№ 4150
гр. Варна, 10.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100501683 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от С. М. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“Б. п.“ №**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Бдин“ №21а, ет.1, офис 4, действащ
чрез особен представител адв.С. Д., против Решение №1977/02.06.2025г. постановено по
гр.д.№4609/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което жалбоподателя е осъден на
основание чл.559, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ да заплати на Гаранционен фонд, с адрес:
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 сумата от 7490.49лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди и разходи по определяне и изплащане на последното, възстановени на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите, нанесени на лек автомобил
“....“, с рег.№*******, вследствие на ПТП, причинено от въззивника на 19.12.2017г. в
Германия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
11.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и
необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Излага се, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел, че пътното произшествие е настъпило следствие на поведение
на въззивника, въпреки, че последният е бил само пътник в автомобила. Поддържа се, че
претенцията неправилно е насочена спрямо жалбоподателя, вместо против водача на
автомобила-М. С. М., в чиято тежест е да има сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“. Поддържа се още, че именно липсата на такава застраховка е
основанието Гаранционен фонд да предяви претенцията си. Наред с изложеното се твърди
необоснованост на преценката на съда, че е реализирано противоправно действие от страна
на ответника, при все че не са посочени конкретните норми, които да са били нарушени.
1
Оспорват се изводите на съда, че вземането на ищеца не е погасено по давност, като се сочи,
че същото е възникнало от момента на плащането на обезщетението на пострадалото лице,
от който момент тече и петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Сочи се, че
давността за вредите от деликт тече от момента на откриването на дееца /чл.114, ал.3 ЗЗД/,
както по отношение на причинителя на вредата, така и по отношение на третото лице,
встъпило в правата на увредения, в който смисъл е и разпоредбата на чл.559, ал.3 от КЗ. С
оглед на изложеното, намира, че при настъпило пътно произшествие на 19.12.2017г., към
която дата деликвентът е бил известен, то при подаване на исковата молба, петгодишният
давностен срок е бил вече изтекъл. Моли се за отмяна на обжалваното решение.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба с вх.№660161 от 25.07.2025г. от
насрещната страна Гаранционен фонд София, действащ чрез адв.Л. Велева-Тодорова,
изпратена по пощата на 23.07.2025г. Същият е подаден извън предоставения от съда
двуседмичен срок, доколкото преписа от въззивната жалба е връчен на 08.07.2025г., чрез
процесуалния представител на въззиваемата страна, съответно срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е изтекъл на 22.07.2025г. Ето защо подаденият отговор следва да се разгледа като становище
по жалбата, с което се излагат единствено правни доводи, което може да се прави при всяко
положение на делото.
От насрещната страна по въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното
решение е постановеното, при обследване на всички релевантни факти и доказателства,
съответни при установени всички материални предпоставки за уважаване на регресната
претенция. Излагат се доводи за необоснованост на възражението на жалбоподателя за
погасяване на процесното вземане по давност, тъй като началото на петгодишният
давностен срок започва да тече, считано от датата на плащане на обезщетението, като срока
не е текъл през периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. на основание ЗМЗВИП. Излагат се и
съображения в подкрепа на изводите на решаващия съд за ирелевантност на
обстоятелството, че ответникът не е бил водач на процесния автомобил, тъй като щетите
безспорно са настъпили в резултат на неговото противоправно поведение при използване на
процесното превозно средство.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения.
Пред първата инстанция, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, на ответника е бил
назначен особен представител-адв. С. Д., следователно ищецът/ въззиваема страна следва да
бъде задължена да представи доказателства за внесен депозит за възнаграждение за
настоящото въззивно производство, който съдът определя в размер на 300лв.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от С. М. С., с ЕГН
2
**********, действащ чрез особен представител адв.С. Д., против Решение
№1977/02.06.2025г. постановено по гр.д.№4609/2023г. по описа на Районен съд Варна, с
което жалбоподателя е осъден на основание чл.559, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ да заплати
на Гаранционен фонд-гр.София, сумата от 7490.49лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди и разходи по определяне и изплащане на последното, възстановени на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите, нанесени на лек автомобил
“....“, с рег.№*******, вследствие на ПТП, причинено от въззивника на 19.12.2017г. в
Германия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
11.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ЗАДЪЛЖАВА Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 в
едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на
ВОС сума в размер на 300лв. за възнаграждение на особен представител, дължимо за
въззивната инстанция на осн. чл.47, ал.6 ГПК като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда и впоследствие
принудително събрано.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3