№
116 от 19.04.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 599 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е
образувано след като с Решение № 16909/11.12.2019 г., постановено по
административно дело № 6449/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), е отменено Решение № 61/13.03.2019 г., постановено по
административно дело №443/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил,
образувано по жалба от Ц.П.П., с адрес: ***, чрез процесуалния му представител
по пълномощие адвокат Р.Б., срещу отказа на главния архитект на община
Кюстендил, обективиран в писмо с изх. №УТ1167/20.09.2018 г. по описа на Община
Кюстендил, за издаване на виза за проектиране за строеж „Жилищна сграда – ниско
застрояване” в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІ-4517, кв. 283 по ПУП – ПЗР на
гр. Кюстендил, одобрен със Заповед №925/02.06.1993 г. на кмета на община
Кюстендил, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на
заповедта. Претендират се направените разноски по производството.
Ответникът – главният архитект на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М. Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна З.Г. изразява становище за основателност на жалбата.
Заинтересованите страни Л.П. и Т.П. представят писмени становища за основателност на жалбата.
Заинтересованите страни В.К.В., Е.М.С., Б.М.И., Х.Н.Х. и Н.Н.Х., чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат В.А., изразяват становище за неоснователност на жалбата. С представената по делото молба с вх. № 1468/19.03.2021 г. адвокат А. заявява, че представляваните от него заинтересовани страни не претендират разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят и заинтересованите страни са съсобственици на УПИ ХІ-4517, кв. 283 по ПУП – ПРЗ на гр. Кюстендил, идентичен с поземлен имот (ПИ) с идентификатор 41112.503.1215 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Видно от удостоверението с изх. № 11-03-345/13.01.2021 г., издадено от кмета на община Кюстендил, УПИ ХІ-4517, кв. 283 по действащия план за регулация е идентичен с парцел VII-3924, кв. 283 по предходен план за регулация на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 1345/26.05.1965 г.
Със Заповед № 882/15.05.1992 г. на кмета на община Кюстендил е одобрено изменение на дворищната регулация за парцел I – за жилищен комплекс, като са образувани самостоятелни парцели за индивидуално жилищно строителство, сред които и парцел VII-3924, кв. 283 по плана на гр. Кюстендил, и е определен начинът на застрояване на парцел VII-3924, като е предвидено надстрояване с един етаж на масивната жилищна сграда и изграждане на двуетажна масивна жилищна сграда на 6 линейни метра от съществуващата масивна жилищна сграда, на 3 линейни метра от дворищнорегулационната линия с парцел VI-3923 и на 8 линейни метра от дъното с парцел I – за жилищен комплекс (като не е означена възможност за надстрояване и пристрояване). С решение, постановено на 03.09.1992 г. по административно дело №89/1992 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, неподлежащо на обжалване, е изменен начинът на застрояване на парцел VII-3924, кв. 283, в частта за съществуващата масивна жилищна сграда, като е предвидена пристройка към нея на два етажа на 8 линейни метра от дъното на парцела и на 3 линейни метра от страничната регулационна линия с парцел ІХ-3926, по заключението и скицата на вещото лице, която, приподписана от съда, е неразделна част от решението (по лилавите цифри и черти и сигнален цвят).
Действащият ПУП за Централната градска част на гр. Кюстендил е одобрен със Заповед № 952/02.06.1993 г. Със Застроителния план, одобрен със Заповед №952/02.06.1993 г., се предвижда следното застрояване в обхвата на УПИ ХІ-4517, кв. 283: съществуващата едноетажна жилищна сграда, която е изградена на страничната регулационна линия с УПИ Х-4516, се запазва (същата е оцветена в плана с тъмнокафяв цвят) и се предвижда нейното застрояване с един етаж (предвижда се надстрояване с един етаж и на запазващата се едноетажна жилищна сграда в УПИ Х-4516). В УПИ ХІ-4517 се предвижда и изграждането на нова жилищна сграда – долепена до югозападната фасада на съществуващата жилищна сграда (оцветена в плана със светлокафяв цвят), разположена на уличнорегулационната граница към ул. „Авксенти Велешки”, на 8 метра от регулационната граница към дъното на имота. Съществуващата двуетажна паянтова сграда в имота не е предвидена като запазваща се (със Заповед № РД-00-1519/13.12.2012 г. на кмета на община Кюстендил е наредено премахването ѝ).
Със заявление с вх. № УТ 1167/31.07.2018 г. по описа на Община Кюстендил Ц.П., Т.П. и Л.П. са поискали издаването на виза за проектиране за строеж „Жилищна сграда – ниско застрояване” в УПИ ХІ-4517, кв. 283 по ПУП – ПЗР на гр. Кюстендил. С писмо с изх. № УТ1167/20.09.2018 г. главният архитект на община Кюстендил е отказал издаването на виза за проектиране, поради липса на валидно изявена воля за учредяване на право на строеж от останалите съсобственици на поземления имот.
С оглед указанията, дадени с решение Решение № 16909/11.12.2019 г., постановено по административно дело № 6449/2019 г. по описа на ВАС, по настоящото дело е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение с вх. № 409/21.01.2021 г. В заключението е посочено, че към 15.01.2021 г. съществуващата в УПИ ХІ-4517 едноетажна жилищна сграда, изградена на страничната регулационна линия с УПИ Х-4516, не е надстроена. Едноетажната сграда в УПИ Х-4516 също не е надстроена. Двуетажната паянтова сграда в УПИ ХІ-4517 е съборена. В графиката на мотивираното предложение за издаване на виза за проектиране, приложено към процесното заявление, новата жилищна сграда, за която се иска виза за проектиране, е отбелязана с кафяв цвят и е изобразена така, че не повтаря контура, разположението и конфигурацията на предвиденото застрояване с действащия ПУП, одобрен със Заповед № 952/02.06.1993 г. В мотивираното предложение новата сграда е предвидена като свободно стояща (на 3 метра от страничната регулационна линия със съседен УПИ, на 6 метра от дъното на имота и на отстояние от съществуващата запазваща се сграда, изградена на страничната регулационна линия с УПИ Х-4516, като отстоянието между двете сгради не е котирано в графиката на предложението). В действащия застроителен план не се предвижда новопредвидената сграда да е свободно стояща, а да е допряна до съществуващата (запазваща се) сграда, изградена на страничната регулационна линия с УПИ Х-4516. Посочено е и че с новопредвидената сграда не се променя начинът на застрояване в УПИ ХІ-4517, тъй като тя се явява втора жилищна сграда в имота и не засяга запазващата се сграда с идентификатор 41112.503.1215.2, изградена на страничната регулационна линия с УПИ Х-4516, с която се регламентира сключено застрояване в двата имота (УПИ ХІ-4517 и УПИ Х-4516). С новопредвидената сграда не се променя и характерът на застрояване в имота, доколкото е поискано издаването на виза за „Жилищна сграда – ниско застрояване”. Съгласно предвижданията на действащия Общ устройствен план на община Кюстендил, одобрен с Решение №291/29.09.2016 г. на Общински съвет Кюстендил, УПИ ХІ-4517, кв. 283, попада в зона за нискоетажно жилищно строителство. В заключението е посочено и че предложението за издаване на виза за проектиране е в несъответствие с графиката на Частичното изменение на ЗРП, одобрено със Заповед № 882/15.05.1992 г. и изменено с решението, постановено по административно дело № 89/1992 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, тъй като не е осигурено отстояние от 8 метра от дъното на имота до новопредвидената жилищна сграда в парцел VII-3924, кв. 283. В предложението за издаване на виза за проектиране това отстояние е посочено като 6 метра. Вещото лице е обосновало и извод, че с предложението за издаване на виза за проектиране не се изменят начинът и характерът на застрояване в процесния имот, одобрени със Заповед № 882/15.05.1992 г. и изменени с решението, постановено на 03.09.1991 г. по административно дело № 89/1992 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен субект, при наличие на правен интерес от оспорването и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореният отказ за издаване на виза за проектиране е постановен от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ – главният архитект на Община Кюстендил. Отказът е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма. Същият съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Отказът обаче е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
В противоречие с чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Задължение на административния орган е въз основа на съдържанието на заявлението (обстоятелствената му част и петитума), да квалифицира искането и да определи основанието, реда и производството, по което да бъде разгледано. Съобразно предоставените му правомощия по чл. 140 от ЗУТ главният архитект на общината е компетентен да направи преценка дали за заявения като инвестиционно намерение строеж е необходимо и се следва издаването на виза за проектиране, като съобрази нормативните изисквания, свързани с устройството на територията. В настоящия случай със заявлението е поискано издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. По делото липсват данни в хода на административното производство да са направени и обективирани по надлежния ред фактически установявания за относимите факти и обстоятелства за произнасянето на главния архитект на община Кюстендил по заявеното искане за издаване виза за проектиране в УПИ ХІ-4517, кв. 283 по ПУП – ПЗР на гр. Кюстендил. Нарушението на чл. 35 от АПК е довело до невъзможност да се установят юридическите факти, относими към спора и с оглед на това да се приложи правилно и материалният закон. Администратитивният орган е отказал издаване на исканата виза поради липса на валидно изявена воля за учредяване на право на строеж от останалите съсобственици на поземления имот, без да съобрази, че изискванията на чл. 183 от ЗУТ са относими към друг етап от разрешаване на строителството, а именно – одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на етапа на „инвестиционно проучване и проектиране”, на който етап се издава визата за проектиране (вж. в т. см. Решение № 202/07.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 870/2020 г., II о. и Решение № 3572/12.03.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9985/2018 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, но разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за посочените в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ допуска при предвидените в последната минимални отклонения в исканото застрояване, за да не се процедира изменение на ПУП, промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. Следователно визата по чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в рамките на законовите предели. Преценката се извършва въз основа на зададените със заявлението параметри на застрояване. Легална дефиниция на понятието „начин на застрояване” е дадена в § 5, т. 20 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ – разположението на сградите и постройките на основното и на допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти. Според чл. 21, ал. 1 от ЗУТ начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване. Съгласно на § 5, т. 21 и 22 от ДР на ЗУТ съответно „свободно” е застрояването, при което сградите в урегулираните поземлени имоти се разполагат на разстояние от имотните граници (регулационните линии) към съседните урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична регулационна линия при тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север – юг и полупосоките до 45 градуса, а „свързано” е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии); свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: ниско застрояване – с височина до 10 м (т. 1); средно застрояване – с височина до 15 м (т. 2); и високо застрояване – с височина над 15 м (т. 3).
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, зададените със заявлението параметри покриват материалноправните изисквания на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. С предложението за издаване на виза за проектиране не се изменят начинът и характерът на застрояване на УПИ ХІ-4517 съгласно действащия ПУП, одобрен със Заповед № 952/02.06.1993 г. (а и начинът и характерът на застрояване на имота, одобрени със Заповед № 882/15.05.1992 г. и изменени с решението, постановено на 03.09.1991 г. по административно дело №89/1992 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил).
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на главния архитект на община Кюстендил за издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за заявения строеж съобразно изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на Ц.П. направените от него разноски по производството в размер общо на 430,00 лева (10,00 лева за държавна такса, 220,00 лева за възнаграждение на вещото лице по административно дело №443/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и 200,00 лева за възнаграждението на вещото по настоящото дело). Претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева по административно дело № 443/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил не са доказани като реално извършени и не следва да се присъждат на жалбоподателя. По делото е представен само договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.09.2018 г. между жалбоподателя и адвокат Р.Б., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, но не е посочен начин на плащане на същото – в брой или по банкова сметка, ***еално изплатено адвокатско възнаграждение (вж. в т. см. Определение № 670/16.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 15642/2018 г., IV о. и Решение № 3778/03.04.2015 г. на ВАС по адм. дело № 2711/2014 г., III о.).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на главния архитект на община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № УТ1167/20.09.2018 г. по описа на Община Кюстендил, за издаване на виза за проектиране за строеж „Жилищна сграда – ниско застрояване” в УПИ ХІ-4517, кв. 283 по ПУП – ПЗР на гр. Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на главния
архитект на община Кюстендил за ново произнасяне по заявлението с вх. №
УТ 1167/31.07.2018 г. по описа на Община Кюстендил при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, да заплати на Ц.П.П., с
адрес: ***, сумата в размер на 430,00 (четиристотин и тридесет) лева – разноски
по производството.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: