Р
Е Ш Е
Н И Е
№
243 гр.Кюстендил, 31.01.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№393/2023г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
К.И.К., ЕГН ********** *** чрез адвокат М.П., съдебен адрес ***
е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОДМВР - Кюстендил за заплащане сумата
от 300
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили от
незаконосъобразен акт – отменен ЕФ серия К, №1637227, издаден от ОДМВР -
Кюстендил. Иска се присъждане и на законната лихва върху сумата от 300 лв.,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния представител изразява в писмена
молба становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за доказаност на
иска по основание и размер, тъй като са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът К.И.К.
е санкциониран с ЕФ серия К №1637227,
издаден от ОДМВР – Кюстендил, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДВП, като му е наложена
„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Образувано е
АНД №894/2018г. по описа на ДРС, в което оспорващият е представляван от
адвокат, на когото е заплатил адвокатско възнаграждение от 300 лв. /вж. договор
за правна защита и съдействие и пълномощно/. С въззивното решение на ДРС ЕФ е отменен. Съдебният акт е обжалван и с решение №267/11.12.2018г. на
КАС, постановено по КАНД №241/2018г., решението на районния съд е оставено в сила.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран
субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа
съд. Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
Основателността на иска за вреди с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три
предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на
администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност;
2.настъпила вреда в правната сфера на ищцата, имуществена или неимуществена и
3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването
им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищцата, а отсъствието на една
от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се
претендират като причинени от
незаконосъобразен акт на ОДМВР - Кюстендил – отменен ЕФ серия К №1637227, с който на К. на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДВП е наложена „глоба“ в
размер на 50 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Безспорно същият не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на
незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е
предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера
на дейността на органа, който е издал акта, а ЕФ е резултат от упражнена
дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Съдът взема предвид и ТР №1/15.03.2017г.
на ВАС по т.д. №2/2016г., ОСС, I и II колегия. Предвид горните констатации и
доколкото процесния ЕФ е отменен с влязло в сила на 11.12.2018г. решение на
ДРС, постановено по АНД №894/2018г. /акт, постановен преди изменението на ЗАНН,
обнародвано в ДВ №109/2020г. в сила от 23.12.2021г./, съдът приема, че е доказана първата предпоставка - незаконен
акт, постановен при и по повод изпълнение на административна дейност.
Съдът счита, че чрез проведено от ищеца пълно и главно
доказване се установи и втората предпоставка за основателността на иска с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за репариране на имуществените вреди –
настъпила имуществена вреда в правната му сфера, изразяваща се в заплатено
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по оспорване на ЕФ. Същото
съдът разглежда именно като имуществена вреда, настъпила в патримониума на
ищеца, тъй като се явява пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла
на чл.4 от ЗОДОВ. Направените разходи за адвокат, който да проведе защитата на
страната при водене на административнонаказателно дело пред ДРС, чийто краен
правен резултат е отмяна на ЕФ, се квалифицират от съда като имуществени вреди,
настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна
дейност, доколкото ако ЕФ не бе издаден, вредите нямаше да настъпят. Действително
в съдебното производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН /преди изменението/ не се внася
държавна такса, не се присъждат и разноски. Но това не означава, че следва да
се отрича правото на лицето от съдебна защита против неправомерно издадения фиш.
Същата не е задължителна, но е необходима с оглед гарантиране правото на
адекватна и компетентна правна помощ в съдебното производство. Разноските,
понесени от лицето в производството по отмяна на незаконосъобразния акт,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, тъй като процесуалния закон не им
придава качеството на съдебни разноски към 2018г., а по реда на специалното производство
по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразен ЕФ, действия или бездействия в рамките
на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. Тези вреди са преки,
тъй като са причинени от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от
увреждането. Те са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат /доказана е и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт
и вредата/.
Във
връзка с изложеното искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за репариране на имуществени
вреди в размер на 300 лв. ще бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер.
Последният се установява от приложените по АНД №894/2018г. на ДРС договор за
правна помощ и пълномощно, с отбелязване на заплатено в брой възнаграждение от
300 лв. Спазвайки принципа за справедливост и съразмерност, съдът намира, че
размера на иска отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗАдв - същият е
обоснован и справедлив, доколкото е съобразен с нормите на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие.
Върху
присъденото обезщетение от 300 лв. се дължи законна лихва от датата на поискване
– датата на подаване на исковата молба 08.12.2023г. до окончателното плащане.
Съдът
не счита, че следва да намери приложение чл.5 от ЗОДОВ, тъй като не се доказа причиняване
на увреждането чрез издаване на ЕФ, поради изключителната вина на ищеца или
допринасяне. Изложените възражения от ответната страна не се споделят от съда.
Релевантен за административния съд е само и единствено факта на отменен като
незаконосъобразен ЕФ. Въпросите, свързани с правните основания за отмяната му
не са предмет на съдебен анализ в настоящото производство.
С оглед изхода от правния спор
съдът присъжда разноски на ищеца, платими от ответника, в размер на 410 лв. -
10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение /минимума по Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.8, ал.1
във вр.с чл.7, ал.2, т.1/.
Воден от горното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 да заплати на К.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен ЕФ серия К №1637227, издаден от ОДМВР – Кюстендил, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба 08.12.2023г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер
на 410
лв. /четиристотин и десет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: