РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Перник, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора БИСЕР Й. МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500066 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 265/30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2019/2023 г. на Районен съд –
Дупница се отхвърля като неоснователен иска на И. Г. В. от *** по ЗОДОВ срещу ВКС с
който претендира неимуществени вреди в размер на 6000лв.и имуществени вреди от 4285лв.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И. Г. В., с която се
обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение, като се излагат доводи, че
същото е немотивирано и съдържа единствено твърдение за недоказаност на иска. В
продължение излага съображения, че това от своя страна е в противоречие със задълженията
на съда. Прави оплакване, че не е успял да се запознае със съдържащите се в делото
документи, поради което не е наясно дали са приложени поисканите доказателства. Моли
съда атакуваното решение, постановено от Районен съд – Дупница да бъде отменено или
обявено за нищожно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна – Върховен касационен съд, чрез З. С. /пълномощник на ВКС/, с който същата се
1
оспорва изцяло. Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно. В
допълнение отбелязва, че касационният състав, разгледал гр.д. № 5153/2016 г. не е допуснал
твърдените от жалбоподателя нарушения. С отговора се развиват съображения за
неоснователност на направените с жалбата оплаквания. Счита, че изброените пороци
представляват процесуалноправни и материални нарушения на вътрешното право,
допускането на които може да доведе до различен порок на съдебния акт /недопустимост
или неправилност/, който порок може да се отстрани единствено по реда на инстанционния
контрол. Допълва ,че ако такова решение /страдащо от тези пороци/ влезе в сила, то това е
стабилен съдебен акт, който формира сила на пресъдено нещо и подлежи на изпълнение. В
продължение се навеждат твърдения, че отговорността на държавата за нарушение на
общностното право от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция,
може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на
приложимото общностно право. По изложените съображения се моли съда да потвърди
постановеното от първоинстанционния съд решение. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Б. М. от Окръжна прокуратура
– Перник изразява становище за потвърждаване решението на РС - Дупница.
Съгласно чл. 269, изр. 1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението изцяло, както и по допустимостта му в обжалваната част.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на
страните, в съответствие и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК за преценка
валидността на обжалвания съдебен акт, намира, че постановеното от Районен съд –
Дупница решение е нищожно. Съображенията са следните:
Процесуалният закон не определя, с отделен текст, кое съдебно решение е нищожно.
В решения на ВКС е дадено задължителното тълкуване на въпроса кога следва да се приема,
че решението на съда е нищожно. В Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС, ІV ГО е прието
също така, че макар и законодателят да не е посочил конкретните пороци, водещи до
нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от
съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС
и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при
особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда.
В Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК също
се застъпва становището, че нищожно е онова решение, което е постановено от ненадлежен
орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена
форма, както и абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Пороците,
които водят до нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и
изразяване на волеизявлението на съда.
В чл.236, ал.1 от ГПК е посочено необходимото съдържание на съдебното решение.
Част от тези изисквания имат технически характер, но неспазването на друга част от тях
може да съставлява особено съществен порок на решението, водещ до нищожността му.
2
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в настоящия случай е нарушена т.5
на посочения текст. В атакувания съдебен акт не са изложени фактически констатации, като
правни изводи на съда по конкретния правен спор липсват. В съобразителната част на
обжалваното решение се съдържат единствено предпоставките при които може да се уважи
иска с пр. основание чл.2 ЗОДОВ. Изложено е едно изречение, в което е заявено от съда, че
нито едно от тези обстоятелства не е доказано от ищеца. Следва диспозитив.
В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като
единство от мотиви и диспозитив, не става ясно как е формирана действителната воля на
съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на
силата на пресъдено нещо, не става ясно как са формирани решаващите аргументи на съда
по същество на спора и какви са правните съображения за тях, поради което въззивният съд
го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не е
видно какъв правен спор е разгледан и защо е дадена тази правна квалификация.
Решението - по начина, по който е формулирано - не позволява да бъде припознато
като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът
на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като нито е
изложена фактическа обстановка, нито е направен разбор на доказателствата, нито въз
основа на всичко това са изложени правни доводи по съществото на спора. При това
положение, въззивният съд намира, че независимо, че е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано, то обжалваното решение изобщо не отговаря на
изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразена от съда воля липсва и
не може да бъде проверена от въззивната инстанция, налагаща решението да бъде
прогласено за нищожно.
При констатация на нищожност на обжалваното решение въззивният съд е освободен
от задължението да се произнася с решението си по същество на въведения с исковете на
ищеца правен спор. В тази връзка не следва да се обсъждат оплакванията на жалбоподателя
по съществото на спора. Ако въззивния съд реши делото като постанови решение по
същество по него би лишил страните от една редовна инстанция.
При тези обстоятелства въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря
на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е
напълно неясна, за да бъде проверена от въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл.270, ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена
нищожността на обжалваното решение. Доколкото делото не подлежи на прекратяване,
същото следва да се върне на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав на
съда.
Въззивното производството приключва с решение, с което не се разрешава по
същество правният спор, а по отношение на валидността на атакуваното решение, поради
което въззивният съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на
3
деловодни разноски в производството. При новото разглеждане на делото Районен съд-
Дупница следва да се произнесе по разноските по делото, вкл. направени и в настоящото
въззивно производство, съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 265/30.05.2024 г., постановено по гр.д. №
2019/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4