Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 11 година 25.03.2021 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
шести граждански въззивен състав
На двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА
въззивно
гражданско дело номер 2822 по описа за
2020 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод въззивна жалба на К.П.Ж. с ЕГН-**********
с адрес *** ,подадена от процесуалния му представител адв.Красен.Кръстев против
решение №260478 от 21.10.2020г.,постановено по гр.д.№ 1185/2020г.по описа на
БРС,с което са отхвърлени исковете
на въззивника,предявени срещу „Сън сприй холидейз“ЕООД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление гр.*** 1729,район М,ж.к** ,бул.“А М“
№23,ет.3,ап.3 ,представлявано от управителя М А Г-К- главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
на договорно основание чл.79 ал.2 вр.с чл.82 и чл.86 ЗЗД сумата от 5070.86 лева ,представляваща обезщетение за неизпълнение
на сключен помежду им чрез
посредничеството на „Ефект травъл“ ЕООД с ЕИК-********* договор за
покупко-продажба на два броя самолетни билети за пътуване от България до Нова
Зеландия на 05.12.2015г.и връщане обратно от Нова Зеландия до България на
27.02.2016г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
18.02.2020г.до окончателното изплащане и
евентуални искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5070.86 лева както следва:
-на основание чл.49 вр.с чл.45 и чл.86 ЗЗД като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,изразяващи се
в претърпяна загуба,вследствие действията на служители на дружеството М А Г-К и
Г Д. Б,във връзка със закупените от ищеца два броя самолетни билети за пътуване
от Т до На З на 05.12.2015г.и връщане обратно от Нова Зеландия до България на
27.02.2016г.,ведно със законната лихва от 18.02.2017г.до окончателното
изплащане;
-на основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД и чл.86 ЗЗД като представляваща
цената на закупените и анулирани два броя самолетни билети за пътуване от
Турция до Нова Зеландия на 05.12.2015г.и връщане обратно от Нова Зеландия до
България на 27.02.2016г.- като получена
без основание,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 18.02.2020г.до окончателното изплащане;
-на основание чл.55 ал.1 предл.второ ЗЗД и чл.86 ЗЗД като представляваща
цената на закупените и анулирани два броя самолетни билети за пътуване от
Турция до Нова Зеландия на 05.12.2015г.и връщане обратно от Нова Зеландия до
България на 27.02.2016г.- като получена
на неосъществено основание,ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба- 18.02.2020г.до окончателното изплащане;
- на основание чл.55 ал.1 предл.трето ЗЗД и чл.86 ЗЗД като
представляваща цената на закупените и анулирани два броя самолетни билети за
пътуване от Турция до Нова Зеландия на 05.12.2015г.и връщане обратно от Нова
Зеландия до България на 27.02.2016г.- като
получена на отпаднало основание,ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 18.02.2020г.до окончателното изплащане.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Въззивната жалба е депозирана по делото в рамките на законоустановения
двуседмичен срок,внесена е държавната такса за обжалването.
Препис от
въззивната жалба е връчен на ответника
и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение и се
иска отмяната му .Сочи се,че основното възражение на ответника е било,че ищецът
е платил сумата на дружество-туристически агент-посредник,който не му я е
отчел. Счита,че съобразно твърденията и възраженията на страните,по делото са
се очертали два спорни момента- дали лицето,издало и анулирало билетите е
действало като туристически агент-посредник или като служител на ответника,тъй
като е работил по трудов договор ,а ако се приеме,че е действал като посредник,
дали действията му обвързват ответника във връзка със специалните норми на
Закона за туризма. Въззивникът сочи,че съдът се е произнесъл и по двата спорни
въпроса,като по първия е обсъдил доводите на ищеца,макар да е достигнал до
неправилни изводи,а по втория въпрос въобще не е обсъдил доводите относно
нормите от ЗТ,а само норми от ЗЗД,които са общи и нямат отношение към конкретния
казус,а нормите от ЗТ са ясни- туристическият агент действа само от името и за
сметка на туроператора.Във въззивната жалба са изложени подробни правни
аргументи относно приложението на норми от ЗТ и се прави довод,че още при
получаването на резервацията е бил налице валиден договор,сключен между ищеца и
ответното дружество и респ.следващата се от отговорност.При наличие на
финансови спорове ответното дружество е следвало да търси отговорност от „Ефект
травъл“ЕООД,а не да анулира билетите,дори и да е имало неуредени финансови
отношения между двете дружества,това не е било основание за анулиране на
резервацията на ищеца.Въззивникът счита,че ответното дружество отговаря спрямо
него,а може да търси регресна отговорност от „Ефект травъл“ЕООД,което следва от
общите разпоредби на ЗЗД и от чл.93 ал.2 ЗТ,в който смисъл са и разпоредбите на
чл.49-51 ТЗ относно дейността на търговския посредник. Търговският посредник не
е страна по правоотношението ,а задълженията му се изчерпват до свързването на
страните,съпътствано от необходимите технически действия за осъществяването на
тази корелация.Прави се довод,че „Ефект травъл“ЕООД е действал от името и за
сметка на ответното дружество и поради упълномощаване,както и по аргумент на
чл.301 ТЗ. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на тезата,че ответното
дружество е отговорно на основание чл.49 ЗЗД,ако се приеме,че не е налице
договорна отговорност,както и аргументи,че платеното следва да бъде върнато на
ищеца на основание чл.55 ал.1 ЗЗД,защото плащането е извършено по указания
начин от Георги Богданов ,служител на
ответното дружество- с превод по сметка на дружеството-посредник. В заключение
се сочи,че дори да е имало основание за разваляне на туристическия договор и
анулиране на билетите/становище,което въззивникът не споделя/,то връщане на
даденото му се дължи на отпаднало основание. Въззивникът няма доказателствени
искания,претендира разноски,прави възражение за прекомерност и недължимост на
претендирано от въззиваемата страна юрисконсулстско/адвокатско възнаграждение,което
може да бъде в размер до 50 лева по НПП,посочва банкова сметка ***,включително
и разноски.
В отговора на въззивната жалба ответникът е изразил становище за
неоснователността ,като прави искане за оставянето и без уважение от въззивната
инстанция и за потвърждаване на решението на БРС. Счита,че районният съд е
направил съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства и правилно
е приложил материалния закон по отношение на претендираните права,като е
достигнал до извод за неоснователността на предявения иск.Споделя се
становището на районния съд,че въпреки доказателствената тежест,която носи
ищецът,той не е ангажирал доказателства за наличието на каквато и да е
договорна връзка с ответното дружество.По делото е било установено,че отделни
самостоятелни,без връзка помежду си облигационни правоотношения са възникнали
между ищеца и третото на спора лице „Ефект травъл“ЕООД,както и между „Ефект
травъл“ЕООД и ответника,като от данните по делото не е било установено при
действията си,свързани със снабдяване на ищеца с процесните самолетни билети
„Ефект травъл“ЕООД или управителя му да е действал от името и за сметка на
ответника.Въззиваемото дружество намира,че неправилно БРС е приел за установени
някои факти- относно водена електронна кореспонденция между ищеца и
ответника,което не е било доказано. В тази връзка въззиваемата страна счита,че
на основание чл.183 вр.с чл.184 ГПК представената по делото електронна
кореспонденция е следвало да бъде изключена от доказателствата,тъй като ищецът
не е представил оригинал,на електронен носител. На следващо място е оспорен
като неправилен извода на районния съд,че са били издадени процесните самолетни
билети. Моли възраженията му да бъдат разгледани от въззивната инстанция,в
случай,че намери въззивната жалба за основателна по съображенията,изложени в
нея. Счита за неоснователно оспорването във въззивната жалба,че лицето,издало
билетите и действало от името на ответника,като се твърди,че по делото е било
доказано точно обратното,а по отношение приложението чл.301 ТЗ- ответникът след
получаване на исковата молба се е противопоставил изрично на действията на
„Ефект травъл“ЕООД и неговия управител Г Б. Въззиваемото дружество е изложило
подробни правни и фактически доводи в подкрепа на становището си за
неоснователност на предявените евентуални искове,като намира,че същите са
правилно и законосъобразно отхвърлени от БРС. Въззиваемият няма доказателствени
искания,претендира разноски.
С определение
№ 262410 от 16.11.2020г.,постановено по гр.д.№1185/2020г.по описа на БРС съдът
е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Сън Сприй Холидейз“ЕООД за
изменение на решението,постановено по делото в частта за разноските,чрез
осъждане на ищеца К.П.Ж. да заплати на ответното дружество направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
1 200 лева като неоснователна.
Препис
от определението е връчен на ответното дружество на 04.12.2020г.,като в законоустановения
срок е постъпила частна жалба с вх.№276056/15.12.2020г.
Препис от въззивната частна жалба е връчен на ответника на
13.01.2021г.,като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор №262205 от
19. 01.2021г.
Във въззивната частна жалба на „Сън Сприй
Холидейз“ЕООД срещу определение № 262410 от 16.11.2020г.,постановено по
гр.д.№1185/2020г.са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на определението,като се сочи,че изявлението,че се прилагат доказателства за извършените
разноски,ответникът е направил писмено със списъка на разноските,поради което е
било безпредметно да го прави в устно изявление,което да бъде отразено в
протокола от открито съдебно заседание. Прилагайки списък на разноските по
чл.80 ГПК,ведно с доказателства за извършването им е достатъчно,за да породи
действието,предвидено в ГПК.Не е било необходимо да се иска поправка на
протокола в срока по чл.151 ГПК,след като е направено изявление за прилагане на
доказателства за извършените разноски и списък. Посочва,че ако към списъка за
разноски не са били приложени описаните доказателства съдът е следвало да
отрази тези обстоятелства в протокола от с.з.,а след като го е приел,без да
констатира,че доказателства липсват,то следва да се приеме,че същите са били
приложени по аргумент на противното,съгласно чл.152 изр.второ ГПК. Въпреки
гореизложеното и в случай,че въззивният съд приеме за правилни аргументите на
БРС ,че не са представени доказателства за извършване на разноските за
адвокатско възнаграждение със списъка на разноските,то жалбоподателят счита,че
от представеното с молбата за изменение преводно нареждане от
07.07.2020г.безспорно се установява,че към датата на откритото съдебно
заседание ,когато е приключило разглеждането на делото и са поискани разноските,те
са били направени. Позовава се на практика на ВКС относно плащането на
възнаграждението. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на
съдебен акт от въззивната инстанция,с който да се допусне изменение на
решението в частта за разноските и се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
В писмения отговор ответникът К.П.Ж. е
оспорил частната жалба като неоснователна,като сочи,че не е вярно твърдението
на жалбоподателя,че е представен документ за платен хонорар в съдебно заседание
от 01.10.2020г.Тогава е представен само списък на разноските,което е видно и от
самия протокол,а както съдът правилно е констатирал,неудостоверените действия
се смятат за неизвършени по аргумент на чл.152 ГПК.Документът за платен хонорар
е бил представен едва с молбата за изменение на решението в частта за
разноските,поради което той не следва да бъде приеман,като представен
несвоевременно-след приключване на последното съдебно заседание по делото и
дори след постановяване на решението.Документът е следвало да бъде представен с
писмения отговор,който е депозиран на 14.07.2020г.,а преводното нареждане е от
07.07.2020г.-преди тази дата,за което съдът следва да следи и служебно,което
следва от чл.131 ал.3 и чл.147 ГПК.Оспорва се истинността и съществуването на
платежния документ,ако бъде приет.Ответникът оспорва документа като неверен и
неавтентичен,като счита,че следва да бъде изискан оригиналът му и да се открие
производство по оспорване на истинноста му. Моли да се вземе предвид и
направеното възражение за прекомерност и недължимост на хонорар,което може да
бъде до 50 лева по НПП. Отправеното искане е частната жалба да бъде оставена
без уважение и определението на БРС да се потвърди.Претендира разноски в размер
на 200 лева за адвокатско възнаграждение,представя списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие.
В
съдебно заседание въззивникът
Ж., редовно уведомен,не се явява и
не се представлява.Представено е писмено становище от пълномощника му адв.Кръстев,в
което са направени изявления,че поддържа
въззивната жалба,няма възражения по доклада и няма доказателствени искания .
В съдебно заседание
въззиваемото дружество не изпраща представител.Представено е писмено становище
от пълномощника му адв.В.,в което са направени изявления,че се оспорва
въззивната жалба,поддържа представения писмен отговор и не сочи нови
доказателства.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
С исковата молба са предявени няколко
иска,съединени при условията на евентуалност- главният иск е за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 5070.86 лева,представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения
помежду им чрез посредничеството на „Ефект Травъл“ЕООД договор за
покупко-продажба на два броя самолетни билети за пътуване от България до Нова
Зеландия на 05.12.2015г.и връщане обратно от Нова Зеландия до България на
27.02.2016г.,ведно със законната лихва,от датата на подаване на исковата молба
-18.02.2020г.до окончателното изплащане.Така предявеният главен иск правилно и
в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна
защита е квалифициран от БРС по чл.79 ал.2 ЗЗД вр.с чл.82 ЗЗД. Тъй като ищецът
е твърдял,че договорът е сключен с туроператора „Сън Сприй Холидейз“ЕООД,което
включва и пряка продажба на самолетни билети,а „Ефект травъл“ЕООД е действал
като туристически агент- посредник, то правната квалификация следва да се прецизира
и във връзка с чл.93 ал.1 от Закона за туризма/ред.преди изменението ДВ
бр.37/2018г./.
По предявения главен иск въззивният съд намери
следното:
Основателни са оплакванията във
въззивната жалба,че районният съд не е изложил аргументи по доводите на ищеца
относно приложението на норми от Закона за туризма спрямо твърдяното облигационно
правоотношение и отговорността на ответното дружество.В мотивите на обжалваното
решение съдът не е обсъдил приложимите материалноправни норми от Закона за
туризма. Съгласно чл.1 от Закона за туризма,с него се уреждат обществените
отношения,свързани с управлението,регулирането и контрола върху туристическите
дейности,обекти и услуги,а чл.3 ал.1 т.1 от ЗТ регламентира,че туристически
дейности са туроператорската и туристическа агентска дейност.В Глава Седма на
Закона за туризма са регламентирани подробно условията и реда за извършване на
туроператорска и туристическа агентска дейност, договорите за туристически
пакети и свързани туристически услуги,отговорността на туроператорите и
туристическите агенти.
В исковата молба ищецът е
твърдял,че е сключил с ответника договор за предоставяне на туристическа услуга- резервация
и издаване на два електронни самолетни билета за пътуване от България до Нова
Зеландия и обратно,чрез услугите на туристически агент – „Ефект травъл“ЕООД, а
ответното дружество е обвързано от облигационното правоотношение като
туроператор,разполагащ с разрешение да продава самолетни билети и онлайн
платформа.Твърдял е,че се е попаднал на оферта за продажба на самолетни билети
от сайта на „Ефект травъл“ЕООД,с управител Г Б, свързал се е с него ,възложил е
резервирането на двата билета и на 15.03.2015г.е получил електронно писмо,че
има резервация и следва да плати сумата 5070.86 лева. Ищецът е заплатил сумата
по банков път на следващия ден- 16.03.2015г.,на посочената му от „Ефект
травъл“ЕООД банкова сметка, ***.03.2015г. получил писмо с електронните билети
,издадени от „Сън сприй холидейз“ЕООД, с управител М Г- К. Тъй като е честа
практика туроператорите да действат чрез посредници,този факт не породил
съмнения у ищеца.През м.октомври 2015г. ищецът узнал от медиите,че има доста
хора,измамени при закупуване на самолетни билети,което го мотивирало да направи
запитване до „Сън сприй холидейз“ЕООД и получил отговор,че самолетните му
билети са анулирани на 18.05.2015г.поради финансови спорове между двете
дружества. В исковата молба ищецът е изложил подробни твърдения относно
отношенията между двете дружества,които са били установени от разпитите на
управителите им в инициираното от него досъдебно производство,приключило с
прекратяване,тъй като спорът имал гражданскоправен характер. Твърдял е,че
„Ефект травъл“ЕООД е действал като посредник,тъй като има разрешение за работа
като туристически агент,а ответното дружество – разрешение за туроператорска
дейност,включваща продажбата на самолетни билети,като съгласно чл.76 ал.1 ЗТ
счита,че с получаването на резервацията следва да се счита за сключен договорът
между ищеца и ответното дружество.Финансовите спорове между двете дружества
намира,че са били основание за ответника да търси отговорност от посредника,а
не да анулира резервацията.Позовава се на чл.93 ал.1 ЗТ и на чл.301 ТЗ.
Ответното дружество е оспорило
главния иск,като е заявило насрещни твърдения,че „Ефект травъл“ЕООД не е
действал като туристически агент от името и за сметка на „Сън сприй холидейз“ЕООД.
Твърди,че не е имало договорна връзка между двете дружества и не е възлагано на
туристическия агент да сключи процесната сделка. Противопоставя се на
действията на „Ефект травъл“ЕООД и на управителя му Г Б на основание чл.301 ТЗ,като
твърди,че те не са били упълномощени от името и за сметка на „Сън сприй
холидейз“ЕООД да сключват процесната сделка.Твърди,че представената от ищеца
резервационна бланка,както и имейл кореспонденцията на ищеца с „Ефект
травъл“ЕООД установява съществуването на договор между туристическия агент и
туриста,в същия смисъл е и заплащането на продажната цена на билетите по сметка
на „Ефект травъл“ЕООД.Оспорена е истинността на приложеното писмено
доказателство с текст на английски език,озаглавено „Electronic ticket“ ,като се твърди,че ответникът не е издавал
електронен билет и за първи път е узнал за съществуването на такъв документ с
получаването на доказателствата към исковата молба.Оспорено е и твърдението на
ищеца,че е отправил запитване до ответното дружество и е оспорена истинността
на кореспонденцията от 21.10.2015г. При условията на евентуалност и в случай,че
съдът приеме,че е налице валидно сключен договор между ищеца и ответника,се
твърди,че договорът не е изпълнен от страна на ищеца и е развален по негова
вина,тъй като плащане не е извършвано към „Сън сприй холидейз“ЕООД.Плащането на
трето лице по договор за посредничество за закупуване на самолетни билети,което
не е било овластено от ответното дружество да получава плащания не е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението ,а то е в резултат на ненадлежно
извършено плащане от ищеца и той следва да понесе вредите от собственото си
поведение.
Районният съд е извършил подробен
анализ на събраните по делото доказателства и правилно е установил релевантните
по делото факти,включително и факта,че на ищеца са издадени електронни билети
от „Сън сприй холидейз“ ЕООД. Правилно районният съд е приел също така,че
оспорванията на истинността на представени от ищеца писмени доказателства е недоказано,като
е ценил и извънсъдебните признания на управителя на ответното дружество,дадени
в хода на досъдебното производство.От последните е установено,че между двете
дружества е имало неформални отношения,по силата на които на управителя на
„Ефект травъл“ЕООД е бил даден достъп до системата за резервации на самолетни
билети,чрез която той да прави резервации ,след което ответното дружество да
издава билети,а „ЕФект травъл“ЕООД да му заплаща впоследствие цената по банков
път.Безспорно е установено също така,че управителят на „Ефект травъл“ЕООД през
периода м.февруари-м.октомври 2015г.е бил назначен и като служител в ответното
дружество.
Въззивната инстанция намира за основателни оплакванията във въззивната жалба за това,че районният съд е достигнал до неправилен извод за неоснователност на главния иск,тъй като не е обсъдил твърденията на ищеца и ангажираните доказателства за възникнало с ответника облигационно правоотношение по договор за туристическа услуга в качеството му на туроператор и отговорността му за неизпълнение на поетите задължения на основание чл.93 ал.1 от Закона за туризма. Тъй като се твърди,че договорът е сключен през 2015г.,следва да бъдат обсъдени релевантните материалноправни норми от Закона за туризма,в действащата му към него момент редакция- ДВ.бр.30/2013г. Законодателят е регламентирал,че туроператорската дейност,както и дейността на туристическите посредници/агенти/ може да се извършва след издаване на разрешение. Съгласно § 59. "Туроператорска дейност" е организирането на групови и/или индивидуални туристически пътувания с обща цена, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес,участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер,на конгресни и делови събития или с друга цел,съгласно § 60 от ЗТ "Туроператор е лице, регистрирано по реда на този закон или вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на туроператорска дейност“ ,съгласно §61. "Туристическа агентска дейност" е извършването на посредничество при:продажби на организирани туристически пътувания с обща цена на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни,визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване ,а съгласно § 62. "Туристически агент" е лице, регистрирано по реда на този закон или вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на туристическа агентска дейност. Понастоящем легалната дефиниция на туроператорската дейност е претърпяла изменение,като същата включва „организиране на туристически пакети,предлагани за продажба,пряко или посредством туристически агент с цел туризъм..“. В този смисъл,възражението на въззиваемото дружество,че продажбата на самолетни билети не представлява туроператорска дейност по смисъла на закона е неоснователно, защото към 2015г. туроператорската дейност не се е ограничавала само с организиране на туристически пакети, а е включвала и организация и продажба на индивидуални пътувания. Следва обаче да се отбележи,че туристическата агентска дейност е уредена в ЗТ като посредническа във всичките му редакции,което предпоставя извод,че за отношенията между потребителя и туристическия агент по повод договор за предоставена туристическа услуга,включително и относно последиците при неизпълнение на поети задължения от страна на туристическия агент,освен общите разпоредби на ЗЗД са приложими и разпоредбите на ЗТ.
От доказателствата по делото е установено безспорно,че ответното дружество е имало разрешение за извършване на туроператорска дейност,а „Ефект травъл“ЕООД има разрешение за извършване на туристическа агентска дейност. Установено е,че двете дружества са поддържали трайни търговски отношения,като дори управителят на „Ефект травъл“ЕООД е бил назначен на работа като служител на ответното дружество през процесния период,а управителят на ответника „Сън сприй холидейз“ЕООД му е предоставил кодовете за достъп до резервационната система за резервация на самолетни билети. Фактът,че управителят на „Ефект травъл“ЕООД е могъл да извършва резервации в платформата на ответното дружество въззивният съд намира,че следва да се тълкува като сключване на неформален договор между двете дружества за възлагане извършването на туристически агентски/посреднически/ услуги във връзка с продажбата на самолетни билети. Според цитираните по-горе легални определения,туристическият агент е посредник при продажби на туристически услуги. В случая предмет на предоставената услуга е била резервация и продажба на два самолетни билета,като няма спор,че ищецът е възложил на „Ефект травъл“ЕООД да направи резервация на два двупосочни самолетни билета България-Нова Зеландия-България и е получил на имейл адреса си на 15.03.2015г. писмо,с което е уведомен от туристическия агент,че резервацията е завършена успешно и следва да заплати цената на двата билета по сметка на „Ефект травъл“ЕООД. Това електронно писмо има характера на резервационна бланка по смисъла на §65 от ЗТ и удостоверява съществуването на договор между туристическия агент и туриста като потребител на туристическа услуга- в случая пътуване със самолет. Безспорно е установено,че ищецът е заплатил посочената от туристическия агент сума по посочената от него сметка на 16.03.2015г.,а на 18.03.2015г. е получил електронно писмо от туристическия агент „Ефект травъл“ЕООД,съдържащо препратено писмо от туроператора „Сън сприй холидейз“ЕООД,чието съдържание са двата електронни билета. Видно от съдържанието на електронните билети е,че те са издадени от „Сън сприй холидейз“ЕООД на 18.03.2015г. чрез агент 7777. Електронният билет представлява туристически ваучер по смисъла на § 64 от ЗТ - „туристически ваучер е документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туроператора и туриста като потребител на организирано туристическо пътуване с обща цена или на продажбата на основна/и и/или допълнителна/и туристическа/и услуга/и.“. Тъй като ответното дружество е издало на ищеца двата електронни билета,за които той е заплатил цената по сметката на туристическия агент,то съобразно легалната дефиниция на §64 от ЗТ със същия е удостоверено съществуването на договор между ищеца и ответното дружество.Съдът съобрази и разпоредбата на чл.74 от ЗТ,съгласно която туристически агент може да предоставя на туриста туристически ваучер само от името и за сметка на регистриран туроператор,както и чл.75 ЗТ който регламентира издаването на електронен туристически ваучер от резервационната система на туроператора.Безспорно е установено от доказателствата по делото,че самолетните билети са издадени от резервационната система на ответното дружество,което е видно и от съдържанието им,но са били анулирани на 18.05.2015г.поради неплащане на цената им,като ищецът не е бил уведомен за анулирането на билетите,а е узнал за това след нарочно отправено запитване едва на 21.10.2015г.Причината за анулирането,посочена в електронното писмо отправено от ответното дружество до ищеца е липса на плащане от „Ефект травъл“ЕООД ,а в електронното писмо от „Ефект травъл“ЕООД до ищеца като причина за анулирането са посочени недоуточнени финансови взаимоотношения между двете дружества. Няма твърдения,нито доказателства до момента ищецът да е получил обратно платената от него сума. Нормата на чл.93 ал.1 ЗТ/ред.ДВ бр.30/2013г.,в сила от 26.03.2013г./ регламентира отговорността на туроператора за всяко неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията му по договора,независимо от това дали те следва да бъдат изпълнени от него или негови контрагенти. Въззивният съд съобрази и тълкуването на тази правна норма,извършено в Решение № 132 от 12.06.2018г.по гр.д.№173/2018на ІІ т.о. ВКС по правилата на чл.46 ЗНА и съобразяване на разпоредби от европейското законодателство/Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета. В мотивите на това решение се излага становище,че точният смисъл,вложен от законодателя при създаване на тази норма е,че туроператорът носи отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията,произтичащи от договора,независимо дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или негови контрагенти,вкл.и пътнически услуги.Настоящият съдебен състав споделя изцяло това становище и намира,че следва да го съобрази при формиране на изводите си за основателността на предявения главен иск. От доказателствата по делото се установява безпротиворечиво,че неизпълнението на задълженията от страна на ответното дружество е по причина неизпълнение на задължение на негов контрагент- „Ефект травъл“ЕООД. Туристическият агент „Ефект травъл“ЕООД е получил по сметката си от ищеца сумата,представляваща цената на резервираните два самолетни билета, билетите са били издадени от „Сън сприй холидейз“ЕООД и впоследствие,два месеца по-късно,анулирани поради неплащане на цената. Двете дружества са поддържали трайни търговски взаимоотношения,а фактът,че на управителя на „Ефект травъл“ЕООД са били предоставени и кодовете за достъп до платформата на ответното дружество,както и че той дори е бил назначен на трудов договор с работодател ответното дружество води до извод,че този туристически агент се е ползвал с изключителното доверие на управителя на ответното дружество. Вътрешните отношения между посредника и туроператора обаче,включително и споровете им относно финансовите им взаимоотношения не са противопоставими на потребителя на туристически услуги. Дали и по каква причина „Ефект травъл“ЕООД не е превел по сметка на „Сън сприй холидейз“ЕООД заплатената от ищеца сума е без значение за възникването и съществуването на облигационното правоотношение между ищеца и ответника-туроператор,който е издал самолетните билети от поддържаната от него онлайн платформа.Не се установява да е налице и някое от изключенията, уредени в чл.93 ал.3 ЗТ- за освобождаване на туроператора от отговорност за вреди- поведение на потребителя,действията на трето лице,несвързано с изпълнението на договора,които не могат да се предвидят или избегнат,непреодолима сила или събитие,което не може да се предвиди или избегне от туроператора или неговите контрагенти при добросъвестно изпълнение на техните задължения. При това положение и съобразно разпоредбата на чл.93 ал.1 ЗТ,ответното дружество следва да носи отговорността за неизпълнението на поетото към ищеца задължение по договора за предоставяне на туристическа услуга- пътуване със самолет с дестинация България-Нова Зеландия-България. Предявеният иск с правно основание чл.79 ал.2 ЗЗД вр.с чл.82 ЗЗД вр.с чл.93 ал.1 ЗТ следва да бъде уважен като основателен и доказан.Претендира се обезщетение в размер на претърпяната вреда от неизпълнението- цената,заплатена от ищеца за двата самолетни билета,която имуществена вреда е доказана по основание и размер.
В допълнение следва да се посочи,че ответното
дружество е пропуснало срока по чл.301 ТЗ за противопоставяне на сключения
договор, тъй като процесните самолетни билети са резервирани, издадени и
анулирани от неговата платформа,водена е кореспонденция с ищеца по случая през
м.октомври 2015г.,а управителят му е давал показания по досъдебно производство във
връзка с оплакването на ищеца много преди образуването на настоящото гражданско
дело.Водим от горните мотиви,въззивният съд намери,че макар да е установил
правилно фактическата обстановка по делото,БРС е достигнал до неправилен краен
извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск,което налага
решението му да бъде отменено,а искът- уважен от въззивната инстанция като
основателен и доказан.
С оглед извода за отмяна на решението
на БРС,с което е отхвърлен главният иск и уважаване на тази искова претенция, липсва
основание за произнасяне на съда по останалите четири искови
претенции,предявени при условията на евентуалност. Това налага отмяна на
решението на БРС и в частта,с която се е произнесъл по евентуалните искове и те
са отхвърлени.
С определение № 262410
от 16.11.2020г.,постановено по
гр.д.№1185/2020г.по описа на БРС съдът е оставил без уважение молбата на
ответника „Сън Сприй Холидейз“ЕООД за изменение на решението,постановено по делото
в частта за разноските и осъждане на ищеца К.П.Ж. да заплати на ответното
дружество направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 1 200 лева. Частната жалба е неоснователна, тъй като
ответникът не е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение до приключване на устните състезания пред първата инстанция,а
само списък на разноските,което е видно и от самия протокол,а поправка на
протокола ответникът не е поискал.Документът за платен хонорар е бил представен
едва с молбата за изменение на решението в частта за разноските,поради което правилно
районният съд е приел,че е несвоевременно представен.
Предвид изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на разноски съобразно чл.78 ал.1 ГПК има въззивникът,който е претендирал разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък.В полза на въззивника Ж. съдът присъжда разноски в първоинстанционното производство в размер на 1002.83 лева,от които 600 лева адвокатско възнаграждение и 202.83 лева държавна такса,както и разноски във въззивното производство в размер на 701.42 лева,от които 600 лева адвокатско възнаграждение и 101.42 лева държавна такса.За разликата над 600 лева до 800 лева в първата инстанция и за разликата над 600 лева до 1200 лева във въззивната инстанция, претендирано адвокатско възнаграждение не се присъжда,макар да е договорено и платено съобразно съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие, тъй като съдът уважава възражението на въззиваемото дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение над сумата от 600 лева за всяка инстанция,съобразявайки минималния размер по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г./. Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение №260478 от 21.10.2020г.,постановено по гр.д.№ 1185/2020г.по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сън сприй холидейз“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.С 1729,район *,ж.к.“*** ,бул.“Александър Малинов“ №23,ет.3,ап.3 ,представлявано от управителя М А Г-К ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Ж. с ЕГН-********** с адрес *** на договорно основание чл.79 ал.2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ вр.с чл.82 ЗЗД вр.с чл.93 ал.1 от Закона за туризма и чл.86 ЗЗД сумата от 5070.86 /пет хиляди и седемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди пряка и непосредствена последица от неизпълнение на сключен помежду им чрез посредничеството на „Ефект травъл“ ЕООД с ЕИК-********* договор за туристическа услуга- покупко-продажба на два броя самолетни билети за пътуване от България до Нова Зеландия на 05.12.2015г.и връщане обратно от Нова Зеландия до България на 27.02.2016г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.02.2020г.до окончателното изплащане
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Сън сприй холидейз“ЕООД с ЕИК-********* срещу определение № 262410 от 16.11.2020г.постановено по гр.д.№1185/2020г.по описа на БРС по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „Сън сприй холидейз“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.* 1729,район *,ж.к.“* ,бул.“А М“ №23,ет.3,ап.3 ,представлявано от управителя Мария Анастасова Григорова-Костова ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Ж. с ЕГН-********** с адрес *** разноски,направени в първоинстанционното производство в размер общо на 1002.83 лева и разноски,направени във въззивното производство в размер общо на 701.42 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: