Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10. 02. 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори въззивен състав, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
като
разгледа докладваното от съдия И.
гр. д. № 949 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на адв.
А.И. от САК, в качеството ѝ на процесуален представител на И.В.Г. - взискател по изп. дело № 105/2019
г. по описа на ДСИ при РС – гр. Пирдоп, с искане за отмяна на постановление от
31. 10. 2019 г. на съдебния изпълнител, с което е намален размерът на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 980 лева на 200 лева и е
отказано присъждането на втори адвокатски хонорар по същото изпълнително дело в
размер на 280 лева, присъединен втори изпълнителен лист на друго основание.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на обжалваното постановление, като постановено при несъобразяване с
процесуалните норми, с молба за неговата отмяна.
В срока за отговор на жалбата длъжникът „И. - 2001“
ООД не е изразил становище.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна, като счита,
че същата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна
с материалите по делото, намИ. за установено следното
от фактическа страна:
Производството по изпълнително дело № 105/2019 г. по
описа на ДСИ при РС – гр. Пирдоп е образувано по молба на взискателя
И.В.Г., действащ чрез пълномощника си адв. А.И., с
приложен към нея изпълнителен лист от 02. 09. 2019 г. по гр. д.№ 635/2018 г. на
Софийски окръжен съд, с предмет парично задължение на „И. – 2001“ ООД в общ
размер на 24 925,97 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01. 01. 2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Взискателят в изпълнителното производство е
представляван от адвокат, чиято представителна власт е надлежно установена по
делото. Видно от договор за правна защита и съдействие от 04. 09. 2019 г.,
сключен между взискателя И.В.Г. и адв.
А.И., уговорено и платено в брой е адвокатско възнаграждение в размер на 930
лева.
На 13. 09. 2019 г. на длъжника „И. – 2001“ ООД е
връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общият размер на
задължението му – 34 830,31 лева.
В срока за доброволно изпълнение, на 18. 09. 2019 г.
управителят на дружеството-длъжник е депозИ.л молба
до съдебния изпълнител, в която е отправил искане за вдигане на наложените
запори на банковите му сметки, с уверение за погасяване на задължението му към взискателя на две равни вноски, платими в рамките на един
месец. С молба от същата дата е поискал и намаляване на адвокатския хонорар на
пълномощника на взискателя, на основание чл. 78, ал.
5 ГПК, предвид неговата прекомерност, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Видно от приложено извлечение от бюджетната сметка
на районния съд, на 25. 09. 2019 г. длъжникът е превел сумата от 17 000
лева по изп. д. № 105/2019 г., като с разпореждане №
692 от 04. 10. 2019 г. съдебният изпълнител е разпоредил сумата в размер на
16 965 лева да бъде преведена по посочената от пълномощника на взискателя банкова сметка.
***. № 384/15. 10. 2019 г. от адв.
А.И. – пълномощник на взискателя И.В.Г., е поискала,
на основание чл. 426 ГПК, по образуваното изпълнително дело № 105/2019 г. да
бъде присъединено и вземането на доверителя ѝ за разноски по същото
гражданско дело, с приложен изпълнителен лист № 390 от 26. 09. 2019 г. по гр.
д. № 242/2017 г. на РС – гр. Пирдоп, с предмет парично задължение в размер на
1 290,60 лева. Към молбата е приложен и договор за правна защита и
съдействие от 14. 10. 2019 г., в който страните по него са договорили
адвокатско възнаграждение от 280 лева, платено в брой.
На 18. 10. 2019 г. на длъжника е връчена показа за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че общото му задължение по делото
към 16. 10. 2019 г. възлиза в размер на 18 684,98 лева, в това число и
задължението по присъединения изпълнителен лист и адвокатския хонорар по него.
В срока за доброволно изпълнение с молба от 31. 10.
2019 г. управителят на длъжниковото дружество е
възразил срещу втория адвокатски хонорар, като е поискал от съдебния изпълнител
да бъде отказано присъждането му, а първият от 930 лева да бъде намален на 200
лева, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като изплаща цялото си задължение по
втория изпълнителен лист в срока за доброволно изпълнение. Към молбата са
приложени и платежни нареждания от 31. 10. 2019 г., от които се установява, че
по изп. дело 105/2019 г. с взискател
И.В.Г. са преведени от длъжника сумите 17 369,20 лева и 1 293,60 лева,
за пълно погасяване на дълга.
С постановление от 31. 10. 2019 г. органът по
принудително изпълнение е уважил молбата на длъжника като е намалил размера на
адвокатското възнаграждение от 980 на 200 лева и е отказал присъждане на втори
адвокатски хонорар по същото изпълнително дело в размер на 280 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
на взискателя по изпълнително дело, се формира като
сбор от възнаграждението по т. 1 за образуване на изпълнително дело – 200 лева
и по т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата.
По отношение направеното от страна на длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се
посочи, че съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09. 07.
2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер, съгласно задължителните разяснения, дадени в
т. 3 от ТР № 6/2012 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В разглеждания случай се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 930 лева (приложеното копие от договор за правна помощ не е
достатъчно ясен, поради което в постановлението е посочен размер от 980 лева). Следва да бъде отбелязано, че процесното изпълнително дело не се отличава с каквато и да
било фактическа и правна сложност, а преценката за това следва да бъде
извършена с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действие и
други обстоятелства, определяща правната и фактическа сложност на делото. В
рамките на разглежданото изпълнително производство освен първоначалната молба,
с която е сезИ.н съдебният изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви
други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания,
поради което и необосновано се явява присъждането на разноски в претендИ.ния размер.
Осъщественото до момента от пълномощника на взискателя
процесуално представителство се изчерпва с подаването на молбата за образуване
на изпълнителното дело, в която е посочен способ за удовлетворяване на изпълняемото право.
С оглед на това, съдът намира, че заплатеното от взискателя възнаграждение за упълномощения от него адвокат
е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
плащането по което е извършено доброволно от длъжника, поради което и на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК правилно е намалено до сумата от 200 лева.
По отношение искането на адвоката на взискателя за присъждане на втори адвокатски хонорар по
присъединения по вече образуваното изпълнително производство втори изпълнителен
лист, настоящият състав намира същото за неоснователно. Както бе посочено, последващият изпълнителен лист е присъединен по
производството пред съдебния изпълнител, по което вече е било приложено
доказателство за представителната власт на адвоката. Не е било образувано ново
изпълнително производство, а не са извършвани и процесуални действия от страна
на упълномощения, които да предпоставят допълнителни
разходи, които да бъдат възложени в тежест на насрещната страна. Ето защо,
постановлението на съдебния изпълнител и тази му част съдът намира за
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 31. 10. 2019 г.
на ДСИ при Районен съд – гр. Пирдоп по изпълнително дело № 105/2019 г., с което
е намален размерът на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.