Присъда по дело №606/2011 на Районен съд - Разград

МОТИВИ

към Присъда №  497/06.07.2011г. постановена по НОХД № 606/2011г. по описа на Районен съд Р.

 

РРП е внесла обвинителен акт против:

 1. Д.Н.Д., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес-гр.Р., ул.”В. п.” № ***, вх.***, ет.***, ап.***,български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, с обвинение, В ТОВА, ЧЕ: На ***г. и на ***г. в гр.П., гр.Р.,гр.Р.,гр.В. Т. и с.Д., общ.Р., след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с К.Г.К. *** и с неизвестен извършител, с цел да набави имотна облага за себе си, за К.Г.К. и за  неизвестен извършител, възбудил и поддържал заблуждение у П.Б.М. ***, че ще му осигурят  сключване на много  изгодна сделка, в която трябва да закупи от предварително осигурен продавач *** бр. лагери на стойност *** деноминирани лева и ще ги продаде на предварително осигурен купувач за сумата от *** деноминирани лева, при което ще реализира печалба от *** деноминирани лева, като с това му причинил имотна вреда в размер на *** деноминирани лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване и причинената от деянието вреда е в големи размери - престъпление по чл.210,ал.1,т.2 и т.5 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК.

 

2. К.Г.К., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес- гр. В., обл.Р., ул.”П..А. З.” № 11, български гражданин, със средно образование, каменоделец в ЕТ „К.”-В., осъждан, ЕГН **********,  с обвинение, В ТОВА, ЧЕ:  На ***г. и на ***г.  в гр.П., гр.Р.,гр.Р.,гр.В. Т. и с.Д., общ.Р., след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с Д.Н.Д. *** и с неизвестен извършител, с цел да набави имотна облага за себе си,за Д.Н.Д. и за  неизвестен извършител, възбудил и поддържал заблуждение у П.Б.М. ***, че ще му осигурят  сключване на много  изгодна сделка,в която трябва да закупи от предварително осигурен продавач *** бр. лагери на стойност *** деноминирани лева и ще ги продаде на предварително осигурен купувач за сумата от *** деноминирани лева,при което ще реализира печалба от *** деноминирани лева, като с това му причинил имотна вреда в размер на *** деноминирани лева,като измамата е извършена от повече от две лица,сговорили се предварително за нейното осъществяване и причинената от деянието вреда е в големи размери - престъпление по  чл.210,ал.1,т.2 и т.5 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимите се признаха за виновни, признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.

По делото бе приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалият П.Б.М., чрез повереника си адв. П. С. И. от СТАК, граждански иск срещу двамата подсъдими, за заплащане на сумата от *** лв, ведно със законната лихва от датата на деликта, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от процесното деяние. Молбата е депозирана в РРС по факс, като в нея е отразено изричното волеизявление на пострадалия, че не възразява делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В о.с.з. ГИ при редовност в уведомяването не се явява и не изпраща представител,

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

 Обвиняемите Д.Н.Д. и К.Г.К. се познавали от деца,т.к. родителите им живеели в гр. С. и били съседи.

През *** г. обв.Д. се занимавал с покупко-продажба на  лагери за тежки товарачни машини. Обв. К. предложил на обв.Д. да си набавят парични средства по престъпен начин, като участват, заедно с други лица, в извършването на измами с лагери. Обв. Д. се съгласил да  участва в такива измами, като договорената печалба за него била в размер на ***% от общата печалба.

Обв.К. закупил голямо количество лагери от склад в гр. Г. О.Тези лагери  били преоценени и се продавали на ниски цени. Те ставали само за скраб и не можели да се ползват по предназначение, т.к. били корозирали. Това обстоятелство било известно на двамата обвиняеми и на техните съизвършители.  Обв.К. и обв.Д., представящи се с различни чужди имена съответно за „посредник” и „купувач” в сделките, в съучастие като съизвършители с различни други лица, представящи се за „продавачи”, извършили множество измами с тези лагери. 

На *** г., около *** ч., обв.К. позвънил по мобилния телефон на св.П.Б.М. и му се представил като „Я. М. ***”.Предложил му да осъществи изгодна сделка, като закупи *** бр. лагери от  осигурен от него продавач за сумата от *** деноминирани лева, които в последствие да продаде на предварително осигурен също от него купувач, за сумата от *** деноминирани лева, като по този начин ще реализира печалба в размер на *** деноминирани лева. За посредничеството си в сделката обв. К. предложил на св. П.М. да му предостави неустановен в хода на разследване по делото процент от печалбата. Св. П.М. ***, но по време на разговора се намирал, заедно със св. П. Т. К., в гр. П.. Св. П. М. се съгласил да участва в сделката. Тогава обв.К. продиктувал на св. П.М. номера на мобилния телефон на купувача, когото представил като „инж. Б.”.Св.П.М. позвънил на посочения му номер и разговарял с обв. Д., който се представил като „инж. Б.”.Св. П.М. обяснил, че има за продан лагери, като посочил същите по вид и брой, както му било обяснено от обв. К. Съгласно предварителната уговорка с обв. К. и неизвестно лице, обв. Д., заявил, че отдавна търсел такива лагери и желае да ги закупи. Двамата се уговорили да се срещнат в гр. Р. на следващия ден, за да осъществят  сделката. В последващ разговор между обв. К. и   св. П. М., двамата се разбрали същият ден да се срещнат на бензиностанция „Шел” в гр. Р..Св. П. М.  потеглил веднага с личния си автомобил от гр. П. към гр. Р., като взел със себе си и  св. П. Т. К. След пристигането им в гр. Р., св. П. М. позвънил на обв. К.,з а да го уведоми, че е пристигнал в района на бензиностанция ”Шел”, като посочил с какъв автомобил пътува. Малко по-късно при тях  отишъл обв. К.,който се представил за „Я. М.”. Тримата посетили заведение в гр. Р., където провели разговор във връзка със сделката. Обв. К. предложил на св. П. М. ***, за да се срещне и разговаря лично с купувача и да е сигурен, че ще бъде осъществена сделката, като му обяснил, че може да вземе лагерите на следващия ден. Св. П. М. се съгласил и тримата потеглили с автомобила му. Те отишли в заведение в  гр. Р., където се срещнали с обв. Д. Д., който се представил като „инж. Б.”. На срещата присъствало и неустановено в хода на разследване по делото лице, за което не е установено участие в деянието. При проведения разговор обв. Д. Д. уверил св. П. М., че сделката няма да се провали, защото от много време търсел точно такива лагери, които му трябвали за  машини, които не можели да работят без тях, като отново потвърдил категорично, че ще заплати за тези лагери сума в размер на *** деноминирани лева. Двамата се разделили като се разбрали да сключат на следващият ден уговорената сделка.

 След срещата с „инж. Б.”,св. П. М. се уговорил с обв. К. къде да се срещнат на следващият ден в гр. Р., след което със св. П. К. отпътувал към гр. В. Т. Като пристигнал в гр. В. Т., св. П. М. взел от свой познат *** деноминирани лева на заем, т.к. не разполагал с цялата уговорена за покупката на лагери сума. Същият ден, около *** ч., обв. К., представяйки се отново за „Я. М.”, му позвънил, за да се увери, че св. П. М. е набавил необходимата за сделката сума в размер на *** деноминирани лева. Св.П.М. потвърдил, че е намерил сумата и е готов за сделката.

На ***г. сутринта св. П. М. взел уговорената парична сума в размер на *** деноминирани лева, които били в банкноти - 8 пачки с номинал по 10  лева и 4 пачки  с номинал по 5 лева и заедно със св. П. К. потеглили с личния автомобил на св. П. М. ***.Те взели обв. К. *** и се отправили към с. Д., където, съгласно предварителна уговорка между обв. К., обв. Д. и техният трети съучастник-неустановено в хода на разследването лице, били пренесени в необитаема къща два сандъка с лагери, собственост на обв. К. По пътя обв. К. обяснил на св. П. М., че внукът на председателя на кооперацията в селото е взел тези лагери от кооперацията и ги продава. Неизвестният извършител се представил пред св. П. М. като „М.”.Той извадил двата сандъка, в които св. П. М. видял, че има общо *** бр. лагери. Св. П. М.   заплатил за тях на  „М.” с носената от него сума в размер на *** деноминирани лева, взел   сандъците с лагерите и заедно с обв. К. и св. П.К. отпътувал за гр. Р., за да ги продаде на осигурения от „Я. М.” купувач-„инж. Б.”.След пристигането им в гр.Р., св.П.М. позвънил по телефона на  „инж. Б.”,за да му съобщи, че е пристигнал с лагерите в гр. Р..Обадил се обв. Д. Д. и му предложил да се срещнат в търговската база на гр. Р..Св. П. М. спрял автомобила си пред един склад в търговската база на гр. Р., за който обв. К. обяснил, че е на  „инж. Б.”. Обв. К. слязъл от автомобила, за да извика „инж. Б.”, но не се върнал. След като се забавил, св. П.М . го потърсил, но не го открил, а при позвъняване на мобилния му телефон установил, че е изключен. Тогава св. П.М. позвънил по мобилния телефон на „инж. Б.”.Обадил се обв. Д., който му обяснил, че   пътува за гр. С. и поръчал да го изчака там. След няколко проведени с обв.Д. разговори, при които той твърдял, че пътува и настоявал да го изчакат, св. П. М. разпитал хора, работещи в района на склада, пред който бил спрял, които му обяснили, че не познават инж. Б. Тогава  св. П.М. разбрал, че е жертва на измама и  със св. П. К. се прибрали в гр. В.Т. Няколко дена по-късно  св. П. М. подал жалба в полицията в гр. Р. във връзка с извършената измама. Поради липса на каквото и да е уведомяване във връзка с подадената от него жалба, през *** г. св. П. М. подал нова жалба, до  прокуратурата в гр. Р., въз основа на която е образувано настоящото досъдебно производство.   

 Съгласно заключението на назначената по делото комплексна техническа и оценителна експертиза изследваната вещ представлява машинен елемент - търкалящ, съчмен, едноредов, цилиндричен лагер, чието предназначение е да поддържа машинните елементи, каквито са валовете и осите в определено положение, без да препятства движението им. Характеристиките на процесния лагер позволяват той да има практическо приложение и да бъде използван по предназначение.

По принцип процесната вещ е произведена, за да има практическо приложение.

Няма основания да се твърди, че процесният търкалящ се лагер е използван по предназначение през периода *** г., като е бил вграден в съответната работеща машина или механизъм.

Няма основания да се твърди, че процесният търкалящ  лагер е бил технически изправен и годен за използване през периода *** г.

Към момента на изготвяне на настоящата експертиза, процесният търкалящ лагер е технически неизправен. Същият очевидно е бил монтиран върху ос или вал, в някакъв механизъм или машина, в следствие на което върху вътрешната повърхност на лагера бе установена при огледа, следа от превъртане на оставала/,което е доказателство, че същият е технически неизправен. Освен това по всички конструктивни елементи на лагера има следи от корозия.

Справедливата пазарна стойност на процесните *** бр. лагери, за периода *** г.,възлиза на обща стойност в размер на  *** лева.

За периода *** г. 10 000лева са се равнявали на 149.25 МРЗ.

В хода на разследване по делото не е установено третото лице, участвало в извършването на процесното деяние. С постановление от *** г.,на основание чл.216,ал.1 от НПК, материалите, касаещи извършеното от неизвестното лице престъпление по чл.210, ал.І,т.2 и т.5 във вр.с чл.209,ал.І във вр.с чл.20,ал.ІІ от НК са отделени в отделно досъдебно производство. 

При така описаната фактическа обстановка, с деянието си, обвиняемите Д. и К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.І,т.2 и т.5 във вр.с чл.209,ал.І във вр.с чл.20,ал.ІІ от НК.

Обвинението се подкрепя от самопризнанията на подсъдимите и показанията на свидетелите  П.М./л.15-16, л.88, л.227, л.228,л.248-252/, П. К./л.89, л.229-230,л.253-256/, протоколи за разпознаване на лица и предмети/л.39-41,л.231-232,л.234-235/,фотоалбум от извършено разпознаване /л.75-77,л.233,л.236/, комплексна техническа и оценъчна експертиза/л.238-241/.

Престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са желали тяхното настъпване.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 1 до 8 г.

Отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо и двамата подсъдими съдът отчете изключително високата стойност на причинената вреда, надхвърляща съществено минимално изискуемия се размер за квалифицирането й като “големи размери”.

 Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват многобройните престъпления за които подсъдимите са осъждани с влезли в сила присъди. Следва да се отчете и факта, че деянието е извършено при повече от едно квалифициращо обстоятелство. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни производства спрямо обвиняемите. Личността на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от закона доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело (различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на обвиняем и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи, че презумпцията за невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота. В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 442/99 г., I н. о., Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/. 

Всичко изложено до тук очертава подсъдимите като личности с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост, който въпреки налаганите им до момента наказания не са се поправили и превъзпитали.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид направените от подсъдимите самопризнание и съдействие още на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, самокритичността изразена чрез съжаление за стореното, както и тежкото материално състояние, желанието им да възстановят щетите, което обаче не може да се осъществи предвид липсата на средства. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство и спрямо двамата подсъдими представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 22 НПК.

Предвид нарушението на “разумния срок”, съдът определи на подсъдимите наказание ЛС при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, като определи наказанието ЛС в размер на  11 месеца и 29 дни. Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

Предвид нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът не наложи на подсъдимите наказание “конфискация”. Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да конфискува по една втора от имуществото на всеки един от двамата подсъдими.

Съгласно чл. 60, ал.1 и чл. 61,т.2 ЗИНЗС, тъй като и двамата подсъдими са осъждани не за първи път на наказание ЛС, горепосоченото наказание ЛС за срок от две години, следва да бъде изтърпяно, от всеки един от двамата подсъдими, при първоначален строг режим затворническо общежитие от закрит тип.

По гражданския иск:

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимите са нанесли имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен. Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.

Става въпрос за деликтна отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновните причинители му дължат. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение те дължат обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.

По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимите процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите неимуществени вреди.

Размерът на предявения иск от гражданския ищец не надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението.

Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск за основателен и доказан поради което осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата от *** лв. представляваща обезщетение за причинените от процесното деяние имуществени вреди ведно със законната лихва считано от датата на деликта – ***г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед изхода от делото, на основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди всеки един от двамата подсъдими, да заплатят в полза на Държавния бюджет сумата по *** лв за разноски по делото направени на досъдебното производство. Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят по сметка на РРС и сумата от *** лв, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По веществените доказателства.

С оглед незначителната стойност, на основание чл. 150, ал.1, пр.2 ПАРОАВАС, съдът постанови вещественото доказателство – *** бр. лагер да се унищожи.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                      /Атанас Христов/