ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
гр. К., 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско
дело № 20225100500140 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.
С определение № 467/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 934/2022 г.
по описа на РС - К. е допълнено решение № 6/07.01.2022 г. по гр.д. №
934/2022 по описа на РС – К., като "А.С.В." ЕАД - гр.С., бул."Д-р П.Д." № **,
офис-сграда „Л.“, ет.*, офис *, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, на адв. М.В.М. с ЕГН ********** от гр.П.,
бул.“П.Ш.“ №**, ет.*, ап.*, адвокатски хонорар по компенсация в размер на
30 лв. по ч.гр.д. № 654/2021г. и 30 лв. по гр.д. № 934/2021г., двете по описа на
КРС.
Недоволен от така постановеното определение е останал частният
жалбодател "А.С.В." ЕАД - гр.С., който го обжалва чрез своя процесуален
представител - ю.к. И.Н., като неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че за
предоставяне на безплатна адвокатско помощ на материално затруднено лице
по делото следва да бъдат представени по аналогия на чл.80 от ГПК
доказателства за доходите и имуществото на това лице. Застъпва се
становището, че съдът следва служебно да изследва въпроса за твърдяното
материално затруднение на лицето, ползуващо се с безплатна адвокатска
помощ. Счита, че ако че не са представени доказателства за това, не следва да
бъде ангажирана отговорността на страната за разноски. Прави възражение за
1
липса на основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в
настоящото производство. Моли съда да отмени обжалваното определение на
РС – К..
Ответникът по частната жалба адв. М.М. е представил отговор на
основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Излага съображения, че са налице предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ по делото. Сочи също, че частният жалбодател не е
направил възражение по отношение на представителството по чл.38, ал.1 от
ЗА. Моли съда да потвърди обжалваното определение на РС - К..
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
По същество разгледана частната жалба е неоснователна.
Гр.д. № 934/2021 г. по описа на РС – К. е било образувано по предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на П.А.Й.,
съществуването на вземания на "А.С.В." ЕАД - гр.С. от за следните суми:
главница в размер на 273.46 лв., договорна лихва в размер на 21.42 лв. за
периода от 05.12.2017 г. до 10.04.2018 г., обезщетение за забава в размер на
144.26 лв. за периода от 06.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда и законна лихва.
С решение № 6/07.01.2022 г. по гр.д. № 934/2022 по описа на РС – К., е
признато за установено по отношение на П. А. Й., че дължи на кредитора
“А.С.В.” ЕАД - гр.С., заплащане на следните суми: сумата от 273.46 лева –
главница за периода от 05.12.2017 г. до 10.04.2018 г., представляваща
задължение по договор за паричен заем № 153160, сключен на 14.11.2017 г.
между „С.К.“ ООД и длъжника, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „С.К.“ ООД в полза на “А.С.В.” ЕАД – гр.С. по
силата на Приложение № 1 от 25.03.2019 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г.; сумата от 21.42 лева -
договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 10.04.2018г.; сумата от 98.96
лева - лихви за забава за периода от 06.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 29.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от 29.04.2021 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена по ч.гр.д. № 654/2021 г. по описа на КРС Заповед
№84/05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Със същото решение е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в останалата част
и за разликата над сумата от 98.96 лв. до пълния предявен размер от 144.26
лв., като неоснователен и недоказан.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между П. А. Й. и адв. М.В.М. с дата 05.07.2021 г. В договора е
посочено, че адвокатската защита се предоставя безплатно на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, на материално затруднено лице.
По молба на адв. М.В.М. за допълване на решението в частта за
разноските, първоинстанционният съд е постановил обжалваното
определение като е присъдил разноски за оказана безплатна адвокатска
помощ съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При така установените данни по делото, въззивната инстанция намира,
че правилно първоинстанционният съд е присъдил адвокатско
възнаграждение в полза на адв. М.В.М. в размер на 30 лв. по ч.гр.д. №
654/2021г. и 30 лв. по гр.д. № 934/2021 г., двете по описа на РС - К.. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В случая искът по чл.86, ал.1 от
ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над сумата от 98.96 лв. до пълния предявен
размер от 144.26 лв., като неоснователен и недоказан, поради което на
ответната страна се дължат разноски за отхвърлената част от този иск.
Неоснователен е основният довод, изложен в частната жалба, че не са
били налице предпоставките за присъждане на разноски, тъй като не са
представени доказателства за материалното затруднение на ответницата. При
предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице е
необходимо да бъде сключен договор за правна защита, в който да се посочи
основанието за това, а именно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Страната, респ.
адвокатът-пълномощник, не е задължен да представя по делото доказателства
за материалното затруднение на своя клиент. Този въпрос не може да бъде
изследван и служебно от съда по аналогия на чл.83, ал.2 от ГПК, каквито
неоснователни доводи за изложени в частната жалба. Единствено, ако
насрещната страна направи възражение, че лицето, на което се предоставя
3
безплатна правна помощ страната не е материално затруднено, това
обстоятелство следва да бъде изследвано и установено по правилата за
разпределение на доказателствената тежест - чл.153 и сл. от ГПК. В случая
ищецът не е направил такова възражение, поради което обосновано и
правилно съдът е присъдил разноски на адв. М.М..
Що се отнася до направеното пред настоящата инстанция възражение за
липса на основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, то
следва да се посочи, че същото е неоснователно. В настоящото производство
не би могло да бъде представена безплатна адвокатска помощ, тъй като
страна по това производство е адвокатът-пълномощник, а не лицето, на което
е предоставена безплатна помощ.
Предвид изложеното, следва частната жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1814824.06.2022 г. по
входящия регистър на РС – К., подадена от "А.С.В." ЕАД - гр.С., бул."Д-р
П.Д." № **, офис-сграда „Л.“, ет.*, офис *, с ЕИК *********, против
определение № 467/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 934/2022 г. по описа
на РС – К., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4