РЕШЕНИЕ
№…………./…………2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На девети март Година две хиляди
двадесети и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар
: СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 494
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.И.П. ЕГН**********,
против Наказателно
постановление № 548143-F571117/18.11.2020
г. на Т.М.
-Директор на Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на
търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 лв. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че
същото е издадено при съществени нарушения на материалните и процесуалните
правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от своя законен представител и от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено с аргументът, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна , редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва
жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 03.08.2020г. св.С.В., работеща на длъжност
инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, извършила проверка в информационния
масив на НАП. При извършена проверка било установено, че „Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД,
ЕИК *********, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен
данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г., в законоустановения
срок до 30.06.2020г., удължен съгласно параграф 25, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. В хода на проверката било
констатирано, че дружеството е извършвало търговска дейност през 2019г. в снек бар, оборотите от които възлизали на 11 880, 64лв. и
били отчетени на регистрираното фискално устройство. На същата дата
/03.08.2020г./ св.В. изпратила покана за явяване в ТД на НАП-Варна
на представляващия дружеството в 7-дневен срок от получаване на същата, с оглед
съставянето на АУАН. Поканата била получена от управителя на дружеството на
21.08.2020г. Впоследствие било констатирано още, че декларацията за 2019г. била
подадена в ТД на НАП-Варна на 21.08.2020г. с вх.№0300И830598/21.08.21г.
Предвид неявяването на представител на
дружеството в посочения в поканата срок, на 21.09.2020г.,св. В. съставила срещу въззивното
дружество АУАН№ F571117 от 21.09.2020г.
Актът бил съставен на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН в
отсъствието на представляващия
дружеството. На 23.10.2020г. АУАН бил предявен и връчен, като представляващия го подписал с
отбелязване, че има възражение.
В законоустановения
срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН. В тях било
посочено, че декларацията е подадена в законоустановения
срок на 20.03.2020г. по електронен път под №0300И0750280.
Въз основа на материалите, съдържащи се
в АНП, на 18.11.2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното следствие бяха
приобщени извадки от информационния масив на ТД на НАП, ведно с подадена
декларация по електронен път под №0300И0750280/20.03.2020г. Видно от същата под
този номер е подадена декларация за 2019г. касателно
дружество „Ем Пи Джи Груп“ ЕООД с ЕИК *********. Видно от справка в ТР,
общодостъпен за всички, такова дружество съществува, като данните отбелязани в
декларацията по отношение на БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление се
покриват с тези публикувани в ТР. По отношение на представителството на
дружеството, като управител е вписана Ж.И.П.,
като съобразно отразеното в ТР, дружеството се представлява от М.Б.. Прави впечатление, че тази декларация е подадена по
електронен път от К. Консулт, като подателят съвпада с разпитаният в с.з. по
искане на въззивното дружество св.Л.К. - счетоводител
на дружеството.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка
от информационния масив, покани, обратни разписки и
известия за доставяне, декларация по ЗКПО и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.С.В.
депозирани в с.з..
Съдът кредитира като логични и
последователни и показанията на св.Л.К. - управител на счетоводната кантора, обслужваща
счетоводството на въззивното дружество. Същият внесе
яснота относно организацията на счетоводното обслужване и редът за подаване на
декларации по електронен път.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения
от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна,
съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН
също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП
–гр.Варна.
АУАН също е съставен от компетентен
орган. Той е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това
нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Той е
предявен и връчен на представляващия дружеството- неговия управител.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са
нарушени административно производствените правила.
Съдът намира, че непроизнасянето от
наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално
нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал
приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП, защо АНО не прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и защо не приема възраженията на въззивника
депозирани писмено , не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на
процесуалните правила.
Съдът намира, че нарушението е доказано
по несъмнен и безспорен начин. На жалбоподателя е вменено извършването на
нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба годишната
данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице. През предходната 2020г., предвид въведеното в
страната извънредно положение с решение на НС на Р България, с параграф 25 от
Закона за извънредното положение срокът за подаване на годишната данъчна
декларация е удължен до 30.06.2020г. В
случая, видно от показанията на св.В. се установява, че дружеството
жалбоподател не е подало годишна данъчна декларация, изискуема по чл.92 ал.2 от ЗКПО за 2019г. в законоустановения срок, като е било
задължено да стори това до 30.06.2020г.
Горното се потвърждава от актосъставителя в
съдебно заседание. Този факт се потвърждава
и от изисканата и приобщена по делото декларация №0300И0750280/ 20.03.2020г., от която е видно, че същата е подадена касателно друго ЮЛ от обслужващото въззивника счетоводно
дружество. Правилно е определено и че след 30.06.2020г. дружеството е било в
забава, тъй като не е изпълнило задължението си. Представляващият дружеството,
в жалбата си, а и процесуалният представител в с.з., изтъква, че се касае за
маловажен случай. Доколкото нарушението е формално
по своя характер /без видим вредоносен резултат/ липсата на правни последици –
липсата на ощетяване на фиска и останалите доводи,
визирани в жалбата и с.з., не обосновават по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид. Нещо
повече прави впечатление, че декларацията е подадена на 21.08.2020г. по
електронен път и то в деня в който представляващият дружеството е получила
покана за явяване за съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че макар декларацията
да е подадена впоследствие, закъснението от почти два месеца не е незначително.
В един значителен период от време
данъчните органи на държавата са били в невъзможност да проверят дали
дружеството е извършвало дейност и какви са финансовите резултати от нея. Поради това и според настоящия съдебен състав
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че
нарушението е първо, е релевантно при определяне на размера на наказанието, но
не и за преценката дали случаят е маловажен. Обстоятелството, че дружеството е ползвало
счетоводни услуги и че нарушението се дължи на допуснати грешки от страна на
счетоводителя не е извинително, тъй като отговорността на дружеството е
обективна и безвиновна. То чрез своите управляващи
органи е било длъжно да организира дейността си по начин, по който да изпълни
задължението си към държавата, включително и като извърши проверка дали е
подадена декларацията. Данъчно задълженото лице е било длъжно да
подаде визираната в чл.92, ал.2 от ЗКПО
декларация, независимо дали други лица са поели ангажимент да изготвят и
подават ГДД. След като фирмата е
действаща и не е заличена от търговския регистър, след като е развивала
дейност, то за дружеството е съществувало задължението да подава годишна
данъчна декларация по ЗКПО в законоустановения срок,
който през 2020г. е бил удължен с цели три месеца.
Тъй като дружеството не е подало изискуемата
декларация в предвидения в закона срок, то от обективна страна е налице вмененото му административно
нарушение. Наказващият орган е санкционирал юридическото лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, така че въпросът за вината не следва въобще да се
изследва и обсъжда.
Нарушената правна норма е правилно отнесена
към санкционната такава, като за извършеното нарушение жалбоподателят е бил
санкциониран по реда на чл.261, ал.1 от ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда
за данъчно задължено лице, което не
подаде декларация по този закон, не я подаде в срок наказание „имуществена
санкция“ в размер от 500 до 3000 лв. „Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД,
ЕИК *********, се явява данъчно задълженото лице по смисъла на чл.2,ал.1,
т.1 от ЗКПО и като такова за него е съществувало задължението да подаде годишна
данъчна декларация по данъчната регистрация на дружеството- ТД на
НАП-Варна, поради което се явява субект
на отговорността по чл.261, ал.1 от ЗКПО. Не е налице и изключението въведено в
чл. 92, ал. 4 от ЗКПО /в редакцията на ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г./, действаща към момента на съдебното заседание по
делото, съгласно която годишна данъчна декларация и годишен отчет за
дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Законодателят е предвидил изключение по отношение на определена категория
данъчно задължени лица, за които задължението за подаване на ГДД, считано от
01.01.2018 г. отпада, но настоящия случай не е такъв,
тъй като видно от подадената ГДД дружеството и от реализираните обороти
отразени чрез ФУ, отчети за които са подадени към НАП то е развивало дейност.
Така определеният размер на наложената от АНО санкция – 500 лева – в минимален
размер е справедлива и съответна на
обществената опасност на деянието и на дееца, при отчетена липса на други
нарушения на данъчното законодателство.
Поради това съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните
за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ТД на НАП – Варна е
направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
представлявал наказващия орган в две поредни заседания и с оглед крайния изход
на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал.
4 от АПК да заплати на ТД на НАП-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в размер на 100лв., тъй като липсва правна сложност на случая,
на пък фактически по делото са проведени две съдебни заседания, в които са
разпитани двама свидетели и са приобщени писмени доказателства, ангажирани от
процесуалния представител на НАП. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение над минималния размер —100
/сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,
ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 548143-F571117/18.11.2020
г. на Т.М.
-Директор на Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на „Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.И.П. ЕГН**********,
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
ОСЪЖДА
„Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Ж.И.П. ЕГН********** да
заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №494/2021г. на
РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: