№ 69
гр. Пловдив, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20245000500061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. 11550
/22.12.2023г. от П. против решение № 448 / 17.12.2023г. ,постановено по гр.д.
№ 463/2023г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което П. е осъдена на заплати на
Д. Г. Т. на основание чл.2б от ЗОДОВ сумата 8 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 451/2010 г. по
описа на РУП-В. и преписка с вх.№ 836/2010 г. по описа на РП - В., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2023 г. - дата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното плащане. Жалбоподателят счита
решението за неправилно поради нарушение на материалния закон
,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост
и по съображенията ,изложени в жалбата е заявено искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго ,с което предявеният от Т. иск да бъде
отхвърлен изцяло ,а в условията на евентуалност присъденото обезщетение да
бъде намалено.
Въззиваемата страна Д. Г. Т.,представляван от адв.М. е депозирал
отговор , с който оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в
същия заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
Предмет на въззивно разглеждае е предявеният от Д. Г. Т. потив П. иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. /
предвид обжалваната част на първоинсатционното решение / ,произтекли от
нарушаване правото му на разглеждане и приключване на делото в разумн
срок – иск с правно основание мл.2б от ЗОДОВ.
Ищецът е твърдял ,че на 18.04.2010г. му била причинена телесна
повреда по хулигански подбуди, съставляваща престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 от НК ,за което и било образувано досъдебно производство № 451/2010 г.
по описа на РУ-В. и № 836/2010 г. по описа на РП-В.. Този факт го мотивирал
да повярва, че ще има лице, признато за виновно за нанесената му телесна
повреда и че справедливостта ще бъде възстановена. Въпреки това обаче след
извършване на инцидентни действия по разследването, същото било спряно
на 07.12.2010 г. и продължило своя ход срещу неизвестен извършител,
какъвто П. не положила никакви усилия да издири.Посочил е, че след
спирането, по делото не били извършвани нито процесуално-следствени
действия, нито оперативно-издирвателни мероприятия от МВР, възложени от
П. , наблюдаващите прокурори не проверявали на всеки три месеца дали са
налице данни за отпадане основанието за спиране, както и не са били взети
мерки за извършване на допълнителни действия по разследването , не били
предприети лично действия по разследването поради обективна
невъзможност и/или бездействие на разследващия орган, както и не били
сигнализирани ръководителите на съответната структура на МВР за
бездействието по разследването.
Поддържал е ,че цялото описано бездействие продължило за период над
10 години като посоченото ДП № 451/2010 г. по описа на РУ-В., и №
836/2010 г., на РП-Пазарджик било възобновено и прекратено поради изтека
давност с постановление от 18.11.2022 г., което влязло в законна сила на
05.12.2022 г., като по този начин били изчерпани и правните възможности за
защита на ищеца Т..
Понататък ищецът е твърдял ,че била проведена процедура по Глава трета
„а“ от ЗСВ, като той сезирал ИВСС и М., а след извършена проверка от ИВСС
с Констативен протокол изх. № РС-22-508 от 20.03.2023г. се установило, че
след спирането на делото не са били извършени никакви действия, поради
което наказателното производство било прекратено по давност предвид
2
изтичане на срока по чл.80, ал.1,т.4 от НК като с писмо изх. № 94-Д-78 от
12.04.2023 г. на МП на ищеца била указана възможността за предявяване на
иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок.
При тези твръдения и посочвйки ,че липсата на ефективно
разследване по досъдебното производство довело до настъпването на
неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование относно дейността на
разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за
лицето/лицата причинили телесната повреда, изпитване на чувство на
безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане
за липса на правова държава, ищецът е предявил тук разглеждания иск за
тяхното репариране като е претендирал заплащане на обезщение в размер на
25 001 лв.
Ответникът П. като процесуален субституент на държавата е
оспорила иска като счита ,че не са налице предпоставките на чл.2б от
ЗОДОВ за ангажирае отговорността на държавата доколкото не е налице
забавено провосъдие ,а от друга страна липсвали действително претърпени
вреди като пряк и непосредствен резултат от нарушено право на разумно
разглеждане на делото. Претендирала е отхвърляне изцяло на така предявения
иск.
Съдът ,с решението ,предмет на обжалване е приел да е установено
от приетото копие на ДП с № ЗМ 451/2010 г. по описа на РУП - В., че ищецът
е разпитан и са му разяснени правата на пострадал по чл.74 и следващите от
НПК през месец август 2010 г. От органите на ДП са извършени последващи
оперативно - следствени действия за установяване извършителя на
престъплението, но такъв не е установен и затова и на основание чл.244 ал.1
т.2 от НПК наказателното производство е спряно с постановление на РП-В. на
07.12.2010 г. Посочил е ,че не се установява след тази датата да са предприети
каквито и да е било действия по разследването до постановяване на
възобновяване и прекратяване на ДП №451/2010 г. на 18.11.2022 г. от РП-В..
При тези данни е приел ,че от датата на спиране на ДП до неговото
прекратяване са изтекли повече от 11 години, срок през който липсват данни
по това ДП да са извършвани каквито и да е било действия по разследването
от органите на досъдебното производство.
При така установеното и съобразявайки приетото в практиката на
ЕСПЧ, в която се приема, че относно неимуществените вреди съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват
изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят
от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на
разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на
3
делото,съдът е мотивирл извод за основателност на така предявения от Т. иск
,поради което е уважил същия като е присъдил обезщетение в размер на 8 000
лв. като до пълния предявен размер от 25 001 лв. искът е отхвърлен.
Недоволен от това решение е останал ответника ,който развива
съображения за неправилност ,настоявайки искът да е недоказан както по
своето основание ,така и по размер ,поради което моли съда да го отмени и
искът да бъде отхъврлен ,а в условията на евентуалност присъденото
обезщетение да бъде намалено.
Приетата по делото фактическа обстановка не е оспорена с
въззивната жалба.Безспорно е ,че по жалба на ищеца с постановление от
23.08.2010 г. е образувано досъдебно производство против АГП и ПНИ за
това ,че на 18.04.2010 г. в гр.В. в съучастие като извършители са причинили
телесна повреда на ищеца по хулигански подбуди.На 02.09.2010 г. ищецът е
разпитан като свидетел ,както по съшата преписка е изготвено заключение на
СМЕ.С постановление от 01.11.2010г. производството е прекратено по
отншение на лицата П. и И. като досъдебното производство е продъжено да
се води срещу неизвестен извършител.,а с постановление от 07.12.2010 г.
производството е спряно ,тъй като не е бил открит извъшителя.С
постановление от 18.11.2022г. производството е възобновено и прекратено
поради изтекла давност.От материалите по делото е видно ,че процедурата по
Глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана като заявлението на ищеца за
обезщетение по този ред е оставено без уважение и същият е насочен към
предявяване на иск по чл.2б от ЗОДОВ ,което и същият е сторил в настояшето
производство ,който иск предвид изчерпване на процедура по посочения ред
се явява допустим.
Съобразно раздпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията. В конкретния случай производството е продължило повече
от 12 години ,поради което и предвид ниската фактическа сложност на
досъдебното производство във връзка с установяване на фактите този срок е
извън разумния такъв .В хода на досъдебното производство са били
предприети едва няколко процесуални действия веднага след образуването
му като след спиране на производството няма данни да е предприето каквото
и да било по отношние разкриване на дееца ,което последвало бездействие от
страна на разследващите органи е продължило неразумно дълго и в крайна
сметка е довело до прекратяване на производството поради изтичане на
давността ,която ,както се установява ,е изтекла още на 18.04.2015г. ,а
производството е прекратено 7 години по-късно.Цялосната и съвкупна
преценка на гореизложеното сочи ,че правото на ищеца на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок е нарушено и държавата отговаря за
вредите ,които първият е претърпял от това.Конкрените твърдяни и
претендирани да бъдат репарирани неимуществени вреди от Т. са
разочарование от дейността на разследващите органи ,фрустриране относно
4
липсата на наказание за лицето / лицата ,причинили му телесната
повреда,изпитване на чувство за безпомощност ,недоверие в разследващите
органи и усещане за липса на правова дължава. Тези вреди ,както се приема в
практиката ,са обичайни и са налице във всеки един случай на наразумна
продължителност на наказателното производство и в пряка причинно
следствена връзка с него ,поради и което и както правилно се поддържа от
ищеца ,не се нуждаят от пълно и главно доказане.
Изложеното налага извод за основателност на така предявения от Т.
иск ,намиращ своето основание в разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ ,поради
което същият е основателен и доказан до размер от 8 000 лв. ,който размер
на обезщетение и настоящата инстанция намира за адекватна компенсация на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и до който искът следва да бъде
уважен.
Поради съвпадане на настоящите изводи с тези на
първоинсатнционния съд решението ,в неговата обжалвана част сладва като
правилно да бъде потвърдено.
Въззиваемият Т. претендира присъждани на разноски за въззивната
инстанция ,но няма данни да е сторил такава.
Ето защо , съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 448 / 17.12.2023г. ,постановено по гр.д. №
463/2023г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което П. е осъдена на заплати на Д.
Г. Т. на основание чл.2б от ЗОДОВ сумата 8 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 451/2010 г. по
описа на РУП-В. и преписка с вх.№ 836/2010 г. по описа на РП - В., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2023 г. - дата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното плащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5