Производството е с правно основание чл.243,ал.6 и ал.7 от НПК. Образувано е по жалба ,частна по своя характер, депозирана от Вълчо Стоянов Лефакев от гр. Кърджали. Жалбата е насочена срещу определение,постановено по н.ч.пр. № 1221/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. От контекста на жалбата се извлича само един довод,а именно,че по време на кражбата било доказано,че същата има извършител и той бил известен на ОДП. По повод на това обстоятелство жалбодателят моли да бъде възобновено делото. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция по повод депозираната частна жалба прие за установено следното : С постановление от 23.10.2007 г.,Районна прокуратура,гр. Кърджали ,на основание чл.243,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.1,т.3 и чл.199,ал.1 от НПК е възобновила и прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 1262/1992 г. по описа на ОСС,гр. Кърджали. Наказателното производство е било водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.252,ал.1,във вр. с чл.195,ал.1,т.3 от НК /отм./,за това че на 18.10.1992 г. в гр. Кърджали чрез повреждане на преграда,здраво направена за защита на имот,отнел от владението на Вълчо Стоянов Лефакев от гр. Кърджали,движими вещи на обща стойност 6 115 лв.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. С атакуваното определение № 315/14.11.2007 г., постановено по н.ч.пр. № 1221/2007 г.,Кърджалийският районен съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателно производство от 23.10.2007 г. на Районна прокуратура,гр. Кърджали,постановено по досъдебно производство № 1262/92 г. по описа на ОСС,гр. Кърджали. Настоящата инстанция намира така обжалвания първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен. За да изгради този извод ,съдът обсъди обстоятелството,че деянието за което се е водило досъдебното производство е довършено на 18.10.1992 г. За това деяние по чл.252,ал.1,във вр. с чл.195,ал.1,т.3 от НК /отм./,законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една / до 6 /шест/ години. Съгласно пък разпоредбата на чл.81,ал.3 от НК ,очертаваща т.н. в наказателното право “абсолютна давност”,независимо от евентуално спиране или прекъсване на давността наказателното преследване се изключва , ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.
От своя страна чл.80,ал.1,т.3 от НК,пък предписва,че за така наказуемото деяние по чл.252, ал.1,във вр. с чл.195,ал.1,т.3 от НК, давността,която изключва наказателното преследване е 10 /десет/ години. Или казано с други дума абсолютната давност по отношение на така наказуемото престъпление по чл.252, ал.1,във вр. с чл.195,ал.1,т.3 от НК ,която изключва наказателно преследване ,възлиза на 15 години. Тези години в казуса определено са изтекли в периода ,считано от 18.10.1992 г. –датата на довършване на престъплението,и до 18.10.2007 г. Без значение е в случая обстоятелството, дали наказателното производство е било водено срещу неизвестен извършител или срещу някое конкретно лице,подведено под отговорност като извършител. В аспекта на изложеното следва обжалваното първоинстанционно определение,като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Ето защо, Окръжният съд на основание чл.243,ал.7 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 315 / 14.11.2007 г., постановено по ч.н.пр. № 1221 / 07 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението е окончателно. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|