№………./………2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на първи ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
МАЯ НЕДКОВА
при секретар С.Т., като разгледа докладваното
от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1564
по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивната жалба на М.В.М., гражданка на
Руската Федерация, ЛНЧ **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Ст.П., срещу решение № 2292/13.06.2016г.
по гр.д. № 13362/2015г. на ХLII
състав на ВРС, в частта с която е
отхвърлен предявения от нея главен
иск с правно основание чл.240, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, насочен против
А.Е.П., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., с адрес: ***, с искане
последната да бъде осъдена да й заплати
сумата от 10000.00 лв., представляваща
заетата такава по сключения между тях договор за заем, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.10.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото, в частта с която е отхвърлен предявения от нея в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против
ответницата А.Е.П., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., с адрес: ***,
с ИСКАНЕ ответницата А.Е.П.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., с адрес: ***, с искането да
бъде осъдена да й заплати сумата от 10000.00 лв. ,представляваща съставляваща
заплатена на нея сума по банков път без правно основание, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2015 г.,
до окончателното изплащане на дължимото, както и в частта, с която е осъдена да заплати на А.Е.П., гражданка на
Руската Федерация, родена на *** г., с адрес: *** сумата от 1500.00 лева, представляваща сторените от нея пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК. Навела е оплаквания, че с решението си ВРС не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, имайки предвид платежно нареждане от
02.04.2015г. което според страната е прието в с.з. на 18.03.2016г., както и, че
при обсъждане на показанията на св. Ц. е направил погрешни изводи. Излага
съображения, че ако М. е искала да стане кредитор на „Новоросс” ЕООД със сумата
от 10000.00лв., представляваща допълнителна парична вноска, прибличително равна
по размер на на допълнителните вноски на останалите съдружници, то не е
следвало да прави превода по сметка на П., а по сметка на дружеството и то след
взето решение на ОС за това, след което тази вноска се внесе по сметка на П..
Поддържа, че единствената причина на М. е наемането й да работи в техния
козметичен салон, но да се осигурява като работещ съдружник, както сочи и
разпитания свидетел. Като бъде прието от съда, че е направено предаването на
сумата от 10000.00лв., представляваща левовата равностойност на 5130.84 Евро, се моли да бъде уважен главния иск, а
ако той бъде приет за неоснователен, да бъде уважен евентуалния. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК в писмен
отговор въззиваемата А.Е.П., действаща чрез адв. М.Н. отговор, въззиваемият Н.Ц.Н.
оспорва въззивната жалба, намирайки я неоснователна. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Иска
да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В с.з. на 01.11.2016г. страните чрез
процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, съответно писмения
отговор.
ВОС прецени следното:
В исковата си молба, уточнена с
молба вх. № 38619/12.11.2015г. и в първото по делото с.з., ищцата М.В.М., чрез
адв. Ст.П., насочена срещу А.Е.П., излага, че познава ответницата от 2014г..
През м. март 2015г. П. я помолила да й даде пари на заем. На 02.04.2015г. се
договорили с П. да й даде заем в размер на 10000.00лв., които тя да върне в
срок до два месеца. От банковата си сметка наредила по нейната сметка сумата от
5130.84лв., с левова равностойност от 10000.00лв. Парите имало от съпруга си,
който ги спестил, докато работел в Москва. До момента П. не била върнала
парите, въпреки, че я молила няколко пъти. Моли се П. да бъде осъдена да й
върне заетата сумата от 1000.00лв., евентуално да бъде осъдена да й върне
сумата, кот преведена по банков път без правно основание, като ищцата се е
обатила неоснователно за нейна сметка със спорната сума от 10000.00лв.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК А.Е.П., действаща чрез адв. М.Н. оспорва предявения иск, като
неоснователен. Сочи от своя страна, че в началото на 2015г. М. я потърсила с молба да подпомогне
оставането й в страната, като се съгласила и за целта била приета като
съдружник в „Новоросс” ООД, ЕУИК *********, в което съдружници били тя и
съпруга й Д. Ц.. , като дяловото участие на ищцата бил формиран чрез
записването на нов дял с номинал 10.00лв., с идеята всеки съдружник да има
равен на останалите дял от капитала на дружеството. Дружеството към онзи момент
било действащи и развита търговско предприятие в областта на козметичните
услуги. За оборудване на предприятието и неговото развитие бли проведени общи
събрания на съдружниците и взети решения през 2012г., когато било учредено,
през 2013г., 2014г. и 2015г. да бъдат извършени допълнителни вноски. Общият
размер на внесената от П. сума била 20750.00лв., а от Ц. 10250.00лв. Именно в
изпълнение на договорката страните да участват с равни дялове и парични
средства в дружеството, М. превела по нейна сметка сумата от 10000.00лв. за
възстановяване на част от сумата, внесена от нея като допълнителна парична
вноска, след внасяне на документите за вписване на ищцата като съдружник.
Внасянето на сумата станало на 02.04.2015г., а вписването е от 22.04.2015г.,
съгласно дружествения договор. Ответницата също претендира присъждането на
разноски.
ВОС, като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
относно релевантните за спора факти:
Видно от представения с исковата
молба препис от преводно нареждане № 014FTRQ150920012 от 02.04.2015г. на
ПИБ-Варна М.М. е наредител на сумата от 5130.84 Евро, съответно 10000.00лв.,
която да се изплати на А.П.. Кото оснавние за превода е посочено „Заем”.
Не се спори между страните, че по
сметката на А.П. е постъпила сумата от 5130.84 Евро, съответно 10000.00лв, нещо
което се потвърждава и от свидетеля Д. Ц., направил проверка за това в банката
заедно със съпругата си А.П..
Ответната
страна по спора е ангажирала писмени доказателства за учредяването и вписването
на „Новоросс” ООД, ЕИК *********, видно от които дружеството е вписано в ТР на
01.11.2012г., а съдружници са А.Е.П. и Д. Ц. до 29.04.2015г., когато като
съдружник е вписана М.В.М.. Капитълът на дружеството е в размер на 30.00лв.
разделен по равно от 10.00лв. дялово участие на тримата съдружници. Приложени
са счетоводен баланс на дружеството за периода от 01.01 до 31.03.2015г.,
хронологична ведомост, както и доказателства –извлечение от счетоводните книги
на „Новоросс” ООД, видно от които П. е направила допълнителни парични вноски в
периода от 2012г. до 2015г., съгласно взето решение на ОС на съдружниците в общ
размер на 20750.00лв., а Ц. в общ размер на 10250.00лв.
С молба от
21.04.2015г. М.М. е поискала да бъде приета, на осн. чл. 122 от ТЗ за съдружник
в „Новоросс” ООД. , а на 22.04.2015г. съдружниците, включая М..
Пред
ВРС са изслушани показанията на Д. Ц.. Сочи, че М. посетила салона за красота
за да работи и понеже била завършила курс в страната за ноктопластика, тя
искала да получи работа в този салон. Пояснява, че заедно със съпругата си
имали в страната дружество с ограничена отговорност „Новоросс” , в което искала
да започне работа ищцата. Понеже гражданите на Руска федерация не могат да
работят в Р.България като наети лица а дружеството на ответницата и съпруга й
съществувало от 2012 година, М. поискала да стане съдружник. Свидетелят сочи,
че със съпругата си били внесли допълнителни
средства в размер на около 30 хиляди лева за аренда, наемни на помещението, оборудване и други. Той вложил 10 хиляди лева
а съпругата му 20 хиляди лева. По този повод той, съпругата му и М.М. провели
разговор и решили, че М. трябва да :” компенсира, тоест да възстанови
10 хиляди лева „за да имат и тримата равно дялово участие в бизнеса или равно
участие в активите на дружеството. М.М. била съгласна да компенсира съпругата
му и възстанови тези 10 хиляди лева за дяловото участие. М. и нейният съпруг
отишли до банката да внесат уговорената сума. Връщайки се на работа М. не
представила вносна бележка, обяснявайки, че останала у съпруга й. На следващия
ден той заминал за Русия и отсъствал месец. За да се уверят, че сумата е
платена направил със съпругата си справка в банката и били уверени, че сумата
от 10000.00лв. е постъпила по сметката на П.. Скоро след това М. дошла и си
поискала парите обратно, обяснявайки ,че ще се развежда. Скоро след това, през
м.септември 2015г. салонът за красота преустановил работа, защото съпрузите М.
ги притеснявали до изясняване на недоразумението. Свидетелят отрича да е имало
никакъв разговор за заеми, защото не е имало такова нещо .
Предвид така установеното от
фактическа страна, ВОС прави следните правни изводи:
По главния иск с прано основание чл.
240 от ЗЗД:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за връщане на заетата сумата от 10000.00лв.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Ал. 4 от същата правна норма гласи, че ако не
е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение
на един месец от поканата.
В тежест на ищеца по делото е било да
установи предаването на сума пари от 10000.00лв. на заемополучателя, при
задължението на последния да я върне, а в тежест на ответницата-че я е върнала
или на някакво основание не дължи връщането или както твърди, че сумата е била
дадена на основание, различно от договор за заем..
Видно от представената вносна бележка
от 02.04.2015г., чиято истинност не е оспорена от ответницата, настояща
въззивница с писмения отговор на исковата молба, М.М. е наредила по сметка на А.П.
сумата от 5130.84 Евро или 10000.00лв., като посоченото основание за превода е
означено като заем. Не се спори, че сумата от 10000.00 лева е постъпила по
сметката на П. в банката.
Следва да се приеме, че двете, М. и П.
са сключили на 02.04.2015г. договор за заем, по силата на който М., в
качеството й на заемодател е предоставила на П. в качеството й на заемодател
сумата от 10000.00лв., доколкото договорът за заем е реален договор и се
сключва с реалното предаване на сумата пари, което се е осъществило на 02.04.2015г.
Този извод се налага като се вземе предвид, че М. в преводното нареждане е
посочила като основание за нареждането „заем” и като съобрази, че „Новоросс”
ООД е изпитвала финансови затруднения и
скоро е преустановена дейността на козметичния салон-през м.09.2015г.
Вярно, че П. е навела твърдения, че
наредената в нейна полза сума от 10000.00лв. е предоставена на друго
основание-като компенсация за извършената от нея допълнителна парична вноска и
уравняване на участието на тримата съдружници в това, постигайки съизмеримост с
равенството на дяловете им в капитала на дружеството с оглед приемането на М.
за съдружник. Това нейно твърдение остава недоказано. Съдът не цени показанията
на свидетеля Ц. в този смисъл, предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК и
очевидната негова заинтересованост от изхода на спора, но невъзможността да
бъдат сверени показанията му с други данни по делото, поради липсата на такива
събрани за тези твърдения. Не следва да
бъде възприето като индиция за верността на тези твърдения, обстоятелството, че
скоро, но все пак след нареждането на сумата М. е приета за съдружник. Логиката
при тази хронология е по-скоро обратна. По-важното в случая е, че няма никакво
счетоводно отразяване на „направената от М. компенсация” според представената
документация в счетоводството на дружеството. Неизпълними са тогава и съветите М.
да продаде дела си, за да си възстанови дадената като компенсация сума, за
направените от съдружника П. допълнителни парични вноски.
Сключването на договор за заем от
02.04.2015г. за сумата от 10000.00лв., със заемател М. и заемополучател П.
остава неопровергано. Налице е такъв.
Вярно, че не се установява да е бил
сключен за срок от два месеца. И самият свидетел Ц. твърди, че М. започнала да
си иска парите и това е станало не по-късно от м.08.2015г., доколкото поради
безпокойството от страна на М. и съпруга й, през м. 09.2015г. твърди, че се
наложило салонът да преустановил дейност. Прилагайки разпоредбата на чл. 240,
ал. 4 от ЗЗД, че заемополучателят трябва да върне парите в течение на един месец
от поканата, то този срок е изтекъл преди завеждане на исковата молба на
29.10.2015г. Дори и да не се възприеме казаното токущо, то следва да се има
предвид, че исковата молба кани ответника да изпълни. Отчитайки всички
настъпили до приключване на устните състезания обстоятелства, то следва да се
отбележи, че заемополучателят дължи заетата му сума, след като не е изпълнил в
срока по чл. 240, ал. 4 от ЗЗД.
Налице е сключен между страните
договор за заем, срокът за връщане на заетата сума е изтекъл и заемополучателката
не твърди да е върнала заетата сума. Не установява и недължимостта й на друго
основание.
Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено изцяло, включително в частта на двата отхвърлени иска и в частта
за разноските.
Главният предявен иск е основателен и
следва да бъде уважен. Не следва разглеждане на предявения в условията на
евентуалност иск.
С оглед изхода на спора П. следва да
бъде осъдена да заплати на М. разноски за първата инстанция, в размер на 1406.00лв.,
от която сума 410.00лв. държавни такси по исковете и издаденото съдебно
удостоверение, както и адвокатско възнаграждение в размер на 996.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представения ата вносна бележка на л.
73 по делото и списък по чл. 80 от ГПК. П. следва да бъде осъдена да заплати на
М. разноски за въззивната инстанция, в размер на 1160.00лв. от която 960.00лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС, правето съгласно фактура № 885/23.06.2016г. и
списък за разноските по чл. 80 от ГПК. Общо размерът на разноските, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК възлизат на сумата от 2566.00лв.
Водим от горното , съдътъ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №
2292/13.06.2016г. по гр.д. № 13362/2015г. на ХLII
състав на ВРС, както в частта с която
е отхвърлен предявения от М.В.М., гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ **********, с адрес: ***,
главен иск с правно основание чл.240, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, насочен против А.Е.П., гражданка на Руската
Федерация, родена на *** г., с адрес: ***, с искане последната да бъде осъдена
да й заплати сумата от 10000.00 лв., представляваща заетата
такава по сключения между тях договор за заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2015 г. до
окончателното изплащане на дължимото, така и в частта с която е отхвърлен предявения от М.В.М., гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ **********,
с адрес: ***, в условията на евентуалност иск с правно основание чл.
55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен против ответницата А.Е.П., гражданка на
Руската Федерация, родена на *** г., с адрес: ***, с искане ответницата А.Е.П., гражданка на
Руската Федерация, родена на *** г., с адрес: ***, с искането да бъде осъдена
да й заплати сумата от 10000.00 лв. ,представляваща съставляваща заплатена на
нея сума по банков път без правно основание, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2015 г., до
окончателното изплащане на дължимото и в частта, с която М.В.М., гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ **********, с адрес: ***,е
осъдена да заплати на А.Е.П., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г.,
с адрес: ***
сумата от
1500.00 лева, представляваща сторените от нея пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.№ 494/30.01.2015г. по гр.д. № 15834/2013г. на ХLI
състав на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Е.П., гражданка на Руската Федерация,
родена на *** г., с адрес: *** да заплати на от М.В.М., гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ **********,
с адрес: *** заетата сумата от
10000.00лв., представляваща левовата
равностойност на преведената й по банков път сума от 5130.84 Евро по сключения
между двете страни договор за заем от 02.04.2015г., на осн. чл. 240 от ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в
съда-29.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.Е.П., гражданка на Руската Федерация,
родена на *** г., с адрес: *** да
заплати сумата в общ размер на 2566.00лв.,
от която сумата от 1406.00лв. разноски по първоинстанционното дело и сумата от
1160.00лв. разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от страните, по реда на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: