РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Сандански, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100170 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.“Московска“ №19, против А.
Л. Б., с ЕГН: **********, с адрес-гр.С., ул.“Н.В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, с която е предявен
иск за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №176/24.03.2022г., издадена по ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на РС-Сандански и по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №419/28.06.2022г., издадена по ч.гр.д.№***/2022г.
по описа на РС-Сандански, а именно: 9 956.82 лв. – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 29.11.2019г., ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до изплащане на
вземането; 1 154.58 лв. – договорна лихва за периода от 02.11.2019г. до 13.04.2021г.; 111.20
лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 02.11.2019г. до
13.04.2021г.; 450.82 лв. – законна лихва за периода от 14.04.2021г. до 22.03.2022г.; и 96 лв. –
разходи при изискуем кредит.
Правно основание- чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и във вр. с чл.422,
ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 29.11.2019г. между Банка ДСК, от една страна, като
кредитор, и А. Л. Б., от друга страна, като кредитополучател, е сключен договор за кредит за
текущо потребление /със сметка №11/26529604/, по силата на който Банка ДСК е отпуснала
на кредитополучателя сума в размер на 10 000 лв. Сочи се още, че кредитът е обезпечен със
залог на вземане по сметка с титуляр А. Л. Б. по силата на сключен договор за залог от
29.11.2019г. Твърди се, че срокът за издължаване на кредита е 75 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, с крайна падежна дата 28.02.2026г., както и че кредитът е усвоен
еднократно на 29.11.2019г. по разплащателна сметка IBAN: BG16STSA93000026499814 с
титуляр А. Л.Б.. Сочи се също, че договорът за кредит е сключен по инициатива на
ответника, като кредитополучателят предварително е бил запознат с одобрените параметри
1
на договора, както и с необходимата преддоговорна информация, което изрично е
декларирано от него в т.12 от Договора. Като преференциален клиент на Банка ДСК,
ползващ условия по кредитна програма ДСК Партньори плюс, се е запознал и е получил
информация за услугите, които се включват в пакета, за текущите преференции, с които
разполага, както и таксите, които евентуално би дължал при извършвани услуги на клиента.
Сочи се, че съгласно т.8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, определен в размер на 8.50% годишно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2
години“ 0.170%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8.330%, при изпълнение на Условията по програма
ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора /наричани
„Условията“/, както и че изрично е посочено, че при нарушаване на Условията,
кредитополучателят губи правото да ползва преференцията и приложимият лихвен процент
се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Изтъква се, че на това
основание за период от 02.11.2019г. до 13.04.2021г. размерът на договорната лихва е 1
154.58 лв. Твърди се, че съгласно т.18.1. от Общите условия към Договора за кредит, при
забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва,
увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта, както и че ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава
не се прилага. Сочи се, че по силата на сключения договор и подписан от страните
Погасителен план, издължаването на кредита е следвало да се извършва с ежемесечни
погасителни вноски в размер на 176.83 лв. Сочи се още, че поради преустановените
плащания по кредита и изгубената привилегия на преференциалния лихвен процент,
съгласно т.8 от Договора, е начислена наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта, като за периода от 02.11.2019г. до 13.04.2021г. размерът на обезщетението за забава
е 111.20 лв., а законната лихва след тази дата до 22.03.2022г. е 450.82 лв. Изтъква се, че
неизпълнението на задължението за плащане от страна на кредитополучателя е било
основание за Банка ДСК АД да упражни правото си да превърне целия кредит в предсрочно
изискуем на основание т.18.2 от Общите условия към договора за кредит, като на длъжника
е изпратена Покана-уведомление с изх.№0020-20-03901/07.07.2020г., връчена чрез ЧСИ А.Ц.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила на
14.04.2021г. Сочи се още, че за събиране на дължимите суми по договора, ищецът е подал
заявления за издаване на заповед да изпълнение по чл.417 от ГПК, по които били образувани
ч.гр.д.№302/2022г. и ч.гр.д.№661/2022г. по описа на РС-Сандански. Твърди се, че към
момента на подаване на заявлението по ч.гр.д.№***/2022г. на РС-Сандански размерът на
непогасената главница е 9 956.82 лв. Твърди се, че въз основа на издадените Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№176/24.03.2022г. и Изпълнителен лист №125 от 25.03.2022г. по ч.гр.д.№302/2022г. на РС-
Сандански и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №419/28.06.2022г. и Изпълнителен лист №309 от 28.06.2022г. по ч.гр.д.
№661/2022г. на РС-Сандански, по молба на Банка ДСК срещу длъжника А. Л. Б. било
образувано изпълнително дело №570/2022г. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№*** на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд-Благоевград, както и че заповедите били връчени на
длъжника А. Л. Б. чрез ЧСИ В.Т. с Покана за доброволно изпълнение при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Сочи се, че заповедният съд е дал
указания на ищеца за предявяване на установителен иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК в едномесечен срок. По изложените съображения ищецът предявява настоящите
искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Същият счита, че
ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на целия неиздължен
кредит. Сочи, че при наличие на предвидени в договора конкретни способи за връчване на
2
кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора
за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, следвало да се преценява според
клаузите на договора и в частност според клаузата на т.16, която предвиждала, че
доставянето на съобщението, уведомлението или поканата следва да се извърши
/удостовери/ от пощенска или куриерска служба и не съдържа уговорка за връчване на
уведомление и покана чрез частен съдебен изпълнител. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че договорът не обективира уговорка относно начина на връчване
на кореспонденция между страните, се сочи, че уведомяването е следвало да се извърши
посредством уредените в чл.37-58 от ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по
възлагане от нотариус, но не и чрез частен съдебен изпълнител. Самото уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не съдържало ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на обстоятелствата, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на
кредита. Направено е възражение за недействителност на договора за текущо потребление
на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК. Твърди, че макар в договора да
било посочено, че ГПР се равнява на 10.06%, то липсвало каквото и да било уточнение
какви точно разходи се включват в този процент, което поставяло потребителя в
невъзможност да разбере реалния процент на оскъпяване на ползвания от него финансов
ресурс, поради което клаузата за ГПР в размер на 10.06% противоречала на закона, на
добрите нрави и била неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗПК. Направено е
възражение за нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва, изчислена при прилагане
на променлив лихвен процент /т.8 и т.8.1. от договора/ поради противоречие със закона,
добрите нрави и неравноправен характер. Твърди, че при така посочените в клаузата
условия,лихвата можела значително да нарасне, като същата надвишавала значително
обичайно приетите размери за възнаградителна лихва и била уговорена изцяло във вреда на
потребителя, като в договора липсвали разписани точни и ясни критерии при какви
обстоятелства банката може да измени размера на възнаградителната лихва. Твърди се, че
клаузата била неравноправна и с оглед предвидената възможност банката едностранно да
определя размера на лихвения процент.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 28.11.2019г. А. Л. Б. е подал заявка за ползване на преференциален лихвен процент
по кредит за текущо потребление , предоставян при условията на програма „Партньори
плюс”, в която е заявил желанието си да ползва лихвена отстъпка по кредит за текущо
потребление, като ще осигурява по разплащателната сметка, открита в Банка ДСК IBAN:
BG16STSA93000026499814 месечни постъпления на работна заплата.
На 29.11.2019г. между Банка ДСК, като кредитор, и А. Л. Б., като кредитополучател, е
сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банка ДСК е
отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв., със
срок на издължаване 75 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с крайна падежна
дата 28.02.2026г. Страните са уговорили, че кредитът се усвоява еднократно в срок до
30дни от сключването на договора, чрез разплащателна сметка IBAN:
BG16STSA93000026499814 с титуляр А. Л. Б., както и че се погасява с месечни вноски
(главница и лихва) съгласно погасителен план-приложение № 1 към договора, с падежна
дата-първо число на месеца. Видно от погасителния план е, че размерът на погасителните
вноски с №№ от 1 до 74 е в размер на 176,83лв. и за последната вноска-65,97лв., както и че
падежът на първата погасителна вноска е 01.12.2019г. Съгласно чл.8 от договора, кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8.50% годишно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2
години“ 0.170%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
3
преференциална надбавка в размер на 8.330%, при изпълнение на Условията по програма
ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора /наричани
„Условията“/. При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото да ползва
преференцията и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката съгласно Условията, като максималният размер, който може да достигне
лихвения процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен
процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,28%. В
договора е посочено, че стойността на индикатора „среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ се публикува на
интернет страницата на БНБ/посочена в договора/. Съгласно чл.8.1 от договора, лихвеният
процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, реда и
в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на
рехерентния лихве процент, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не
може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на
фиксираната стандартна надбавка съответно намалена в случай на изпълнение на
Условията. Съгласно чл.9 от договора, годишният процент на разходите по кредита е 10,06%
и може да бъде променян при предпоставките предвидени в Общите условия. Съгласно
чл.18 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършване на услуги на клиента. По
делото е представено подписано от страните приложение № 3-„Такси за кредити за текущо
потребление”. Страните по договора са уговорили, че всички съобщения, уведомления и
покани във връзка с договора за кредит ще се считат за получени от кредитополучателя, ако
са изпратени от кредитора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, ако
кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса за
кореспонденция/чл.16.1 от договора/ и опитът за доставяне на
съобщението/уведомлението/поканата е удостоверен с пощенска/куриерска служба/16.2 от
договора/.
По делото са представени Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, подписани от страните. В раздел III на Общите условия се съдържат подробни
разпоредби относно олихвяването и разходите по кредита. Съгласно т.18.1. от Общите
условия, при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорената лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта, а ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата,
надбавката за забава не се прилага. Съгласно т.18.2 от ОУ, при допусната забава в
плащанията на главницата и/или на лихвата над 90дни целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем, като последицата настъпва автоматично, а ако
законът го изисква-след уведомление до кредитополучателя , изпратено до последния
посочен от него адрес за кореспонденция. Предвидено е също, че от датата на изискуемост
на кредита целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по
чл.86 от ЗЗД до окончателното погасяване на задължението /чл.18.3 от ОУ/. Съгласно
т.19.1.1 от ОУ, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Кредитът е обезпечен със залог на вземане по сметка в „Банка ДСК” ЕАД по силата на
сключен договор за залог на вземане от 29.11.2019г. По делото са представени и условия по
стандартен кредит за текущо потребление, обезпечени със залог на вземане по сметка
/Приложение № 2/, подписани от страните.
Банка ДСК-АД е изпратила чрез ЧСИ А.Ц. покана-уведомление, с изх.№ 0020-20-
03901/ 07.07.2020г и вх.№06871/08.07.2020г., до А. Л. Б., с която обявява кредита за
предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й, поради забава в погасяване на
задълженията по процесния договор. Същата е връчена чрез залепване на уведомление на
постоянния и настоящ адрес на длъжника в гр.С., ул.”Н.В.”, № **, вх.*, ет.*,ап.*, на
4
14.04.2021г., след посещения на място на 10.03.2021г., на 03.04.2021г. и на 14.04.2021г. и
събрани сведения от собствениците на имота, че лицето не е живяло на адреса. А. Л. Б. не се
е явил в 14-дневен срок да получи поканата-уведомление, поради което ЧСИ А.Ц. е приел
същата за връчена /представеното придружително писмо до Банка ДСК/ и е издал фактура
№ **********/19.04.2021г. за извършените от него действия в размер на 48лв. Тази сума е
платена, видно от представената сметка № ********** от 19.04.2021г.
На 22.03.2022г. “Банка ДСК”-АД е подало заявление пред РС-Сандански за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя А. Л. Б., въз основа на извлечение от счетоводните книги, за заплащане
на суми по договора за кредит за текущо потребление от 29.11.2019г., по което заявление е
образувано ч.гр.д.№302/2022г. по описа на Районен съд-Сандански. Съдът е уважил
частично подаденото заявление като на 24.03.2022г. е издал заповед №176 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
заплащане на сумата от 9956,82лв.-главница, сумата от 741,23лв.-законна лихва за периода
от 24.06.2021г. до 22.03.2022г., сумата от 96лева-разходи при изискуем кредит, както и
законната лихва от 22.03.2022г. до изплащане на вземането и разноските по делото в размер
на 259,80лв. По делото е представена справка от 22.02.2022г. за липса на действащи
трудови договори на А. Б. към тази дата. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу
длъжника е било образувано изпълнително дело № 570/2022г. по описа на ЧСИ В.Т. с рег.
№*** от регистъра на КЧСИ. С разпореждане №378 от 23.02.2023г., постановено на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, РС-Сандански е указал на заявителя възможността да
предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Съобщението е връчено на заявителя на 09.03.2023г.
На 23.06.2022г. “Банка ДСК”-АД е подало заявление пред РС-Сандански за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя А. Л. Б., въз основа на извлечение от счетоводните книги, за заплащане
на сумата от 1154,58лв.-договорна/възнаградителна лихва за периода от 02.11.2019г. до
13.04.2019г., сумата от 450,82лв.-законна лихва за периода от 14.04.2021г. до 23.06.2022г.,
сумата от 111,20лева-обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от
02.11.2019г. до 13.04.2021г., за вземане по договор по договора за кредит за текущо
потребление от 29.11.2019г., както и направените по делото разноски за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.
№ 661/2022г. по описа на Районен съд-Сандански. Съдът е уважил подаденото заявление и е
издал на 28.06.2022г. заповед № 419 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен
лист срещу длъжника е било образувано изпълнително дело № 570/2022г. по описа на ЧСИ
В.Т. с рег.№*** от регистъра на КЧСИ. С разпореждане № 2524 от 29.12.2022г.,
постановено на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, РС-Сандански е указал на заявителя
възможността да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителя на 18.01.2023г.
Видно заключението на вещото лице е, че предоставеният кредит е усвоен от
кредитополучателя на 29.11.2019г., както и че за погасяване на кредита са постъпили суми в
размер на 47,90лв. за погасяване на главница и лихва, като последното плащане е от дата
05.12.2019г., след която дата е преустановено обслужването на кредита. Вещото лице сочи,
че след сключване на договора за кредит лихвеният процент е променян, като за периода от
29.11.2019г. до 15.01.2020г. същият е в размер на 8,50%; за периода от 15.01.2020г. до
15.07.2020г.-в размер на 8,48%; за периода от 15.07.2020г. до 15.01.2021г.-в размер на
8,46%; за периода от 15.01.2021г. до 01.04.2021г.-в размер на 8,44% и за периода от
01.04.2021г. до 23.06.2022г.-в размер на 10%. Видно от заключението на вещото лице е, че
договорната лихва за периода от 02.11.2019г. до 01.04.2021г., изчислена при прилагане на
първоначално уговорения в договора преференциален лихвен процент е 1028,83лв., а
изчислена при променения лихвен процент-1128,95лв. Вещото лице сочи, че обезщетението
за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 02.11.2019г. до 13.04.2021г. възлиза на
5
111,20лева, а размерът на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 14.04.2021г. до 22.03.2022г. възлиза на 984,74лв., а върху падежиралата
главница-305,41лв. Видно от заключението на вещото лице е, че при изчисляване на ГПР
„Банка ДСК”-АД е включила главници, лихви и такси и че същият възлиза на 10,05%.
В допълнително представеното заключение вещото лице е определило размера на
вземането на банката във варианти относно датата на предсрочната изискуемост, а именно:
1.при предсрочна изискуемост настъпила на 14.04.2021г.: главница-9956,82лв.,
възнаградителна лихва-1154,58лв., санкционираща лихва-115,31лв. и законна
лихва/обезщетение за забава/-130,85лв.; 2. при предсрочна изискуемост настъпила на
28.04.2021г.: главница-9956,82лв., възнаградителна лихва-1187,26лв., санкционираща лихва-
122,10лв. и законна лихва/обезщетение за забава/-138,07лв.; 3. при предсрочна изискуемост
настъпила на 24.08.2023г.: главница-9956,82лв., възнаградителна лихва-3129,20лв.,
санкционираща лихва-883,27лв. и законна лихва/обезщетение за забава/-986,02лв. и 4.ако
предсрочната изискуемост не е настъпила- главница-9956,82лв., възнаградителна лихва-
2809,17лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация с оглед твърденията в исковата молба, че страните по делото са страни по
договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2019г., по който ответникът не е
изпълнявал задължението си да заплаща уговорените погасителни вноски и е изпаднал в
забава, поради което кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Страните по
настоящото дело са страни по заповедните производства по ч.гр.д.№ 302/2022г. и по ч.гр.д.
№ 661/2022г., и двете по описа на Санданския районен съд. За ищеца е налице правен
интерес от предявяването на исковете, тъй като заповедите за изпълнение са връчени на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът в заповедните производства му е дал
указания да установи вземането си чрез иск. Исковете са предявен в законоустановения
едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането- предметът на предявените по реда
на чл.415, ал.1 от ГПК искове са част от предмета на исканията по реда на чл.417 от ГПК,
като е налице идентичност по отношение на претендираната главница, договорна лихва,
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, законна лихва за периода от 14.04.2021г.
до 22.03.2022г. и разходи при изискуем кредит.
По основателността на предявените искове:
За да се уважат предявените установителени искове, ищецът следва да докаже
пораждащите спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си
срещу ответника на основание сключен с него на 29.11.2019г. договор за кредит за текущо
потребление, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че „Банка ДСК“-АД, от
една страна, и ответникът, от друга страна, са в облигационни отношения на основание
сключен на 29.11.2019г. договор за кредит за текущо потребление, с размер на кредита от 10
000лв., при преференциален променлив лихвен процент, който при сключване на договора е
8,50%, при ГПР в размер на 10,06%, със 75броя месечни погасителни вноски по
погасителен план, с крайна падежна дата 28.02.2026г. Установи се също, че кредитът е
усвоен в пълен размер на 29.11.2019г. по посочената в договора разплащателната сметка на
кредитополучателя, поради което за него възниква задължението да върне заетата сума,
ведно с дължимите лихви при уговорените условия.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за
недействителност на договора, поради нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
–да са посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. В договора, освен че е посочен размера на ГПР /10,06%/, подробно и
ясно са посочени и компонентите, които са взети предвид при изчисляването му /т.9.1 от
ОУ/. Освен това се установи от заключението на вещото лице, че посоченият в договора
ГПР е реален. Размерът на ГПР не нарушава закона и добрите нрави, тъй като същият не
6
надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва
поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като в договора /чл.8 и чл.8.1/ и
общите условия към него /т.7.1-т.7.10 от раздел III/ подробно и ясно е посочен
преференциялния лихвен процент по договора, условията за прилагането му, референтния
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а също и условията,
периодите и процедурите за промяната на лихвения процент, както и методиката за
изчисляването му, съобразно разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.9а от ЗПК, като
възнаградителната лихва по договора не е значителна и не накърнява принципа за
справедливост и еквивалентност на престациите. Съдът не установи неравноправност на
клаузите от договора, касаещи уговорените лихви.
Установи се, че за погасяване на кредита кредитополучателят е внесъл сумата от
47,90лв., която е отнесена за погасяване на главница и лихва, като последното плащане е от
дата 05.12.2019г., след която дата е преустановено обслужването на кредита. Установи се
още, че съгласно приетите от кредитополучателя Общи условия към договора за кредит,
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Установи се, че Банка ДСК-АД е
изпратила чрез ЧСИ А.Ц. покана-уведомление до А. Л. Б., с която обявява кредита за
предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й, поради забава в погасяване на
задълженията по процесния договор, както и че същата е връчена чрез залепване на
уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника в гр.С., ул.”Н.В.”, № **, вх.*,
ет.*,ап.* /който адрес е и посочен в договора за кредит/ на 14.04.2021г., след като
връчителят е посещавал адреса на 10.03.2021г., на 03.04.2021г. и на 14.04.2021г. и е събрал
сведения, че лицето не живее на адреса.
Между страните е спорно дали ответникът е надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита.
Възражението на особения представител на ответника, че не е спазен чл.16 от договора
е несъстоятелно, тъй като тази разпоредба ще е приложима, ако кредитополучателят
промени адреса си, без да уведоми кредитора, а се установи, че посоченият в договора адрес
съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника. Освен това, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е необходимо волеизявлението на кредитора в тази насока да е
достигнало до кредитополучателя, като е без значение дали връчителят на уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита е пощенски служител, куриер, нотариус или ЧСИ.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че уведомлението за
предсрочна изискуемост не може да се връчва от частен съдебен изпълнител по следните
съображения: Съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва
всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по
разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела, а съгласно чл.43 от
същия закон, той може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва
призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския
процесуален кодекс. Препращането към чл.47 от ГПК касае връчването от ЧСИ на всякакви
книжа-съдебни и извънсъдебни /изявления по гражданскоправни отношения/. Възражението
на ответника, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не
съдържало ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на
обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото
да обяви предсрочната изискуемост на кредита е неоснователно, тъй като в уведомлението
се съдържа волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и обстоятелството за това негово волеизявление –„поради забавата в погасяване на
задълженията Ви”.
За да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл.47, ал.5 от ГПК следва да
бъдат предприети последователно всички действия предвидени в чл.47, ал.1 до 3 от ГПК. В
настоящия случай са спазени изискванията посочени в ал.1 на чл.47 от ГПК. След залепване
на уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК на 14.04.2021г. и изтичане на 14-дневния срок за
7
получаването му от канцеларията на частния съдебен изпълнител на 28.04.2021г., ЧСИ А.Ц.
не е направил справка за местоработата или местослуженето на длъжника, или мястото за
осъществяване на стопанска дейност (не се представиха доказателства за това, а и в писмото
на ЧСИ А.Ц. не се съдържат данни в тази насока). Неизпълнението на разпоредбата на
чл.47, ал.3, изр.3 от ГПК, като част от приложимите правила при връчване на книжата,
опорочава връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост. Налице е съществен
пропуск, водещ до незавършеност на фактическия състав на процедурата по връчване,
поради което не може да се приложи фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК (за да се приеме
фикцията за редовност на връчването по чл.47 ал.5 ГПК, процедурата по чл.47 ал.1-3 следва
да е изпълнена така, както е регламентирана в процесуалния закон). При неизпълнение на
процедурата по чл.47 ал.3 ГПК при връчване на уведомлението от ЧСИ, съдът приема, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника (кредиторът не е упражнил
надлежно потестативното си право да обяви вземането си по договора за кредит за
предсрочно изискуемо), поради което тя не е настъпила. Приложената от заявителя към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение справка за актуално състояние на
действащи трудови договори на длъжника е ирелевантна-същата е изготвена към дата
22.03.2022г. /близо година след връщане от ЧСИ на „Банка ДСК” на приетата за връчена на
кредитополучателя покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита/.
Но предвид, че тази покана-уведомление за предсрочна изискуемост e приложена към
исковата молба и като приложение към нея е връчена, ведно с исковата молба, на ответника
чрез особения му представител по делото, съдът счита, че изявлението за предсрочна
изискуемост е достигнало до адресата и е породило правни последици от този момент-от
24.08.2023г. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство по
реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК (без значение дали предявеният иск е
установителен или осъдителен) представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
След като е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 24.08.2023г. то
ответникът дължи непогасената главница, ведно със законната лихва върху нея от
24.08.2023г. до окончателното й изплащане. Установи се, че непогасената главница по
процесния договор за кредит за текущо потребление е в размер на 9956,82лв., поради което
искът за дължимостта й е доказан и по размер и следва да се уважи. Тъй като предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила в хода на делото, а не както твърди ищеца на
14.04.2021г., то следва да се отхвърли иска по отношение на претендираната сума от 450,82
лв., съставляваща законна лихва върху вземането на главница за периода от 14.04.2021г. до
22.03.2022г.
Уговорената възнаградителна лихва е дължима за срока на действие на договора, т.е.
до обявяването на кредита за предсрочно изискуем, но ищецът е заявил претенция за
установяване дължимостта на договорната /възнаградителна/ лихва за по-кратък период, а
именно за периода от 02.11.2019г. до 13.04.2021г., поради което съдът дължи произнасяне за
този период. Установи се, че размерът на неплатената договорната лихва за периода от
падежа на първата погасителна вноска до 13.04.2021г., възлиза на 1154,58лв., поради което
искът за дължимостта й е доказан по основание и размер, но за периода от 01.12.2019г. до
13.04.2021г. , като за периода от 02.11.2019г. до 30.11.2019г. следва да се отхвърли като
неоснователен (договорът е сключен на 29.11.2019г. и на тази дата е усвоен кредита, поради
което е несъстоятелно да се претендира вземане преди това).
Установи се също, че между страните е уговорено, че при забава на плащането на
месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер
на 10 процентни пункта. Установи се, че падежът на първата погасителна вноска е бил на
01.12.2019г., както и че нейния размер е бил 176,83лв., а също и че ищецът е преустановил
обслужването на кредита на 05.12.2019г., като до този момент е заплатил само сума в
размер на 47,90лв. Следователно, кредитополучателят е изпаднал в забава още след падежа
на първата погасителна вноска-на 02.12.2019г., поради което от този момент следва да се
начислява обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/. От заключението на вещото
лице се установи, че за периода от 29.11.2019г. до 13.04.2021г. обезщетението за забава
8
/лихвена надбавка за забава- наричана от вещото лице „санкционираща лихва”/ е в размер на
115,31лв. Изхождайки от заключението на вещото лице съдът изчислява размера на
обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 02.12.2019г. до
13.04.2021г. в размер на 111,20 лв., поради което искът за дължимостта й следва да се уважи
в претендирания размер но за визирания период, като за периода от 02.11.2019г. до
01.12.2019г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че следва да се уважи частично иска за дължимост на направени разходи
във връзка с изискуемост на кредита, като го уважи за сумата от 48лв. и го отхвърли до
претендирания размер от 96лв.,тъй като се установи, че направените разходи за връчване
чрез ЧСИ на уведомлението за предсрочна изискуемост възлизат на 48лв. За тази сума ЧСИ
А.Ц. е издал фактура № **********/19.04.2021г. за извършените от него действия и същата е
платена от ищеца.
Относно разноските по делото:
На основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в полза на ищцовото дружество
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 250лева, съобразно чл.37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, а
именно сумата от 3201,25 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 302,98
лева за направени по заповедните производства (по ч.гр.д.№ 302/2022г. и по ч.гр.д.№
661/2022г., и двете по описа на РС-Сандански) разноски съразмерно с уважената част от
иска (т. 12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и
във вр. с чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Л. Б., с ЕГН: **********, с
адрес-гр.С., ул.“Н.В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, че дължи на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.“Московска“ №19, следните
суми по договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2019г.: 9956,82 лева (девет
хиляди деветстотин петдесет и шест лв. и 82 ст.)-главница, ведно със законната лихва върху
нея от 24.08.2023г. до окончателното й изплащане; 1154,58 лева (хиляда сто петдесет и
четири лв. и 58 ст.)- договорна лихва за периода от 01.12.2019г. до 13.04.2021г.; 111,20 лева
(сто и единадесет лв. и 20 ст.)- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода
от 02.12.2019г. до 13.04.2021г.; сумата от 48 лева (четиридесет и осем лв.)- разходи по
изискуемост на кредита, за които вземания са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №176/24.03.2022г. по ч.гр.д.№
302/2022г. по описа на РС-Сандански и заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №419/28.06.2022г. по ч.гр.д.№ 661/2022г. по описа на
РС-Сандански.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за дължимост на законна лихва върху
главницата за периода от 23.03.2022г. до 23.08.2023г.; за дължимост на сумата от 450,82
лева-законна лихва за периода от 14.04.2021г. до 22.03.2022г.; за дължимост на договорна
лихва за периода от 02.11.2019г. до 30.11.2019г.; за дължимост на обезщетение за забава
/лихвена надбавка за забава/ за периода от 02.11.2019г. до 01.12.2019г. и за дължимост на
разходи по изискуемост на кредита над уважения размер от 48 лева до претендираната сума
от 96 лева.
ОСЪЖДА А. Л. Б., с ЕГН: **********, с адрес-гр.С., ул.“Н.В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление- гр.София, ул.“Московска“ №19, сумата от 3201,25 лева (три хиляди двеста и
един лв. и 25 ст.) за направени по настоящото производство разноски и сумата от 302,98
лева (триста и два лв. и 98 ст.) за направени по заповедните производства разноски (по
ч.гр.д.№ 302/2022г. и по ч.гр.д.№ 661/2022г., и двете по описа на РС-Сандански).
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10