Присъда по дело №1229/2022 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1229/2022 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Х.А.Х.., ЕГН: ********** за
престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.4 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК за това, че в периода от началото на
месец септември 2019г. до 07.02.2020г. в с. Карабунар и в гр. П. при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл.
П. и по този начин му е причинил имотна вреда в общ размер на 8 321 лева,
като деецът се е представил за длъжностно лице - високопоставен служител
на ДАНС, а деянието е извършено повторно в немаловажен случай по деяния,
както следва:
1. в периода от началото на месец септември на 2019г. до 17.09.2019г. в
с.Карабунар, обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е
възбудил и поддържал заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл. П.,
че ще закупи от Министерство на отбраната от негово име и за негова
сметка един брой автомобил, категория джип, марка „Мерцедес“, но
трябвало да преведе сумата от 3300 лева и с това на 17.09.2019г.в гр.П.
му е причинил имотна вреда в размер на 3 300 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС, а
деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен;
2. в периода от 17.09.2019 г. до 19.09.2019 г. в с. Карабунар, обл. П., с цел
да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал
заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл. П., че ще закупи от
Министерство на отбраната от негово име и за негова сметка един брой
автомобил, категория „джип“, марка „Мерцедес“, но трябвало да преведе
сумата от 3300 лева и с това на 19.09.2019 г. в гр. П. му е причинил
имотна вреда в размер на 3 300 лв., като деецът се е представил за
длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС, а деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен;
3. на 25.09.2019 г. в с. Карабунар, обл.П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл. П., че ще
закупи от Министерство на отбраната от негово име и за негова сметка
осем броя зимни автомобилни гуми, но трябвало да преведе сумата от
456 лева и с това на същата дата в гр. П. му е причинил имотна вреда в
размер на 456 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице -
високопоставен служител на ДАНС,а деянието е извършено повторно и
случаят е немаловажен;
4. на 04.10.2019 г. в с.Карабунар, обл.П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл. П., че
следва да му бъде преведена сумата от 446 лева за покриване на
нотариални заверки и административни такси за прехвърляне на двете
1

моторни превозни средства и с това на същата дата в гр. П. му е
причинил имотна вреда в размер на 446 лева, като деецът се е представил
за длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС,а деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен;
5. на 07.10.2019 г. в с. Карабунар, обл.П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл. П., че
следва да му бъде преведена сумата от 142 лева за захранване на сметка
за разплащане на допълнителни такси и с това на същата дата в гр. П. му
е причинил имотна вреда в размер на 142 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС,а
деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен;
6. На 11.10.2019 г. в с.Карабунар, обл.П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл.П., че
следва да му бъде преведена сумата от 83 лева за доплащане на такси и с
това на същата дата в гр.П. му е причинил имотна вреда в размер на 83
лева, като деецът се е представил за длъжностно лице - високопоставен
служител на ДАНС, а деянието е извършено повторно и случаят е
немаловажен;
7. На 04.11.2019 г. в с.Карабунар, обл.П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл. П., че
следва да му бъде преведена сумата от 130 лева за административни
такси и заверки и с това на същата дата в гр.П. му е причинил имотна
вреда в общ размер на 130 лева, като деецът се е представил за
длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС, а деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен;
8. на 03.02.2020 г. в с.Карабунар, обл.П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл.П., че
следва да му бъде преведена сумата от 260 лева за издаване на два
комплекта транзитни номера за автомобилите и с това на същата дата в
гр. П. му е причинил имотна вреда в размер на 260 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС, а
деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен;
9. на 06.02.2020 г. в с.Карабунар, обл.П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл.П., че
следва да му бъде преведена сумата от 94 лева за сваляне от отчет на
двата броя джипове и с това на същата дата в гр.П. му е причинил
имотна вреда в размер на 94 лева, като деецът се е представил за
длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС, а деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен;
10. на 07.02.2020 г. в с. Карабунар, обл. П., с цел да набави имотна облага за
себе си, е възбудил заблуждение у Г. А.Д.. от с. Карабунар, обл. П., че
следва да му бъде преведена сумата от 110 лева за заплащане на
застраховка за двата броя джипове и с това на същата дата в гр.П. му е
причинил имотна вреда в размер на 110 лева, като деецът се е представил
2

за длъжностно лице - високопоставен служител на ДАНС, а деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на Глава
ХХVІІ – чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП - П. поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник, като се признава за виновен по обвинението, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се отказва
от събиране на доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, като
излага съображения за недоказаност на обвинението и по-конкретно на
измамливия умисъл на подсъдимия.
В правото на лична защита подсъдимият се присъединява към
пледоарията на защитника си, а на етапа последна дума заявява, че очаква от
съда „по ниска присъда“.
Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301, ал. 1 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното:
Подс.Х. Х. е осъждан както следва:
1. с Присъда № 293 от 24.11.2014г. , постановена по НОХД 4733/2014 г. по
описа на СГС, за престъпление по чл. 343 ал.1 б „в“ вр. с чл. 342 ал.1
предл.3, извършено на 10.05.2013 г., за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири
години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години. Присъдата е влязла в сила на 10.12.2014 г.
2. със споразумение – присъда, постановена по НОХД № 12931/2013 г. по
описа на СРС, за престъпление по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК,
извършено на 30.04.2010 г., за което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок шест месеца, изпълнението на което на основание чл.
66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Съдебният
акт е влязъл в сила на 13.07.2015 г.
3. с присъда № 63/2017 г., постановена по НОХД 76/2016 г. по описа на
PC Пловдив, за престъпление по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК,
извършено в периода от месец март 2014 г. до 22.04.2014 г., за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на
21.07.2017 г.
4. с присъда от 13.04.2016 г., постановена по НОХД 2972/2014 г. по описа
на СРС за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК, извършено на
24.05.2013 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
3

срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в
сила на 06.12.2017 г.
5. с присъда от 27.02.2018 г., постановена по НОХД 16621/2016 г. на СРС,
за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, извършено на 06.07.2011 г., за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложено за изпитателен срок от четири години. Присъдата е
влязла в сила на 18.12.2018 г.
6. с присъда от 10.01.2017 г., постановена по НОХД 14350/2015 г. по описа
на на СРС за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
извършено в периода от 12.09.2012 г. до 06.03.2013 г., за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на
14.08.2020 г.
С определение от 25.05.2021 г. на СРС по НЧД № 15678/20 г. на
основание чл.25, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 от НК на подс. Х.Х. е определено едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години по
горепосочените НОХД. Определен е бил първоначален общ режим.
Протоколното определение е влязло в сила на 05.11.2021 г. Подсъдимият
търпи определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в
Затвора С. с начало 05.12.2021 г.
Осъжданията на подсъдимия по НОХД № 12931/2013 г. по описа на
СРС, НОХД 76/2016 г. по описа на PC Пловдив и по НОХД 16621/2016 г. на
СРС квалифицират извършеното от него деяние по настоящето производство
като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал. 1 от
НК.
Подсъдимият никога не бил заемал длъжност в Държавна агенция
„Национална сигурност“ /ДАНС/.
В началото на м.септември 2019 г. подс. Х.А.Х.. се намирал на лечение
в „Александровска болница“ гр.С., където престоял три дни.
Пострадалият по делото свидетел Г. А.Д.. се запознал с подс.Х. в
болничното заведение.Те били настанени в една стая , като леглата им били
съседни. При изписването си св.Д. поканил подсъдимия да се почерпят в
питейно заведение, където го запознал със св.С. Ц. – съпруг на дъщеря му.
Именно при този разговор подс.Х. заявил на двамата свидетели, че е
високопоставен служител на ДАНС и заема началническа длъжност в
централата на бул.„Черни връх“ в гр.С.. Обяснил също, че има сериозни
контакти сред длъжностни лица във всички държавни институции. Дал
телефонния си номер на св.Д. и му казал, че може да го търси винаги в случай
на възникнал проблем. Обяснил, че не може да разговаря за времето от 18,00
до 19,00 часа, тъй като в този период провеждал оперативка. По тази причина,
4

св.Д. се свързвал по телефона с подсъдимия след този час, а самите разговори
провеждал по мобилния си телефон от дома си в с.Карабунар, обл.П..
От началото на м.септември 2019 г. св.Д. и подсъдимият започнали да
комуникират често по телефона. В един от разговорите подсъдимият
споделил, че чичо му заемал чин полковник в Министерство на отбраната, а
отделно от това личният му шофьор в ДАНС бил син на „най-главния“
генерал в армията. По тези причини имал много връзки в тази структура. Тъй
като подс. Х. разбрал, че св. Ц. работи в строителството, заявил на
пострадалия, че може да уреди на много ниски цени техника- бетоновози, а
също и джипове, марка „Мерцедес“, които не били ползвани. Като цена на
джиповете назовал сумата от 3 300 лева. Всичко това обаче не отговаряло на
действителното положение. Подс.Х. нито работил в ДАНС, нито имал
контакти с лица, заемащи висши офицерски чинове в Българската армия,
които да му позволяват да упражнява влияние при вземането на решения за
сделки с имущества, включени във фонда на Министерство на отбраната.
Решенията за това се вземали единствено от Министерски съвет след сложна
процедура. Целта на подсъдимия била да заблуди св.Г.Д., че е в състояние да
уреди закупуване на евтини автомобили от предпочитана марка и по този
начин да го мотивира да му предаде конкретни парични суми, които имал
намерение да употреби за свои лични нужди.
От своя страна, след този разговор, пострадалият св.Д. обмислил
предложението на подсъдимия и възприел за верни неговите изявления,
поради което решил да му се довери.
Формираните в периода между началото на м. септември 2019 г. и
17.09.2019г. неверни представи у св.Д. на практика го мотивирали след
посочената дата многократно да се разпорежда с парични суми в полза на
подс. Х.Х..Така на 17.09.2019 г. в село Карабунар, обл.П. св.Д. дал сумата от 3
300 лева на дъщеря си - св. Ц., с молба да я преведе по банкова сметка,
посочена му от подс.Х. с титуляр търговското дружество АХХ АУТОРЕНТ
ЕООД, чиито едноличен собственик и управител бил св.А. Х., син на
подсъдимия. Към банковата сметка имало две дебитни карти, едната от които
се ползвала от подсъдимия, а другата от неговия син – св.Х.. Още на същия
ден – 17.09.2019 г. св.Ц. превела дадената й от св.Д. парична сума в клон на
банка УниКредит Булбанк в гр. П. по посочена банкова сметка, като в
преводното нареждане посочила като основание за внасяне: закупуване на 1
бр. автомобил от МО. / л.16 в том 2 в Д.П./ По-късно подсъдимият в
телефонен разговор със св.Д. потвърдил, че е получил паричния превод и
предложил да уреди още един джип. При това настоявал св.Д. да вземе
решението бързо, тъй като по негови думи полковници от армията купували
по два и по три джипа, а количествата били ограничени. Това мотивирало
постр. св.Д. на 19.09.2019 г. в село Карабунар да даде на св.Ц. 3 300 лв. с
молба да ги преведе по същата банкова сметка, което св.Ц. изпълнил още на
същия ден, в клон на банка УниКредит Булбанк в гр. П.. В преводното
нареждане по указание на св.Д. св.Ц. посочил като основание за внасяне:
5

закупуване на 1 бр. автомобил от МО./ л.15 в том 2 в Д.П./.
Във всяко едно от обажданията в периода 17.09.2019 г. до 07.02.2020 г. с
поведението си подс.Х. потвърждавал както първоначално формираните у
пострадалия неверни представи, така и го заблуждавал за нови обстоятелства,
като при всеки разговор искал от него конкретна парична сума - за закупуване
на автомобилни гуми, застраховки и административни такси и обяснявал, че е
в състояние да уреди покупко-продажби на по-евтина цена и на други
автомобили, което пък мотивирало св.Д. да продължава с разпоредителните
действия. Така общия размер на заплатените от него в полза на подс.Х.
средства в периода 17.09.2019 г. до 07.02.2020 г. възлизал на 8 321 лева,
същите продължавали да бъдат привеждани по сметката на АХХ
АУТОРЕНТ ЕООД, посочена от подсъдимия, от клон на банка
УниКредит Булбанк в гр.П. от свид.Ц. или св.Ц. по молба на св.Д., който
им давал парите в с.Карабунар, по причина да не пътува до гр.П. само за
тази цел, тъй като в с.Карабунар нямало банков офис.
На 25.09.2019 г. пос.Х. се свързал по телефона със св.Д. и формирал у
него погрешната представа, че срещу сумата от 456 лева ще му осигури осем
броя зимни гуми за джиповете. В следствие на заблуждението, в което
изпаднал, св. Д. чрез св. Ц. привел исканата сума. / л.14 в том 2 в Д.П./.
На 04.10.2019 г. подс.Х. разговарял по телефона с пострадалия и го
въвел в заблуждение, че следва да получи сумата от 446 лева за покриване на
нотариални и административни такси по прехвърлянето на автомобилите. В
следствие на заблуждението, в което изпаднал, св. Д. чрез св. Ц. привел
исканата сума. / л.13 в том 2 в Д.П./
На 07.10.2019 г. постр. св.Д. чрез св.Ц. се разпоредил със сумата от 142
лева, привеждайки я по посочена от обв. Х. сметка, в следствие на
заблуждението, че предоставя тези средства като допълнителната такса за
закупуването на джиповете. / л.12 в том 2 в Д.П./
На 11.10.2019 г. постр.св.Д. чрез св.Ц. се разпоредил в полза на
подсъдимия със сумата от 83 лева,в следствие на заблуждението, че
предоставя средствата като доплащане на такси. /л.11 в том 2 в Д.П./
На 04.11.2019 г. св.Д. чрез св.Ц. привел по банков път сумата от 130 лева
по сметката, посочена от подсъдимия, в следствие на заблуждението, че
предоставя средствата като допълнителни административни такси за
осъществяването на покупката. /л.10 в том 2 в Д.П./.
На 03.02.2020 г. св.Д. чрез св.Ц. се разпоредил с паричната сума от 260
лева, която била преведена по посочена от обвиняемия Х. сметка, в следствие
на възбуденото от него заблуждение, че тези пари са необходими за
издаването на два комплекта транзитни номера за автомобилите, които
подсъдимият обещал да уреди. /л.9 в том 2 в Д.П./.
На 06.02.2020 г. св.Д. привел чрез св.Ц. сумата от 94 лева по сметката,
посочена от подсъдимия, вследствие на заблуждението, че предоставя тези
средства за снемането на отчет на двата броя джипове от фонда на
6

Министерство на отбраната, чиято продажба подс. Х. обещал, че ще уреди.
/л.8 в том 2 в Д.П./
На 07.02.2020 г. св. Д. превел чрез св.Ц. сумата от 110 лева, за която
последният го въвел в заблуждение, че представлявала вноска за
застрахователна премия за двата броя джипове. /л.17 в том 2 в Д.П./
В началото на март месец на 2020 г. подс. Х. се обадил по телефона на
св.Д. и му заявил невярното обстоятелство, че всичко с автомобилите било
уредено и трябвало да дойде до гр.С., кв. Дружба откъдето да вземе
превозните средства. Св.Д. отишъл на посоченото място, където чакал
няколко часа. Първоначално подсъдимият твърдял, че закъснението му за
срещата се дължало на интензивен трафик, а в последствие престанал да
отговаря на повикванията на св.Д..
Въпреки че приел всички горепосочени плащания, съобразно
предварителните си намерения подс.Х.Х. не предприел никакви действия, за
да реализира покупко-продажба на посочените автомобили в полза на
постр.свид.Д.. Такива сделки изобщо не били осъществени поради липсата на
фактическа и правна възможност от негова страна.
След датата на последното плащане на 07.02.2020 г. подс. Х. започнал
постепенно да се укрива. В случаите, в които св.Д. успявал да осъществи
контакт с него, той му обяснявал, че нещата се забавят, като посочвал
различни причини, но в крайна сметка уговорените продажби ще бъдат
осъществени. След посочената по-горе дата, у св. Д. възникнало съмнение, че
подсъдимият го мами. По тази причина извършил справка в социалните
мрежи и установил, че били налични статии, в които се съдържало
информация, че подс.Х. извършва измами, свързани с движимо и недвижимо
имущество.
По този повод св.Д. подал жалба в РП П. и било отпочнато досъдебно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както и от събраните в досъдебната фаза на
процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието - показанията на
свидетелите Г.Д., Силвия Ц., С. Ц. и А. Х., както и от писмените
доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства като непротиворечиви, взаимно допълващи се и по
категоричен начин очертаващи гореописаната фактическа обстановка.
Показанията на св.Д., св.Ц. и св.Ц., от които се установява че на
горепосочените дати последните двама по молба на първия са извършвали
банкови преводи с посочените парични суми, дадени им от св.Д. в село
Карабунар, обл.П. се намират в пълен синхрон с приетите като писмени
доказателства преводни нареждания и извлечението от банковата сметка на
АХХ АУТОРЕНТ ЕООД, по която са били превеждани парите. В тези
7

писмени доказателства е посочено основанието за всяко едно плащане в
пълен синхрон с показанията на св.Д.. От показанията на св.А. Х., син на
подсъдимия, едноличен собственик и управител на АХХ АУТОРЕНТ ЕООД
се установява, че към банковата сметка имало две дебитни карти, едната от
които се ползвала от подсъдимия. Св.Х. е категоричен, че не е теглил
инкриминираните суми от сметката, което води на несъмнения извод че това
е било сторено от подсъдимия.
От писмото на заместник – председателя на ДАНС /л.2 в том 3 в Д.П./ се
установява, че подсъдимият Х.Х. не заема и не е заемал длъжност в
агенцията.
От писмото на началник на комендантство МО /л.5 в том 3 в Д.П./ се
установява, че Комендантство – МО не е самостоятелно юридическо лице и
няма правомощия да обявява за продажби моторни превозни средства. По
тази причина същото не е участвало или провеждало в периода от 01.09.2019
г. до 15.09.2021 г. процедури за продажба на автомобили. От това следва, че
обещаното от подсъдимия на постр.св.Д. е било невъзможно за изпълнение,
което е било и изначално съзнавано от подсъдимия.
Съдът не обсъжда детайлно показанията на св.Г., тъй като те не касаят
процесното обвинение. Този свидетел установява, че е бил измамен от
подсъдимия по аналогичен начин, като материалите касаещи това деяние са
отделени в друго досъдебно производство. Следва обаче да се посочи, че
показанията на този свидетел в частта, в която твърди, че подсъдимият и на
него бил обещал че „ще го уреди“ с автомобили на Министерство на
отбраната, което не изпълнил, по косвен начин потвърждават достоверността
на показанията на св.Д..
При така установената фактическа обстановка подс.Х.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.210, ал.1 т.1
и т.4 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. чл.28, ал. 1 от НК, тъй
като в периода от началото на месец септември 2019г. до 07.02.2020 г. в
с.Карабунар, обл.П. при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Г.
А.Д.. от същото село и по този начин му е причинил имотна вреда в размер на
8 321 лева, като се е представил за длъжностно лице - високопоставен
служител на ДАНС и деянието е извършено повторно в немаловажен случай.
Престъплението е извършено в с.Карабунар, обл.П., където св.Д. се е
разпореждал със собствените си парични средства, предавайки ги на
свидетелите Ц. и Ц., за да ги преведат на посочената от подсъдимия банкова
сметка, което те прави още на същия ден.
При така установеното неоснователно е възражението на защитника на
подсъдимия за недоказаност на обвинението и по-конкретно на измамливия
умисъл на подсъдимия. Освен това подсъдимият направи самопризнание по
реда на чл.371, т.2 от НПК , т.е вкл. и за изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт, че: „Обв.Х. нито е работил в ДАНС, нито е имал
8

контакти с лица, заемащи висши офицерски чинове в Българската армия,
които да му позволяват да упражнява влияние при вземането на решения за
сделки с имущества, включени във фонда на Министерство на отбраната.
Решенията за това се вземали единствено от Министерски съвет след сложна
процедура. Действителната цел на обвиняемия била да заблуди св.Г.Д., че е в
състояние да уреди закупуване на евтини автомобили от предпочитана марка
и по този начин да го мотивира да му предаде конкретни парични суми, които
имал намерение да употреби за свои нужди“. Подсъдимият призна и
описаното в ОА, че: „Въпреки че приел всички горепосочени плащания,
съобразно предварителните си намерения обв.Х.Х. не предприел никакви
действия, за да реализира покупко-продажба на посочените автомобили в
полза на свидетеля Д.. Такива сделки изобщо не били осъществени поради
липсата на фактическа и правна възможност от негова страна“.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на
престъплението, включително и за квалифициращите. От обективна страна
подс.Х. е проявил активност, като с поведението си е възбудил и поддържал
заблуждение у свид.Д. относно гореописаните обстоятелства. Като пряко
следствие на това, мотивиран от неправилната представа за нещата, св.Д. е
претърпял имотна вреда .
Квалификацията „повторност“ се обуславя от миналите осъждания на
подсъдимия по НОХД № 12931/2013 г. по описа на СРС, НОХД 76/2016 г. по
описа на PC Пловдив и по НОХД 16621/2016 г. на СРС, както и от
обстоятелството че реализираната от подсъдимия процесна измама /предвид
начина на нейното извършване и причинената имотна вреда/ не съставлява
маловажен случай, по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
обществено опасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. От субективна страна е налице и специална
користна цел - подс. Х. е искал да набави имотна облага за себе си, като
същевременно е съзнавал, че последната е невъзможна без причиняване на
имотна вреда за пострадалия св.Д.. Преследваната цел - имотната облага, е
съществувала в съзнанието му още към момента на започване разговорите със
свид.Д.. Последващото му поведение също сочи изначалната липса на
намерение да изпълни обещаното. Подсъдимият е съзнавал също така, че
представяйки се за високопоставен служител на ДАНС, която длъжност
никога не е заемал, ще улесни крайната си цел за получаване на
неследващата се имотна облага.
Всяко едно от десетте деяния се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, поради котето е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
9

индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е завишена с оглед размера на
причинените имуществени вреди и конкретния механизъм на заблудата,
създадена у пострадалия.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност.
Осъждан е неколкократно за престъпления против личността и собствеността,
предимно за измами.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред и в
желанието му да се облагодетелства по неправомерен, дори престъпен
начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени направеното самопризнание и влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, видно от приложените на л.40 л. 45 в том I /Д.П./ медицински
документи.
Отегчаващи обстоятелства са размера на причинената имуществена
вреда, както и негативната характеристика за подсъдимия и миналите
осъждания, които не влияят на квалификацията повторност.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
придавайки значителна такава на влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от
НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при което
обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК намери, че на подс.Х.
следва да бъде определено наказание в размер на една година и три месеца
лишаване от свобода.
Съдът счете, че именно с този размер на наказанието лишаване от
свобода ще се постигнат целите по чл.36 от НК и ще е съответно на тежестта
на извършеното.
След като определи този размер на наказанието съдът намали същото с
една трета, т.е. с пет месеца, при което осъди подс.Х. на десет месеца
лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че преди настоящото деяние подс.Х. е бил
осъждан вече на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, за
които не е реабилитиран, то спрямо него не е неприложим института на
условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи строг
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
предвид обстоятелството че подсъдимия търпи наказание лишаване от
свобода, определено му като общо такова по останалите осъждания, макар и
след извършване на процесното престъпление. Именно поради
обстоятелството, че ефективния режим на изтърпяване е определен по реда на
10

чл.25, ал.4 от НК след извършване на процесното престъпление, чл.27 от НК е
неприложим, а са приложими правилата на чл.25 – чл.23 от НК.
Ето защо на основание чл. 25-23 от НК съдът определи на подсъдимия
Х.Х. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две
години по влезли в сила присъда и споразумения, постановени по НОХД №
№ 4733/2014г. по описа на СГС, 12931/2013г. по описа на СРС, 76/2016г. по
описа на РС Пловдив, 2972/2014г. по описа на СРС, 16621/2016г. по описа на
СРС и 14350/2015г. по описа на СРС, което на основание чл.57, ал.,1 т.3 от
ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяното до
момента общо най-тежко наказание лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини
към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от
две години, наказанието лишаване от правото да управлява МПС за срок от
две години, наложено по НОХД № 4733/2014г. по описа на СГС.
Съдът постанови отделно изтърпяване на наказанието лишаване
свобода за срок от десет месеца, наложено на подсъдимия Х.Х. по настоящото
НОХД № 1229/2022г. по описа на Районен съд – П., което на основание чл.57,
ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС да се търпи при първоначален строг режим на
изтърпяване.
Тук е мястото да се посочи, че деянието по настоящото НОХД №
1229/2022 г. се намира в реална съвкупност с деянието по НОХД 14350/2015г.
по описа на СРС, при което биха могли да се обособят две съвкупности от
престъпления , за всяка от която да се определи едно общо най-тежко
наказание, както следва: Първа съвкупност, включваща осъжданията по
присъди и споразумения, постановени по НОХД № № 4733/2014г. по описа
на СГС, 12931/2013г. по описа на СРС, 76/2016г. по описа на РС Пловдив,
2972/2014г. по описа на СРС и 16621/2016г. по описа на СРС и втора,
включваща осъжданията на подсъдимия по настоящото НОХД № 1229/2022г.
и по НОХД 14350/2015г. по описа на СРС. Този вариант на групиране обаче е
по-неблагоприятен за осъдения, тъй като при него съществува възможността
за приложението на чл.24 НК с оглед отдалечеността във времето на
деянията, от което би могло да се направи извод за проявена престъпна
упоритост. По тази причина съдът обособи една група от престъпления,
намиращи се в реална съвкупност и постанови отделно изтърпяване на
наказанието по настоящото НОХД № 1229/2022 г.
По изложените съображения, РС - П. постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	97
Дата:	31 октомври 2022 г.
Съдия:	Снежана Стоянова

Дело:	20225220201229
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 септември 2022 г.

Присъда по дело №1229/2022 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите