Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /03.06.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и осми май 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№55 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”-Франция, действуващ
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”-клон България ЕАД, ЕИК ********** против решение №267/ 17.12.2019г.,
постановено по гр.д.№20/2019г. на Районен съд-Попово в частта му, с която са
отхвърлени предявените от него против ответника
С.Н.П. *** установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК в частта им за разликата над сумата 311.08 лв. до
сумата 1 355.80-главница, претендирана по договор за потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13327893/18.05.2016г.; за сумата 263.12 лв.-възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2017г. до 05.06. 2018г. и за разликата над сумата 2.68 лв. до пълния размер на
претендираната лихва за забава от 126.67 лв. за
периода
от 05.08.2017г. до 05.06. 2018г., за
които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №633/27.07. 2018г. по ч.гр.д. №684/2018г.
по описа на РС-Попово. С доводи за нарушения на материалния закон и за необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението в посочените части и за уважаване на
предявените искове изцяло.
С писмен отговор по реда и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.Н.Г.Т.
*** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението в отхвърлителната му част.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и неоснователна.
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за установяване
съществуването на вземания за сумата 1 355.80-глав-ница, претендирана по договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13327893/18.05.2016г.;
за сумата 263.12 лв.-възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017г. до 05.06. 2018г. и лихва
за забава от 126.67 лв. за периода от 05.08.2017г. до 05.06. 2018г., за които суми е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК №633/27.07. 2018г. по ч.гр.д. №684/2018г. по
описа на РС-Попово, са обосновани с неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответницата.
Особеният
представител на ответницата-адв.Н.Г.Т. оспорва исковете с възражения за недействителност
на договора за кредит, поради противоречието на клаузите му с добрите нрави и
принципа за добросъвестност при договарянето.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Видно от приложените
писмени доказателства, между страните е сключен договор за потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13327893/18.05.2016г. за сумата 2 000 лв,
подлежаща на възстановяване на 25 равни месечни вноски от по 134.91 лв. , при
ГПР от 44.49 %, ГЛП от 34.08% и общ
размер на задълженията в размер на 3 237.84 лв., като в периода
23.06.2016г.-30.05.2017г. ответницата е
извършила плащания в общ
размер от 1 618.92лв.
Съгласно
регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите членки не могат да приемат
непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя
съдържа хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение
от 12 юли 2012 г., SC Volks bank România, C‑602/10, EU:C:2012:443,
т. 63 и 64), каквото е изисква-нето относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и
последното не следва да се счита за приложимо, нито е необходимо договорът за
кредит да съдържа извлечение под формата на погасителен план, съгласно съдеб-ната
практика по приложение на Директивата.Още повече-кредитодате-лят е длъжен да
предостави при поискване извлечение под формата на погасителен план, а и в
конкретния случай се касае за равни месечни вноски на определена дата и за
фиксиран лихвен процент.С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че в
тази насока правата на заемателя не са ограничени и договорът не е
недействителен, поради нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Налице е, обаче,
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посочването на абсолютната
стойност на ГПР не е достатъчно, а е необходимо да се отразят допусканията,
използвани при изчислението му по определения в приложение №1 начин, в която
насока са и изискванията на чл.19, ал.1-2 от ЗПК, което в случая не е сторено.Неспазването
им препятства проверката дали ГПР не надхвърля петкратния размер на законната
лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и дали посочената клауза относно
ГПР не е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК, поради което е съществено и води до
недействителност на договора-чл.22 от ЗПК и на осн.чл.23 от ЗПК, ответницата е
освободена от задължения за лихва и други разходи по кредита.Задължена е да
върне само получената главница от 1 930 лв.(без „такса ангажимент“), от която е заплатила сумата 1 618.92лв. или
дължи сумата 311.08 лв.
Предвид горното,
решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част е постановено в
съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода
от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №267/17.12.2019г.,
постановено по гр.д.№20/2019г. на Районен съд-Попово в частта му, с която са отхвър-лени
предявените от ищеца “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”-Франция,
действуващ чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”-клон България ЕАД, ЕИК **********
против ответника С.Н.П. *** установителни искове за съществуване на взема-ния по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК в частта им за разликата над сумата 311.08 лв. до сумата 1 355.80-главница,
претендирана по дого-вор за потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13327893/18.05.2016г.; за сумата 263.12 лв.-възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017г. до 05.06. 2018г. и за разликата над сумата 2.68 лв. до пълния
размер на претендираната лихва за забава от 126.67 лв. за периода от 05.08.2017г. до 05.06. 2018г., за които суми е
издадена запо-вед по чл. 410 от ГПК №633/27.07.
2018г. по ч.гр.д. №684/2018г. по описа на РС-Попово, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В необжалваната
му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.