РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Златоград , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100090 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от В. П. В., ЕГН ********** с адрес: гр. З.,
ул. „С. С.“ № *, обл. С., чрез адв. Г.Н.Д., със съдебен адрес гр. З., ул. „Б.“ № *,
ет. *, офис * срещу ОБЩИНА - З., БУЛСТАТ *, представлявана от К. М.
М.Я. със седалище и адрес на управление: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ № *, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Г. Д. твърди, че
от месец Април 1992 година ползва, владее и свои като своя собственост
недвижим имот, находящ се в землището на гр. З., обл. С., местност „К.“, а
именно: поземлен имот с идентификатор *, с площ 3010 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване
изоставена ливада, категория на земята: девета, по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № */15.07.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Сочи, че имотът е образуван от имот с идентификатор * по КК на гр.
З., съгласно Заповед № */30.12.2015 г. на Началник на СГКК - С., с която
заповед е изменена кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З.. Към
момента на закупуване на имота, той бил част от имот с номер 014061.
Закупила го от бащата на И.Р. от село П., общ. К., обл. К., за сумата от
1
1000,00 лева. Не са подписвали договор за покупко-продажба.
Твърди, че от момента на закупуване на имота до момента, го
обработва и се грижи за него и никой не е предявявал претенции.
Първоначално имотът представлявал пасище и ливада, на места бил обрасъл
с храсти, които почиствала през годините. От местото добивала сено, което
продавала. Отглежда и зеленчуци, предимно картофи. Мястото е оградено с
дървени колове и тел, на места го с изсечените храсти. Към настоящия
момент премахнала и събрала дървените колове и тел, тъй като били изгнили
и счупени. Няма документ за собственост. Непосредствено след продажбата,
продавачът заминал за Т. и не можала да прехвърли имота с нотариален акт.
Бившият собственик обработвал земята и същата не е била включена в ТКЗС,
не е бил обезщетяван по никакъв начин, не я заявявал за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Решила документално да си уредя собствеността и да се
снабдя с нотариален акт, за придобиване на собственост по давностно
владение. Установила, че имотът е записан като собственост на Община - З. и
тогава разбрала, че същият е имал горепосочените номера и идентификатори.
Съставен е Акт за частна общинска собственост № 1302, вписан в Служба по
вписванията гр. З., с № 30, том II, дело № 22/09.06.2016 г.
Сочи също така, че процесният имот не е отнеман в полза на
държавата или общината и не е включен във фондове. Разпоредбите на
ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на процесния имот, който не е бил
включен в ТКЗС или фактически да е бил отнет след надлежно обезщетяване
на собственика. Земя като процесната не влиза и във фонд „Резултативен“ по
чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и не става общинска собственост, поради което няма
пречка да бъде придобита по давност от трето лице в периода след
изменението на чл. 86 от ЗС след ДВ бр.31/17.04.1990 г.
Пълномощникът на ищцата сочи, че в Решение № 145/16.11.2016 г. по
гр. д. № 2412/2016 г. на II г.о., Решение № 100 от 23.07.10 г. по гр. д.
№3426/08 г. на IV г. о. и Решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010
г. I г. о. на Върховен касационен съд се приема, че не всички земи, които се
намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски
характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат
отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни
места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в
зависимост дали са били членове на ТКЗС или не.
С оглед гореизложеното, моли съдът да постанови съдебен акт, с който
признае за установено по отношение на ответника, че тя, ищцата е
собственик на основание давностно владение в продължение на повече от
десет години, с начало от месец април 1992 г. и към настоящия момент
недвижим имот, находящ в землището на гр. З., община З. ЕКАТТЕ 31111,
обл. С.. местност „К.“, а именно: Поземлен имот с идентификатор
31111.14.144, с площ 3010 кв.м. с трайно предназначение на територията:
2
земеделска, начин на трайно ползване: изоставена ливада, категория на
земята: девета, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З.,
одобрени със Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, изменени със Заповед № 18-10225/30.12.2015 г. на Началник на СГКК-
С..
В съдебно заседание, ищцата чрез адв. Г. Д., поддържа иска и моли да
бъде уважен.
Ответникът, чрез писмен отговор оспорва изцяло подадената искова
молба, като счита същата за неоснователна и недоказана. В съдебно
заседание, чрез юрк. Ц. поддържа отговора, като оспорва исковата молба.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Представено е досие към Акт за публична общинска собственост №
993/02.09.2013 г., съдържащо 10 листа и досие на Акт за частна общинска
собственост № 1302/08.06.2016 г., съдържащо 9 листа – и двете на Кмета на
Община – З.. От двата акта се установява, че процесният имот е актуван като
частна общинска собственост с Акт № 1302/08.06.2016 г., на осн. чл.2, ал.1,
т.1, чл. 59, ал.2 ЗОС.
По делото е представена и Скица на имот с № 15-394068/13.04.2021 г-
за ПИ с идентификатор 31111.14.144 в местността „К.“, който имот е
посочено, че е собственост на Община – З. и е с площ 3010 кв.м. Посочено е,
че е собственост на общината въз основа на Акт за частна общинска
собственост № 30, том II, рег. № 240, дело 22/09.06.20216 г., издадено от
Служба по вписванията гр. Златоград.
По делото е приложено Удостоверение за данъчна оценка по чл.264,
ал.1 ДОПК за процесния имот.
С Решение на ОбС – З. от 23.03.2016 г. е дадено съгласие да се
промени начина на трайно ползване на процесния имот с идентификатор
31111.14.144 от „пасище“ на „изоставена ливада“.
По делото са разпитани като свидетели Р.А.Х. и М.Ф. Б.
Съдът давя вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те
не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото
доказателства – експертиза на вещото лице.
От показанията на свидетелите, съдът прие за установено, че В.В. е
закупила процесното място през 1992 г. Свидетелката Б. е помагала на В. при
обработване на мястото. Това място било обрасло в храсти и В. го е
изчистила, като започнала да засажда картофи. Нито наследниците на
продавача, нито други хора са имали претенции към мястото. Към настоящия
3
момент една част от мястото е засадено с картофи, а друга част е свободна. В.
има и друго място в съседство с това, като горски път минава между двете
места. Процесното място се намира по пътя З.-К., като за да се стигне до него
се тръгва по отбивка – наляво и нагоре, като се върви 100-200 метра през гора
от двете страни на пътя.
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице инж. Д.С..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
От заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че
процесният имот е образуван след разделяне на имот с идентификатор
31111.14.61, за който има съставен Акт за публична общинска собственост. В
Община – З. няма данни имотът да е отчуждаван. При извършената проверка
в ОСЗ - З. вещото лице е установило, че имотът не е бил заявяван за
възстановяване по ЗСПЗЗ. Няма данни процесният имот да е бил включван в
ТКЗС, ДЗС, АПК и други кооперативи. Границите на имота са: изток – гора;
запад – черен път; север – черен път и юг – гора.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че общината е изготвила
Акт за публична общинска собственост в целия му размер, повдигнат в
зелено на приложената скица към заключението. По-късно се е наложило,
поради претенции от други собственици, да се направи геодезическо
заснемане на имота и промяна на кадастралната карта, като са дадени отделни
кадастрални номера на части от целия имот. По тази причина се е наложило
прекатегоризиране на земята. След това имотите са преактувани от публична
общинска в частна общинска собственост и са им дадени отделни
кадастрални номера и останалите части от големия имот, повдигнат в зелено,
освен процесния, също са станали частна общинска собственост. Тези имоти
също са възстановени на бившите собственици, като пътя е останал публична
общинска собственост. На приложената скица, процесният имот е повдигнат
в жълто.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
4
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 20-годишна
придобивна давност, а именно от 1992 г.
Владението й не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица. За такова прекъсване няма
доказателства по делото.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответният
ред. Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на
одържавени имоти.
По делото няма доказателства ищцата да е губила правото на
собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 от ЗС.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
5
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
Съдът споделя тезата на адв. Г. Д., че не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер, но
това са случаите, които части от едно населено място, застроени с жилищни
или селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места остават
извън регулационния план, или биват изключени от него. Тези земи могат да
запазят селищния си характер и да не бъдат включени в блок на ТКЗС. Това
се приема в коректно цитираната практика от пълномощника на ищцата, но в
случая няма данни в близост до процесния имот, ищцата да е притежавала
жилищна сграда, селскостопанска сграда, или пък да е ползвала мястото като
дворно. Същото явно от много години се ползва като земеделски имот и не
случайно предназначението му е променено от „пасище“ на „изоставена
ливада“.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Тоест налага се извода, че ищцата ще следва да бъде призната за
собственик на притендирания имот с площ 3010 кв.м., повдигнат в жълт цвят
на скицата, към изготвената СТЕ от в.л. Д.С.. Тази скица, преподписана
от съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна част от решението.
По делото няма претенции за разноски, поради което, съдът не следва
да се произнася.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА – З.,
БУЛСТАТ *, представлявана от К. М. М. Я. със седалище и адрес на
управление: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ № *, че В. П. В., ЕГН ********** с
адрес: гр. З., ул. „С.С.“ № *, обл. С., е собственик въз основа на давностно
владение с начало 1992 г., на следния недвижим имот, находящ в землището
на гр. З., община З., ЕКАТТЕ 31111, обл. С., местност „К.“, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 31111.14.144, с площ 3010 кв.м. с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
изоставена ливада, категория на земята: девета, по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. З., одобрени със Заповед № РД-18-75/15.07.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед № 18-
6
10225/30.12.2015 г. на Началник на СГКК - Смолян, при граници: изток –
гора; запад – черен път; север – черен път и юг – гора,като процесният имот е
повдигнат в жълт цвят на скицата към изготвената СТЕ от в.л. Д.С.. Тази
скица, преподписана от съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна
част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _____Д.Х.__________________
7