№ 227
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000101 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 346037/31.08.2021 г. – п. к. 30.08.2021 г.,
подадена от „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД, гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Пчела“,
бл. 199, ет. Партер, aп. Офис 3, с ЕИК:********* чрез адвокат М.П. от САК срещу решение №
261179/27.07.2021 г., постановено по търг. дело № 2719/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
с което са отменение на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решенията от 12.12.2019 г. на общо събрание на
„Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД за изключване на Л. М. Е. като съдружник в дружеството,
поемане на дружествения дял на Л. М. Е. от съдружника А. Г. Н., освобождаване на Л. М. Е. като
управител на дружеството, продължаване на дейността на дружеството като еднолично дружество
с ограничена отговорност, предявяване на иск за обезщетение на вреди на дружеството, причинени
от Л. М. Е. като управител на дружеството, приемане на нов учредителен акт на дружеството и
упълномощаване на управителя А. Г. Н. да заяви за вписване промените в търговския регистър или
да преупълномощи за това трети лица, както и „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД е осъдено да
заплати на Л. М. Е. от гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, с ЕГН:********** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 80 лв. - разноски за съдебното производство.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон, както и за необосновано.
Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че неправилно първоинстанционният
съд приел, че действията и бездействията на Л. М. Е. в качеството му на съдружник и управител на
„Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД не следвало да бъдат окачествени като „действия против
1
интересите на дружеството“ и не попадали в хипотезите на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Твърди, че с
оттеглянето на пълномощните от страна на ищеца, А. Г. Н. и И. И. не могли да осъществяват
достъп до банковите сметки на дружеството и да оперират с паричните му средства. Така, без
съдействието на Л. М. Е. било невъзможно да бъдат заплатени трудовите възнаграждения на
служителите на фирмата, осигуровките и публичните задължения на дружеството, а това водело и
до възпрепятстване на И. И., да извършва служебните си задължения във връзка с водене на
счетоводната дейност на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД. Освен това, Л. М. Е., съвместно с
И. П. П. и учреденото от него дружество „Гард 24“ ЕООД осъществявал конкурентна дейност,
като Е. обещал да предостави 500 фирми за обслужване. А. Г. Н. неколкократно опитвал да
осъществи контакт с Л. М. Е., за да постигнат консенсус помежду си относно продължаване
дейността на дружеството и запазване на неговото добро име в сферата, така и за да му предостави
нови ключове за офиса на фирмата, тъй като бравата на вратата била сменена, но тези опити
останали без резултат. Поради това счита, че поведението на Л. М. Е. като съдружник и управител
не съответствало както на задълженията му съгласно разпоредбите на Търговския закон, така и на
дружествения договор на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД, както и че същото водело до
трайно препятстване на осъществяване на дейността на дружеството и нанасяло сериозни вреди
върху интересите и доброто име на същото, с оглед и на което решенията, взети на проведеното
извънредно общо събрание на съдружниците на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД, били
напълно законосъобразни, тъй като Л. М. Е. нееднократно нарушавал както дружествения договор,
така и разпоредбите на Търговския закон, т.е. била налице хипотезата по чл. 126, ал. 3 ТЗ.
По тези възражения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение
и постанови ново, с което отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу „Селект
Фасилити Мениджмънт“ ООД иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Л. М. Е. не е подал отговор на въззивната
жалба.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разглеждайки я по същество я намира за неоснователна поради следните
съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Л. М. Е., с
която са предявени срещу „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД искове с правно основание чл.
74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията, приети от общо събрание на ответното дружество, проведено
на 12.12.2019 г., както следва: за изключване на ищеца като съдружник в дружеството; за поемане
на дружествения дял на ищеца от съдружника А. Г. Н.; освобождаване на ищеца като управител на
дружеството; продължаване на дейността на дружеството като еднолично дружество с ограничена
отговорност; предявяване на иск за обезщетение на вреди на дружеството, причинени от ищеца
като управител на дружеството; приемане на нов учредителен акт на дружеството и
упълномощаване на управителя А. Г. Н. да заяви за вписване промените в търговския регистър или
да преупълномощи за това трети лица.
Ищецът твърди, че е съдружник е в ответното дружество „Селект Фасилити Мениджмънт“
2
ООД заедно със А. Г. Н., с когото били съдружници и в други дружества. През месец юни 2019 г.
между двамата възникнал конфликт, в резултат на което бил ограничен достъпа на ищеца до офиса
на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД. Поради това и след като установил, че от дружеството
се прехвърлят парични средства без негово съгласие и знание, ищецът оттеглил дадените от него
пълномощия на счетоводителя на дружеството И. И. и съдружника Л. М. Е. за разпореждане с
парични средства по банкови сметки на дружеството.
На 18.11.2019 г. ищецът получил нотариална покана, отправена от А. Г. Н. в качеството му
на управител и съдружник в ответното дружество, с която бил предупреден да преустанови
действия против интересите на дружеството и бил поканен на общо събрание на 12.12.2019 г. от
13.30 часа, на което да се гласува изключването му като съдружник. Като мотиви за нарушаване
интересите на дружеството от страна на ищеца, в поканата било посочено, че вследствие на
неговите действия банковите сметки на дружеството били блокирани и същото не могло да
разполага със собственото си имущество, както и ищецът възнамерявал да осъществява
конкурентна на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД дейност съвместно с И. П. П., който бил
учредил търговско дружество „Гард 24“ ЕООД.
Ищецът счита за незаконосъобразни така атакуваните от него решения на общото събрание
на ответното дружество на следните основания: 1) Не били налице основанията по чл. 126, ал. 3
ТЗ, тъй като ищецът не бил извършил действията, посочени в решението за изключване; 2) Били
нарушени правилата за свикване и провеждане на общото събрание, тъй като за датата и часа на
общото събрание на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД били насрочени общи събрания на още
три дружества, в които ищецът бил съдружник с А. Г. Н.; 3) Били нарушени правилата за
изключване на съдружник, тъй като в отправената до него покана било инкорпорирано както
искане да преустанови действията против интересите на дружеството с предвидения в ТЗ срок,
така и било насрочено общо събрание за изключването му като съдружник, т.е. преди получаване
на поканата ищецът не бил получавал друго писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ.
По исковете за отмяна на останалите решения, приети на процесното общо събрание, освен
незаконосъобразността на решението за изключване на ищеца като съдружник в ответното
дружество, което го лишило от правото да участва и гласува при приемането на последващите
решения, не са заявени други самостоятелни основания за незаконосъобразност на решенията.
Ответното дружество „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД е оспорило исковете като
неоснователни. Навежда твърдения и доводи за законосъобразност на атакуваните решения на
общото събрание – същото било свикано и проведено при спазване на процедурните правила,
както и били налице законовите основания за вземане на тези решения, доколкото ищецът в
нарушение на дружествения договор и ТЗ извършил въпросните действия против интересите на
дружеството.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира, че в случая са
предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, които са процесуално допустими и правилно
са било разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което и обжалваното
решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на
основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивните жалби доводи,
при което намира следното:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция
3
нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи
от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на
първоинстанционния съд, обосноваващи основателност на исковете по чл. 74 ТЗ, които изводи са
правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед направените с
въззивните жалби възражения по същество на спора, настоящият съдебен състав отбелязва и
следното:
Следва да се има предвид, че изключването на съдружник по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ е крайна
санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Основание за
изключване са виновни действия на съдружник, които създават пречки за нормалната дейност на
дружеството, нейното компрометиране и други подобни. Необходимо е тези постъпки да имат
траен характер и да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на
дружеството. Касае се за правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, които
нарушават общото задължение за лоялност и засягат имущественото състояние на дружеството с
ограничена отговорност или рефлектират негативно върху неговия престиж и добро име, като е
без значение дали реално са настъпили имуществени вреди за търговеца.
В случая, сочените в атакуваните решения на общото събрание на „Селект Фасилити
Мениджмънт“ ООД факти и обстоятелства за изключване на съдружника Л. М. Е. не обосновават
наличие на основанието по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, тъй като от една страна, те сами по себе си не
представляват такова поведение на съдружника, което да бъде окачествено като действие против
интересите на дружеството, а от друга страна и не се доказва реалното им осъществяване.
По делото се установи, че двамата съдружници в „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД Л.
М. Е. и А. Г. Н. с в конфликт, което не се оспорва от страните, а те изрично го твърдят, което
обстоятелство несъмнено води до затруднения в управлението на дружеството, доколкото двамата
съдружници като негови управители го представляват само заедно. Влошените взаимоотношения
между съдружниците обаче не може да бъде определено като елемент от фактическия състав по
чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, независимо от това дали изключеният от общото събрание съдружник е
допринесъл за това, а следва да бъде установено такова негово поведение, което да бъде
квалифицирано като действие против интересите на дружеството, каквото не се доказва.
Оттеглянето на издадени от ищеца пълномощни в качеството му на управител на
дружеството, по същността си не може да бъде прието за нарушение на задълженията му като
съдружник, тъй като преценката на управителя дали да издаде, а впоследствие да оттегли
пълномощни, които дават възможност за самостоятелно разпореждане със суми по банковата
сметка от втория управител или друг служител на дружеството, представлява именно част от
правомощията на управителя и няма отношение към задълженията на съдружника за лоялност и
съдействие за осъществяване на дейността на дружеството.
Останалото основание за изключване на съдружника-ищец – намерението му да осъществява
конкурентна на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД дейност съвместно с И. П. П., който
учредил „Гард 24“ ЕООД, като предостави 500 фирми на това дружество за обслужване, е напълно
голословно, а и само по себе си представлява едно бъдещо събитие, т.е. не се касае за реално
настъпил факт от действителността, въз основа на който да се преценява дали представлява
поведение на съдружника Л. М. Е., насочено против интересите на дружеството – някакво негово
4
имагинерно намерение за бъдещи действия по никакъв начин не може да бъде определено като
такова поведение.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба на „Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД за неоснователни и поради съвпадение
в крайните изводи на двете съдебни инстанции за основателност на исковете по чл. 74 ТЗ, на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя
„Селект Фасилити Мениджмънт“ ООД, а насрещната по въззивната жалба страна - Л. М. Е. не е
претендирала такива.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 261179/27.07.2021 г., постановено по търг. дело № 2719/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5