Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.05.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деватнадесета
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13519 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13519/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на З. “У.” АД *** срещу решение №239039 от 14.10.2017 г по гр.д.№42480/16 г на СРС , 113 състав ; поправено с решение №477442 от
27.08.2018 г по същото дело , с което въззивникът
е осъден на основание чл.208 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на „В. и К.“ ЕООД гр.София ЕИК ******; сумата
от 1000
лева частичен иск
от 38 685,46 лева – част от застрахователно обезщетение по щета №14400190022/15 г образувана
при ответника във връзка с кражба на паркинг до бензиностанция „ESSO“ на изхода на гр.Кемниц , ФРГ на
12.03.2015 г ; ведно със законната
лихва от 28.07.2016 г до
окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът
излага доводи
за неправилност на решението на СРС, тъй като водачът на ТИР З.Д.е тръгнал от гр.Ерфурт като е знаел
, че му остават само 4 часа разрешено шофиране и ще трябва да нощува на паркинг
без видеонаблюдение. В заявката за транспорт товародателят изрично е изискал да
се спира за почивки само на охраняем паркинг с видеонаблюдение . Налице е
хипотезата на изключен риск по т.3.15 от
ОУ на въззивника – при положение , че спи водачът не осъществява надзор върху
МПС и товара . По т.23.4 от ОУ ищецът трябва винаги да заключва МПС и да го
оставя на осигурено място в контролиран обект . Чл.211 КЗ / отм./ е неприложим
, защото в случая позоваването е на изключен риск /липса на застрахователно
покритие/, а не за неизпълнение на задължения на застрахования при наличие
на застрахователно събитие . Водачът на ТИР Д.е имал възможност да
предотврати кражбата като положи дължимата грижа .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , който оспорва въззивната жалба . Споделя изцяло мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението
на СРС е връчено на въззивника на 24.10.2017 г , поради
което въззивната жалба от 07.11.2017 г е подадена
в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи иска първоинстанционният съд е приел , че между
страните по делото е имало валидно сключена застраховка „Отговорност на
автомобилния превозвач”, обективирана в застрахователна полица
№14019400077/14.03.2014 г. Не се спори , че е настъпила кражба на товар от
процесния ТИР на паркинг до бензиностанция „ESSO“ на изхода на гр.Кемниц , ФРГ между 20 ч на
12.03.2015 г и 5 часа на 13.03.2015 г . В конкретния случай не е налице
хипотезата на т.3.15 във вр. с § 3 от приложимите Общи условия, съгласно която разпоредба застрахователят не
дължи обезщетение, ако вредата е причинена при кражба от превозни средства, оставени
без надзор, докато са под грижата и отговорността на застрахования, освен
ако кражбата е извършена от заключено и обезопасено превозно средство в района
на охраняем паркинг за товарни автомобили. От показанията на разпитания по
делото свидетел се установява, че свидетелят е заключил и обезопасил
товарната композиция и същата е била под постоянния му надзор. Не е налице
неизпълнение на предвиденото в т. 23.4 от ОУ задължение на застрахования, а
именно по време на престоя да заключва натоварените със стока МПС и винаги
да ги оставя на осигурени места, охраняеми паркинги или по друг начин
контролирани обекти. Тази разпоредба не въвежда задължение за застрахования да
оставя натоварените със стока МПС единствено на охраняеми паркинги. В конкретния
случай паркингът на посочената бензиностанция , на който е спрял за редовна
нощна почивка водачът на товарната композиция, е първият сертифициран паркинг
по маршрута му .
Решението на СРС е правилно , при
следните уточнения . Противно на твърденията на въззивника в Общите му условия т.3.15
няма изискване МПС да спира за почивка/нощуване „само на охраняем паркинг с
видеонаблюдение „ . ОУ допускат и представлява покрит риск кражба на неохраняем
паркинг ако , както в процесния случай , водачът нощува в кабината на ТИР-а . Щом
водачът е в ТИР-а той осъществява надзор върху него в рамките на дължимата
грижа , като това че евентуално спи не изключва осъществяването на надзор .
Самият ТИР и стоката му са били заключени и предпазени в достатъчна степен . Самата
кражба е взломна , през нощта и извършена с изключителна дързост без
практическа възможност водачът да я предотврати.
Изискване за
спиране и нощуване само на охраняеми паркинги е трудно изпълнимо и евентуално
касае отношения между товародателя и ищеца , но не и между страните по делото .
Не е налице хипотезата и т.23.4 от ОУ , защото водачът на ТИР-а не го е
напуснал , за да го „остави“ на охраняем паркинг или друг „контролиран обект“ ,
а е бил в него по време на кражбата.
Основателни са доводите на въззивника , че чл.211 т.2 КЗ /отм./ в случая е неприложим . Ответникът се позовава не на неизпълнение на
задължение на ищеца по застрахователния договор при наличие на
застрахователно събитие , а на изключен риск /липса на застрахователно
покритие/ - сравни чл.186 ал.5 т.1 КЗ /отм./ . Въпреки това съдът приема ,
че в случая няма „изключен риск“ , налице е застрахователно покритие и отказът
на ответникът да плати застрахователно обезщетение в претендирания размер е
неоснователен .
Въззивната жалба също е неоснователна и решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК с оглед материален
интерес по делото под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не
подлежи на обжалване .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №239039 от 14.10.2017 г по гр.д.№42480/16 г на СРС , 113 състав ; поправено с решение №477442 от
27.08.2018 г по същото дело .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.