Р Е Ш Е Н И Е
№ 2166 12.09.2019 година град
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд,
ХХ граждански състав
На
дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Иван Дечев
при
секретаря Ани С.
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 10943 по описа за 2013
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.К.С.,
ЕГН ********** *** против ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., с която се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 636.56 лева, дължима за доставена студена вода,
платена от нея без основание, сумата от 176.48 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 13.12.2010г. до 13.12.2013г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С молба от 17.05.2016г. и от
06.06.2016г. е уточнена предявената претенция, като е заявено, че се касае до
няколко иска: иск по чл.124 ГПК за установяване несъществуване на право на
вземане на ВиК към ищцата в размер на 221.56 лева, представляващи дължими суми
за доставена, отведена и пречистена вода за периода от октомври 2004г. до февруари
2006г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 151.87 лева за
периода от 17.04.2006г. до 01.09.2011г., за които е издаден изпълнителен лист
от 22.05.2006г. по ч.гр.дело № 1072/2006г.
на БРС, поради липса на подлежащо на изпълнение вземане в периода октомври
2004г. до февруари 2006г. към момента за подаване на молба за издаване на
изпълнителен лист, на образуване на изп.дело № 559/2007г. в периода от
образуване на изпълнителното дело до окончателното изплащане на сумите на ВиК
ЕАД; иск за осъждане на ВиК да заплати на ищцата сумата от 221.56 лева, платена
по изп.дело № 559/2007г. на ЧСИ Р.С., както и сумата от 151.87 лева лихва за
забава, получени без основание по смисъла на чл.55 ЗЗД, тъй като не е налице
облигационно правоотношение между страните; иск за осъждане на ВиК да заплати
на ищцата сумата от 263.12 лева платени такси и разноски в изпълнителното
производство, като получени без основание; иск за несъществуване на изпълняемо право
в полза на ВиК ЕАД спрямо ищцата за сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от 22.05.2006г. по ч.гр.дело № 1072/2006г. на БРС в полза на дружеството,
по който е образувано изп.дело № 20077060400559559/2007г. на ЧСИ Р.С., по което
са събрани принудително всички суми по делото в периода октомври 2004г. до
февруари 2006г., към момента на предявяването на молбата за издаване на
изпълнителен лист-17.04.2006г. и на предприемане на действия по образуване на
изпълнително производство, до неговото приключване, като се конституира по този
иск наравно с ВиК като ответник и ЧСИ Р.С.С.; иск за приемане за установено по
отношение на ВиК ЕАД и ЧСИ Р.С.С. несъществуване на изпълняемо право в полза на
ВиК ЕАД за сумите от 221.56 лева главница и 151.87 лева мораторна лихва, за
които е издаден изпълнителен лист от 22.05.2006г. по ч.гр.дело № 1072/2006г. на
БРС в полза на дружеството, на основание на който е образувано изп.дело №
20077060400559559/2007г. на ЧСИ Р.С. в периода от октомври 2004г. до февруари
2006г., към момента на предявяването на молбата за издаване на изпълнителен
лист-17.04.2006г. и на предприемане на действия по образуване на изпълнително
производство, до неговото приключване.
С определение от 07.06.2016г.
съдът е прекратил производството по делото като недопустимо в следните му
части:
-иск по чл.124 ГПК от М.К.С.
против ВиК ЕАД и ЧСИ Р.С.С. за установяване несъществуване на право на вземане
/изпълняемо право/ на ВиК към ищцата в размер на 221.56 лева, представляващи
дължими суми за доставена, отведена и пречистена вода за периода от октомври
2004г. до февруари 2006г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
151.87 лева за периода от 17.04.2006г. до 01.09.2011г., за които е издаден
изпълнителен лист от 22.05.2006г. по ч.гр.дело № 1072/2006г. на БРС, поради
липса на подлежащо на изпълнение вземане в периода октомври 2004г. до февруари
2006г. към момента за подаване на молба за издаване на изпълнителен
лист-17.04.2006г., на образуване на изп.дело № 559/2007г. в периода от
образуване на изпълнителното дело до окончателното изплащане на сумите на ВиК
ЕАД /искът е предявен и конкретизиран с молбата от 17.05.2016г. и с молбата от
06.06.2016г.-по т.3 от тази молба/;
-иск от М.К.С. против ВиК ЕАД и ЧСИ Р.С.С.
за несъществуване на изпълняемо право в полза на ВиК ЕАД спрямо ищцата за
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 22.05.2006г. по ч.гр.дело №
1072/2006г. на БРС в полза на дружеството, по който е образувано изп.дело №
20077060400559559/2007г. на ЧСИ Р.С., по което са събрани принудително всички
суми по делото в периода октомври 2004г. до февруари 2006г., към момента на
предявяването на молбата за издаване на изпълнителен лист-17.04.2006г. и на
предприемане на действия по образуване на изпълнително производство, до
неговото приключване;
Това определение е потвърдено от
въззивния съд и е влязло в сила.
Ето защо предмет на производството
остават само двата осъдителни иска
от М.К.С., ЕГН ********** *** против ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Б., а именно:
-иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 221.56 лева, платена по изп.дело № 559/2007г. на
ЧСИ Р.С., както и сумата от 151.87 лева лихва за забава, получени без основание
по смисъла на чл.55 ЗЗД, тъй като не е налице облигационно правоотношение между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от исковата молба
до изплащането;
-иск за осъждане на ВиК да
заплати на ищцата сумата от 263.12 лева платени такси и разноски в
изпълнителното производство, като получени без основание, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от исковата молба до изплащането.
В съдебното заседание на
12.09.2019г. съдът е приел на основание чл.214, ал.1, изр.3 ГПК изменение на
размера на иска за осъждане на ВиК да заплати на ищцата сума за платени такси и
разноски в изпълнителното производство, като получени без основание, като
размерът се намалява от 263.12 лева на 203.12 лева.
Твърди се, че ищцата е наемател
на общинско жилище, представляващо апартамент в гр.Б., собственост на община
Бургас. В жилището тя живее от 1995г. През 2006г. ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист против ищцата по реда на чл.237, б.”к” ГПК /отм./, издаден по
ч.гр.дело № 1672/2006г. Основанията са били, че ищцата е абонат на ВиК ЕАД и не
е заплатила дължимите за потребената вода суми. На основание на изпълнителния
лист е било образувано изп.дело № 20077060400559 на ЧСИ Р.С., което сега е
прекратено. По време на изпълнението ищцата е заплатила в полза на ВиК сумата
от общо 636.56 лева, като така е погасила както дълга си към ответника, така и
всички такси и разноски по изпълнителното дело. Счита, че ВиК ЕАД се е
обогатило неоснователно с платените суми, защото между страните не е
съществувало облигационно отношение за предоставяне на вода до имота, доколкото
имотът е собствен не на ищцата, а на община Бургас. Ето защо ищцата счита, че
недължимо е заплатила сумите по изпълнителното дело и предявява претенция тези
суми /както главниците и лихвите, така и платените разноски и такси/ да й бъдат
върнати от ответника.
Исковете са по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор, в
който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че се касае до
вземане, установено в специално производство за издаване на изпълнителен лист и
ищцата е имала друг път за защита, а именно да обжалва определението за
издаване на изпълнителен лист, респ. да предяви отрицателен установителен иск в
хода на съдебното изпълнение. По същество ответникът заявява, че събраните от
него суми са се дължали на основание съдебно определение за издаване на
изпълнителен лист. Той е валиден документ и следователно сумите по него не са
получени без правно основание. Ответникът не възприема тезата на ищцата, че тя
макар и да ползва имота не носи облигационна отговорност за заплащане на
сумите. Това е така, защото е възникнала облигационна връзка в интерес и на
двете страни, ето защо ищцата може да предяви претенция за неоснователно
обогатяване към община Бургас, а не към ВиК ЕАД. Ответникът прави възражение и
за погасяване на вземанията по давност. С тези мотиви моли исковете да се отхвърлят.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната
страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са основателни.
Няма спор, че ищцата обитава
общинско жилище и е в наемни правоотношения с общината.
С. е наемател на общински имот,
находящ се в гр. Б., на който е открита
и процесната партида за вода.
Ищцата отрича обаче да е в
облигационно правоотношение с ВиК ЕАД, тъй като е само наемател, но не и
собственик или вещен ползвател на апартамента. БРС, като съобрази данните по
делото, намира, че тезата на ищцата е правилна.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а”
и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на
услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ето защо следва да се счете, че потребител на
ВиК-услуги е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно
право на ползване, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост. Именно собственикът или носителят на вещното право по силата на
закона се явява страна по облигационната връзка със съответния доставчик на
ВиК-услуги. Действително, нормата на чл. 8, ал. 9 от наредбата като изключение предвижда,
че наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К от името на
наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на
договора. Когато обаче наемателят не спазва задълженията съгласно общите
условия и договора, отговорен за тях е наемодателят. В допълнение, в Общите условия
на ответника за предоставянето на ВиК услуги на неговите потребители /действащи
за процесния период/ също е предвидено,
че потребител е съответният собственик или ползвател /чл. 2 от общите условия/. Само като изключение е записано в
ОУ, че потребител може да бъде и физическо лице, което ползва В и К услуги в
жилище, на което е наемател, ако собственикът на имота е подал декларация пред
В и К оператора, че В и К услугите ще се ползват за битови нужди, с изразено
съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите
суми. В тези случаи В и К операторът води партидата на името на собственика на
имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за В и К услуги, начислени
след сключване на договор за наем. В случаите, когато липсва декларация с
изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с наемателя на имота,
В и К операторът открива и води партида на собственика или ползвателя на имота,
който заплаща В и К услугите. По делото обаче липсват данни за подаването на
подобна декларация от собственика на имота – Община Бургас.
Ето защо при тези данни съдът
намира, че липсва основание, на което ищцата да плаща на водоснабдителното
дружество изразходената от нея вода. Клиент на ВиК е Община Бургас, която е
собственик на имота и като такъв е в облигационно правоотношение с ответното
дружество и съответно дължи заплащане на консумираната вода.
В конкретния случай ВиК ЕАД,
след като се е снабдило с изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./, е
завело изпълнително дело, по което са събрани присъдените суми, след което
изпълнителното производство е прекратено.
С определение № 28 от 28.01.2009
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2340/2008 г., III г. о., ГК е засегнат правният въпрос
за защитата на длъжника когато изпълняемото право не съществува, а
принудителното изпълнение е приключило. Защитата на длъжника в тези случаи се
състои във връщане на полученото по принудителното изпълнение. В случаите
когато взискателят е бил удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо или
в влязло в сила решение и те са били
отменени, като уваженият с тях осъдителен
иск е бил отхвърлен, взискателят трябва
да върне на длъжника полученото /чл.236, ал.2 и чл.241, ал.3 ГПК отм./. В тези
изрично предвидени в закона случаи длъжникът не се нуждае от осъдителен иск
срещу взискателя, а съгласно посочените законови разпоредби съдът, постановил
новото решение, издава на длъжника изпълнителен лист срещу взискателя за
връщане на сумите или на вещите, получени
въз основа на изпълнените. В случаите, за които това защитно средство не е
изрично предписано от закона, за да получи обратно от взискателя недължимо
полученото, като получено на отпаднало основание, длъжникът трябва да предяви
срещу него осъдителен иск. Когато изпълнението е започнало по несъдебно
изпълнително основание, какъвто е разглежданият случай, изпълняемото право не е
установено със сила на пресъдено нещо, поради което защитните средства,
предоставени на длъжника са спиране на
изпълнението по реда на чл.250 ГПК (отм.), а ако
не е могъл или е пропуснал да се защити по този ред, длъжникът може да предяви
срещу взискателя отрицателен установителен иск
по чл.254 ГПК (отм.), че не дължи, респ. че вземането е още неизискуемо. Доколкото
в настоящата хипотеза изпълнителното дело е вече приключило и са събрани
сумите, които се оказват недължими от ищцата, тя има интерес да предяви
осъдителен иск за връщането им.
Както стана ясно, ВиК ЕАД е
завело изпълнително дело, по което са събрани присъдените с изпълнителния лист
суми от ищцата, които, с оглед горните правни изводи, се явяват недължими.
Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че по
сметка на ЧСИ са постъпили от ищцата суми от общо 636.56 лева, като първото
плащане е направено на 15.12.2008г., а последното – на 13.09.2011г. От тези
суми, ЧСИ е превел на взискателя ВиК ЕАД 576.56 лева, а останалите 60 лева са
такси и разноски в полза на съдебния изпълнител. Сумата от 576.56 лева е
отнесена за погасяване на 221.56 лева главница и 355 лева съдебни разноски.
Тези суми са получени недължимо от ответника, следователно подлежат на връщане.
БРС намира, че в случая понятието съдебни разноски включва и изтеклата
мораторна лихва, присъдена с изпълнителния лист. За периода от 17.04.2006г. до
01.09.2011г. лихвата е 151.87 лева, колкото е посочена и от ищцата.
Неоснователно
е позоваването на ответника на погасяването на иска по давност. За неоснователното
обогатяване важи Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум
на ВС. В него е прието, че вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по
чл.110 ЗЗД. С оглед на това, че при първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД
основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се
приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В случая
плащанията по изпълнителното дело са извършени в периода от 15.12.2008г. до
13.09.2011г. Исковата молба е подадена в съда на 13.12.2013г., т.е. преди
изтичане на петгодишния срок, считано за най-старото плащане. Следователно
искът не е погасен по давност, тъй като с образуването на делото давността е
била прекъсната.
Следва решение, с което
ответникът се осъди да заплати на ищцата сумата от 221.56 лева, платена по
изп.дело № 559/2007г. на ЧСИ Р.С., както и сумата от 151.87 лева лихва за
забава, както и сумата от 203.12 лева за такси и разноски по изпълнението,
които суми са получени без основание по смисъла на чл.55 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до изплащането.
За останалите такси и разноски в размер на 60 лева следва да се отбележи, че
тези суми не са получени от ответника, а са постъпили в патримониума на ЧСИ,
както се установява от експертизата. След като ВиК ЕАД не е получило посочената
сума, то не се е обогатило с нея. Тази констатация е само за пълнота, доколкото
за посочената сума ищцата е заявила оттегляне на иска и производството е
прекратено частично.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да се осъди да заплати на ищцата разноски от 67.93 лева, съразмерно на
уважената част от претенцията, като се вземе предвид и частичното прекратяване
на делото. Тези разноски са платени преди ищцата да бъде освободена от
заплащане на разноски, поради което ответникът й ги дължи на общо основание, с
оглед изхода на делото.
На основание чл.78, ал.4 ГПК,
доколкото делото е частично прекратено заради оттеглянето на исковете, ищцата
трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 10 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда разноски за
експертизата от 145 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявано от Г.Й.Т. да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на М.К.С., ЕГН ********** *** сумата от 221.56 лева /двеста двадесет и един
лева и петдесет и шест стотинки/ главница, сумата от 151.87 лева /сто петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/
лихва за забава, както и сумата от 203.12
лева /двеста и три лева и дванадесет стотинки/ за такси и разноски по
изпълнението, платени по изп.дело № 559/2007г. на ЧСИ Р.С., които суми са
получени без основание, ведно със законната лихва върху тях, считано от
подаване на исковата молба – 13.12.2013г. до изплащането.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявано от Г.Й.Т. да заплати на М.К.С.,
ЕГН ********** *** сумата от 67.93 лева
/шестдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявано от Г.Й.Т. да заплати по сметка на БРС сумата от 145 лева /сто четиридесет и пет лева/ разноски за експертиза.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********
*** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявано от Г.Й.Т. сумата от 10 лева /десет лева/ съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.