Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2425 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „АУТОБОХЕМИЯ” АД, депозирана против наказателно постановление №
467721-F502013/08.10.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700
лева, за нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че дружеството използва
подобен софтуер за управление на продажби, а именно Microsoft
Navision от 2010г., който софтуер се използва съвместно с други
дружества от мрежата на Шкода в Република България и същият напълно изпълнява
условията на закона по отношение на СУПТО по смисъла на т. 67 от § 1 на ДР на
ЗДДС. На следващо място се развиват съображения, че е погрешно обвързването на
наличието на СУПТО в конкретен обект, тъй като дружеството има централен офис в
град София, където е базирана и СУПТО на дружеството и при извършено плащане в
офиса на дружеството в град Русе, тази операция се регистрира през системата
СУПТО, издава се фактура, която се изпраща електронно в град Русе, и оттам се
издава фискален бон, който се прикачва към фактурата. На последно място се
релевират доводи, касаещи наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като не е налице виновно поведение, не са настъпили вредни последици
и липсва обществена опасност. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано не изпраща
представител.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. В подкрепа на това се релевират
доводи, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения за доказаност
и установеност на нарушението и за липсата на предпоставките за приложение на
чл. 28 ЗАНН.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № F502013/26.07.2019г., против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 01.07.2019г., в 14,00
часа проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – офис,
находящ се в град Русе, бул. „Славянски“ № 17, стопанисван от дружеството
жалбоподател, било установено, че като лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ дружеството не е привело дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата, в срок до 31.03.2019г. и използва фискално
устройство, което не е от одобрен тип и не използва ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за
управление на продажби, въз основа на които факти актосъставителят е приел, че
е дружеството жалбоподател е осъществило състав на административно нарушение по
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочено е, че за
извършени продажби са издадени фискални касови бележки от фискалното устройство
модел „А 300 – 02 DV“ с ИН на ФУ ED222058 и ИН на
ФП 44222058, издадени след 31.03.2019г., което е прието за доказано от
КЛЕН-лентите за месец април, месец май и месец юни 2019г.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението,
идентични на посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание
чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700
лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага,
излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля,
както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от
страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 6 ЗАНН, която правна норма дава легална дефиниция на понятието
„Административно нарушение“, същото е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Приетата
за нарушена от страна на административнонаказващия орган разпоредба на чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, не съдържа състав на
административно нарушение, а посочва само и единствено, на какви функционални
изисквания следва да отговарят фискалните устройства. Санкционната норма на чл.
185, ал. 2 ЗДДС също не съдържа правило за поведение, а е бланкетна и предвижда
налагане на административно наказание за нарушение по чл. 118 ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане, което налага наличието на конкретно
нарушение на разпоредби на закона или подзаконовия нормативен акт.
Реализирането
на административнонаказателна отговорност налага, посочване на конкретните
правила и норми, регламентиращи дължимото поведение. Липсата на посочени
конкретни деяния, предписващи определено поведение (действия) или запретяващи
такива (бездействия), които подведени под хипотезиса на правна норма,
регламентираща защитата на определена категория обществени отношения, води до
липса административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Като се е позовал на норма, която не регламентира правила за поведение на
правнозадължени лица, а само функционални изисквания, на които следва да
отговарят фискалните устройства, наказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение на материалния закон.
Състав
на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл. 52з, ал. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която лицата по чл. 118, ал.
18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се
извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване
на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на
посочените в приложение № 29 изисквания. Софтуерът/ите задължително управлява/т
всички фискални устройства в този обект с изключение на софтуер по чл. 52а, ал.
2.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 18 ЗДДС Лице, което използва софтуер за управление
на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е
включен в списъка по ал. 16.
Именно
тези норма съдържат задължение за лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
във връзка с използването на софтуер за управление на продажби, в каквато
насока са именно фактическите твърдения в АУАН и НП, тъй като вменяват конкретни
задължения на техните адресати.
Като е прието с АУАН и НП, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., без същата да съдържа, конкретно задължение са субекта на
същата, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, поради и което издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
467721-F502013/08.10.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на „АУТОБОХЕМИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление град София, ул. „Брегалница“ № 113, ап. 9, на основание чл.
185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
700 (седемстотин) лева, за нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: