Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №22

                       

                                             Гр . Видин 12.07.2019г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    търговска           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА дванадесети юни

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          А.А.                            И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.     т..Д. №   13        ПО ОПИСА

ЗА   2019ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е  иск  от  „М….”ЕАД-гр.С.против К.С.А. с посочено от  ищеца правно основание чл.124,ал.1 ГПК и с цена на иска 40 718,33лв.-главница 30 000лв и лихви в размер на 4 142,48лв за периода 21.08.2008г.-25.03.2016г.,както и 4 142,48лв. за периода 26.03.2016г. до 03.08.2017г.,представляваща непогасено вземане по договор за банков кредит №….г.,ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът твърди,че на 03.08.2017г. „Ю…“АД /с предишно нанименование „Б…“АД/ действаща като цедент е прехвърлила всички свои вземания и права по договор за кредит №…г.,сключен с кредитополучателя ЕТ „Б….“***.След справка в ТР ищецът установил ,че ЕТ „Б….“ е заличен и по договора за кредит остава да отговаря ФЛ К.С.А..Твърди,че ответникът е уведомен за цесията на 11.01.2019г. чрез ЧСИ В.Томова по реда на чл.47,ал.1 ГПК.

Твърди,че ответникът не обслужва кредита,поради което за ищецът се поражда правото да го обяви за предсрочно изискуем.Иска от съда да осъди ответника да им заплати исковите суми и разноски по съдебното производство.

 В законния двуседмичен срок по чл.367 ГПК ответникът К.С.А. е подал писмен отговор,с който  е оспорил предявения иск  като го счита за недопустим като предявен от лице без активна легитимация и оспорва качеството на ищеца като кредитор.Оспорва основателносттана иска като счита договора за цесия за недействителен при условията на чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на предмет-не са посочени основанието и размера на  на задължението.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви-чл.110 и 111,б.“б“ и „в“ ЗЗД ,както и за самото вземане по кредита-чл.114,ал.1 ЗЗД,тъй като ако се приеме,че задължението на несъществуващото ЕТ е 21.08.2008г. то до датата на цесията  03.08.2017г. е изтекъл петгодишния давностен срок и ищецът е приел вземане,което е погасено по давност още с купуването му,а до предявяване на иска-13.03.19г. е изтекла и абсолютната 10годишна давност.

Твърди,че нито „Б….“АД ,нито „Ю…“АД са предприели някакви действия по събиране на просроченото според ищеца задължение.

Оспорва уведомяването за цесията чрез ЧСИ,тъй като не е налице хипотезата на чл.42,ал.2 ГПК.

Счита иска за недоказан,тъй като по делото не са представени доказателства относно усвояване на кредита,погасяването му и дали има задължение по него и в какъв размер.Счита,че не са налице предпоставки за предсрочна изискуемост предвид изтичане на срока и бездействието на кредитора преди изтичането му.

Иска от съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

 В указания двуседмичен срок ищецът не  е подал допълнителна ИМ,поради което отпада необходимостта от подаване на допълнителен отговор от ответника.

 

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Между  „Българска пощенска банка“АД  и ЕТ „Б…..“ е сключен Договор  за банков кредит продукт „Б….“ №…..,според който банката в качеството на кредитор предоставя на  кредитополучателя овърдрафтен кредит  в размер на 30 000лв. за срок от 240месеца,считано от откриване на заемната сметка по кредита.С приложение към договора страните удостоверяват,че заемната сметка по договора е открита на 04.12.2006г.

Представено е извлечение от счетоводните книги на „Ю….“АД,според което задължението по Договор  за банков кредит продукт „Б…“ №…от …г. към 03.08.2017г. е в размер на 40 718,33лв.,от които 30 000лв.непогасена главница до 25.01.2010г.,непогасени вземания за възнаградителна лихва-6 575,85лв. за периода 21.08.2008г. до 25.01.2010г.,изчислена законна лихва-4 142,48лв. за периода 25.03.2016г. до 03.08.2017г.

С Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г. „Ю….“АД прехвърля на „М…”ЕАД свои вземания, и  измежду които и това по Договор№….г. „М….”ЕАД е изпратило уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД до К.С.А. лично и като ЕТ „Б….“ чрец ЧСИ В. Т.,което не е връчено на адресата,тъй като не е открит на адреса ,а е залепено уведомление на 11.01.2019г.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Настоящият иск е предявен като установителен по чл.124 ГПК ,но в петитума на ИМ се иска от съда да осъди ответника да заплати претендираните суми.Правното основание на иска се определя от съэда на база изложеното в обстоятелствената част и петитума на ИМ ,поради което съдът приема,че предявеният иск е с правно основание  чл.240 ЗЗД.

По направеното възражение за допустимост на иска предвид активната легитимация на ищеца:

Установи се по делото,че с Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г. „Ю….“АД прехвърля на „М….”ЕАД свои вземания, и  измежду които и това по Договор№….г.Цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД.Такова уведомяване на практика не е осъществено,тъй като длъжникът не е намерен на адреса.В случая ЧСИ не е компетентен да връчва подобни уведомления,тъй като между страните не е налице изпълнителен процес и не е налице хипотезата на чл.42,ал.2 ГПК.Изхождайки от тези данни извършената цесия няма действие спрямо длъжника.

По делото няма представени никакви данни,че длъжникът по договора за банков кредит ЕТ „Б…..“ е заличен от ТР.Съдът извършва служебни справки от ТР по делото във връзка  с установяване на адресна регистрация или др. факти относно процесуалното представителство на страната,но не и когато това касае основателност на предявения иск.В случая това обстоятелство определя дали ответникът е    пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск и оттам дали искът  е основателен.

Съдът намира направеното от ответника възражение за погасено по давност вземане за основателно.

От представените доказателства по делото може единствено да се направи извод,че между  „Б….“АД  и ЕТ „Б….“ е сключен Договор  за банков кредит продукт „Б….“ №…г.,според който банката в качеството на кредитор предоставя на  кредитополучателя овърдрафтен кредит  в размер на 30 000лв. за срок от 240месеца,считано от откриване на заемната сметка по кредита.С приложение към договора страните удостоверяват,че заемната сметка по договора е открита на 04.12.2006г.

Няма никакви данни дали кредита е усвоен,в какъв размер и дали са правени погасителни вноски.От представеното извлечение от „Ю….“АД и предвид вида на сключения договор за кредит-овърдрафт-може да се направи извод,че кредита служи за погасяване на текущи нужди се теглят суми ,когато е необходимо и съответно те следва да се погасяват в определените срокове.Няма представени никакви извлечения за движението по овърдрафта,поради което съдът приема за неустановено какви суми са усвоени и дали изобщо кредита е усвоен,дали ако има усвоени суми те са погасени или не и в какъв размер.

По тази причина не може да се направи извод кога кредита е станал предсрочно изискуем.Ако се приеме датата 21.08.2008г.,посочена от ищеца,то действително към датата на извършената цесия 21.06.2017г. вземането на кредитора е погасено по давност-изтекла е погасителната петгодишно давност по чл.110 ЗЗД.Давността не се прилага служебно и заплатеното от длъжника след изтичане на погасителната давност не е дадено без основание и той не би могъл да иска връщане,но при направено възражение за погасено по давност вземане се губи правото на кредитора да търси вземането си по исков ред.В този смисъл вземането е погасено по давност и недължимо,когато то се търси в исков процес.

По изложените по-горе съображения искът е също така неоснователен и недоказан по размер,поради което следва да бъде отхвърлен.

Освен изложеното ищецът не може да обяви кредита за   предсрочно изискуем първо,защото не е банкова институция,а по закон само те могат да се възползват от възможността да обявяват кредити за предсрочно изискуеми при определени в договора  условия и втора защото не са установени никакви факти ,които да сочат,че договорените условия за предсрочна изискуемост на кредита са настъпили.При погасено по давност вземане да се претендира предсрочна изискуемост на кредита е несъстоятелно.

Ищецът дължи на ответника направените от него разноски,но по делото няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  „М….”ЕАД,ЕИК …,със седалище и адрес на управление гр.С…,бул.“М…“…,ет….иск против К.С.А.,ЕГН ********** *** за сумата от 40 718,33лв.,претендирана като непогасено вземане по договор за банков кредит №1970/30.11.2006г.-главница и лихви като недопустим,неоснователен и недоказан по размер.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                      Окръжен съдия: