Решение по дело №10336/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 303
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110110336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

гр.Варна, 20.01.2020год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, шестнадесети  състав, в публично съдебно заседание, проведено на  единадесети  декември   през  две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р.ХРИСТОВА

 

 

при участието на секретаря Г. ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10336  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е образувано по предявен иск от Д.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.Т., ЕГН **********,***, оф. 1, тел. *, чрез пълномощника адв. М.П.,***, тел./факс 052/ 636515,********** СРЕЩУ „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К.

Ищците претендират  от съда да постанови решение, с което:

На основание чл.432, ал.1 от КЗ да осъди ответника „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К., да заплати на Д.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: ***: 1/ сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие на нанесените леки телесни повреди, и преживян стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 09.01.2018г. и виновно причинено от Р.Р.И., като водач на л. а. „Опел Виваро" с per. № В * НХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 2/ сумата от 239.37лева /двеста тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.06.2018г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД; 3/ сумата от 41.19лв. /четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки/ представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 500 лв. /петстотин/ лв., считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на плащането й - 05.06.2018г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД; както и сторените по разноски;

На основание чл. 432,ал.1 от КЗ да осъди ответника  „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р.В. М. и Ж. С. К., да заплати на Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.Т., ЕГН **********: 1/ сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие на нанесените леки телесни повреди, и преживян стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 09.01.2018г. и виновно причинено от Р.Р.И., като водач на л. а. „Опел Виваро" с per. № В * НХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ сумата от 239.37лева /двеста тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.06.2018г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД; 3/ сумата от 41.19лв. /четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки/ представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 500 лв. /петстотин/ лв., считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на плащането й - 05.06.2018г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД; както и сторените по разноски;

С оглед така предявените осъдителни искове срещу ответника, съгласно разпоредбата на чл.127 ал.4 от ГПК, сочат че ищците желаят сумите да бъдат превеждани по банков път по следните сметки в УниКредит Булбанк АД:

1.      IBAN: *** Д.Е.Т.

2.      IB AN: * с титуляр Е.В.В.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 09.01.2018год. около 19.50 часа по пътя от гр. Варна посока к.к."3латни пясъци" на пътен възел „Ален Мак", Д.Е.Т. и Е.В.В. са станали участници в пътно-транспортно произшествие. ПТП е настъпило по вина на водача Р.Р.И., ЕГН **********, която е управлявала лек автомобил „Опел Виваро" с peг. № В * НХ.

На посочената дата и време, Д.Т. управлява семейния лек автомобил „Ситроен Берлинго" per. № В * РХ, движейки се в посочения по-горе участък, в крайна дясна пътна лента с включени къси светлини. В лекия автомобил като пътник на задната седалка пътува дъщеря й Е.В.. И двете са били с поставени предпазни колани. Изведнъж, в участъка между отбивката за Свободния университет и сп. „Майстор Манол", Д. и Е. усещат силен удар отзад на автомобила, от удара колата излита от платното в дясно и пада в дерето извън платното, като се заклещва между наклона на дерето и намиращо се там дърво. Д., въпреки силната болка във врата и гърдите, успява да се обърне назад и да види дъщеря си. Разкопчала й колана и я попитала как е, детето казало, че е добре. Опитала се да излезе от автомобила, но установила, че не може да направи това, тъй като автомобила бил заклещен между дърветата и не можела да отвори нито една от страничните врати.

Веднага се обадила на тел. 112 и съобщила за случилото се, след което се обадила и на съпруга си. Тогава видяла напред в далечината на около 200-300 м. аварийни светлини на автомобил. Малко по-късно на мястото пристигнали служители на Сектор „Пътна полиция" при Пето РУ при ОД на МВР Варна и кола на неотложна помощ. Полицаите отворили вратата на багажника на автомобила, в който били пострадалите и от там успели да ги измъкнат от него. Полицаите установили, че автомобила, който блъснал, излезлия от пътя автомобил, е този спрял по напред с аварийни светлини, а именно лек автомобил „Опел Виваро" с peг. № В * НХ. В него освен шофьора Р.Р.И., имало още двама пътника, единият от които също бил пострадал. След това той, Д. и Е. са откарани в Спешния център в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където са прегледани, направени са кръвни изследвания, рентген на главата на детето /поради факта, че си е ударило главата/. Установени са натъртвания и ожулвания. Д. изпитвала силни болки във врата поради претърпения камшичен удар, в следствие на сблъсъка. Поради факта, че не се налагало да останат в болницата за наблюдение или лечение и двете още същата вечер се прибират у дома.

В следствие на така възникналото ПТП на Д.Е.Т. са причинени следните травматични увреждания: Контузия на шията, кръвонасядания в областта на седалището, долните крайници, контузия на дясно стъпало. В своята съвкупност уврежданията, причинени на Д., са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Кръвонасяданията са преминали в следващите две-три седмици, като единствено болките в шията са продължили по - дълъг период от време, движението на глава е било болезнено и ограничено. Наред с преживените физически болки, пострадалата е преживяла и силен емоционален стрес. Катастрофата се е отразила и на емоционално състояние на Д.Т., същата и до днес изпитва несигурност и притеснение когато отново сяда зад волана на лекия си автомобил. Като за първи път е успяла да се качи едва месец по-късно и то защото се е налагало да заведе дъщеря си на училище, поради липсата на друга възможност.

В следствие на така възникналото ПТП на Е.В. са причинени следните травматични увреждания: Ожулване в лявата лицева половина, кръвонасядане в областта на лявата гривнена става, контузия на двете колене. В своята съвкупност уврежданията, причинени на Е. са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Нараняванията са преминали за около три седмици, болките също са отшумели в този период. Но преживения ужас е останал, още повече, че когато детето се поглеждало в огледалото само за катастрофата мислело. Катастрофата се е отразила и на емоционално състояние на Е., детето сънувало кошмари и постоянно говорело на родителите си, че тя и майка й са можели да умрат. Преживения шок е оставил трайна следа и до днес.

В следствие на преживения стрес, майка и дъщеря са потърсили специализирана помощ в лицето на д-р Иван Войнов, психиатър, който е назначил лечение на Д.Т., и благодарение на него състоянието й се подобрява, но продължава. Детето Е. е насочено към детски психиатър д-р Дашева.

Във връзка със станалото ПТП е образувано НОХД № 271/2018г. по описа на ВРС, 28 състав, което е приключило с постигнато между Представител на ВРП и подсъдимата Р.И. споразумение, одобрено от съда, с което същата се е признала за виновна за извършено престъпление по чл. 3436 ал. 1 от НК и й е наложено наказание. За настъпилото ПТП на Р.И. е съставен АУАН, а в последствие е издадено наказателно постановление.

Автомобилът, управляван от виновния водач Р.И. е застрахован по риска „Гражданска отговорност" в „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията, за което е налице застрахователна полица № BG/30/117003035023 валидна за периода 27.11.2017г. до 26.11.2018г.

За обезщетяване на понесените от Д.Т. и Е.В. болки и страдания - претърпени неимуществени вреди, в следствие на причинените им леки телесни повреди от настъпилото ПТП /описано по-горе в обстоятелствената част на исковата молба/, както и факта, че същото се отразило на психиката им и емоционалното им здраве, същите са отправили претенции към застрахователната компания. За възникналото ПТП ответникът е уведомен на 10.01.2018г. По искането им са образувани щети №№ 0801-000287/2018-01 и 0801-000288/2018-02 при „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД, по които са определени обезщетения в размер на по 500 лева /петстотин лева/ за всяка една от тях. Така определените суми са преведени на Д.Т., а до електронната й поща е изпратено писмо от представляващият застрахователното дружество адвокат, че преведената сума от 1000 лева /хиляда лева/, представлява обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищците в размер на по 500 лева. Въпреки, че застрахователната компания е приела, че с изплащането на тази сума задължението й произтичащо от застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" е окончателно уредено, ищците считат, че изплатеното към момента обезщетение за неимуществени вреди не покрива в пълен размер реално претърпените от тях такива.

Ето защо, претендират всяка една от тях да бъде обезщетена със сумата още от по 5 000 лв. /пет хиляди лева/, освен вече платените по 500 лв. /петстотин лева/. Размерът на претендираните обезщетения е съобразен с получените вече такива, както и с критериите, утвърдени в съдебната практика при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, като тежест на причинените увреждания на здравето, периода на оздравяване, влиянието и промяната в начина на живот и други подобни, както и с практиката на ВКС.

Съгласно съществуващата законова уредба увреденото лице може да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди направо от застрахователя на виновния водач. Действително отговорността на застрахователя по риска гражданска отговорност е договорна, но единствено спрямо насрещната страна по договора. По отношение на третото увредено лице отговорността на застрахователя възниква по силата на чл.432 от КЗ, която дава възможност на увредения да упражни спрямо застрахователя всички права спрямо деликвента. С оглед на това отговорността на застрахователя спрямо увредения, по силата на изричната законова разпоредба е тъждествена по обем и съдържание с тази на деликвента, поради което ответникът, дължи обезщетение за забавено плащане от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Поради което е налице основание да претендират лихва за забава от датата на деянието, на осн.чл.86 от ЗЗД. Доколкото част от първоначално отправената от ищците претенция е заплатена на 05.06.2018г. то същите претендират сумата от по 41.19 /четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки/лв., представляваща лихва за забава върху главниците от по 500 лв. /заплатена от застрахователя сума по щети №№ 0801-000287/2018-01 и 0801-000288/2018-02 /за периода от 09.01.2018г. /датата на увреждането/ до 05.06.2018г. /датата на плащането/. Както и сумата от по 239.37 /двеста тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главниците от по 5 000 лв. за периода от 09.01.2018г. /датата на увреждането/ до 29.06.2018г. /датата на подаване на исковата молба в съда/.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Заявява, че оспорва  така предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му бъдат присъдени  разноските в настоящото производство, в това число разноските за адвокатска защита. Моли също да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове. В условие на евентуалност, ако съдът намери исковете за основателни, моли да бъдат намалени размерите на претендиралите обезщетения:

Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „Опел", модел „Виваро", с per. № В * НХ, по силата на Застрахователна полица № BG/30/117003035023, която е била валидна към датата на процесното ПТП.

Не оспорва вината на Р.Р.И., ЕГН ********** за настъпилото на 09.01.2018г. ПТП.

Моли да се приеме за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелство, че ответното  дружество е изплатило общо 1000 лв. на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди.

Останалите фактически твърдения на ищците намира за несъответстващи на действителността.

На 09.01.2018г., вследствие на ПТП, осъществило се по пътя за гр. Варна посока к.к. „Златни пясъци", на пътен възел „Ален Мак, ищците Д.Т.- водач и Е.В. - пътник на задна седалка, които са се движили с лек автомобил марка „Ситроен", модел „Берлинго", с per. № В * РХ, не са получили твърдените в исковата молба увреждания. Ако допуснем, че такива са настъпили, то те далеч не са с характер и интензитет, които да обосноват претендиралите в исковата молба размери на обезщетения.

Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземанията, предмет на претенциите.

           Претендираните от Д.Т. и Е.В. обезщетения за неимуществени вреди общо за сумата от 10 000 лв. са необосновано завишени. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалите лица. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, времето за възстановяване и др. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.

   Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от застрахован в Д.Б. деяние.

 Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищците са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищците след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищците на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.

Обстоятелството, че претърпените вреди не са от вида и със степента на увреда и с характера, посочен от ищците се доказва и от представените с исковата молба доказателства.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на процесното ПТП за ищците са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищците след настъпване на произшествието и към настоящия момент.

По делото не са представени никакви документи, доказващи претърпян стрес, душевен дискомфорт и емоционален шок от ищците - не са представени никакви доказващи осъществено във връзка с тези твърдения лечение с предписани лекарствени средства.

 Възразява срещу размера на претенциите за неимуществени вреди. Преживените от увредените болки и страдания предстои да бъдат доказани в хода на процеса. Въпреки това, визираните наранявания в исковата молба не обосновават неимуществени вреди в размер  общо 10 000 лв. Същите се явяват неоправдано завишени и дори прекомерни по подробно изложените съображения по-горе в настоящия отговор.

Възразява, на отделно основание, срещу акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.

 Възразява срещу твърдяната изключителната вина само у водача на застрахованото в ЗАД Д.Б. АД МПС. Счита, че ищците с поведението и действията си са допринесли за настъпването на предендираните неимуществени вреди, по-конкретно прави възражение за съпричиняване от тяхна страна.

Твърди, че ищцата Д.Т. е съпричинила вредоносният резултат, което съпричиняване се изразява във виновно нарушаване на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 и чл. 137а от ЗДвП, а именно: при предприемане на маневра за навлизане в съседна лента, не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея; при навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, същата не е пропуснала пътните превозни средства, които се движат зад нея; към момента на настъпване на процесното ПТП не е била с поставен обезопасителен колан.

С това си безотговорно и противоправно поведение, Т. е нарушила правилата за движение, поради което е съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат. Противоправното поведение на Т. е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на произшествието, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

Твърди, че вторият ищец Е.В. е съпричинила вредоносният резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан като возещ се в лек автомобил. С това си безотговорно и противоправно поведение, ищцата е нарушила правилата за движение, поради което е съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат. Противоправното поведение на ищцата е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на произшествието, поради което също следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

Наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което и когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва същата разпоредба да бъде прилагана, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно (в тази насока - ППВС № 17/18.11.1963 г., т.7; TP № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС; решение № 6/16.01.1985 г. по н.д. 588/84 г. на ВС, 3 НО; решение № 3678/14.12.1981 г. по гр.д. 2995/81 г. на ВС, 1 ГО; решение № 165/26.10.2010 г. на ВКС по т.д. № 93/2010 г., II ТО, ТК; решение № 44/26.03.2013 г. на ВКС по т.д. 1139/2011 г., II ТО, ТК).

На отделно основание възразява срещу предявения размер на ищцовата претенция, който се явява прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците - приносът на пострадалите е основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Оспорва следните обстоятелства:

1)Механизмът на осъществяване на твърдените неимуществени вреди;

2)Наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие;

3)Твърдените травматични увреждания при ищците;

4)Твърдените болки и страдания, които да са подлежали на компенсиране;

5)Твърдените последици от инцидента и тяхната продължителност.

Предявява обратен иск срещу трето-лице помагач.

При условие, че съдът намери за основателен и доказан главния иск на Д.Е.Т. и Е.В.В. за присъждане на застрахователно обезщетение по гр. д. № 10336/2018 г. и в случай, че осъди по този иск застрахователя по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З." АД, едновременно с това да осъдите със същото съдебно решение срещу Р.Р.И., на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ (нов) по предявения обратен (регресен иск да заплати на З.Д.Ж.и З. АД сумата от 10 561.12 лв. ведно с лихвите и разноските, за които дружеството  ще бъде осъдено да заплати във връзка с разглеждането на главния иск и при условие, че цитираните суми за обезщетение, лихва и разноски бъдат заплатени от „З.Д.Ж.и З." АД в полза на увредените лица - Д.Е.Т. и Е.В.В. - ищци по главния иск.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК моли  за  присъждане на сторените съдебни разноски, включително за адвокатска защита/юрисконсултско възнаграждение в производството по настоящия иск.

Обратния  (регресен) иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ (нов) срещу Р.Р.И., аргументира със следните фактически твърдения:

 На 09.01.2017 г. по пътя за гр. Варна посока к.к. „Златни пясъци", на пътен възел „Ален Мак", при управление на лек автомобил „Опел", модел „Виваро", с peг. № В * НХ, Р.Р.И. е причинила ПТП, при установена концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 2.75 промила.

Съгласно постигнато съдебно споразумение по НОХД №271/2018г. по описа на PC Варна, 8-ми състав, Р.Р.И. признава вината си за това, че е причинила процесното ПТП под влиянието на алкохол в спомената по-горе концентрация.

При реализираното ПТП ответникът по настоящия иск Р.Р.И. е причинила телесни увреждания на Д.Е.Т. - водач на л.а. марка „Ситроен", модел„Джъмпер", с peг. № № В * РХ и Е.В.В., явяваща се нейна малолетна дъщеря, возеща се на задна седалка.

Управляваният от ответника автомобил „Опел", модел „Виваро", с peг. № В 7343 НХ е застрахован в ЗАД Д.Б.: Ж. и З.АД по застраховка Гражданска отговорност, валидна към датата на ПТП.

Въз основа на причинените телесни увреждания пострадалите Д.Е.Т. и Е.В.В. са предявили срещу застрахователя искове общо за 10 561.12 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования при него деликвент платеното застрахователно обезщетение, когато деликвентът, при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

С оглед на това е налице правен интерес от предявяване на обратен иск срещу Р.Р.И., под условие на евентуално уважаване на предявения от пострадалите Д.Е.Т. и Е.В.В. иск за обезщетение за причинени вреди срещу застрахователя по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".

В срока за отговор, ответникът по обратния иск изразява следното становище:

Твърди, че няма вина за настъпилото ПТП. Оспорва ищцовите претенции, както по основание, така и по размер. Счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли съда  да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло. В условията на евентуалност, ако прецени исковете за основателни, моли да намали присъденото обезщетение, с оглед поисканото, предвид на това, че исковете са необосновано завишени.

Оспорва настъпили увреждания / имуществени и неимуществени / у ищците.Както на място в момента на ПТП, така и на следващия ден в Районно управление Златни пясъци ищците нееднократно заявяват, че не са претърпели вреди и съответно не представят медицински документи затова.

Оспорва причинната връзка между настъпилото ПТП и евентуално твърдени увреждания от ищците.

Поддържа направените в отговора на исковата молба от страна на ответника застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Ж. и з." АД гр.София възражения

В съдебно заседание ищците, чрез проц.представителите адв. М.П. от  ВАК поддържат иска. В хода по същество на делото моли за  уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.  

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява.

Трето лице помагач , редовно призовано, явява се в първото по делото съдебно заседание.  

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

СЪДЪТ  е  приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „Опел", модел „Виваро", с peг. № В * НХ, по силата на Застрахователна полица № BG/30/117003035023, която е била валидна към датата на процесното ПТП, че ответното  дружество е изплатило общо 1000 лв. на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди.

Приобщени към доказателствата по делото са констативен протокол за ПТП с пострадали лица №56. Съгласно протокола участник №1 поради неспазване на дистанция блъска участник №2. Като пострадали лица в протокола са записани Елена В.В.  и Николай Живков Иванов.

За така осъщественото ПТП на Р. Р. И. е съставен акт за установява на административно нарушение.

Приет по делото е протокол от о.с.з. по НОХД №271/2018год. на ВРС. Видно от протокола е постигнато споразумение, по силата на което , Р.Р.И. е призната за виновна , за това, че на 09.01.2018год. в град Варна, по главен път 1-9,управлява моторно-превозно средство –л.а. „Опел Виваро“ с рег.№ В*НХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на  хиляда – 2.75 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа  експертиза №69/10.01.2018год. на МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД и е наложено наказания на същата на основание чл.343б,ал.1,вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК.   

Относно ПТП, механизма на неговото осъществяване са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по САвт.Е. От заключението на ВЛ по САвт.Е се установява следното :

Експертизата приема мястото на удара на Път 1-9, в частта между пътен възел „Ален мак" и спирка „Майстор Манол", в платното за движение в посока от Юг към Север (от гр. Варна към к.к. „Златни Пясъци"), в лявата част на дясната лента за движение.

Експертизата приема скорост на движение на автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ в диапазона между 40 км/ч и 50 км/ч. Скорост на движение автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ с 20 км/ч по - вече от автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ или в диапазона между 60 км/ч и 70 км/ч.

 Водачът на автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ Р.И. е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, като е спазвала дистанция с движещият се пред нея автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ, чрез предприемане на маневра за престрояване по - рано или на по - голямо разстояние или при по - ниска скорост на движение.

  На 09.01.2018 г. около 19:50 ч., Участник II с автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ, собственост на В. Д. В., с водач Д.Е.Т., се движи по Път 1-9, в частта между пътен възел „Ален мак" и спирка „Майстор Манол", в платното за движение в посока от Юг към Север (от гр. Варна към к.к. „Златни Пясъци"), в дясната лента за движение. Участник I с автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ, собственост на „И.", с водач Р.Р.И., се движи по Път 1-9, в частта между пътен възел „Ален мак" и спирка „Майстор Манол", в платното за движение в посока от Юг към Север (от гр. Варна към к.к.„Златни Пясъци"), в дясната лента за движение зад автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ. Водачът на автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ, предприема маневра за престрояване в лява лента за движение с цел предприемане на изпреварване на движещият се пред него автомобил, когато удря с предната си дясна част, движещият се пред него автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ в задната част. Вследствие на удара автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ се отклонява в дясно по посока на първоначалното си движение, излиза от платното удря в дърво. За автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ удара е в предна дясна част на автомобила. За автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ първоначалният удар с другият автомобил е в задната част на автомобила. Последващите увреждания са получени вследствие пропадане встрани от пътното платно в прилежащият скат (канавка) и при съприкосновението със средна и висока растителност, намираща се непосредствено до платното за движение. Вследствие на удара настъпват материални щети по превозните средства и телесни увреждания на водача и пътника в автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ.

 Водачът на автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ Д.Т. не е допринесла за настъпването на процесното ПТП и не е имала техническа възможност да го избегне.

Конструктивно процесния автомобил при излизането си от завода производител е бил оборудван с предпазни колани за водача и пътниците, като всички предпазни колани са триточкови (закрепват се на три места към купето на автомобила, като се състоят от долна част, която обхваща кръста на пътника и горна част, която преминава през рамото и обхваща торса на тялото) и инерционни (самоблокиращи се колани, т. е. при рязко движение на тялото на пътника напред, колана се блокира и остава пристегнат, като придържа пътника в седалката). При първоначалният удар в задната част на автомобила, функцията на предпазния колан е да задържи тялото в седалката и да не му позволи движението напред и влизането му в контакт с елементи от интериора на автомобила. При този удар е обичайно да не сработят предпазни въздушни възглавници, както и пиропатроните в предпазните колани. След това при последващото пропадане на автомобила е възможно в случай, че не са налице сработили предпазни въздушни възглавници и пиропатрони на предпазните колани, (тъй като не е налице преден или страничен удар, при който да се отчете достатъчно голямо обратно ускорение), предпазните колани да позволят изместване на тялото, при което тялото или негови крайници да влязат в съприкосновение с детайли от интериора на автомобила.

Няма спор между страните , че за процесното ПТП е уведомено ответното дружество. Този факт се установява и от приетото по делото уведомление за щета/ л.10/.

Към доказателства по делото е прието медицинско удостоверение №58/2018год., издадено от МБАЛ „Света Анна-варна“АД. Съгласно така приетото медицинско удостоверение на 17.01.2018год. са констатирани следните обективни находки за Е.В.В.: В областта на лявата скула се установява ожулване с неправилна овална форма, диаметър около 3 см., ориентирано хоризонтално. Същото  е покрито с неправилна овална форма, диаметър около 3см., ориентирано хоризонтално. Същото е покрито с кафеникава коричка. По задната повърхност на лявата гривнена става личи жълтеникаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър .

В медицинското удостоверение е дадено следното заключение: Касае се за ожулване в лявата лицева половина, кръвонасядане в областта на лявата гривнена става, контузия на двете колена. Описаните  травматични увреждания са резултат на удари с или  върху  твърди тъпи предмети или детайли на МПС, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.

В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

За Е.В.В. са приети следните писмени документи: Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение/л.23-л.25/, както и Медицински документи от л.26 до л.36.

Към доказателствата по делото е прието медицинско удостоверение №57/2018год., издадено от МБАЛ „Света Анна-Варна“АД. Съгласно така приетото медицинско удостоверение на 17.01.2018год. са констатирани следните обективни находки за Д.Е.Т.: По лявата повърхност на шията , в областта на шийната мускулатура, е налице палпаторна болезненост. Движенията в шията са ограничени и болезнени. По вътрешната повърхност на лявото коляно личи мораво кръвонасядане с диаметър около 4-5см. По вътрешната и задната повърхности на дясното коляно се установява жълтеникаво кръвонасядане с неправилна форма. В същата област е налице умерено изразена палпаторна болезненост. В областта на лявата седалищна половина личи кръгловато синкаво кръвонасядане с диаметър около 2см.Не се установяват други травматични увреждания.

В медицинското удостоверение е дадено следното заключение: Касае се за контузия на шията , кръвонасядания в областта на седалището, долните крайници, контузия на дясното стъпало. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Медицински документи , относно Д.Е.Т. са прието от л.37 до л.41.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ по СМЕ. От заключението на ВЛ по тази експертиза се  установява, че на 09.01.2018г. при ПТП пострадали Д.Е.Т. , като водач на лек автомобил и Е.В.В., като пътник в същия автомобил. В резултат на претърпяното ПТП Д.Е.Т. получила контузия на шията, кръвонасядания в областта па седалището и на долните крайници, контузия на дясно стъпало, а Е.В.В. получила ожулване в лявата лицева половина, кръвопасядане в областта на лявата  гривнена става, контузия на двете колена.

Описаните травматични увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се подучат по време и начин съобщени в материалите поделото, а именно - при ПТП от удари в част или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.

Травматичните увреждания на Д.Е.Т. в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Травматичните увреждания на Е.В. В. в съвкупност, също са определили временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.

За Д.Е.Т. в Исковата молба се твърдят следните "I равматични увреждания:

1.      контузия на шията:

2.      кръвопасядане в областта на седалището:

3.      кръвонасядания по долните крайници;

4.      контузия на дясно стъпало.

 

За Е.В. В. в Исковата молба се твърдят следните т ра в м а ги ч н и у в р еж д а н 11 я:

1.      ожулване в лявата лицева половина:

2.      кръвопасядане в областта на лявата гривнена става:

3.      контузия на двете колена.

 

Така сочените увреждания в резултата на настъпването на процесното ПТП са констатирани от медицински лица и описани във всички представени по делото медицински документи.

Не се установява разлика в броя и вида на телесните увреждания описани в медицинските документи и тези  в Исковата молба.

Като работна диагноза във Фиш за Спешна медицинска помощ, на името на Е.В.В. е посочена разкъсно-контузна рана. която при последващите прегледи е диагностицирана като ожулване.

При проведения на 09.10.2019год. преглед в лявата челпо-слепоочна област на главата не се установява наличие на белег, който да е резултат на рана в същата област.

Контузиите, кръвонасяданията и ожулванията на пострадалите са резултати от удари и тангенциално действие с или върху твърди, тьпи предмети и биха могли да се получат от удари в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.

Липсват специфични травматични увреждания, които с категоричност да се свържат с конкретен детайл от автомобила.

Описаните травматични увреждания са резултати на удари и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети и както беше посочено по-горе биха могли да се получат при удари в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.

Липсват травматични увреждания и на двете пострадали, които да са характерни за причиняване от поставен обезопасителен колан.

Травматичните увреждания са в областта на шията, седалището и долните крайници за Д.Е.Т. и в областта па лицето, лявата гривнена става и двете колена за Е.В.В..

Поставеният обезопасителен колан не би могъл да причини травматични увреждания в посочените области.

Описаните травматични увреждания и за двете пострадали биха могли да се получат и при поставен обезопасителен колан.

Подобни на описаните травматични увреждания отшумяват напълно за период от около 15-20 дни.

При проведения на 09.10.2019год. преглед в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ ,.Св.Аниа-Вариа"АД не се установяват данни за възникнали усложнения в оздравителния процес на травмите.

Не са представени в материалите по делото медицински документи от допълнително проведени контролни прегледи.

Болките от описаните травматични увреждания са по-изразени в първите часове и дни след получаването на травмите и постепенно намаляват по сила до пълното им изчезване. Интензитетът на болките е бил обичаен за такива травматични увреждания.

По делото е ангажирана и СПЕ. От заключението на ВЛ по СПЕ се установява следното:

Към настоящия момент при освидетелстваните Д.Т. и Е.В. не се наблюдават отклонения в емоционалната сфера.

При Осв. Д.Т. след настъпилото на 09.01.2018 г. ПТП са отчетени симптоми на психично напрежение, нарушен нощен сън, съпроводен с кошмарни съновидения, симптоми на соматична тревожност, като сърцебиене и стягане в гърдите, ситуативна тревожност и страхови преживявания при пътуване с автомобил или при необходимост да управлява такъв.

При Осв. Е.В. след настъпилото ПТП е отчетено неспокойство, нощният сън се нарушил, имала главоболие, кошмарни съновидения, наново възпроизвеждала случилото се, страхувала се да пътува в транспортно средство.

По своето естество преживяното ПТП от 09.01.2018 г. представлява психотравматично изживяване за пострадалите Д.Т. и Е.В..

На Осв. Д.Т. е поставена диагноза Остра реакция на стрес, а в последствие - Посттравматично стресово разстройство. Има предписани медикаменти от психиатър, а именно Стрезам, Тритико, Золофт.

На Осв. Е.В. е поставена диагноза Остра реакция на стрес, а в последствие - Посттравматично стресово разстройство. Има предписани медикаменти от психиатър, а именно Атаракс.

В полза на ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите  В. Д. В. и А. Е. С.

От показанията на св.В. Д. В., 48г.- съпруг на Д.Т. и баща на детето Е.В. се установява следното:

Известно му е, че съпругата му и дъщеря му Е. са претърпели ПТП миналата година. Съпругата му около 19 часа вечерта тръгва да взема детето Е. от училище. Живеят до Свободния университет. Тя прави редовен курс от Свободния университет до кв.Чайка и обратно, което е само магистрала и го прави от няколко години. Тръгва да взема детето и след около 40 мин. му звънни на телефона. И двете пищят, крещят истерично, не може да обясни с думи какво се чува в слушалката на телефона. Двете пищят, крещят и тя не може да му каже в рамките на една минута нито едно изречение какво става. Казва й да се успокои и я пита какво става. Тя казва, че някой ги е блъснал и е избягал и те са се хвърлили в едно дере. Отнема още около 30 секунди, докато крещят, пищят и успеят да му обяснят горе-долу къде са. Тръгва да бяга от тях до мястото на ПТП, което е на около километър от тях и може би е бягал около 3, 4 мин на спринт. Когато започва да бяга първо вижда буса, който ги е блъснал  с водачката, която е в залата от дясно (посочва към третото лице помагач), Бусът е спрял на около 200, 300, 400 метра, на учудващо дълго разстояние от ПТП-то. Бусът е спрял, поради техническа повреда в дясното колело, беше спукана гума. Те технически не са могли да продължат. Спрях до буса, питах кой е шофьора. Не ми отговори никой нищо и продължих. Тази госпожа беше (посочва към третото лице помагач) и още около четирима души. Когато стига до тяхната кола, вече Полицията е пристигнала и е извадила съпругата му и дъщеря му от колата от задните врати на „Ситроен Берлинго“ – няма багажник, но и от там се излиза. През това време идват една или две линейки, идва някаква пожарна. Откарват дъщеря му и съпругата му в спешното, плюс някакво момче от техния бус. Ситуацията е доста стресираща. Те седят до буса и нищо не правят. Когато те са ги блъснали, колата изхвърчава в едно дере и се заклещва на наклона на дерето, на едно дърво и колата е усукана от самия удар. Те не могат да излязат от страничните врати. През това време спират няколко случайни коли, които виждат това ПТП и ги питат дали са добре, да се обадят ли на тел.112. Съпругата му казва, че е звъннала на тел.112. Полицията е дошла много бързо. След като ги качват в линейката, той остава на място с друга полицейска кола, където полицията му казва да не ходи да се разправя. Сяда, само излиза от време на време да види тяхната  намачканата кола, да изпуши една, две цигари и т.н. Не отива в спешното, защото полицията му казва, че трябва да махне колата от магистралата, не можело да седи цяла нощ. Той не отива в спешното, но поддържа връзка по телефона. Те се връщат след около час, два от спешното. Детето е с охлузена цяла лява страна (показва лицето си), едвам върви, казва, че коленете я болят. Съпругата ми куца, оплакваше се от болки във врата. Но това е една стресова ситуация, такава, в която му е много трудно да обясни стреса на всички, включително и на себе си. Счупване на кости нямат. Започват да ходим по болници. Около месец имат болки, които постепенно започват да минават, но уплахата от катастрофата и стреса са по-силни от тези натъртвания. След катастрофата детето не ходи няколко дни на училище. Има постоянен страх да се вози в кола. Едва я кара на третия ден да се качи на задната седалка в колата, за да я закара на училище. Постоянно вика: „тате внимавай, кола в ляво, тате в дясно“. Детето е под много голямо напрежение. Това продължава и до днес. Детето се вози на задната седалка със закопчан колан, постоянно гледа напред, като че ли то кара и казва къде имало кола, къде да внимава и т.н. Преди инцидента няма нищо подобно. Преди инцидента специална седалка за нея няма, но задължително винаги има предпазен колан. Не само тя, а и съпругата му. Съпругата му кара кола от 25 години и има златен талон. Тя никога не е правила нарушение през целия си живот. Той не е виждал някой друг да кара така внимателно. Ако има знак „стоп“ по средата на полето, тя ще спре на него, защото законът е такъв. След като детето уж се поуспокоява, не спи спокойно. Казав, че сънува катастрофата, постоянно повтаря, че е можело да умре, че си представя как умира, че като се погледне в огледалото си представя катастрофата и се вижда жива. Търсят помощ, с оглед проявеното състояние на страх у детето. Първо отиват при д-р В., за да ги прегледа и двете. Той дава направление за детски психиатър за детето, а Д. остава при него на лечение, на хапчета. След посещението при детския психиатър детето се успокоява малко, но това, в сравнение с първоначалния стрес, който го има, да кажем наполовина. Стресът постепенно отшумя благодарение и на него, защото той постоянно я успокоява, че това е случайно, че много рядко се случва и че няма как и трябва някакси да го преодолее. Сега е по-спокойна, няма нищо общо с първия един месец, когато е някакъв ужас в тях, но от време на време нещо става ситуация – всички знаят какво е движението в града - и тя започва да пищи, да крещи. Съпругата му не е способна да кара кола около месец, два, ако не и повече. Когато той я вози, тя постоянно крещи и казва: „внимавай, този не спира, внимавай, виж този какво прави“. Това продължава и сега. Последно изкрещява вчера, както я вози. Това все още продължава. Минава на лечение при д-р В. Той й изписва два вида хапчета. Взема ги по предписание. В момента приема лекарства. Посещавали са психиатър може би около четири, пет пъти.Д. в момента  работи в хотел като старши администратор, буквално преди две седмици. От ПТП-то до преди две седмици не е работила нищо.До работа се  придвижва до работата със служебен транспорт, който я взема от спирката до тях. Тя не шофира. Това й е като условия да започне тази работа със служебен автобус.Тя шофира от време навреме, но с голяма уплаха, с голям страх. Шофира, когато много се налага и кара много внимателно, бавно, преценява ситуации и т.н., въобще няма нищо общо със спокойно каране. Към датата на ПТП-то Е. е  на 11 години. Ходи на училище. След ПТП-то детето не ходи на училище три или четири дни. Той я кара  до училище и я взема. Или с автобус като по-безопасно сама може да пътува.

         От показанията на св. А. Е. С. - без родство и дела със страните се установява следното:  Познавам Д.Т. и семейството й много отдавна. Д. и съпругата му са приятелки. Впоследствие те стават кръстници на тяхната сватба. Известно му е, че Д. и дъщеря й Е. са претърпели ПТП януари, миналата година. В. му се обажда. Един или два дни след ПТП-то са у тях.  Уплашени са , Дида е с колан на врата. В. ми показва снимките, тя с тялото си е отчупила седалката, представям си какъв удар е бил. Боли я вратът, краката, цялото й тяло е било усукано. От удара Е. е одрана по лицето от лявата страна и също се оплаква, че я боли. Много са уплашени. Понеже живеят наблизо, кара я на училище. Е. и неговата дъщеря, като и Д. понякога отива, вижда, че се държат по друг начин. Преди три, четири дни Д. реагира, понеже е доближил предната кола. На задната седалка е и извиква. Когато вози Е. на училище, когато другите момичета говорят в колата, тя се занимава с телефона си или леко се снишава под седалката, за да не гледа през прозорците. Уплашено е детето. Е. винаги поставя колан. И неговите дъщери също са с колани.  Оплакванията от физическите болки на Д. и Е. са може би около два месеца. Е. е по-избухлива сега. Преди не е обръщал внимание толкова, но сега му прави впечатление. Сутрин, тя първа се качва за маршрута, по който пътуват, за да ги оставят на училище. Тя много бавно отваря врата, постоянно се оглежда, слиза и затваря. В началото на Д. й е много трудно да шофира след инцидента, но то вече е необходимост. Пътувала е, но не всеки ден. Тя самата казва че не е сигурна. При някаква съвсем незначителна ситуация, тя набива спирачки. Известно му е Д. и Е. след процесното ПТП да са лежали в болница. Знае, че са били изписани медикаменти от психиатър. Детето даже ходи на детски психиатър. В момента  Д. работи в хотел.Със служебен транспорт отива до работа.  В началото като започва не ходи в хотела, а в някакъв офис и тогава той я кара. Точно тогава става случката. В момента Д. шофира , когато е необходимо.

 

 

 

 

При тази установеност на делото от фактическа страна,  съдът извежда  следните правни изводи:

 Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ,  увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на виновния водач за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на  деликвента, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото деликвента  е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

В настоящия случай е  безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните , че към датата на ПТП лекия автомобил на виновния за ПТП водач е бил застрахован  в ответното дружество.

За ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице е необходимо ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на водача, на застрахованото МПС.

В случая  от приетата по делото САВТ. Е , ценена съвкупно с протокола за ПТП  се установява , че водачът на автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ Р.И. е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, като е спазвала дистанция с движещият се пред нея автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ, чрез предприемане на маневра за престрояване по - рано или на по - голямо разстояние или при по - ниска скорост на движение. Виновността на Р.И. се установява и от описания в експертизата механизъм на ПТП.  Съгласно експертизата на 09.01.2018 г. около 19:50 ч., Участник II с автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ, собственост на В. Д. В., с водач Д.Е.Т., се движи по Път 1-9, в частта между пътен възел „Ален мак" и спирка „Майстор Манол", в платното за движение в посока от Юг към Север (от гр. Варна към к.к. „Златни Пясъци"), в дясната лента за движение. Участник I с автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ, собственост на „Ивтур", с водач Р.Р.И., се движи по Път 1-9, в частта между пътен възел „Ален мак" и спирка „Майстор Манол", в платното за движение в посока от Юг към Север (от гр. Варна към к.к.„Златни Пясъци"), в дясната лента за движение зад автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ. Водачът на автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ, предприема маневра за престрояване в лява лента за движение с цел предприемане на изпреварване на движещият се пред него автомобил, когато удря с предната си дясна част, движещият се пред него автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ в задната част. Вследствие на удара автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*Х се отклонява в дясно по посока на първоначалното си движение, излиза от платното и се удря в дърво. За автомобил „Опел Виваро" с ДК N: В*НХ удара е в предна дясна част на автомобила. За автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ първоначалният удар с другият автомобил е в задната част на автомобила. Последващите увреждания са получени вследствие пропадане встрани от пътното платно в прилежащият скат (канавка) и при съприкосновението със средна и висока растителност, намираща се непосредствено до платното за движение. Вследствие на удара настъпват материални щети по превозните средства и телесни увреждания на водача и пътника в автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ.

 Водачът на автомобил „Ситроен Берлинго", с ДК N: В*РХ Д.Т. не е допринесла за настъпването на процесното ПТП и не е имала техническа възможност да го избегне.

           С оглед гореизложеното, съдът намира, че са изпълнени предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта на наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" с ответника са възникнали основанията по чл.432,ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца  в резултат на виновното и противоправно поведение на прекия причинител. В тази връзка съдът приема, че главните искове срещу ответника  са доказани по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                            

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.                                                                 Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това.

В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че при ПТП-то ищците са  получили  леки телесни  увреждания. Ищцата  Д.Т. контузия на шията;кръвопасядане в областта на седалището:кръвонасядания по долните крайници и контузия на дясно стъпало.Ищцата  Е.В.В. ожулване в лявата лицева половина;кръвопасядане в областта на лявата гривнена става и контузия на двете колена. Контузиите, кръвонасяданията и ожулванията на пострадалите са резултати от удари и тангенциално действие с или върху твърди, тьпи предмети и биха могли да се получат от удари в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.Липсват специфични травматични увреждания, които с категоричност да се свържат с конкретен детайл от автомобила.Липсват травматични увреждания и на двете пострадали, които да са характерни за причиняване от поставен обезопасителен колан.Травматичните увреждания са в областта на шията, седалището и долните крайници за Д.Е.Т. и в областта на лицето, лявата гривнена става и двете колена за Е.В.В..Поставеният обезопасителен колан не би могъл да причини травматични увреждания в посочените области.Описаните травматични увреждания и за двете пострадали биха могли да се получат и при поставен обезопасителен колан. Съгласно СМЕ подобни на описаните травматични увреждания отшумяват напълно за период от около 15-20 дни.

В резултат на така получените увреждания и преживения стрес настъпват промени в начина на живот на ищците. Ищците по време на ПТП са в шоково състояние. Вследствие на този шок и двете ищци придобиват страх при пътуване с МПС, нарушава се техния сън , спокойствие и нормално емоционално състояние. На двете ищци е поставена диагноза Остра реакция на стрес, а в последствие - Посттравматично стресово разстройство. С оглед на така поставените диагнози и на двете са предписани успокоителни медикаменти. Ищцата Д. известно време въобще не шофира, когато пътува е много притеснена и месеци след инцидента не шофира. Впоследствие по изключение и когато се налага , само тогава шофира. Детето също е променено след инцидента. Същото е плахо и при пътуване се стреми да не наблюдава движението. /В тази насока са гласните доказателства/.

         Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищците на настъпилите интензитет на вредите се опровергават от ангажираните по делото САвт.Е и СМЕ.

Предвид на горното съдът намира , че  справедливото обезщетение на ищците за претърпените неимуществени вреди, възлиза в размер от 3 500лв. за всяка една. След приспадане от тази сума на изплатеното за всяка една от ищците обезщетение в размер от 500лв. остава дължима сума от по три хиляди лева за всяка една . Ето защо главните искове следва да бъдат уважени до размера от 3000лв. като за горницата до претендираните 5 000лв. следва да се отхвърлят.

Като законна последица  върху  уважената част  от  иска , следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда-29.06.2018год. до окончателното изплащане.

По акцесорните искове за лихва.

Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ  (намиращ приложение в разглеждания случай) с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

По общите правила за деликта и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане  и без покана. Доколкото отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, то същият ще отговаря за онези вреди, за които би отговарял деликвента, и то при условията, при които би отговарял и последния, в т.ч. и за лихвите за забава.

Съгласно нормата на чл.429, ал.3 КЗ, обаче отговорността на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е ограничена като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие.

С оглед горното  исковете за изтекла лихва от датата на увреждането се явяват неоснователни. Не са налице и данни за частично уважаване на исковете, тъй като от приетото по делото уведомление за щета не се установява  точния момент, в който ищцовата страна е заявила претенцията за обезвреда пред застрахователя. Уведомлението е подписано на 10.01.2018год., но липсват доказателства, че на тази датата същото е депозирана пред застрахователя. Предвид на това съдът не може да определи началния момент от който следва да се дължи изтеклата лихва върху уважените главни искове.

С оглед горното заявените искове за лихва следва да се отхвърлят.

По отношение на заявения обратен иск.

По обратния иск с правно основание чл. 219, ал.3 от ГПК във вр. с  чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ:

Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален и разглеждането му е поставено в зависимост от произнасянето на съда по спора във връзка с предявения първоначален иск. Доколкото  настоящият съдебен състав намира първоначалния иск за основателен, следва да разгледа и предявения от ответника срещу третото лице, обратен иск.

Същият се явява частично основателен. Ответникът по обратния иск  е управлявал лек автомобил   „Опел Виваро" с per. № В * НХ  с алкохол в кръвта  и в резултат на виновното си поведение е причинил процесното ПТП, от които произтичат доказаните за ищеца вреди по собственото му МПС. Този факт се доказва безспорно от приетия по делото  протокол от о.с.з. по НОХД №271/2018год. на ВРС. Видно от протокола е постигнато споразумение, по силата на което , Р.Р.И. е призната за виновна , за това, че на 09.01.2018год. в град Варна, по главен път 1-9,управлява моторно-превозно средство –л.а. „Опел Виваро“ с рег.№ В*НХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на  хиляда – 2.75 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа  експертиза №69/10.01.2018год. на МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД и е наложено наказания на същата на основание чл.343б,ал.1,вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че по делото се установяват обстоятелствата, относно противоправното и виновно поведение на делинквента – ответник по обратния иск, причинените от деянието на последния неимуществени вреди, управлението на моторното превозно средство от ответника по обратния иск  при виновно нарушаване на правилата на движение - същият е причинил ПТП с алкохол в кръвта -2.75 промила, намира обратния иск за обезщетяване по чл.432,ал.1 от КЗ за основателен. Исковете за мораторна лихва по обратния иск , следва да се отхвърлят.

 Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо увреденото лице - ищец по първоначалния иск, респ. условно, тъй като ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск. По отношения на законната лихва , такава не следва да се присъжда. 

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по първоначалния иск следва да бъде присъдено адв.възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 от ЗА до уважената част от исковете. Съобразно Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения , съдът определя адв.възнаграждение за проц.представителство на ищците в размер от 630лв.

Съобразно уважената част от иска на ответника следва да бъдат възложени, на основание чл.78,ал.1 във вр.чл.78,ал.6 от ГПК ,разноските за държавна такса в размер от  240лв. и депозити за ВЛ в размер от 300лв.

Съдът намира, че следва да присъди в тежест на ответника по обратния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно с уважената част от иска, възлизащи в размер на  540лв./240лв. за държавна такса и 300лв. депозити за ВЛ/.

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е  Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.Т., ЕГН **********,***, оф. 1, тел. *, чрез пълномощника адв. М.П.,***, тел./факс *,  сумата от по 3000лв./три хиляди лева/ за всяка една, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие на нанесените леки телесни повреди, и преживян стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 09.01.2018г. и виновно причинено от Р.Р.И., като водач на л. а. „Опел Виваро" с per. № В * НХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до претендираните 5000лв. за всяка една ОТХВЪРЛЯ исковете, на основание чл.432,ал.2 от КЗ.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.Т., ЕГН **********,***, оф. 1, тел. *, чрез пълномощника адв. М.П.,***, тел./факс * срещу „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М.и Ж. С. К. за осъждане на ответника да заплати на всяка една от ищците, сумата от 239.37лева /двеста тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.06.2018г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД и  сумата от 41.19лв. /четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки/ представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 500 лв. /петстотин/ лв., считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на плащането й - 05.06.2018г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Р.Р.И., ЕГН:********** с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на   „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. , по предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск с правно основание основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, сумата от по 3000лв./три хиляди лева/ за всяка една, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие на нанесените леки телесни повреди, и преживян стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 09.01.2018г. и виновно причинено от Р.Р.И., като водач на л. а. „Опел Виваро" с per. № В * НХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ответното дружество, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за   законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както ОТХВЪРЛЯ И ИСКОВЕТЕ за разликата до претендираните 5000лв. за всяка една, на основание чл.432,ал.2 от КЗ, след като ищецът по главния иск изпълни решението,  както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 540лв., разноски в производството по разглеждането на обратния иск, КАТО ОТХВЪРЛЯ  исковете за осъждане на ответника по обратния  да заплати на всяка една от ищците, сумата от 239.37лева /двеста тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.06.2018г., на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД и  сумата от 41.19лв. /четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки/ представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 500 лв. /петстотин/ лв., считано от датата на увреждането - 09.01.2018г. до датата на плащането й - 05.06.2018г.

 

ОСЪЖДА  „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.П.,***, тел./факс *, сумата от 630лв., представляваща адв.възнаграждение върху уважената част от иска , на основание чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА.

 

 

ОСЪЖДА  „ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К.  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд, сумата от  240лв. за държавна такса и  сумата от 300лв. за ВЛ-ца, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

 

ОСЪЖДА  Р.Р.И., ЕГН:********** с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на   ЗАД Д. Б.: Ж. И З." АД със ЕИК * в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. , сумата от  540лв. сторени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

        

  

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                       /Р.ХРИСТОВА /