановление с изх. № 5635/26.11.2015г. ЧСИ Янко
Бъчваров е присъединил вземанията на взискателя по договора за особен залог,
вписан в ЦРОЗ.
С
молба с вх. № 367/10.02.2016г., “Банка
ДСК” ЕАД е поискала присъединяване към изпълнително дело №
552 на ЧСИ Янко Бъчваров, като е представила удостоверения от ЧСИ Делян
Николов.
С
Постановление с изх. № 639/10.02.2016г. ЧСИ Янко
Бъчваров е присъдинил на основание чл.456 от ГПК, взискателя “Банка ДСК” ЕАД, за сумите,
описани в приложените удостоверения, само по отношение на ипотекираните в полза
на банката недвижими имоти: недвижим имот,
находящ се в гр. Бургас, местност “Капчето” и недвижим имот, находящ се в гр. Царево, кв. Василико.
На
04.12.2015г. ЧСИ Янко Бъчваров е връчил покана за доброволно изпълнение на
длъжника.
С
постановление с изх. № 2358/21.06.2016г. ЧСИ Янко
Бъчваров е присъединил “Банка ДСК” по изпълнително дело № 552/2015г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, за сумите описани в Удостоверение
08.06.2016г. от ЧСИ Стоян Якимов против длъжника “Дъга
2004” ЕООД – 59326, 86 лв., присъдени разноски.
По
делото са извършени множество изпълнителни действия.
С молба с вх. № 2877/23.12.2019г., присъединеният взискател “Банка ДСК” ЕАД е поискал от ЧСИ
да бъдат приети по делото за събиране направените от него разноски в размер на
10 800 лв. с ДДС – представляващи платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. Към
молбата са приложени Договор за правна помощ и съдействие, както и Споразумение
към същия, в последното от които е посочено изрично, че сумата от 9 000
лв. /частично от 35 000 лв. / представлява
адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20197090400016 по описа на ЧСИ Янко
Бъчваров.
С
Постановление от 07.01.2020г. ЧСИ е отказал да приеме за събиране това вземане,
като в мотивите към постановлението е посочил, че “намира
за прекомерно възнаграждението предвид фактическата и правна сложност на
конкретното изпълнително производство, а освен това “Банка
ДСК” ЕАД разполага с юрисконсулти и ангажирането на адвокат е
негова лична преценка, но не представлява разноски по изпълнението, които
следва да бъдат обезщетени, предвид обстоятелството, че банката е могла да се
ползва от услугите на юрисконсулта си.
На
20.02.2020г. /след изготвяне на постановлението за
отказ на ЧСИ/, взискателят А.А. е депозирал
становище по молбата, с което изразява становище за нейната неоснователност.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и материалния
интерес на банката. Посочено е, че е недопустимо да се присъждат адвокатски
възнаграждения за упълномощени отделно от банката адвокатски дружества, при
положение, че същата разполага с юрисконсулти на щатни длъжности.
На
20.01.2020г. присъединеният взискател “Банка ДСК” ЕАД е поискал от ЧСИ Янко Бъчваров да измени
Постановлението си от 07.01.2020г., като приеме разноски в пълния им предявен
размер от 10 800 лв.
На
същата дата – 20.01.2020г. е подадена жалба срещу Постановлението от
07.01.2020г. Бургаският окръжен съд е отменил постановлението на ЧСИ Янко
Бъчваров от 07.01.2020г., с което е отказал да приеме за събиране по
изпълнителното дело направените от взискателя разноски в размер на 10 800
лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и е върнал делото на
ЧСИ Янко Бъчваров за произнасяне по искането за приемане на разноските за
събиране и по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С
Постановление с изх. № 1013/05.03.2020г., ЧСИ Янко
Бъчваров е приел молба с вх. № 2877/23.12.2019г. от
присъединения взискател “Банка ДСК” ЕАД да бъдат приети за събиране по изпълнителното дело
направените от него разноски за процесуално представителство, защита и
съдействие в размер на 2799, 14лв.
Това постановление е
предмет на обжалване в настоящото производство, след отмяната на Определение №
1321 от 22.05.2020г. на БОС, с която първоначално депозираната срещу
постановлението жалба е била оставена без разглеждане като недопустима.
С Определение № 596
от 30.09.2020г. Бургаският апелативен съд е приел, че жалбата е допустима, тъй
като произнасянето на ЧСИ по въпроса за разноските, поискани за събиране в
изпълнителното производство от взискател, извършено с обжалваното постановление
след отмяната на предходно постановление за отказ с решение № 1-224/21.02.2020г. по в. гр. д.
№ 580/2020г. по описа на БОС, в случая представлява
отказ за приемане за събиране от длъжника на разноските на взискателя над
приетите от 2799, 14 лв. до поисканите 10 800 лв., поради което попада в
приложното поле на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК и тъй като засяга правата на
взискателя, той има правен интерес да го обжалва.
Бургаският окръжен съд намира жалбата за частично основателна.
Съображенията за това са следните:
На съдебните
изпълнители е признато от закона правото по приложението на нормата на чл.78,
ал.5 от ГПК в изпълнителния процес, като същите могат да се произнасят по
искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Основанието за обжалването на това тяхно
действие е разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо взискателят е процесуално правоспособен да обжалва действията на
съдебния изпълнител, при намаляване на
разноските поради прекомерност. Въпросът за разноските се разглежда на общо
основание от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, като
общите правила за обжалване на акта на съдебния изпълнител, налага на
взискателя също да бъде призната гарантираната от закона възможност да обжалва
акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него и искането за
прекомерност е уважено като основателно. Съгласно задължителното за съдилищата
разяснение, дадено в т.3 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк. д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебния изпълнител е
свободен за намали разноските до нормативно определения минимален размер.
Съдът споделя
становището на ЧСИ, обективирано в атакуваното постановление, че по делото
липсват искания за действия по правната и фактическа сложност от процесуалния
представител – Адвокатско дружество “Денев и Ойсолов”, освен входираната от взискателя молба вх. № 2877/23.12.2019г. Вярно е, че входираната срещу изготвеното
разпределение на парична сума от публична продан от 12.12.2019г. жалба вх. №
2881/30.12.2019г. се отличава със завишена фактическа и правна
сложност. Доколкото обаче по делото няма данни за други процесуални действия извършени
от адвокатското дружество, които да се характеризират със сходна фактическа и
правна сложност, настоящия състав намира, че това процесуално действие не може
да обуслови извод за размер на адвокатско възнаграждение по-голям от минималния
такъв, поради което направеното от страна на длъжника възражение за прекомерност
се явява основателно.
От друга страна,
съдът споделя довода, че съдебния изпълнител не е преценил правилно материалния
интерес на “Банка ДСК”
ЕАД по делото, а оттам и че е достигнал до неправилно заключение досежно
размера на минималното адвокатско възнаграждение, но по различни от наведените
в жалбата съображения.
Доколкото
предмет на настоящия правен спор е законосъобразността на постановеното от ЧСИ
постановление за приемане на разноски в изпълнителния процес, съдът намира, че
не следва да излага аргументи, както и да обсъжда възраженията на жалбоподателя
досежно размера на вземанията, които претендира, че следва да му бъдат
изплатени по изпълнителното дело, в качеството му на присъединен по право
взискател, които както е посочено в Определение № 1298 от
09.06.2016г. по гр.д. № 556/2016г. по описа на БОС,
потвърдено с Определение № 437 от 23.08.2016г. по ч. гр.д. № 350/2016г. на БАС, следва да бъдат предмет на съдебен контрол в
производството по обжалване на извършеното разпределение.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че водещият критерий при определяне
материалния интерес на взискателя следва да бъдат вземанията, за които банката
е присъединена по изпълнителното производството от ЧСИ с надлежен акт.
Видно от постановеното
от ЧСИ Постановление изх. № 639/10.02.2016г.,
жалбоподателят е банка, която има качеството на присъединен по реда на чл.426
от ГПК взискател досежно два от имотите, предмет на принудителното изпълнение –
тези върху които е учредена договорна ипотека в нейна полза, а именно недвижим
имот, находящ се в гр. Бургас, мест. “Капчето” (вписана Договорна ипотека,
обективирана в НА № *, том *, рег. № *, дело № * от 2011г., върху недвижим
имот, находящ се в гр. Царево, общ. Царево, обл. Бургас, кв. Василико) (вписана Договорна ипотека,
обективирана в НА № *, том *, рег. № *, дело № * от 2011г.).
Съгласно чл.174 от ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането независимо от промените в него, като
обезпечението е до размера на сумата, за която е извършено вписването. В случая
вземането, което се обезпечава е вземането на банката по договора за банков
кредит в размер на 3 500 000 евро, заедно с договорената лихва, а
50 000 евро е сумата, за която се вписани ипотеките, които са неделимо
право следващо да обезпечи това вземане до размера на сумата, за която същите
са вписани. Вписването на конкретна сума, за която ипотеката се учредява има за
предназначение и цел да определи максималния размер на сумата, която
ипотекарния кредитор може да получи от цената на имота при публична продан.
Гореизложеното
обуславя извода, че независимо от извършените в хода на изпълнителното дело
погашения на дълга, материалния интерес на жалбоподателя следва да се изчисли
на база общия размерът на неудовлетворените притезания, за удовлетворяването на
които е присъединен да участва като взискател с Постановление с изх. № 639/10.02.2016г на ЧСИ и Постановление с изх. № 2358/21.06.2016г., а именно сбора от сумата 195847.93 лв. /2 x 50 000 евро/ - обезпечена с вписаните в негова полза договорни
ипотеки и сумата от 59326, 86 лв. присъдени разноски или иначе казано сумата от
255 174, 79 лв.
В конкретния случай
преценката на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. № 709 по изпълнително дело №
20197090400016, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника
на взискателя “Банка ДСК”
ЕАД не се намира в съответствие с императивната разпоредба на чл.36, ал.2 ЗА и
разпоредбите на чл.10, т.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, визиращи минималния
размер на адвокатското възнаграждение, предвидено за образуване на делото и
принудително изпълнение на парични притезания. Това е така, тъй като при
изготвяне на обжалваното постановление същият не е определил правилно
материалния интерес на жалбоподателя, въз основа на който следва да бъде
изчислено минималния размер на адвокатското възнаграждение.
Минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие в изпълнително производство, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се определя кумулативно от разпоредбите на чл.10, т.1 (в зависимост от предмета на изпълнителното дело) – чл.10, т.2, чл.10, т.3 или чл.10, т.4 и тъй като
предметът на настоящото изпълнително производство е принудително събиране на
парични вземания, минималния размер на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение се определя както следва:
Съгласно чл.10, т.2
от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за защита по изпълнително дело е
предвидено, че възнаграждението за водене на изпълнително дело с цел
удовлетворяване на парични вземания се равнява на ½ от
възнаграждението по чл.7, ал.2, който определя възнаграждението в размер според
материалния интерес. При интерес от 255 174, 79 лв., следващото се
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 съобразно правилата на чл.10, т.2 от Наредба
№ 1/2004г. възлиза на 6633,50 лв. (3530 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв.), а
половината от тази сума възлиза на 3316, 75 лв. Предвид горното общо следващото
се минимално адвокатско възнаграждение на взискателя – жалбоподател по изпълнителното
дело възлиза на 3316, 75 лв. + 20 % ДДС, т.е. на сумата
от 3980, 10 лв.
Тук следва да се
отбележи, че при изчисляване на възнаграждението, съдебният изпълнител не е
съобразил обстоятелството, че не следва да включва в общия размер сумата от 200
лв. по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като изпълнителното производство не е било
образувано от жалбоподателя, а от друг взискател.
Приетият размер на
разноски от страна на ЧСИ е по-нисък от изчисленият от съда, поради което
депозираната жалба се явява основателна и атакуваното постановление следва да
бъде отменено.
Мотивиран от горното
при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно
основание, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление изх. № 1013/05.03.2020г. по изп. дело № 20197090400016 на
ЧСИ Янко Бъчваров, с рег. № 709 на КЧСИ на РБ, с което е уважено искането с
правно основание чл.78, ал.5 от ГПК от длъжника “Дъга 2004” и е
намален на 2799, 14 лв. платеният от взискателят “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
********* адвокатски хонорар в размер на 9 000 лв. на пълномощника му -
адвокатско дружество “Денев и Ойсолов”, поради
прекомерност, като неправилно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.