Определение по дело №2071/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                              16.07.2018 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шестнадесети юли                                 две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 2071 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:

  Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото. Датата на съдебното заседание следва да бъде определена през м.септември, предвид съдебната ваканция.

  Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени          доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

Следва да бъде допусната исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, тъй като за изясняването на тези въпроси са необходими специални знания, а същите имат значение за спора.

  Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

  Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

  НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 13.09.2018 год., от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 

  СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

  „Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл.  422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 01.07.2016 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2306633/13.05.2015 г. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. „Изи Асет Мениджмънт" АД  упълномощило „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на  вземания” ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2306633 от 04.07.2016 г. за станала продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Видно от известие за доставяне с баркод *PSSDTS003PL1L* писмото било получено от длъжника на 15.07.2016 г.

Ищецът твърди още в исковата молба, че процесното вземане произтичало от Договор за паричен заем с № 2306633, сключен на 13.05.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ и ответника И.П.К. /Заемател/, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължавал да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1200,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за заем. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1400,80 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 200,80 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 11.03.2016 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 140,08 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 15.06.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска бил на 11.03.2016 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.

На основание чл.8, ал.1 от сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане е било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подпипсвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 952,40 лева, за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 95,24 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в размер на 235,32 лева.

        На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 156,76 лева и бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 724,64 лв., с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение- 285,72 лв., такса разходи - 36,00 лв., договорна лихва - 95,72 лв., главница - 307,20 лв.

Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 11.03.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Предвид гореизложеното, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД  подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника-ответник И.П.К., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 13.05.2015 г. с № 2306633, за сума в общ размер на 1830,32 лв., от които - главница в размер на 892,80 лв., договорна лихва в размер на 105,08 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 666,68 лв., обезщетение за забава в размер на 156,76 лв. и такса разходи в размер на 9,00 лв. Била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4678/2017 г., по описа на РС-Стара Загора, XIII състав,. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.

Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И.П.К., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми:

892,80 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2306633/13.05.2015 г.;

105,08 лв., представляваща договорна лихва за период от 14.08.2015 г. до 11.03.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);

666,68 лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.09.2015 г. до 11.03.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);

9,00 лв., представляваща такса разходи;

156,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноските, направени в хода на заповедното производство, както и за разноските в настоящото производство.

 

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът И.П.К. не е подал отговор на исковата молба.

 

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава по искa по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД, че следва да установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с ответника договор за заем, съдържанието на това правоотношение, предаването на заемната сума и падежа на задължението, сключването на договор за цесия и надлежното уведомяване на заемополучателя за извършената цесия. Относно иска за неустойка по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД– ищецът следва да докаже, че такава клауза е уговорена и че ищецът е изправна страна, както и нейния размер.По иска за обезщетение за забава по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД, че изискуемостта на главното вземане е настъпила, датата, на която това е станало, размера и периода на лихвата.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на  вземанията, респ. изискуемостта им. “

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: договор за паричен заем №2306633 от 13.05.2015 г., предложение за сключване на договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД  №Д-16-0132-1/01.07.2016 г. към Д-10-00010-1, приложение №1/01.07.2016 г., пълномощно от 09.09.2015 г., уведомително писмо изх. №УПЦ-П-ИАМ/2306633, писмо от 04.07.2016 г., известие за доставяне от 15.07.2016 г.,

 

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, подробно посочени в исковата молба на ищеца. НАЗНАЧАВА за вещо лице Михаил Михов, при депозит от 100 лева, платими от ищеца.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

          

На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: