Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 264 06.07.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На десети юни Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 2476 по описа за 2020 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от „Алианц Банк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане”, бул. „Мария Луиза” № 79,
представлявано заедно от двама от Изпълнителните директори Георги К. Заманов и
Христина Маринова Марценкова, чрез адв. Даниел Гочев Минов от АК-София, със
съдебен адрес: гр.София, бул. „Тодор Александров“ № 13, ет.3 против Д.Г.Ж. с
ЕГН **********,***, представляван от адв.Виржиния Хайк от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет.2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължими
по Договор за кредит „**“ № ** от 12.12.2007 г. суми, както следва: сума в
размер на 353 518.14 евро,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното
в исковата молба, ищецът и ответникът са сключили договор за кредит „**“ № ** от
12.12.2007 г., по силата на който, банката е предоставила на ответника банков
кредит в размер на 400 000 евро. В договора е постигната договореност, част от
предоставения кредит в размер на 100 000 евро да бъде използван за
закупуване на имот в гр. Д., ул. „Б.“ № *на името на „Пропърти консулт“ ООД с
ЕИК *********, а другата част от него в размер на 300 000 евро за ремонт на
закупения с кредита недвижим имот. Страните договорили краен срок за погасяване
на всички задължения - 25.12.2017 г., който срок е удължен с допълнително
споразумение № 9/ 24.02.2014 г. - до 25.12.2022 г. Ищецът твърди, че кредитът е
усвоен от кредитополучателя – ответник изцяло, като на 21.12.2007 г. е превел
безкасово и е заверил банковата сметка на Д.Ж. със сумата от 396 000 евро.
Посочената сума се явява разликата между размера на договорения кредит от
400 000 и дължимата административна такса в размер на 4 000 евро
съгласно чл.7.1 б. „а“ от договора, платима преди усвояването на средствата по
кредита. Описан е предвидения по
договора начин на погасяване на кредита – на равни вноски и как в
действителност е бил погасяван от Д.Ж.. В тази връзка се твърди, че след
изтичане на договорения гратисен период, част от дължимите от ответника вноски
не са заплащани на падежа, като се сочат и конкретните забави по вноските.
Твърди от банката също така, че последното плащане по първоначалните
договорености по договора за кредит е извършено на 08.08.2009 г., когато били
погасени вноските за месец юни и месец юли 2009 г., с което по кредита били
погасени седем вноски по 3 704 евро. Поради възникналите затруднения в
плащането, страните сключили допълнително споразумение № 1 от 12.08.2009 г., с
което договорили шест месечен гратисен
срок за плащане на главницата по договора за кредит, като е договорено през
този период да се погасяват само дължимите лихви. Твърди се от ищеца, че са
сключени още седем допълнителни споразумения, с които банката предоставяла на
кредитополучателя последователни шест месечни и дванадесет месечни гратисни
срокове за плащане на главницата по договора за кредит, поради което след
последното плащане на 05.08.2009 г., следващото плащане за погасяване на
главницата е било извършено на 25.03.2014 г., когато са внесени 798.98 евро.
Тази сума била внесена от ответника във връзка със сключено между страните
последващо допълнително споразумение № 9 от 24.02.2014 г., с което е договорено
в следващите 12 месеца кредитополучателят да плаща вноска от по 800 евро на
месец, а крайният срок за погасяване на задълженията по договора да бъде
продължен до 25.12.2022 г. В изпълнение на това, в уговорения едногодишен
период ответникът внесъл общо сумата от 9 600 евро, а задължението по
главницата намаляло до сума в размер на 364 472 евро.
Сключено е било и допълнително споразумение № 10 от
04.03.2015 г., с което страните се договорили да се изготви нов свободен
погасителен план по кредита, съгласно който кредитополучателят в срок от 12
месеца да плаща ежемесечно по 1 100 евро по главницата на кредита, а за
оставащите месеци до 25.12.2022 г., главницата да се погасява на равни
ежемесечни погасителни вноски, чийто размер е изчислен на 4283.80 евро месечно.
Последвалите от ответника плащания във връзка с посоченото допълнително
споразумение, били извършвани със забава, като е изброено кога и как е
погасявано задължението по кредита. Твърди се, че последната погасителна вноска
от 1053.86 евро е била внесена на 15.03.2016 г. Според банката, с направените
до тази дата погасителни вноски били погасени вноските по последното
допълнително споразумение до месец ноември 2015 г. и частично вноската за месец
декември. Ищецът твърди, че за периода от 21.01.2009 до 25.11.2015 г. са
погасени 28 вноски от главницата по кредита. Двадесет и деветата вноска, с
падеж 25.12.2015 г. е погасена частично (вноската е дължима в размер на
1 100 евро, от които са погасени 1053,70 евро), като дължимият остатък по
кредита към момента на завеждане на исковата молба възлиза на 353 518,30
евро. По кредита са останали непогасени общо 84 пълни вноски и една частична,
от които 46 броя пълни вноски са с настъпил падеж, като последната падежирала
вноска е била дължима на 25.10.2019 г. От посочените 84 пълни вноски, 2 броя
вноски са в размер на по 1 100 евро и са дължими за месеците януари и
февруари 2016 г., 81 броя вноски са от по 4 283,80 евро и са дължими за
периода от 25.03.2016 г. до 25.11.2022 г., а последната изравнителна вноска в
размер на 4 284,20 евро е дължима на 25.12.2022 г.
Ищецът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.
19.1, б. „е“ от договора за кредит, при просрочване над 30 дни на една
погасителна вноска или лихва, банката има право да обяви за изискуемо преди
срока цялото кредитно задължение на кредитополучателя. В случая това условие е
налице и се заявява, че с исковата молба ищецът отнема преимуществото на срока
по чл. 71 от ЗЗД и по силата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и на основание чл. 19.1 б.
„е“ от договора за кредит, обявява спрямо Д.Ж. вземанията си по този договор за
предсрочно и изцяло изискуеми преди падежа, като кани длъжника да изпълни.
От друга страна се навеждат твърдения, че през 2016
г., поради констатираната забава в плащанията от страна на длъжника –
кредитополучател, банката е пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, за което на Д.Ж. е изпратена нотариална покана за уведомяването му и
е приета начална дата на предсрочната изискуемост 17.05.2016 г. Въз основа на
подадено заявление за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е било образувано
ч.гр.д. 6762/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, по което било издадено
разпореждане за незабавно изпълнение, което било обжалвана от длъжника –
ответник. С определение № 634 от 12.04.2017 г. по ч. гр.д. № 423/2017 г. по описа
на Окръжен съд - гр. Бургас, съдът е отменил обжалваното разпореждане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на Бургаския
районен съд по ч. гр.д. 6762/2016 г. и е обезсилил издадения въз основа на него
изпълнителен лист, с мотивите, че е налице нередовно връчване на нотариалната
покана, опорочаващо момента на обявяване на предсрочната изискуемост и наличие
на пороци в извлечението от счетоводните книги на банката. Ищецът твърди, че
след посочените събития, ответникът отказва както контакти с представители на банката, така и
да извършва доброволни плащания по кредита. От изложеното се прави извода, че
за банката е налице интерес от предявяване на настоящата искова молба и
обявяване за предсрочно изискуемо на вземането по остатъка от кредита.
В постъпилия отговор на исковата молба от ответника Д.Ж.
по същество се твърди, че исковата молба е нередовна, а предявените искове са
неоснователни по основание и размер. Не се оспорва наличието на сключен между
страните Договор за кредит „**” № */12.12.2007 г., както и обстоятелството, че с
допълнително споразумение към посочения договор е определен нов срок за
издължаване на предоставения кредит - 25.12.2022 г. Оспорват се твърденията на
ищеца, че е изправна страна по договора, както и твърденията, че ответникът
дължи погасителни вноски по договора въз основа на погасителен план и е в
забава за изпълнение на тези негови задължения, а също така и твърдението, че
са налице предпоставки за обявяване за предсрочно изискуемо на вземането на
банката за цялата незаплатена до момента главница по кредита. По същество
твърди, че не дължи изплащане на предоставената по Договора за
кредит сума преди договорения срок за издължаването й, а именно - 25.12.2022
г., тъй като между страните не е
договарян или подписван погасителен план, а приложеният към исковата
молба такъв не е подписан от него. По тази причина го оспорва като неистински –
неавтентичен документ. При условията на евентуалност се прави възражение, че
банката не е изправна страна по договора за кредит, тъй като му е превела само
сумата от 396 000 евро, вместо
цялата дължима по договора сума в размер на 400 000 евро, поради което се
явява неизправна страна по договора.
На
следващо място процесуалният представител на Д.Ж. заявява, че процесният
договор съдържа неравноправни
клаузи и като такава се сочи каузата на чл. 7.1, б. „а” от договора предвиждаща, че кредитополучателят
заплаща еднократна административна такса в размер на 1 % от размера на кредита,
платима преди усвояването му. Счита, че поради неравноправният й характер,
ищецът няма право да се позовава на нея. Заявява се още, че счетоводството на
ищеца е водено нередовно по отношение на процесния договор за кредит, поради
което банката не може да се позовава на счетоводните си записвания в
отношенията си с ответника.
Във връзка със заявените от ответника твърдения и
възражения, ищецът е изразил становище в допълнителна искова молба
(първоначално делото беше образувано като търговско), с което поддържа
наведените от него факти и обстоятелства и ги пояснява. Твърди, че последната
платена вноска по кредита на главница е тази от месец декември 2015 г., която
не е погасена в пълен размер. Във връзка с направеното от Д.Ж. възражение, че
не дължи погасяване на задължението си на вноски по погасителен план, както и
че приложеният такъв не е подписан от него, ищецът се позовава на
допълнителните споразумения, сключени между страните. Заявява, че с
допълнително споразумение № 9 е
уговорено удължаване на срока на кредита до 25.12.2022 г., както и да бъде
изготвен нов погасителен план, съгласно който длъжникът да плаща следващите 12
месеца по 800 евро на месец, а за оставащите месеци от кредита - равни
ежемесечни погасителни вноски. Банката е изготвила договорения план, но той не
бил подписан от ответника. Сочи се още, че с допълнително споразумение № 10
също е уговорено, че следва да се изготви нов погасителен план, съгласно който кредитополучателят
в срок от 12 месеца да погасява ежемесечно по 1100 евро по главницата на
кредита, като за оставащите месеци дължи заплащане на равни ежемесечни
погасителни вноски. Банката е изготвила такъв план, който е представен по
делото. И по двете споразумения ответникът е правил вноски, съобразно
договореното в тях.
По отношение на твърдението на ответника, че подписът
положен в представения по делото погасителен план не е негов, ищецът заявява,
че ако това не е подписа на ответника, то е налице недобросъвестно поведение,
от което последният се опитва да извлече ползи за себе си, но това не променя
факта, какви задължения е поел Д.Ж. с подписването на споразумението. В тази
връзка сочи, че от споразумението е ясен размера на вноската и той се изчислява
лесно - като се раздели дължимата към
25.03.2016 г. сума за главница на броя на вноските до края на срока за плащане
на кредита, като за това не са необходими специални знания. Оспорва се
твърдението на длъжника, че уговорената в чл. 7.1., б „а“ от договора уговорка
административна такса за отпускане и усвояване на предоставения кредит е
неравноправна. Счита, че клаузата е
индивидуално уговорена и конкретно посочена в договора. Договорът за банков
кредит е възмезден, поради което заплащането на административна такса в разумен
размер е напълно допустима клауза. Посочената такса следва от естеството на договора
и е с конкретно определени предназначение и размер, като относно параметрите й
е постигнато съгласие между страните.
Ответникът подаде допълнителен отговор, в който взема
отношение по наведените от ищеца пояснения с допълнителната искова молба. Д.Ж.
твърди, че за него не е ясно кой е действащият между страните погасителен план,
както и че не е ясно представеният такъв по делото към кое от споразуменията се
отнася. Ответникът твърди, че след подписване на допълнително споразумение № 9/
24.02.2014 г., той не дължи плащания на вноски, а дължи погасяване на цялото задължение по
кредита на падежа, определен с посоченото допълнително споразумение -
25.12.2022 г. Фактът на извършвани вноски по кредита е в упражнение на негово
право, а не защото е бил задължен да прави такива вноски. Оспорва твърденията
на банката, за изготвени от нея погасителни планове по последните две
споразумения, както и че банката му ги е предложила за обсъждане, договаряне
или подписване. Поддържат се твърденията, че банката не е изпълнила
задължението си по договора за предоставяне на целия размер на договорения
кредит, като в тази връзка се сочи, че банката не е имала право да удържа
сумата от 4 000 евро. Поради това се поддържа и твърдението за
неравноправния характер на разпоредбата на чл. 7.1 от договора, като Д.Ж.
заявява, че размерът на тази такса не е в границите на разумното. Клаузата не е
индивидуално договорена, а е изготвена предварително от банката – ищец. Като
неравноправни се сочат и клаузите от допълнителните споразумения, предвиждащи
нови погасителни схеми, вноски, размери на вноските и падежи. Счита, че
размерите на определените вноски са неясни, което се отнася и до метода на
изчисление на съответния лихвен процент. В тази връзка, като неравноправна се
сочи и клаузата, предвиждаща възможност за банката едностранно да
променя по всяко време базисния лихвен
процент.
С оглед преобразуването на делото в гражданско, в
предоставения на ответната страна месечен срок постъпи отговор на исковата
молба, съдържащ отново вече описаните възражения по същество и относно
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и
размер, следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.
Представи писмена защита с подробни аргументи.
Ответникът Д.Ж. чрез процесуалния си представител изрази
становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а самото производство
по делото е недопустимо. Поддържа направените възражения с отговорите. Ангажира
съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертизи. Защитната си теза разви в
писмени бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса.
Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86
от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ.
Видно от приложения договор за кредит „**“ № */ 12.12.2007 г.
(л.20-22) (по-нататък само „договорът“), „Алианц България“ АД е отпуснала
кредит в полза на Д. Ж. в размер на 400 000 евро, от които 100 000 за
покупката на недвижим имот и 300 000 за ремонт. Не се спори, че кредитът е
бил усвоен за сумата от 396 000 евро, а имотът закупен. Впоследствие са
бил подписвани множество допълнителни споразумения, едно от които е № 9/
24.02.2014г. (л.24), с което крайният срок на погасяване и удължен до
25.12.2022г. Последното подписано допълнително споразумение е № 10 от
04.03.2015 г. (л.14), с което страните се договорили да се изготви нов свободен
погасителен план по кредита, съгласно който кредитополучателят в срок от 12
месеца да плаща ежемесечно по 1 100 евро по главницата на кредита, а за
оставащите месеци до 25.12.2022 г., главницата да се погасява на равни
ежемесечни погасителни вноски, чийто размер е изчислен на 4283.80 евро месечно.
Бил е сключен договор за поръчителство от 23.02.2010г. (л.108 – в оригинал), с
който Г. Д.Ж. с ЕГН ********** – баща на ответника, се е задължил като
поръчител по цит.договор за кредит и съотв.допълнително споразумение № 2/
08.08.2012г. (л.109-110 – също в оригинал). Д.Ж. и Г. Ж. са син и
баща, ккато става ясно от удостоверение за родствени връзки № 94-ДД-15234-1/
25.02.2021г. (л.120) и двамата от 13.02.2001г. живеят на един и същ адрес в гр.Б., ж.к. „Б.М.“ (л.121-122).
Приложено е в цялост ч.гр.д.№ 6762/2016г. по описа на РС-Бургас.
Вещото лице Щ.Н. по приетата съдебно-почеркова експертиза (л.129-140) е
установило, че подписите в погасителен план № ***към договора за кредит и
анексите към него не са положени от Д.Ж., а от неговия баща Г. Ж..
Според заключенията на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза (л.150-161), на 21.12.2007г. банката е дебитирала
заемната сметка на Д.Ж. със сумата от 396 000 евро, след удържане на такса
от 1 % или 4000 евро. Направените вноски от ответника по главницата възлизат на
общо 7716,72 евро. Към 04.01.2016г. дължимата главница е в размер на 351 271.60
евро, ако се приспаднат сумите за м.декември 2015г., м.януари и февруари 2016г.
в размер на 2246.14 евро. Общият размер на главницата към момента на завеждане
на исковата молба е 353 517.74 евро. От сметката на Г.Ж. директно за
погасяване на задължения по кредита са били преведени общо 3237.14 евро. Към
05.07.2016г. структурата на дълга според записванията в банката е следната:
главница – 353 518.14 евро; 30 609.99 евро просрочени лихви от
25.03.2016 до 05.07.2016г.; 10 945.58 евро наказателни лихви за периода
25.12.2015 – 05.07.2016г.; 14 697.58 евро неустойка за периода 25.03.2016
– 05.07.2016г. и 91 051.99 евро преструктурирани лихви за периода
29.06.2011 – 05.07.2016г. Вещото лице обясни в съдебно заседание, че софтуерът
на банката генерира автоматично друг номер на кредита, различено от този на
хартиения носител, но всъщност става дума за един и същ кредит.
Представените доказателства водят до извод за
основателност на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни
правоотношения, като ответникът се е задължил да върне на равни месечни вноски
получения кредит от 400 000 евро. По-късно като поръчител се е задължил и
бащата на ответника – Г. Ж.. След 15.03.2016
г. плащания по задължението не е имало. При това положение е в съответствие с
чл.19.1 б.“е“ от договора за кредит заявеното от банката изрично решение,
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, предвид неплащането на повече
от 30 дни на погасителна вноска или лихва. С връчването на препис от исковата
молба на ответника, същият следва да се счита за уведомен. Видно от
заключението на вещото лице Г.Г., дължимата главница е в размер на 353 518.14
евро, за която сума иска следва да бъде уважен, както и по отношение на
търсената лихва, считано от завеждане на исковата молба предвид разпоредбата на
чл.86 от ЗЗД.
Останалите твърдения и възражения на страните са или
неоснователни или макар и основателни, без значение за спора. Правата си
ищцовата страна черпи от сключения договор за кредит „Жилище“. Въпросът с
погасителните планове би стоял, ако се търсеха и лихви за предходни периоди,
което не е така. В заключението си в.лице Г.Г. е изчислил всички платени от
ответника суми в табличен вид (л.153-154) и ги е съотнесъл към погасената
главница, вкл. внесените от Г. Ж. 3237.14 евро. В периода 05.08.2009 – 25.03.2014 г.
не са налице никакви погасявания по главницата, в изпълнение на договореното в
допълнително споразумение, с което ответникът е бил съгласен, след като го е
подписал и е изпълнявал задълженията си по него. Поради това и всички
повдигнати въпроси по отношение на погасителни планове, подписани или не и от
кого, са без значение за спора.
Възражението за наличие на неравноправни клаузи е
основателно, но също няма отношение към спора. Основателно би било възражението
на ответната страна за недействителност на извършените едностранно от „Алианц
Банк България“ АД прибавяне на начислени и неплатени лихви към дължимата
главница, но такива действия не бяха установени. В доп.споразумение № 10/
04.03.2015г. в чл.4 е вписано дословно следното: „Дължимите към 25.02.2015 г.
лихви, както и начислените и дължими лихви по т.3 след изтичане на гратисния
период, да бъдат отнесени към съществуващия безлихвен компонент.“. Вещото лице
Г.Г. заяви в съдебно заседание, че не е установило извършването на прибавяне на
дължимите лихви към главницата, което би довело до т.нар.анатоцизъм или
начисляване на лихва върху лихва, което е забранено когато кредитополучател е
физическо лице. Или липсва по делото съгласие между страните, всички плащания
във връзка с кредита да се преоформят от кредитора на датата на допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит.
Банката не би могла да бъде третирана като неизправна
страна по договора, след като е таксувала еднократно ответника със сумата от
4000 евро. Тази такса е дължима по силата на чл.7.1 б.“а“ от договора и
кредитополучателят не е имал нищо против нея, т.е. същата е уговорена
индивидуално и Д.Ж. се е съгласил да я плати. Затова съобразно договора,
банката е превела сумата от 396 000 евро или кредитът е бил усвоен изцяло.
Клаузите на чл.6 – „Банката си запазва правото по своя
преценка да променя по всяко време БЛП…..“, както и уведомяването на
кредитополучателя за промените чрез поставяне на уведомление в паричните салони
на банката, без съмнение са неравноправни, тъй като става дума за правоотношения
между равнопоставени правни субекти. Такива са и чл.5.1 относно наказателната
лихва в размер на 15 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума, както
и чл.8 относно таксите и чл.5.4, 7.1 б“б“ от договора, но същите нямат
отношение към спора. Промяната чрез увеличаване на лихвите на 7.2 %, а по-късно
и на 7.5 %, няма отношение към спора – лихви не се търсят. Този въпрос би имал
значение, ако Д.Ж. беше продължил да плаща дължимите вноски според
първоначалната договорка, тъй като максималният резултат, който би постигнал,
би било връщане към този погасителен план, след като счита, че с допълнителните
споразумения се е стигнало до влошаване на положението му като длъжник.
Характерът на постигнатите допълнителни договорки обаче, е толкова разностранен
– неплащане на главница или лихви в други случаи за определени периоди, че е
трудно да се разбере, в кой момент какъв е бил точно интересът на Д.Ж.. Обаче
спиране изобщо да плаща каквито и да било вноски по кредита, не може да бъде прието като добросъвестно
поведение.
Разликата в номерацията на кредита на хартиен носител
и в софтуерния продукт на банката, е без значение. За съда няма никакво
съмнение, че става дума за един и същ договор, между едни и същи страни и при същите
клаузи, доколкото не се и твърди, че има и други договори между страните.
Въпреки това следва да се има предвид, че поведението на банката е в разрез с
добрите търговски практики. Кумулирането на произволни номера от софтуерния
продукт не би имало никакво значение, ако на кредитополучателя не бяха
предоставяни за подпис погасителни планове именно с тези номера – отказът на Д.Ж.
да ги подпише е обясним и логичен. От друга страна, защо банката е предоставила
за подпис погасителен план на Г.Ж. – поръчител, не стана ясно. Няма никакво
значение, че от 2001г. ответникът и неговия баща живеят на един и същ адрес –
не е известно Г.Ж. да е бил и пълномощник на сина си в отношенията му с
банката.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, Д.Ж. следва да заплати в полза на „Алианц Банк България“ АД направените
разноски в размер на 43 264.89 лв., от които 27 656.89 лв. внесена
държавна такса и 470 лв. внесени депозити за вещи лица, съобразно приложения списък
по чл.80 от ГПК (л.166).
Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Г.Ж. с ЕГН **********,***, представляван от адв.Виржиния
Хайк от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет.2, да заплати в полза на „Алианц Банк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане”, бул. „Мария Луиза” № 79,
представлявано заедно от двама от Изпълнителните директори Георги К. Заманов и
Христина Маринова Марценкова, чрез адв. Даниел Гочев Минов от АК-София, със
съдебен адрес: гр.София, бул. „Тодор Александров“ № 13, ет.3, сумата
от 353 518.14 евро (триста петдесет и три хиляди петстотин и осемнадесет евро и
14 евроцента), представляваща дължима главница
по Договор за кредит „**“ № ** от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Г.Ж. с ЕГН **********,***, представляван от адв.Виржиния
Хайк от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет.2, да заплати в полза на „Алианц Банк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане”, бул. „Мария Луиза” № 79,
представлявано заедно от двама от Изпълнителните директори Георги К. Заманов и
Христина Маринова Марценкова, чрез чрез адв. Даниел Гочев Минов от АК-София,
със съдебен адрес: гр.София, бул. „Тодор Александров“ № 13, ет.3, сумата
от 43 264.89 (четиридесет и три хиляди двеста шестдесет и четири лв.
осемдесет и девет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: