РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр. Русе, 27.01.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 151 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.405, ал.7 от АПК вр.чл.144 от АПК.
С
разпореждане от 20.01.2020 г. на председателя на VI отделение на ВАС молбата на И.И.З. ***,
чрез процесуалния й представител, за издаване на изпълнителен лист по влязлото
в сила определение № 15410/13.11.2019 г. по адм.д. № 10068/2019 г. по описа на
ВАС, VI о., е изпратена
по компетентност на Административен съд – Русе.
С
разпореждане на настоящия съдебен състав от 24.01.2020 г. молбата е частично
уважена като е разпоредено издаването на изпълнителен лист по посочения съдебен
акт на ВАС за сумата от 1200 лева в полза на адв.П.Й.Н. ***.
В
останалата й част – по отношение на искането за издаване на изпълнителен лист и
за сумата от 730 лева в полза на молителката И.И.З. ***, представляваща присъдени разноски за
производството пред ВАС, молбата се явява неоснователна.
В
производството по издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.406, ал.1 от ГПК,
съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато изпълнителното
основание е съдебен акт – чл.404, т.1 от ГПК, както е в случая, при извършване
на тази проверка съдът изхожда от изявената в диспозитива на този акт воля.
Диспозитивът
на определение № 15410/13.11.2019 г. по адм.д. № 10068/2019 г. по описа на ВАС,
VI о., в относимата
част, гласи следното: „Осъжда Агенция за
социално подпомагане да заплати на Р. И. *** сумата от 730,00 (сто седемдесет и
пет) лева, дължими разноски за настоящото производство“.
Видно
от мотивите на съдебния акт, касае се до очевидно несъответствие между
формираната от съда воля и тази, изразена в диспозитива на определението. В
мотивите е записано, че сумата от 730 лева, а не 175 лева, както словом е
записано в диспозитива на определението, следва да бъде присъдена в полза на
частната жалбоподателка И.И.З., а не в полза на лицето Р. И.И., което лице не е
било страна в производството пред първата и касационната инстация.
Компетентен
да отстрани посочената очевидна фактическа грешка, според чл.175, ал.1 от АПК,
е съставът на ВАС, VI о., постановил съдебния акт. Инициативата за нейното
отстраняване, съгласно цитираната разпоредба, е предоставена на страната, а не
на първоинстанционния съд по чл.405, ал.2 от ГПК, който е разглеждал делото.
Следва
да се приеме, че преди нейното поправяне, поради посочените несъответствия в
изпълнителното основание, е налице нередовност в същото от външна страна и за
посочената сума въз основа на него не следва да бъде издаван изпълнителен лист
в полза на молителката. По
изложените съображения молбата за издаване на изпълнителен лист, в посочената
част, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
Р А З П
О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 957/17.01.2020 г. на
ВАС от И.И.З., с ЕГН **********,***, в частта, с която се иска издаване на
изпълнителен лист въз основа на определение № 15410/13.11.2019 г. по адм.д. №
10068/2019 г. по описа на ВАС за сумата от 730 лева – присъдени разноски за производството
пред ВАС в полза на молителката.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в двуседмичен срок от връчване на препис от него на молителя.
СЪДИЯ: