Решение по дело №73/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260009
Дата: 13 юни 2023 г.
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20205640700073
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260009

13.06.2023 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд

На тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       СЪДИЯ : Христина Жисова

                                                                         

Секретар: Михаела Стойчева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 73 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба на М.А.Д., Н.М.С. и С.М.К., чрез адвокат В. З. от АК – Хасково против Заповед № 320/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г. Б. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.403, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 1443 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.402, жилищна територия и 77195.729.400, улица; ограничения в собствеността няма.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.02.2021 г. по адм. дело № 73 по описа за 2020 г. на РС – Хасково, М.А.Д., ЕГН **********, починала на******* г. е заличена като жалбоподател по делото, на основание чл.227, предл. 1 ГПК, вр. чл.144, чл.154, ал.1 и чл.153, ал.1 АПК.

Жалбоподателите твърдят, че за тях бил налице налице правен интерес от обжалване на посочената заповед, тъй като били собственици на имота по наследство и давност от С.С. Д., притежаващ нот.акт № 78, том IХ, н.д. № 3009/1975 г.издаден от PC Хасково. С нот.акт № 4,том Х, д. № 2193/23.05.2007 г.издаден от Нотариус Х.К. с № 081 и нот.акт за поправка на този нот.акт № 181, том XXIV, д. № 5826/17.12.2008 г., жалбоподателките се легитимирали като собственици на процесния ПИ с идентификатор 77195.729.403, с трайно предназначение: урбанизирана територия, ниско за строява не,стар идентификатор № 86, с площ 1443 кв.м., в местн."Изгрев", Хасковско землище.

Според жалбоподателите, оспорваната заповед била постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на императивно установените изисквания за форма и съдържание на акта, регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 АПК. Не били посочени никакви фактически основания за нейното издаване. Липсвали мотиви относно наличието на условията по посочената като правно основание норма на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Влезлият в сила план на новообразуваните имоти на ж.р."Изгрев", землище на гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г.на Областния управител на област Хасково, бил също нищожен по отношение на процесния имот поради липсата на законово основание за включването му в този план. Той не бил земеделска земя и никога не бил предоставен на граждани по силата на актовете, визирани в пар.4 - на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Тази материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Нищожността на ПНИ по пар.4 в частта на процесния имот, водела до нищожност и на издадената заповед по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във врпар. 4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като действията на Кмета по издаване на обжалваната заповед имали производен характер, поради което нищожността на ПНИ водела до нищожност и на заповедта. Посочено било решение по чл.14, ал.1,т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261/ по чл.11 от ЗСПЗЗ, без да били изложени мотиви, въз основа на кои факти и обстоятелства бил направен извода, че по отношение наследниците на П. Г. Б. са налице нормативно установените предпоставки да им бъде възстановено правото на собственост при условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразувания имот с идентификатор 77196.729.403 в местн."Изгрев", Хасковско землище. Нарушаване на императивното изискване за форма и съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК /в случая заповедта/ било абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

Въз основа на изложените съображения, жалбоподателите искат от съда да бъде отменена Заповед № 320/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково като незаконосъобразна  и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и с процесуален представител в лицето на адв. В. З. от АК - Хасково. Поддържат всички изложени в жалбата съображения и молят същата да бъде уважена.

Ответникът Кмет на Община Хасково поддържа неоснователност на жалбата, респ. законосъобразност на оспорваната заповед.

Заинтересованата страна Л.Д.Б., чрез пълномощника си адв. И. К. от АК - Пазарджик оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита процесната заповед за обоснована и законосъобразна.

Във връзка с представено удостоверение с изх. № 39-2760/22.05.2020 г. от Районен съд Хасково, съгласно което Р.Г.Б. се е отказала от наследството оставено от наследодателя й Г.П. Б., същата е била заличена като заинтересована страна с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 31.05.2022 г.

Заинтересованите страни С.М.М. и Г.А.И., редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед № 320/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4102/28.01.2020 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г.Б.върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.403, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 1443 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.402, жилищна територия и 77195.729.400, улица; ограничения в собствеността няма.

В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.

По делото е представена и цитираната в Заповед № 320/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково – скица № 4102 от 28.01.2020 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.729.403 по План на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на П.Г. Б. и на С. С..

В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и отдих” фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.729.403 с площ от 1443 кв.м., идентичен по номер и площ с имот,  предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 86 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – П. Г.Б. и н-ци на С. С., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА 78/17.11.1975 г., без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50261; име на стария собственик – П. Г. Б.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.

С писмо с рег. индекс 94 М-8092-1 от 16.10.2020 г. на Община Хасково до жалбоподателите, им се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 320/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост на наследниците на П.Г. Б. върху поземлен имот 77195.729.403 по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Изгрев“, гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково.

Според приложените от ответника известия за доставяне на 22.10.2020 г., двете жалбоподателки са получили чрез Я.К. лично съобщението на Община Хасково, а на 21.10.2020 г. Н.С. е получила съобщението за М.А. Д..

Липсва спор по делото, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана в срок във връзка със законосъобразността й и същата е влязла в сила.

Безспорно е също обстоятелството, а и от съдържащите се в преписката, представена от ответната община поредица от удостоверения за наследници се установява, че заинтересованата страна Л.Д.Б. – съпруга, е единствен наследник на Г. П. Б., доколкото дъщеря й Р.Г.Б. се е отказала от неговото наследство съобразно приложеното по делото удостоверение с изх. № 39-2760/22.05.2020 г., издадено от Районен съд Хасково, а същият от своя страна е също единствен наследник /син/ на П.Г. Б., починал на ***** г.

Според приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-91, издадено на 11.01.2021 г. от Община Хасково, наследници на починалата на 29.12.2020 г. М.А.Д. са дъщерите и - двете жалбоподателите Н.М.С. и С.М.К., а съгласно Удостоверение за наследници с изх. № Служебно -508 от 17.09.2020г., издадено от Община Хасково наследници на починалия на 17.05.1981 г. С. С. Д. са М.А.Д. – съпруга, Н.М.С. и С.М.К. – дъщери на починалия на 06.05.2007 г. М. С.Де., който от своя страна е син и законен наследник на С.С. Д., както и конституираните като заинтересовани страни С.М.М. и Г.А.И..

Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от заинтересованата страна Л.Д.Б. Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на П. Г. Б., на Поземлена комисия – Хасково, както и Протокол № 36-1 за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Хасково от 06.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г. Б.. С решението се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на П.Г. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота, находящи се в терен по §4 в местността „Чешма дере“, а именно- две ниви от 5.000 дка и една нива от 3.360 дка. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.

Представена е и извадка от протоколна книга № 216 за м.април, съдържаща Протокол № 6/19.04.1958 г. за отчуждаване от П. Г. Б.на нива от 5 дка в местността „Чешма дере“, при граници: дере, път и Д. Т.на частни земи към Държавния поземлен фонд.

За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателите са представени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 78, том IХ, дело № 3009/1975г. от 17.11.1975г. на Хасковски районен съдия, съгласно който С.С. Д. е признат за собственик на нива от 1.2 дка в местността „Чешма - дере“ на основание давностно владение, Хасковско землище, при граници: от две страни А.В., Д. Т. и дере, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 636, том IV, рег.№ 4260, дело № 530/2007г. от 23.05.2007г. на Нотариус Х.К., вписан под акт № 4, том Х, дело № 2193, вх.рег.№ 3407 от 23.05.2007г. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 1735, том IХ, рег.№ 13609, дело № 1416/2008г. от 17.12.2008г. на Нотариус Х. К., вписан под акт № 181, том ХХIV, дело № 5826, вх.рег.№ 8615 от 17.12.2008г., според който двете жалбоподателки заедно с майка си М.А.Д. са признати за собственици по давностно владение и наследство при равни квоти на процесния поземлен имот с идентификатор 77195.729.403 с площ от 1443 кв.м.

Съдът прие като доказателство и Решение № 260023/19.10.2022 г., постановено по адм.дело № 6 по описа за 2021 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 31.03.2023 г., както и решение № 236/31.03.2023 г., постановено по КАД № 1212 по описа за 2022 г. на Административен съд – Хасково, с което решението на РС – Хасково е оставено в сила, от което се установява, че подадената от Н.М.С. и С.М.К. жалба против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен Плана на новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ с идентификатор 77195.729.403 по КК на гр.Хасково, с площ 1443 кв.м., при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.402, жилищна територия и 77195.729.400, улица, е отхвърлена.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на акта. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателите и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно от известията за доставяне, жалбоподателите са узнали за издаването на заповедта на 22.10.2020 г., респ. на 21.10.2020 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 29.10.2020 г. Жалбата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна като съображенията за това са следните:

В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г. Б. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.403, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 1443 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.402, жилищна територия и 77195.729.400, улица; ограничения в собствеността няма. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, следователно оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган.

Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4102 от 28.01.2020 г.

Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия основания, служещи като причина за издаването и, следва да се посочи, че Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4102/28.01.2020 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Както бе посочено вече, не е спорно между страните, че със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСП на ж.р. „Изгрев“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019г., като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.729.403 в законоустановения срок не е подадена жалба и съответно заповедта е влязла в сила. Не е проведено успешно от страна на жалбоподателя и оспорването на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково с твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила Решение № 260023/19.10.2022 г., постановено по адм.дело № 6 по описа за 2021 г. на РС-Хасково по отношение на процесния недвижим имот.

Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г., постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение № 3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.

Доколкото в настоящия случай жалбоподателите не са оспорили в срок плана на новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на П. Г.Б. в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на съответната община действа при условията на обвързана компетентност.

Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Изгрев“, гр. Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.

Основните твърдения на жалбоподателите са свързани с доводите им за притежание на правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост. Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. 

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на процесния административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета на община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, респ. не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност.

С оглед изхода на делото и предвид факта, че разноски се претендират от заинтересованата страна Л.Д.Б. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лева, съобразно представения по делото списък и доказателства за реалното му изплащане /л.76/, на основание чл.143 ал.4 АПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 850,00 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед № 320/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.Г.Б. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.403, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 1443 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.402, жилищна територия и 77195.729.400, улица; ограничения в собствеността няма.

ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.143, ал.4 АПК, да заплатят на Л.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 850,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.