№ 365
гр. Сливен, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Б. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600397 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор Б. С..
Жалбоподателят - частен обвинител И. А. И., редовно призован, се
явява лично и с адв. К. К. от АК – Сливен, редовно упълномощен за негов
повереник.
Въззиваемият – подсъдим Б. Д. К., редовно призован, се явява лично и с
адв. М. Й., редовно упълномощен от първата инстанция.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законни пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на същото и го ДОКЛАДВА.
Производството пред тази инстанция е образувано по въззивен протест
на прокурор от РП Сливен и по въззивна жалба на адв. К. К. от АК Сливен , в
качеството му на повереник на частния обвинител И. А. И., срещу присъдата
на СлРС, с която подс. Б. К. е признат за невиновен за извършено
престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и е оправдан по това обвинение.
В протеста се изразява несъгласие с присъдата като се твърди, че по
1
делото са налице безспорни доказателства за извършеното от подсъдимия Б.
К. престъпление. Иска се отмяна на атакуваната присъда и за постановяване
на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение.
В допълнението към протеста се поддържа направеното в
първоначалния протест оплакване, като се навеждат конкретни съображения
и възражения и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е
постановена оправдателната присъда. Твърди се, че присъдата е неправилна,
необоснована и в противоречие със събраните гласни и писмени
доказателства и се обосновава извод, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Според прокурора фактическата обстановка е безспорно доказана
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и в частност от
разпитите на пострадалия и сина му, както и тези на свид. П.. Отправя се
упрек към съда, че абсолютно неоснователно е игнорирал и не е кредитирал
техните показания, касаещи упражнения физически натиск от подсъдимия
спрямо пострадалия, докато последният е бил на земята, доколкото именно в
този момент пострадалият е извикал, че кракът му е счупен. Заявява, че
единствения категоричен и безспорен механизъм на получаване на това
увреждане е чрез осъществения на получаване на това увреждане е чрез
неконтролируем натиск от страна на подсъдимия К. върху особеното
положение на тялото на пострадалия. В подкрепа на това твърдение се сочи
заключението на вещите лица. Оспорва се констатацията в присъдата, че не е
установен и не може да се установи точния момент на счупването. Настоява
се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова
осъдителна присъда. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и за връщане
на делото за ново разглеждане.
Във въззивната жалба на повереника на частния обвинител присъдата
на СлРС се определя като материално и процесуално незаконосъобразна,
необоснована. Настоява се отмяна на атакуваната присъда и постановяване
нова присъда, с която подсъдимият следва да бъде признат за виновен и
осъден поповдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна на
присъдата и връщане на делото на първа инстанция за разглеждане на делото
от друг състав на районния съд.
Съдът констатира, че нито в протеста и допълнението към него, нито
2
във въззивната жалба се съдържат доказателствени искания. Съдът също така
намира, че не е необходимо събиране на нови доказателства в тази инстанция,
с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за доказателства.
Съдът намира, че не се налага събирането на други доказателства, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни
съдии, да не повтарям всичко, което отразихте в доклада, поддържам
протеста на РП Сливен на основанията, посочени в него. Аз също намирам, че
е извършено престъпление и правните изводи на първоинстанционния съд не
кореспондират със събраните по делото доказателства. В тази връзка, моля
съда, в качеството Ви на въззивен съд и на основания чл. 336 ал.1 т.2 от НПК
да уважите протеста, да отмените атакуваната присъда и да постановите нова,
с която да признаете подсъдимия за виновен за извършено престъпление по
чл. 129 от НК и му наложите наказание 1 година лишаване от свобода.
Адв. К.: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни съдии, аз
изцяло се присъединявам към протеста, депозиран от представителя на
районна прокуратура и от изявлението на представителя на окръжна
прокуратура. Ще направя няколко акцента, тъй като съм депозирал бланкетна
жалба и не бях уведомен за мотивите, а именно: При така възникналата свада
на процесния ден и час между подсъдимия и доверителят ми, конфликта е
прераснал в побой и няма друг кой, освен самия подсъдим да е причинил
телесната повреда. Това е противно на всякаква логика, а именно така, както в
мотивите си приема Сливенския районен съд и най-вече с това, което е
посочил, а именно, че не може да определи момента на счупване и на
3
причиняване на телесната повреда, на счупването на крака. Точно обратното,
доверителят ми е извикал, когато е почувствал силна болка и тогава е бил
освободен от подсъдимия и неговия баща, след което пристига линейката,
съответно е отведен. Има медицинска документация. Медицинската
експертиза е категорична в тази насока и аз считам, че деянието е доказано по
несъмнен начин. Освен това са налице и преки очевидци, които точно и ясно,
без противоречие, разказват това, което са възприели. Без да изпадам в
подробности, аз считам, че деянието е доказано по несъмнен начин и ще ви
моля да отмените така постановената от СлРС присъда като неправилна и
незаконосъобразна и признаете подсъдимия за виновен, като му наложите
съответното наказание. В този смисъл претендираме направените разноски до
настоящата инстанция, а именно Сливенски РС и в Окръжен съд за
разглеждане на делото. Алтернативно, ако не приемете доводите ми в тази
насока, аз ще ви моля да върнете наказателното производство да бъде
разгледано от друг състав в СлРС. В този дух аз ще ви моля за вашия съдебен
акт.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. А. И.: Съгласен съм с адв. К.. Поддържам
протеста. Поддържам жалбата. Няма друга причина да си счупя крака и да
дойда в съда. Просто е нападение през деня на работното ми място, нападение
от двама души. И да няма възмездие, аз това не мога да го разбера.
Адв. Й.: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни съдии,
защитата естествено считаме протеста и жалбата срещу постановеното
решение за неоснователни. На първо място, считаме че не са допуснати
съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство,
които да водят до отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за
разглеждане от друг състав. Първоинстанционният съд извърши всички
необходими процесуални действия, уважи всички искания и в този смисъл
събраните доказателства напълно изясняват фактическата обстановка. На
следващо място, считам решението за правилно, съобразено с
доказателствената съвкупност, като същото е и изключително мотивирано.
Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, свидетелски показания,
посочил е кои кредитира, в каква степен и се е обосновал в тази насока.
Държавното обвинение и частния обвинител насочват исканията си за отмяна
на акта с логични твърдения по-скоро, че моят подзащитен е причинил
телесната повреда на пострадалия. Пострадалият е получил телесна повреда,
4
това е факт неоспорим, но тук е въпроса дали моят подзащитен има вина за
настъпването й, и следва ли да понесе отговорност за това.
Първоинстанционният съд е дал отговор на този въпрос. Аз няма да повтарям
мотивите на съда, но ще обърна внимание на настоящия съдебен състав, че и
свидетелите и вещите лица не бяха категорични в извода си в кой момент е
настъпила телесната увреда, кой има вина за настъпването й, и най-вече
какъв е механизма за нейното настъпване. Вещите лица посочиха няколко
механизма и именно всеки един от тях е обсъден от първоинстанционния съд
в решението и е даден отговор дали някои от тези механизми на настъпване
на телесната повреда може да бъде приет за категоричен и
първоинстанционния съд е отговорил, че няма такъв механизъм, който по
един категоричен начин да бъде приет, че именно по този начин е настъпила
телесната повреда, както и изключителна вина за това има моят подзащитен.
Изхождайки от принципа, че обвинението следва да бъде доказано по един
безспорен начин и именно липсата на такава безспорност е довела до
правилния извод на съда, че моят подзащитен не е осъществил
престсъплението, за което е обвинен. Ще акцентирам само на две
обстоятелства. Първото е заключението на вещите лица, че счупване от този
род може да бъде и в изпънато положение на крака, при завъртане около оста
си. Именно такова завъртане се е получило при свадата, възникнала между
двамата. Това е един от механизмите, които вещите лица не го изключиха. На
следващо място, тезата, която беше поддържана и от държавното обвинение и
от частния обвинител, че счупването е станало при натискане назад, се
опровергава от показанията именно на свид. П., която заявява, че бащата на
подсъдимия е държал пострадалия, като го е хванал зад него и държал ръцете
му пред гърдите. Тук правилно първоинстанционният съд е задал въпроса:
Ако бащата на пострадалия е бил зад него и го е държал през гърдите с ръце
отпред, как тогава се е получило накланяне на тялото назад на пострадалия,
след като зад неговото тяло е било тялото на бащата. Именно тези
обстоятелства, считам че по един безспорен начин разколебават обвинението
и потвърждават правилността на първоинстанционното решение. Следва да
бъде отчетено, че първоинстанционният съд е обсъдил и непредпазливото
деяние дали са налице обстоятелства за постановяване на присъда при тези
обстоятелства и е дал отговор, че в случая няма такова основание да бъде
постановена присъда. И не на последно място е стигнал до логичния извод, че
5
в случая няма виновен за настъпване на счупването и е разгледал хипотезата
на чл. 15, а именно случайно събитие. Всички тези доводи ме мотивират да
моля, да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна,
законосъобразна и изключително добре мотивирана. Моля в този смисъл да
постановите съдебния си акт.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Б. К..
Подс. К.: Нямам какво да добавя.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Б. К..
Подс. К.: Моля да бъда оправдан.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6