РЕШЕНИЕ
№ 2966
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20215330119368 по описа за 2021 година
Бързо производство – по реда на глава двадесет и пета от ГПК, на
основание чл. 310, т. 6 от ГПК, вр. с чл.146, ал. 2 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на иск по
чл. 144 от СК, предявен от Х.А.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
***, със съдебен адрес: *** против А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че ответникът А.Р. е негов баща, като с Решение по гр.
д. ***/*** г. на IV бр. с., на *** Районен съд е бил изменен размера на
определената с Определение от *** г. на Районен съд - П., IV брачен състав,
постановено по гр. д №***/*** г., месечна издръжка, дължима от ответника
на ищеца, чрез неговата майка, като била увеличена от 200,00 лева на 300,00
лева месечно, считано от *** г. до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга причина за нейното изменение или прекратяване. Към
настоящия момент ищецът навършил пълнолетие, но считано от *** г. същият
продължава учението си в университет „***“. Записан е, считано от тази дата,
като студент под ID /факултетен/ № ***, редовна форма на обучение.
Разходите за университета са многократно по-големи в сравнение с разходите
1
в училище и колеж. Освен релевантният факт, че ищецът е студент, редовна
форма на обучение, е налице и увеличена нужда от средства за задоволяване
на основните жизнени потребности на ищеца, а именно разходи за храна,
облекло, учебни пособия, уроци, разходи за пътуване до университета и
обратно и редица други, които не са по силите на майката, да се справя, както
и на самия студент. Ищецът не работи, на пълен учебен ден е и няма никакво
имущество, което да му помага да се издържа. Твърди, че ответникът работил
на две места и реализира високи доходи. Сочи, че ответникът никога не е
купувал дрехи или подаръци на детето, не му давал нищо друго странично,
освен издръжката, с която е бил задължен със съдебните решения.
Издръжката на ищеца е била поета изцяло от майката. Бащата не проявявал и
досега никакъв интерес за живота, здравето и образованието на ищеца.
Налице били предпоставките ответникът да заплаща издръжка на ищеца,
която нямала да представлява за него никакво затруднение.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплаща на пълнолетния си син месечна издръжка в
размер на 350,00 лв. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който счита предявения иск за неоснователен. Излага, че след
навършване на пълнолетие децата дължат издръжка на своите родителите, ако
последните не могат да се издържат от имуществото и доходите си. т.е., както
приема ВКС, по изключение родителите дължат издръжка и на пълнолетните
си деца, ако последните не могат да си я осигуряват сами и учат редовно в
средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, но само ако
родителите могат да им предоставят издръжката без особени затруднения.
В тази смисъл според ответника предявеният иск е неоснователен, тъй
като от приложеното копие на документ от мобилен телефон и то на ч. е., не
се установява дали е налице условието за редовно следване в средно или
висше учебно заведение.
2
Също така според ответника ищецът има възможност да се издържа от
собственото си имущество, съответно да реализира свои доходи, поради
навършване на пълнолетие и липсата на каквито и да било ограничения да
получава доходи от труд, докато ответникът няма реална възможност да му
заплаща претендираната издръжка.
От друга страна през *** г. на ответника се е родило второ дете - Е.А.Р.,
от настоящата му партньорка, с която съжителстват на семейни начала.
Ответникът безусловно дължи издръжка на малолетната си дъщеря, която е
ученичка във *** клас през учебната 2021/2022 г. в *** - гр. П.
Освен това, доходите на ответника не били високи и не били от работа
на две места, както се сочи в исковата молба, а са от един източник. Средният
му брутен месечен доход бил около 820,00 лева.
Ответникът, в качеството си на У. на “***“ ***, декларирал, че през
отчетните 2017 г., 2018 г. и 2019 г. д. н. б. о. д., каквато не о. и до сега, тъй
като работил по трудов договор на друго място.
В този смисъл следвал правен извод, че изплащането на претендираната
издръжка от 350,00 лева е непосилно за ответника, дължащ безусловно
издръжка на малолетната си дъщеря и неразполагащ със средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват, без особено
затруднение, да отделя средства за издръжката и на пълнолетния си син Х., за
разлика от майката на ищеца, която получава над 3 пъти по-голямо
възнаграждение от 1250,00 паунда, което представлява около 2929,00 лв. и би
могла, без затруднение, да му помага.
Оспорва изцяло изложената и твърдяна фактическа обстановка в
исковата молба.
Вярно било, че ответникът е дал съгласието си за з. в ч. на детето с
майка му, но без да е очаквал поведение на последната, което да
възпрепятства правото му да се вижда със сина си, тъй като, независимо, че
родителските права са предоставени със съдебно решение на майката, бащата
не е лишен от родителски права, а напротив, разполага с правото да участва в
живота на детето си, като поддържа лични отношения с него, полага
съответните грижи за отглеждането и възпитаването, заедно с майката или
еднолично, до пълнолетието му.
Ответникът заплащал редовно издръжка за сина си, както и му е
3
купувал дрехи или подаръци и се е интересувал от него, каквито действия
много пъти са вършили и дядото и бабата на Х. при з. на детето в ***, но
контактите били възпрепятствали от майката, чрез честата смяна на
телефонните им номера, на адресите на местоживеене, на училищата на
детето, обуславящи некоректното поведение на майката.
С оглед гореизложеното е направено искане съдът да отхвърли
предявения иск, като неоснователен, необоснован и недоказан по основание и
размер. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че ищецът Х.Р., е син на ответника. От
приложеното по делото Решение № *** от *** г., постановено по гр. д. №
***/***г. по описа на ***РС, ІV брачен състав, се установява, че съдът е
изменил размера на определената с Определение от *** г., постановено по гр.
д. № ***/*** г. по описа на ***РС, ІV бр. с., месечна издържка, дължима от
ответника на непълнолетното дете Х.Р., като същата е увеличена от 200,00 лв.
на 300,00 лв. месечно, считано от *** г. до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
По делото са приети като писмени доказателства: Удостоверение за
раждане с № ***, издадено въз основа на Акт за раждане № *** от *** г., от
което се установява, че детето Е.А.Р., родено на *** г., е с майка С.Ш. и баща
А.Р.
От Удостоверение с изх. № *** от *** г., издадено от „***“ ***, се
установява, че брутният доход на ответника за периода м. 01.2021 г. – м.
12.2021 г. е в размер на 9839,71 лв. или средно месечното брутно
възнаграждение на ответника е в размер на 819,98 лв.
От извадка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, се установява, че ответникът е едноличен собственик на
капитала и у. на Е. д. с о. о. „***“.
От приложените по делото: Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***, том ***, рег. № ***, дело №*** от *** г., се установява, че на
4
*** г. на ответника е дарен недвижим имот, представляващ – самостоятелен
обект с идентификатор 56784.518.173.4.5, находящ се в сграда №***, с адрес
на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект – ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ № ***, със застроена площ от 168.70 кв.м., ведно с
прилежащи части: ИЗБА № ***, с площ от 5.73 кв.м., ведно със 17.01% ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен
имот. С посочена в нотариалния акт обща данъчна оценка на обектите и
идеалните части от поземлен имот, предмет на сделката в размер на 183083,64
лв., в това число: за жилището/апартамента и избата – сумата от 179650,60 лв.
и за 17.01% ид.ч. от поземления имот – сумата от 3433,04 лв. Посочено е, че
дарителката Е.Д. – м. н. о., си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху имота. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г., се установява, че на *** г. на
ответника е дарен недвижим имот, представляващ – самостоятелен обект с
идентификатор 56784.518.173.4.3, находящ се в сграда № ***, с адрес на
имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект – ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ № ***, със застроена площ от 99.05 кв.м., ведно с прилежащи
части: ИЗБА № ***, с площ от 5.76 кв.м., ведно със 10.92% ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот.
Самостоятелен обект с идентификатор № 56784.518.173.4.14, находящ се в
сграда № ***, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния
обект – ГАРАЖ № ***, със застроена площ от 19.69 кв.м., ведно с прилежащи
части: 2.00% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
описания поземлен имот. С обща данъчна оценка на обектите и идеалните
части от поземлен имот, предмет на сделката в размер на 128205.77 лв., в това
число: за жилището/ апартамента и избата – сумата от 110246.10 лв., за
гаража – сумата от 15352,10 лв. и за 12.92% ид.ч. от поземления имот –
сумата от 2607,58 лв. Посочено е, че дарителката Е.Д. – м. н. о., си запазва
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имотите.
По делото е приложена и Декларация от *** г., изходяща от управителя
на комплекс „***“ *** – гр. К., в която е декларирано, че апартамент номер
***, със застроена площ 38.66 кв.м., намиращ се в апартаментен комплекс
„***“ – гр. К., принадлежащ на А.Р., няма сключван аренден договор с
компанията менажираща комплекса и не е отдаван под наем за периода, в
който ***, менажира комплекса, а именно от *** г. до *** г.
5
От представената, в превод на български език, Декларация за
присъствено обучение, издадена от Университет на ***, се установява, че
ищецът е студент със студентски номер ***, курс на обучение – *** степен, Р.
н. к. и., форма на обучение – редовно обучение, с пребиваване на място, дата
на записване: *** г., дата на завършване – *** г. Установява се, от служебна
бележка, представена по делото в превод на български език, че студентското
заявление за финансиране на ищеца за 2021/2022 г., е одобрено от Студентско
Финансиране А., като е посочено, че общата сума на студентско
финансиране, която ще се заплати на университета е в размер на 9250
британски лири, а общата сума на студентско финансиране, която ще се
изплати на ищеца, е 0.00 британски лири.
По делото е представено и Удостоверение, изходящо от ***, от което се
установява, че Е.Р., е записана като ученичка във *** клас за учебната
2021/2022 г.
Представен е, в превод на български език, билет за пътуване – валиден
за едно пътуване от *** или п. д. ***, с посочване – Стандартен клас за
възрастни с 16-25 железопътна карта. Може да се възстанови или замени
срещу такса. На стойност 13,45 британски лири.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – гр. ***, се
установява, че на името на ищеца, няма данни за подадени уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ за регистрация на трудови договори в НАП за периода
01.01.2020 г. – 27.01.2022 г.; няма данни за осигуряване на лицето за същия
период; няма данни за подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетните 2020 г. и
2021 г.; за лицето няма данни за изплатени суми по извънтрудови
правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху
данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за отчетните години
2020 г. и 2021 г.; няма декларирани недвижими имоти; няма декларирани
МПС /по данни на общините/.
От постъпилата от ТД на НАП – гр. *** справка и приложенията към
нея, се установява, че ответникът има сключен трудов договор с „***“ ***, с
посочена основна заплата 460 лв.; осигурителният доход на същия за периода
м.01.2021 г. – м.12.2021 г., е в среден размер на сумата от 819,98 лв.;
установява се, че ответникът притежава и е декларирал следните недвижими
имоти и МПС – недвижим имот – сграда, с адрес: ***, с оценка в размер на
6
27470,60 лв.; недвижим имот – земя и сграда, с адрес: ***, с оценка –
179020,90 лв.; недвижим имот – земя и сграда с адрес: ***, с оценка –
126100,60 лв., както и 1 брой МПС – Ленд Ровер/*** с рег. № ***.
В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни
доказателства посредством показанията на с. Л. И. и с. Д. Р. /протокол от
съдебно заседание, проведено на *** г./. От показанията на с. И. /б. р. с. с./, се
установява, че познава ищеца от малък. Сега той е в *** с майка си. Студент
е, учи – не работи. Учи редовно. Само майка му работи, но не успяват да се
справят и затова им трябва помощ, защото и самото следване и всичко е
много скъпо вече. Заминали за *** с майка му и баба му. Там учил като
ученик, след което като завърши основното си образование, след това е бил в
гимназия и сега вече е студент във ***. Чула, че закупуват допълнителни
материали за обучението извън това, което предоставя университета. Б. също
живее в *** с тях. Х. е *** година студент.
От показанията на с. Д.Р. /б. н. о./, се установява, че знае, че с. м. има
малко жилище – студио в К., което не се отдава под наем. От години го има
това жилище. Не било достатъчно оборудвано за отдаването му под наем. В
П., притежава два апартамента. Единият от апартаментите е в груб строеж.
Другият е по-напреднал в завършен вид, но не е до такава степен завършен за
живеене. Тези апартаменти не се отдават под наем. Живее в една къща с А.
Претърпял две тежки операции и повече от 20 дена го ангажирал. Няма други
д., освен А., който му помагал доколкото може. В момента А. живее на ***.
Това жилище е собственост на м. м. Освен тези два апартамента, с. м. няма
други жилища. С. има гаражи и жилище. В момента А. работил във В., в е. х.,
като т. п. Зимата си намира работа на различни места. От *** години няма
връзка с в. с. Последно разбрал, че учи.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна
до следните правни изводи:
Претендира се издръжка от навършило пълнолетие дете, което
продължава обучението си във висше учебно заведение, като в съдебно
заседание е изенен размерът а претендираната издръжка от 350,00 лева на
400,00 лева. За да възникне правото на издръжка по чл. 144 от СК, е
необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, да
е налице невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на
7
имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно
заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 20 г. възраст за
обучение в средно и 25 г. възраст – при обучение в полувисше или висше
учебно заведение.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е
навършил пълнолетие, но не е навършил 25 години и е редовен студент в
Университет на ***, няма доходи, от които да се издържа поради факта, че не
работи, а се обучава в редовна форма на обучение, с пребиваване на място. По
делото не са събрани доказателства, че ищецът получава доходи, за да се
обсъжда въпросът дали той е в състояние сам да се издържа от тях, нито пък,
че има имущество, от които би могъл да реализира такива и от които да може
да се издържа. Установи се, че поради редовната форма на обучение,
присъствието на ищеца на учебни занятия в университета е задължително,
което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен
процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че ищецът е младо
и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние,
позволяващо му да работи, тъй като съответните обстоятелства не са от
предпоставките за отхвърляне на иска.
Издръжката уредена в чл. 144 от СК не е безусловна. Същата следва да
бъде присъдена от съда само, ако не съставлява особено затруднение за
родителя. Това означава, че законът релевира допълнително условие за
задължението на родителите за предоставяне на издръжка на пълнолетно
дете, което е свързано с техните материални възможности (решение № 179 от
22.III.1996 г., II г. о. и решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). В закона няма
легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му
може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като
задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се.
Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с
оглед на материалните възможности на родителя, както и с оглед на
наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези
материални възможности.
В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която
ищецът претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени обстоятелствата,
не само обуславящи нуждата на ищеца – необходимостта от средства за
8
обучение, учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло и пр., но
следва да бъдат отчетени и тези обстоятелства, касаещи възможностите на
родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за
задълженото лице.
Предвид изложеното и след цялостна преценка на приобщените по
делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка и
доколкото безспорно се установи, че ответникът притежава значително по
стойност недвижимо имущество – два апартамента в гр. П., с гараж, с обща
данъчна оценка 305 121,50 лв., както и апартамент в гр. К., с данъчна оценка –
27470,60 лв., същият е собственик и на моторно превозно средство – Ленд
ровер/***, то исканата от сина му издръжка, съдът намира, да не съставлява
особено затруднение за него. Установи се, също така, от показанията на
ангажирания от ответника свидетел, че същият към настоящия момент живее
в жилище, собственост на м.м., находящ се в ***. И въпреки, че декларира
среден месечен осигурителен доход за периода м.01.2021 г. – м.12.2021 г. в
размер на сумата от 819,98 лв., то съдът намира, че същият би могъл да
реализира допълнителни доходи от собственото му недвижимо имущество
/без да е необходимо да продава същото/, което е на значителна за страната
стойност и без особено затруднение да отделя за издръжката на пълнолетния
си учащ син сумата от 400 лв. По делото не се твърдят и доказват други
задължения на ответника. Действително установи се, че ответникът има и
друго малолетно към настоящия момент дете, но в настоящия процес не се
доказа размерът на разходите свързани с отглеждане на момичето да са
значително завишени.
С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите
на ответника, съдът намира предявения иск по чл. 144 СК за основателен,
поради което ще го уважи в пълен размер за сумата от 400 месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2021 г. до завършване на
обучението на ищеца във висше учебно заведение за предвидения срок на
обучение или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл.
9
78, ал. 1 ГПК. Същият претендира такива за заплатен адвокатски хонорар в
размер на сумата от 400,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК и
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПдРС
държавна такса в размер на 576,00 лева за присъдената издръжка по чл. 144
СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплаща на пълнолетния си син Х.А.Р., ЕГН **********, учащ
редовно във висше учебно заведение, издръжка в размер на 400,00 лева
(четиристотин лева) месечно, считано от 07.12.2021 г., до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
ОСЪЖДА А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Х.А.Р., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева (четиристотин лева),
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата
от 576,00 лева (петстотин седемдесет и шест лева) – държавна такса за
присъдената издръжка по чл. 144 СК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
11