Определение по дело №6315/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 13283
Дата: 12 юни 2018 г. (в сила от 17 октомври 2018 г.)
Съдия: Любка Емилова Голакова
Дело: 20181100506315
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

          гр. София, 12.06.2018 год.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                          ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Голакова частно гражданско дело 6 315 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от гпк.

Образувано е по частна жалба с вх. №65 815/11.05.2018г. на „Т.б.” ЕООД срещу определение №350 от 05.04.2018г., постановено съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да бъде разпоредено вписване на нотариален акт №85, том I, рег. №4518 от 2018г. по описа на нотариус с рег. №536 по молба с вх. №20873 от 05.04.2018г.

Жалбоподателят твърди, че съдията по вписванията е извършил проверка относно законосъобразността на нотариалното удостоверяване, което е извън неговите правомощия. Моли да се отмени обжалваното определение и разпореди извършване на вписването на нотариалния акт.

От уведомително писмо, представено с писмо с вх. №75568/31.05.2018г. от Служба по вписванията при СРС, се установява, че обжалваният акт е връчен на „Т.Б.” ООД на 26.04.2018г.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1  от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 05.04.2018г. е подадена молба с вх. №20873 от помощник – нотариус по заместване С.Д., за вписване на нотариален акт №85, том I, рег. №4518 от 2018г. по описа на нотариус с рег. №536, към която са представени:

- удостоверение за данъчна оценка – страница 10,

- нотариално заверен препис от скица №15 – 80763 от 24.02.2017г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – град София – страница 13,

- нотариално заверена декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – страница 12,

- вносна бележка за платена такса за вписване – страница 7 и

- описания по-горе нотариален акт – страници 15 – 17 от делото.

При така установеното, настоящият съдебен състав, прави следните изводи:

Съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията съдията по вписванията извършва проверка дали представения акт подлежи на вписване и отговаря на изискванията на закона. В т. 6 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. постановено по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС са посочени хипотезите, при които съдията по вписванията може да откаже вписване на представен му акт в регистъра на основание, че същият не отговаря на изискванията на закона:

- липса на местна компетентност на съдията по вписванията – чл. 570, ал. 1 от ГПК и чл. 7 от ПВ,

- съображения извлечени от формата на акта, пример не е подписан,

- липсва необходимото съдържание в акта относно идентификация на страните и относно идентификация на имота,

- не е внесена дължимата държавна такса,

- не е представена скица – копие от кадастралната карта и

- не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. Като следва да се има предвид, че при направено искане за вписване на съдебни актове съдията по вписванията не може да постанови отказ на посочените по-горе второ и трето основание.

В разглеждания случай съдията по вписванията е мотивирал своя отказ с това, че представеният акт не отговаря на изискванията на Правилника за вписванията:

- вписано е, че се извършва прехвърляне на 12, 50 кв.м. идеални части от УПИ, без да е посочено тази квадратура на какъв процент идеални части съответства на УПИ – то,

- не е представена скица – копие от кадастъра относно описаните 12, 50 кв.м.,

- не е ясно в коя от посочените хипотези на чл. 37 или на чл. 43 от ЗУТ се сключва удостоверявания акт,

- представена е данъчна оценка за гараж – паркомясто, а същевременно се прехвърлят идеални части от УПИ, поради което тази данъчна оценка не е относима към предмета на сделката и

- липсва удостоверяване на липса на задължения относно предмета на сделката – част от УПИ.

Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в” от Правилника за вписванията имотът, предмет на сделката следва да бъде описан като се посочи – неговия вид, местонахождение, номер на имота, площ и/или застроена площ и граници. В конкретния случай в представения нотариален акт е вписано следното описание на имота – предмет на сделката „12, 50 кв. м. идеални части от правото на собственост върху УПИ”, описани са границите на УПИ – то, неговия идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, като е посочено, че те съответстват съгласно одобрен инвестиционен проект на открито паркомясто №13 с площ за паркиране от 12, 50 кв.м., разположено в североизточната част на УПИ и са посочени границите му. При така направеното описание на имота, настоящият съдебен състав приема, че действително предметът на сделката не е идентифициран по начина посочен в посочената по-горе правна норма, тъй като не е посочен размера на продаваната идеална част от описания УПИ, която съответства на 12, 50 кв. м. Не може да се приеме, че предмет на сделката е реална част от УПИ, тъй като в този случай не е ясно защо в описанието се съдържа посочване идеални части. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение липсата на необходимото съдържание в акта относно идентификация на имота е основание съдията по вписванията да откаже да бъде извършено вписването на този акт на основание противоречие със закона.

След като се прехвърлят идеални части от УПИ, следва да се представи данъчна оценка на имота, тоест на вписаното в нотариалния акт УПИ, какъвто документ не е приложен към молбата.

При така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е неоснователно и следва да бъде потвърден постановения отказ за вписване на нотариален акт №85, том I, рег. №4518 от 2018г. по описа на нотариус с рег. №536 по молба с вх. №20873 от 05.04.2018г., тъй като имотът, предмет на сделката, не е описан съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията и не е представена данъчната оценка на същия.

С тези мотиви настоящият съдебен състав

                                       

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :                           

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №350 от 05.04.2018г., постановено съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да бъде разпоредено вписване на нотариален акт №85, том I, рег. №4518 от 2018г. по описа на нотариус с рег. №536 по молба с вх. №20873 от 05.04.2018г.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението от жалбоподателя.

          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/       

 

 

                                                     2/