Определение по дело №12209/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 22925
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20191100512209
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 04.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12209 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.К. Русанова, действаща чрез назначения и особен представител – адв. Ю.Б., срещу определение, вх. рег. №831 от 08.07.2019 г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което се отказва вписване на искова молба  по гр.д. №4580/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, съгласно искане с вх. №43209/08.07.2019 г. В частната жалба се съдържат подробно оплаквания, че съдията по вписвания неправилно е отказал вписването на исковата молба, въпреки че жалбоподателят е освободен от държавни такси и разноски по гр.д. №4580/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, и с жалбата е посочен постоянен и настоящ адрес на ответника К.В.Б.. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение, като преписката бъде върната на съдията по вписванията с указания на основание чл.577 ал.3 ГПК и чл.32в ПВ да впише исковата молба  по гр.д. №4580/2019 г. по описа на СРС, 65 състав.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

            Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдията по вписванията при СРС е сезиран с молба за вписване на искова молба  по гр.д. №4580/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, с която е предявен иск за делба на недвижими имоти, находящи се в гр. София. Депозираната за вписване искова молба подлежи на вписване, съгласно разпоредбата на чл.11 б. „в“ ПВ.

С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС е отказал вписване на исковата молба, излагайки, че същата не съдържа местожителство /постоянен адрес/ на ответника, както и че не е представен документ за внесена държавна такса за вписване.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 б. „а“ ПВ, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат и местожителството /постоянният адрес/ на страните. В конкретния случай в представената пред съдията по вписванията при СРС искове молба не е посочен постоянен адрес на ответника. Същият е посочен с частната жалба, по която е образувано производството по настоящето дело. В производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията пред окръжния съд /чл.577 ГПК/ е допустимо да се представят нови доказателства и да се установят данните, удовлетворяващи изискванията за съдържание. Допустимо е да се отстранят и нередовности на молбата за вписване. Без указания и срок за отстраняване на нередовностите на молбата за вписване, не е преклудирана възможността те да бъдат отстранени в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията. Няма основания за обжалване, няма ограничение за позоваване на нови факти и представяне на нови доказателства и няма ограничения на правомощията на въззивния съд откъм дължимата проверка по надлежното упражняване и съществуването на правото на вписване. В този смисъл е и определение014/16.11.2016 г. по ч.гр.д. №4190/2016 г. на І ГО на ВКС. С посочването в частната жалба на постоянен адрес на ответника К.В.Б. жалбоподателят е изпълнил изискванията на чл.6 ал.1 б. „а“ ПВ.

С определение от 05.03.2019 г., постановено по гр.д. №4580/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, ищецът Снежанка К. Русанова е освободена от заплащане на такси и разноски в производството по делото. Правилото на чл.83 ал.2 ГПК обаче е неприложимо в производството по вписване. Съгласно т.10 ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ищците, освободени от държавна такса за исковото производство на основание чл.83 ал.2 ГПК, не са освободени от задължението за плащане на държавна такса за вписването. Те не могат да бъдат освободени от това задължение нито от съда, нито от съдията по вписванията.

Според задължителните указания на ВКС, дадени в т.1 ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, че е внесена дължимата държавна такса за вписване на исковата молба, която такса е в размер на сумата от 46,28 лв.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, поради което депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.К. Русанова срещу определение, вх. рег. №831/08.07.2019 г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за вписване на искова молба по гр.д. №4580/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, съгласно искане с вх. №43209/08.07.2019 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.