Решение по дело №640/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260036
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Диана Ангелова Петракиева
Дело: 20204210200640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Габрово, 06.11.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Габровски районен съд в публично заседание двадесет и първи октомври  две хиляди и двадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева

при секретаря Радинка Кулекова-Атанасова и в присъствието на прокурора ...................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №640 по описа за 2020  г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят “ИМПУЛС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. "Орловска" №162, представлявано от К.И.К., е обжалвал наказателно постановление №07-001280/17.06.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което за това че на 31.12.2019 г., в гр. Габрово, в качеството му на работодател, допуснал лицето Т.Т.С. да положи повече от 150 часа извънреден труд през календарната 2019 г. - нарушение на чл.146 ал.1 от КТ, за което и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

         Същият се представлява от адв. Йоана Цачева, която моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че АНО е приравнил реално отработените нощни часове в дневни с коефициента по чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата - 1,143 при което са начислили допълнителни часове труд. Това произтича от изменението на чл.9г от  Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в сила от 17.07.2018 г. По този начин с акт на Министерския съвет  се намалява максимално допустимата продължителност на извънредния труд, предвидена в нормативен акт от по-висока степен, какъвто е КТ.

         Ответникът по жалбата оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 07.04.2020г.; 09.04.2020г.; 13.04.2020г.; 14.04.2020г. и 05.05.2020г. на „Импулс" АД гр. Габрово, ЕИК ********* била извършена проверка от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда" - Габрово, по представената документация. Въз основа на нея било установено, че лицето Т.Т.С., назначен на пълно работно време-8 часа на длъжност ,портиер" в „Административен отдел" за сумарен период от 01.07.2019г.до 30.09.2019г. включително е отработил както следва:

през м.07. 2019г. - 100 часа дневни часове и 104 ч. нощни часове, които приравнени с коефициента по чл. 9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ.бр.9/2007г. изм. и доп./ в дневни часове са 119 часа. Общо за месеца-м.07.2019г. отработените от лицето часове са 219 часа. Лицето е отработило пълен работен месец -07.2019г.

през м. 08.2019 г. - 72 часа дневни часове и 72 часа нощни часове, които приравнени в дневни с посоченият по-горе коефициент са 82 часа. Общо отработените за месеца часове от лицето са 154 часа. Лицето е ползвало през месеца 7 дни платен годишен отпуск.

през месец 09. 2019 г. -116 часа дневни часове и 88 часа нощни часове, които приравнени с посоченият по-горе коефициент в дневни са 101 часа общо за месеца. Общо отработените от лицето за м.09.2019г. часове са 217 часа. Същият е отработил пълен работен месец.

нормата за продължителност на работното време на Т.Т.С. за сумарния период от 01.01.2019 г. до 30.09.2019г., редуцирана с дните на ползваният от него платен годишен отпуск е 456 часа Отработените от лицето часове за същият сумарен период след превръщането на нощните часове в дневни са 590 часа.

Отработените часове - 590 часа от Т.Т.С. в края на сумарния период - 30.09.2019 г. са повече от нормата за продължителност на работното време - 456 часа за същия период. Разликата от 134 часа представляват извънреден труд за лицето.

         За сумарен период от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. Т.Т.С. е отработил както следва:

         през м. 10.2019г. - 48 дневни часове и 72 часа нощни часове, които приравнени в дневни с посоченият по-горе коефициент са 82 часа. Общо за месеца отработените от лицето часове са 130 часа. Ползвал е през месеца -м.10.2019г. 8 дни платен годишен отпуск.      през м. 11. 2019 г. лицето е отработило 72 часа дневни и 96 часа нощни часове, които приравнени с коефициент посочен по-горе в дневни са 110 часа. Общо за месеца отработените от лицето часове са 182 часа. Лицето е отработило пълен работен месец.

         през месец 12. 2019 година - 64 часа дневни часове и 88 часа нощни часове, които приравнени с посочения по-горе коефициент в дневни са 101 часа.  Общо за месеца отработените от лицето часове са 165 часа. Лицето е отработило пълен работен месец.

         Нормата за продължителност на работното време на Т.Т.С. за сумарния период от 01.10.2019г. до 31.12.2019г., редуцирана с дните на ползваният от него платен годишен отпуск е 440 часа.  Отработените от лицето часове за същият сумарен период след превръщането на нощните часове дневни са 477 часа. Отработените часове - 477 часа от Т.Т.С. в края на сумарния период - 31.12.2019г. са повече от нормата за продължителност на работното време - 440 часа за същия сумарен период. Разликата от 37 часа представляват извънреден труд за лицето.

         Общо за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. Т.Т.С. е положил 171 часа извънреден труд.

         Въз основа на горното е прието, че работодателят „Импулс" АД гр.Габрово ЕИК129007677 в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал лицето Т.Т.С. - ЕГН ********** да положи повече от 150 часа извънреден труд през календарната 2019 година.

За направената констатация, в присъствието на упълномощен представител на дружеството, е съставен АУАН №07-001280 от 21.05.2020 г. Въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. Н. Г. и Б.И.Т., както и от приложените писмени доказателства: писмо от 02.07.2020 г.; жалба ведно с писмо с изх.№ 94-НН-198, писмо с изх.№ 94-4103 и разяснение на МТСП от 01.04.2020 г.; копие на протокол за извършена проверка; копие на заповед № 63 от 26.06.2019 г. и заповед № 93/26.09.2019 г.; копие на разпределение на работното време и организацията на работа на служителите на длъжност "Портиер" - 2 броя; копие на график за м. декември, м. ноември, м. октомври, м. септември, м. август и м. юли 2019 г.; копие на таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. декември, м. ноември, м. октомври, м. септември, м. август и м. юли 2019 г.; копие на таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. декември, м. ноември, м. октомври, м. септември, м. август и м .юли 2019 г.; копие на ведомости за работни заплати за периода от м. юли 2019 г. до м. декември 2019 г.; копие на трудов договор № 21; данни от търговския регистър; копие на идентификационна карта; копие на пълномощно; копие на възражение; справка от електронна система; копие на заповед № ЧР-008/08.01.2020 г.; копие на длъжностна характеристика; копие на АУАН № 07-001280; копие на НП № 07-001280; договор за правна помощ, фактура, пълномощни - 2 броя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия. По делото е представена и приета оправомощителна Заповед № ЧР – 008 от 08.01.2020. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, удостоверяваща материалната компетентност на  АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове  за установяване на нарушения по КТ. Разпоредбите на чл.416, ал.1 от КТ определят  материалната компетентност на  контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по КТ.

         При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано правилно, с всички елементи от неговия състав, поради което притежава всички изискуеми реквизити.

         Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.

         Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са налице елементите от фактическия състав на вмененото нарушение.

         Направените фактически констатации от инспекторите при ДИТ, респективно от АНО, не се оспорват от жалбоподателя. Няма спор, че за първия тримесечен период 01.072019 г. - 30.09.2019 г. служителят Тихомир Стефанов има отработени 100 часа дневен и 104 часа нощен труд за месец юли 2019 г., 72 часа дневен и 72 часа нощен труд за месец август 2019 г.; 116 часа дневен и 88 часа нощен труд за месец септември 2019 г. За втория тримесечен период от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. лицето има отработени 48 часа дневен и 72 часа нощен труд за месец октомври, 72 часа дневен и 96 часа нощен труд за месец ноември 2019 г. и съответно 64 часа дневен и 88 часа нощен труд за месец декември същата година.

         Разликата в становищата идва от приравняването на отработените нощни часове в дневни с коефициент, определен в чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - 1,143. Горното изчисляване, от своя страна произтича от §3 на Постановление на МС от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в сила от 17.07.2018г.  По силата на посоченото изменение, в чл.9г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" са заличени. Това означава, че считано от 17.07.2018 г. става едно преизчисляване на нощния труд. В настоящият казус жалбоподателят не е съобразил  разпределението на работните часове на служителя Стефанов с така направената промяна. Доводът на дружеството, изразен и в съдебното заседание е, че практически с акт на МС се намалява максимално допустимата продължителност на извънредния труд, предвидена в нормативен акт от по-висока степен, какъвто е КТ. С други думи - жалбоподателят е пренебрегнал изменението в нормативната уредба и е продължил да изчислява извънредния труд съобразно старата редакция на чл.9г от Наредбата. Тази практика според настоящия съдебен състав е незаконосъобразна. Безспорно, че Кодексът на труда е нормативен акт от по-висока степен от Постановлението на МС. Според съда, обаче в случая няма противоречие, което да изисква игнориране на това основание на промените, направени с ПМС. Чл.146 ал.1 от КТ ясно и точно казва, че "продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа., т.е задава общата рамка, с която работодателите следва да се съобразят. Постановлението от своя страна разписва начинът на изчисляване, механизмът на формиране на часовете извънреден труд. Като всяко изменение в нормативен документ този начин на определяне продължителността на извънредния труд е задължил работодателите след 17.07.2018 г. да изчисляват същия с превръщане на нощните часове в дневни. Като не е направил това жалбоподателят е допуснал нарушение, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

         По отношение размера на наложената имуществена санкция, съдът намира, че същият е бил определен правилно, съобразно индивидуализиращите признаци на нарушението, при преценка на неговата тежест и степен на засягане на обществените отношения в сферата на трудовото законодателство. Наложеният размер е минимален, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ. В случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН доколкото случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

         По посочените съображения съдът счита, че административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана правилно и издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

         При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят “ИМПУЛС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. "Орловска" №162, представлявано от К.И.К., да заплати на  Дирекция "Инспекция по труда" Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

         Предвид изложеното, съдът определи:

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

       

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №07-001280/17.06.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което на “ИМПУЛС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. "Орловска" №162, представлявано от К.И.К. за нарушение на чл.146 ал.1 от КТ и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА “ИМПУЛС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. "Орловска" №162, представлявано от К.И.К. да заплати на  Дирекция "Инспекция по труда" Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: