Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 26.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. №
11 741 по описа за 2017 г.
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД да заплати следните суми:
1.
на В.С.В. :
- 19 600,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за Застраховане (КЗ) обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие
(ПТП) от 14.04.2017 г., плюс законната
лихва от 09.09.2017 г. до
окончателното изплащане;
- 176,40 лева разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат С.Н. – 847,70 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2.
на СГС – 735,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. В.В.
е със съдебен адрес *** Н.,***. З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал. 1 от КЗ на В.С.В. срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 19
600,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА В.В. да заплати на З. „Л.И.” АД 158,10 лева разноски
по делото и 98,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
[4] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва
изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 392,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваната сума. Ако
ищцата обжалва решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула –
100,00/1 600,00Хобжалваем интересХ0,02. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
[6] Решението е постановено при участието на И.Г.,
трето лице помагач на ответника.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] В исковата молба от 14.09.2017 г. В.В. заявява, че на 14.04.2017 г. е
участвала в ПТП, предизвикано от И.Г..
Вследствие на ПТП тя е получила 1. сътресение на мозъка; 2. излизане на главата
на раменната кост от лопатката; 3. екскортация; 4. подкожен хематом вдясно; 5. голям
хематом на лявата подбедрица. От тези увреждания тя е претърпяла болки и страдания.
[8] Гражданската отговорност (ГО) на И.Г. е
била застрахована при ответника З. „Л.И.” АД Л.И.). Ответникът не е изплатил на
В.В. обезщетение за неимуществени вреди. Затова тя моли
съда да осъди Л.И.да ѝ заплати:
- 40 000,00 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди;
- законната лихва върху обезщетението от 14.04.2017
г. – датата на ПТП - до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).
2.
На ответника
[9] Ответникът Л.И.е оспорил предявения иск. Л.И.заявява,
че:
1. И.Г. не е причинил ПТП, от което ищцата да
е претърпяла увреждания;
2. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. ищцата е допринесла за настъпването на
ПТП, защото е пресичала пътното платно на място, необозначено за това, без да
отчете отстоянието до мотоциклета и скоростта му на движение (писмения отговор,
л. 29-33).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[10] В.В. е била
родена на *** г. Тя е била активна (показания на свидетелката Петкова, л.
92-93).
[11] На 14.04.2017 около 11:45 часа. И.Г. е
управлявал мотоциклет „Хонда“ по ул. „Искърско дефиле“ с посока на движение от
Околовръстен път на гр. С. ***. Мотоциклетът се е движил с 38,53 км/ч.
[12] В същото време В.В.
*** на място, което е било извън кръстовище и не на пешеходна пътека. Пътната
настилка е била суха. Времето е било ясно.
[13] След като е забелязал, че В.В. е започнала да пресича платното, И.Г. е имал възможност
да спре и удар между мотоциклета и нея не би настъпил. Ако И.Г. е предприел
спиране с максимална интензивност, когато В.В. е
навлязла в неговата лента за движение, мотоциклетът е щял да има контакт с В.В., но със скорост от 4,38 км/ч. Въпреки това И.Г. не е
предприел спиране с максимална интензивност и мотоциклетът е ударил В.В. с 36,59 км/ч (заключението на вещото лице доц. Х., л.
121-132). Не се спори, че гражданската отговорност на И.Г. към момента на ПТП е
била застрахована при ЛЕВ ИНС.
[14] От удара В.В. е получила:
1. мозъчно сътресение и контузия,
охлузване и подкожен хематом в дясната челна област на главата;
2. контузия на гръдният кош и корема;
3. изкълчване на дясната акромиовикуларна
става;
4. контузия и подкожен хематом на лявата
подбедрица. Тя е била лекувана в болница „Пирогов“.
[15] Три месеца В.В. е имала болки и страдания, като първите месеци болките
са били по-интензивни. Възстановяването е продължило три месеца, през които тя
е имала нужда от помощ за своето придвижване и обслужване. Ищцата е загубила
движението на дясната си ръка нагоре над 90 до 180 градуса, а от останалите
увреждания се е възстановила напълно (заключението на вещото лице д-р С., л.
83-88; показанията на д-р С., л. 90). Тя все още се страхува от автомобили (показанията
на свидетелката Петкова, л. 92-93).
[16] На 08.06.2017 г. В.В.
е поискала от Л.И.да ѝ изплати обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди (претенцията, л. 20). Не се спори, че Л.И.не е направил това.
[17] В.В. е
заплатила: 100,00 лева държавна такса (л. 25), като съдът я е освободил за
разликата до 1 600,00 лева (определението, л. 22); 260,00 лева за вещи
лица (л. 47-48). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 4 гръб). Л.И.е
заплатил 310,00 лева за вещи лица (л. 45-46 и л. 144). Той е бил представляван
от юрисконсулт.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[18] Ищцата е предявила иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди.
[19] Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал.
1 от КЗ). Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1.
ищецът да е участвал в застрахователно
събитие, покрито от застраховка ГО;
2.
това застрахователно събитие
да е причинило увреждания на ищеца;
3.
ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
4.
вследствие на уврежданията
ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;
5.
ответникът да не е изплатил
на ищците обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1.
на 14.04.2017 г. В.В. е участвала в ПТП;
2.
В.В. е пострадала от процесното
ПТП;
3.
И.Г. е причинил ПТП, а неговата ГО
е
била застрахована при ЛЕВ ИНС;
4.
от уврежданията В.В. е претърпяла неимуществени вреди;
5.
Л.И.не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищцата.
[21] Съдът приема, че И.Г. е причинил ПТП,
защото той би могъл да спре мотоциклета и да не причини ПТП, ако е предприел
спиране с максимална интензивност веднага след като е забелязал, че В.В. е започнала да пресича платното за движение. Той не го е
направил.
[22] Налице са предпоставките за уважаване на
иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за
неимуществени вреди.
[23] За да определи обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 14.04.2017
г.
[24] Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът
следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът
на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4.
допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[25] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О.
по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О.
по т. д. 299/2011 г.).
[26] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[27] Минималният
размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от
телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева
до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е бил 1 000 000,00
лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а след 11.06.2012 г. този
размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм)).
[28] Икономическата обстановка в страната също се е променяла
от 2016 г. до 10.09.2017 г. Така например размерите на минималната работна
заплата (МРЗ) са били: 420,00 лева от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г.[1]; 460,00 лева от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г.[2]. Увеличението на МРЗ: от
2016 г. до 15.04.2017 г. е 9,52 % (460,00-420,00/420,00).
[29] Съдът установи, че към момента на ПТП В.В. е била на 78 години. Тя е водила активен начин на живот.
От ПТП тя е получила: мозъчно сътресение и контузия,
охлузване и подкожен хематом в дясната челна област на главата; контузия на
гръдният кош и корема; изкълчване на дясната акромиовикуларна става; контузия и
подкожен хематом на лявата подбедрица. Тя е била лекувана в болница „Пирогов“.
[30] В.В. е имала болки и страдания за три месеца, като първите
месеци болките са били по-интензивни. Възстановяването е продължило три месеца,
през които тя е имала нужда от помощ за своето придвижване и обслужване. Ищцата
е загубила движението на дясната си ръка нагоре над 90 до 180 градуса, а от
останалите увреждания се е възстановила напълно. Тя все още се страхува от
автомобили.
[31] Съдът не откри решения на ВКС или САС,
чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди за близки увреждания.
Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на
обезщетението. Съдът отчита възрастта на ищцата, броя, вида, характера на
уврежданията, продължителността на възстановяването и остатъчните последици. Затова
съдът приема, че 28 000,00 лева е справедливо обезщетение
за вредите, претърпени от ищцата.
[32] Л.И.е възразил, че В.В.
е допринесла за настъпването на ПТП-то, защото е пресичала пътното платно на
място, необозначено за това, без да отчете отстоянието до мотоциклета и
скоростта му на движение. Възражението е основателно.
[33] Обезщетението следва да бъде намалено
само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т.
О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008
г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т.
О. по т. д. 762/2010 г.).
[34] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Съдът установи, че В.В. е пресичала пътното платно не на пешеходна пътека и не се
е съобразила с отстоянието до приближаващия мотоциклет. Ако тя беше направила
това, ПТП не би възникнало. Съдът приема 30% съпричиняване.
[35] При този обем на съпричиняване
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищцата, е 19 600,00
лева. Ето защо съдът уважава иска за тази сума, като го отхвърля за разликата
до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.
3.
По разноските
[36] Ищцата търси и разноски. Тя е направила
такива за 360,00 лева и билa представляванa
безплатно от адвокат.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 19 600,00
лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът
осъжда Л.И.да заплати на В.В. 176,40 лева разноски по
делото (360,00х19 600,00/40 000,00), а на адвокат С.Н. 847,70 лева
адвокатско възнаграждение
(40 000,00-10 000,00х0,03+830,00х19 600,00/40 000,00). На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 735,00 лева държавна
такса (19 600,00х0,04-(100,00х19 600,00/40 000,00).
[38] Л.И.също търси разноски. Той е направил
такива за 310,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска
за 20 400,00 лева при предявен размер от 40 000,00
лева. Затова съдът осъжда В.В. да заплати на Л.И.158,10
лева разноски по делото (310,00х19 600,00/40
000,00) и 98,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х19 600,00/40
000,00).
Съдия: