Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Павликени, 11.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд,
гражданска колегия в публично заседание на 11.11.2019 година, в състав:
Председател: Цветомил Горчев
при секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело N 770 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът – С.П.С., ЕГН ********** ***, твърди, че на 23.04.2018
год. в гр. П., около 11.10 часа на ул. „***" срещу № 12, е бил блъснат от завиващия
на ляво автомобил с ДК № ***, марка „Фолксваген", модел „Голф", с №
на рама: ***, управляван от водача М.И.А., с ЕГН **********, притежаващ СУМПС №
***, валидно до 26.03.2022 г. Сочи, че в резултат на така описаното ПТП му били
причинени следните увреждания: контузия и охлузвания на ходилата на ляв и десен
крак, контузна рана и охлузване на лакът на лява ръка, охлузвания по колена на
ляв и десен крак. Твърди се в исковата молба, че в медицинско свидетелство № ***/24.04.2018
год., е отбелязано, че в резултат на ПТП, настъпило на 23.04.2018 год. на ищеца
била нанесена екскуриация върху дясно стъпало с размери 2-1 см,; екскуриация
върху дясно коляно била с размери 4-2 см.; под ляво коляно била нанесена
раничка с размери 1-1 см.; екскуриация с размери 6-7см. на 3-4 см. върху лява
лакътна става. На следващо място са изложени и твърдения, че в резултата на ПТП
С.С. преживял силна уплаха и емоционален стрес, като след инцидента имал
проблеми със съня и бил под непрекъснато напрежение, което се отразило
негативно върху ежедневието му, здравословното състояние на С. се влошило. Сочи
се, безсънието и напрежението да допринесли за неговата отпадналост, загуба на
апетит, страх от повторяемост на инцидента, ограничаване на обичайните му
ангажименти, свързани с напускане на дома му и придвижването му сам по улицата,
което пък наложило С. да посети специалист в областта на психиатрията, тъй като
бил в състояние на смесено тревожно депресивно разстройство, отличаващо се с
психомоторно напрежение, богата вегетативна симптоматика, с изразен депресивен
симптом, с данни за диссомния и социална дисфункция. Посочено е, че физическото
и психическото възстановяване на ищеца не е приключило и към момента на
подаване на исковата молба. Сочи се, че изживени телесни и психически
увреждания са причинили на С.С. неудобства и страдания за продължителен период
от време, както и че ищецът продължава да съпреживява отново инцидента, който
се е закрепил трайно в съзнанието му. Виновният водач за ПТП-то имал
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
застрахователната полица с № **/***, със срок на валидност до 19.02.2019 г. при
ответното дружество. За процесното ПТП е посочено в исковата молба, че е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.04.2018г. от
служител при РУ П. на ОД на МВР - В. Т., както и АУАН № ***/2018 г. Поддържа,
че обезщетение в размер на 5 000 лева за търпените от ищец неимуществени вреди
е обосновано, справедливо и съответства на претърпените болки и страдания,
свързани с ПТП-то. Ищецът посочва, че предявил застрахователна претенция по
реда на чл. 380 и сл. КЗ пред ответното търговско дружество, като в
законоустановения срок последвало частично плащане от застрахователя в размер
на 1 500 лева от претендираното обезщетение, поради което е налице правен
интерес за предявяване на иска за останалата част от претенцията, а именно в
размер на 3 500 лева. Претендира и
законната лихва върху главницата от 3 500 лева от 29.08.2018г.- деня следващ
изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до
окончателното погасяване на задължението, както и разноски. Посочена е банкова
смета с оглед разпоредбата на чл. 127, ал.4 ГПК.
Ответникът
- „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - оспорва
предявените искове по основание и размер, като намира същите за неоснователни и
завишени по размер. Посочва, че не оспорва валидността на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователната полица с № ***/***,
както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1 500 лв., за претърпени
неимуществени вреди. Спори механизма на настъпване на ПТП, като се твърди, че
водачът М.А. не е нарушил разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото
прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
подадената искова молба, поради което се заема становище, че липсва основният
елемент от фактическия състав на деликт, а именно противоправно поведение.
Твърди се, че водачът на МПС марка „Фолксваген", модел „Голф", с ДК №
*** не е имал вина за настъпване на процесното ПТП. На следващо място счита, че
вина за настъпване на ПТП има пешеходецът - ищецът, който в нарушение на
правилата за движение по пътищата се е движил по платното за движение, с което
е станал предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствал
останалите участници в движението, вкл. и водача на лекия автомобил марка „
Фолксваген", модел „Голф" с ДК № ***, да реагират своевременно и
адекватно на неговите действия. Според процесуалния представител на ответника
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е завишен и
несъответства на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално
получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания
и с оглед обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и
конкретните обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване по отношение на ищеца, изразено в неспазване
разпоредбите от ищеца на чл. 108. ал. 1. чл. 113. ал. 1. т. 1 и т. 2. и чл. 114 ЗДвП, като е посочено, че поведението му се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при
евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното от съда за
справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието на
принос от страна на ищеца за възникването на ПТП-то. Твърди, се, че ищецът е получил незначителни
по вид и степен телесни увреди, от които се е възстановил бързо и без
усложнения. Сочи липса на виновно поведение от страна на водача на МПС-то,
застраховано при него, което да в причинно-следствена връзка с твърдените
вреди. Твърди, че така описаните увреждания в исковата молба, няколко дни след
ПТП-то, не са получени при настъпване му, а са получени в един по-късен момент,
при упражняване на свободни занимания от ищеца, като същите не са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва се механизмът на ПТП-то,
както и наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие, оспорва се
продължителността на възстановителния процес на ищеца, както и твърдението, че
продължавал да изпитва болки, физически и психически дискомфорт. Ответникът е
посочил и че оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е имал нужда от
чужда помощ в ежедневието си и при придвижване извън домът му и за ограничаване
на обичайните му ангажименти, както и че травматични увреждания и наранявания
са причинили продължително разстройство на здравето и поради ПТП-то дълго време
оставал в къщи, изпивал силни болки, имал проблеми със съня и бил под
напрежение което се отразило на ежедневието му. Обективирани са и възражения по
отношение на акцесорния иск за лихва. Навеждат се твърдения в отговора на
исковата молба за неоснователност на искането за присъждане на законна лихва от
датата на непозволеното увреждане, тъй като се твърди ответникът да се е
произнесъл в законоустановения срок по претенциятана ищеца поради което се
твърди, че не е в забава. Евентуално, в случай на уважаване на иск, ответникът
в отговора си твърди за най-ранна дата на изпадане в забава, че може да се
приеме денят на входиране на исковата молба като от същия този момент би се
дължала и мораторна лихва за забава.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 23.04.2018 г. около 11.10 ч. в гр. П., на улица „***“
срещу № 12 настъпило ПТП с участници ищецът, като пешеходец и л.а. „Фолксваген”
модел „Голф” с рег. № ***, управляван от М.И.А..
Според
свидетелските показания на самия водач – св. А. се установява, че водачът на
МПС се е движел от автогарата към магазин „***“ в гр. П. Правел ляв завой и на
кръстовището имало спрял неустановен автомобил. Ищеца пресичал зад този
автомобил в посока автогарата. Нямало маркировка за пешеходна пътека и знак.
Видял пешеходеца в последния момент, като удрял с ръце на капака паднал.
Ищеца
сигнализирал за инцидента на телефон 112, пристигнали екипи от спешна хомощ и
служители на РУ.
Съставен
бил Констативен протокол за ПТП (л. 7 от делото) където нараняванията по С. са
посочени като – контузия и охлузване на ходилата на ляв и десен крак, контузна
рана и охлузване на лакът на лява ръка и охлузвания по коренете на ляв и десен
крак. На водача е съставен АУАН, впоследствие и Наказателно постановление, което
не е обжалвано и е влязло в сила. Нарушението по АН производство се изразява в
допускане на ПТП с причиняване наранявания на пешеходец, като при управление не
е предпазлив и внимателен към движещия се отляво на посоката му на движение
пешеходец.
Видно
от Медицинско свидетелство № ***/24.04.2018 година на следващия ден С. е
посетил лекар – хирург, който е установил екскурация върху дясно стъпало с
размери 2-1 см., екскурация върху дясно коляно с размери 4-2 см. Под ляво
коляно контузна раничка с размери 1-1 см. Екскуриране с размери 6- 7 см на 3-4
см е разположено върху лява лакътна става.
От
представените медицински документи се установява, че преди процесното ПТП ищеца
е преживял миокарден инфаркт, поставен стент. Страда от артериална хипертония III
СТ, захарен диабет тип 2, причинил и полиневропатия и ретинопатия.
На
27.06.2018 г. ищецът е посетил и психиатър, който е издал приложения на л.14 то
делото амбулаторен лист, според който при прегледа е установена клинична
картина на психомоторно напрежение, богата вегетативна симптоматика,
изразендепресивен синдром. Открити били данни за дисомния и социална
дисфункция. Предписано е мезикаментозно лечение.
Показанията
на св. С.(*** на ищеца) потвърждават констатираните в медицинската документация
страдания на последния. Според тях ищеца е бил силно уплашен от това което се е
случило. След инцидента търпял болки в гърба и краката. През нощта получавал
изпотяване и викал. Имал нужда от помощ за да става и сяда от болките и
синините около месец. След случая се променило поведението и характера му –
станал капризен, затворен и по-избухлив.
Относно
мястото, причините и механизма, при който е възникнало ПТП по делото е прието
заключението на авто-техническа експертиза, изготвена въз основа на оглед на
мястото, посочен в протокола за ПТП и на наличната по делото документация. От
експертизата се установява, че ПТП е причинено от лек автомобил „Фолксваген”
модел „Голф” с рег. № ***, управляван от М.И.А., който при маневра „движение наляво“
от платното за движение на ул. ”***“ към плбатното за движение на ул. „***“ до
№ 12 в гр. П., от запад към север и навлизане върху платното за движение по ул.
„***“ до магазин „***“ с цел продължаване на движението към ул. „***“ в
светлата част на денонощието водача на автомобила не възприел навреме движещият
се и пресичащ в траекторията му на движение и преминал зад неустановен спрял
автомобил пешеходец С.С.. Ударът е настъпил без спиране на л.а. и след
преминаване на ляво колело върху ходилата на крака с последвало охлузване.
Движението
на пешеходеца в траекторията на л.а. е представлявало опасност, която водачът е
имал възможност да възприеме от достатъчно разстояние и като го пропусне, да
предотврати ПТП. На мястото на инцидента не се е виждала предвидената
маркировка за пешеходна пътека, но при положение, че от двете страни са налични
тротоари, техните продължения върху платното за движение се считат за такава.
Според ВЛ след вече предприетата маневра от л.а. – ляв завой, пешеходецът не е
имал възможност да предотврати ПТП.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза ищеца е получил при удара и при
падането си на асфалта в резултат на удара повърхностни травми, идентични с описаните
в цитираното по-горе мед. удостоверение. Тях вещото лице квалифицира като
възможни да бъдат получени при процесното ПТП. Тези увреждания са причинили на
ищеца болки за срок около две седмици.
Съдът
кредитира като компетентно изготвени и обективни описаните две заключения,
което не са оспорени и от страните по делото.
Страните
не спорят, че процесния л.а. към датата на ПТП е бил застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водача” при ответника.
Представени са застрахователна претенция, вх. № ***/29.05.2018
г. от която е видно, че ищецът, чрез пълномощник е предявил към ответника
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП в
размер на 5000 лв., като е посочил банкова сметка. *** № ***от 28.08.2018 г.
ищеца е уведомен за изплащане обезщетение в размер на 1500 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1
и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За
да бъде уважен главния иск ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
"Гражданска отговорност" между причинилия на увреждането и
застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на
прекия причинител. С договора за застраховка "Гражданска отговорност",
съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи:
деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически
факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответника-застраховател.
При
така предявен иск ищецът следваше да установи, че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е
причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието - факти, които съдът
намира за категорично установени от събраните по делото доказателства.
Между
страните не е спорно и се установява от представения констативен протокол за
ПТП с пострадало лице, че на процесната дата е осъществено пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф" с peг. № ***,
управляван от водача М.А. и ищеца като пешеходец. Не е спорно между страните,
че към датата на произшествието за лекия автомобил е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника-застраховател. От заключението
на авто-техническата експертиза по безспорен начин се установява, че причина за
настъпване на сблъсъка е поведението на водача на лекия автомобил, който не
забелязал ищеца. Това е станало в такъв период от време и при такова отстояние,
че ищеца не е имал възможност да предотврати удара. Описаното поведение на
водача на лекия автомобил е противоправно, в нарушение на разпоредбата на чл.
116 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
От
писмените и устни доказателства по делото безспорно се установява, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди. По делото се установи, че С. е получил
гореописаните телесни увреди при процесния инцидент. За да достигне до този извод съдът се
основава на заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е изследвала
представената от ищцовата страна медицинска документация и гласните
доказателства. Нараняванията съответстват на механизма на протичане на ПТП.
Уврежданията се изразяват в изживяна болка. Съпоставяйки свидетелските
показания и заключението на вещото лице, съдът приема, че при настъпване на
сблъсъка между него и МПС и впоследствие, при преминаване на колелата през
ходилата му, ищецът е претърпял болки и получил установените увреди.
В
представения амбулаторен лист, издаден от специалист психиатър и неоспорен от
ответника, у ищеца е установено състояние, което се дължи на претърпяното ПТП,
по сведения на пациента. Констатираното от специалиста обективно състояние на
ищеца е изразено в психомоторна напрегнатост, вегетативна лабилност. Затова на
ищеца е назначена психотерапия, за която не се спори да е проведена.
Констатациите на психиатъра кореспондират с показанията на свидетелката за
психическото състояние на ищеца. В съответствие с нормалната житейска логика е
участник в ПТП да получи стресова реакция. Следва да се вземе предвид и
съпътстващите заболявания на ищеца.
При
така изложеното съдът приема, че освен физическата болка, причинена от
процесното ПТП, ищецът е получил и описаните психологически стрес, страх и
безпокойство, които също се намират в причинно-следствена връзка с него. С това
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 от ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите,
съдът счита за неоснователно, както с оглед заключението на цитираната
автотехническа експертиза, така и с оглед изложеното по-горе.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания, довели до краткотрайни болки и страдания, неприятни емоционални
изживявания, уплаха и безпокойство. Данните по делото водят съда до извод, че
претърпените от ищеца болки не са били с голям интензитет и са отшумели бързо.
Прегледът при лекар-психиатър е извършен няколко дни след инцидента и
обективното констатиране на стресово състояние позволява на съда да заключи, че
и психологическият стрес е продължил поне толкова дълъг период. Не се спори
провеждане на назначената психотерапия и че психологическият стрес също не е
бил с голям интензитет и е отшумял сравнително бързо. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което се явява
обусловено и от икономическа конюнктура в страната, вкл. средната работна
заплата, инфлация и др. /Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
2974/2013 г., II т. о., ТК /.
С
оглед събраните доказателства и гореизложените аргументи съдът намира, че
следва да уважи предявената претенция за неимуществени вреди в размера от 1200
лева, а за горницата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Освен
претендираната главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с
нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ,
застрахователят по застраховка „ГО“ дължи само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната претенция
приложена към исковата молба, дружеството - ответник е частично изплатило
обезщетение на 29.08.2018 г. – последния ден от срока за плащане, от която дата
съдът намира претенцията за присъждане на обезщетение за забава за основателна.
Разноски
при този изход от спора се следват на двете страни. Основателна се явява и
претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер, съобразно Наредба № 1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от представеното
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 25.10.2018 г., ищеца е
упълномощил редовно адвокат Х. В. да я представлява по делото и
представителството е осъществено. В договора за правна защита и съдействие е
удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на
адвокат В. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 475 лв. и възнаграждение по чл. 7, ал. 8 от същия акт в размер на 300 лв.
(за всяко от откритите с.з. след второто по делото) - общо 775 лв.
Съразмерно
на уважения иск ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
съразмерно на уважената част от иска – 149.60, при направени разноски общо 440
лв. (140 лв. за ДТ и 300 лв. депозит за вещи лица).
Ответникът
също претендира присъждането на направени разноски по делото, изразяващи във
възнаграждение на представлявалия го юрисконсулт (300 лв.), за експертизи
(внесени 300 лв.) и 15 лв. ДТ за съдебни удостоверения. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на
200 лв., от което и съразмерно на отхвърления материален интерес присъжда на
ответника сумата 132 лв. – процесуалното представителство е осъществено основно
чрез писмени становища, 198 лв. от разходите за експертизи, както и 9.90 лв. за
издавани съдебни удостоверения.
При
прихващане по компенсация между разноските, които всяка от страните дължи на
другата, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 190.30
лв.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***,
ж.к. ***”, бул. „***“ № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите
Б.И.и Р.М.ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С., ЕГН ********** *** сумата от 1200 лв. (хиляда и
двеста лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП на на 23.04.2018 год. в гр. П., около 11.10 часа на
ул. „***" срещу № 12, причинено от М.И.А., с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху тази сума от 29.08.2018 година до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за разликата до 3500 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“,
ж.к. „***”, бул. „***“ № 1, представлявано от членовете на съвета на
директорите Б.И.и Р.М.ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х. В., ВТАК, личен номер в ЕРАРБ *** с
адрес гр. ВТ, ул. „***“ № 2 сумата от 775 лв. /седемстотин седемдесет и пет
лв./ възнаграждение, полагащо се на
адвокат, оказал безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** *** да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, ж.к. „***”, бул. „***“
№ 1, представлявано от членовете на съвета на директорите Б.И.и Р.М.сумата от
190.30 /сто и деветдесет лева и тридесет стотинки/ - разноски по делото,
съразмерно отхвърлената част от претенцията.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН