Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
07.02.2011г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
десети състав
На двадесет и пети
януари
2011
година
В публично
заседание, в следния състав:
Председател: Розалина Ботева
Секретар: Е.П.
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 2191 по
описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 357 и сл. от КТ.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил по
трудов договор при ответника на длъжност “отчетник”, която длъжност заемал от
2007год., като с решение на ТЕЛК от 10.12.2009год. му била определена намалена
работоспособност 34%. Със заповед № 56 от 26.10.2010г. било прекратено
трудовото правоотношение, на осн. чл.325, т.9 от КТ, поради невъзможност да
изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания. Релевира
доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради преждевременност на
уволнението.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Становището е аргументирано с доводи, че
е налице фактическият състав на уволнителното основание по чл. 325, т. 9 КТ,
предвид обстоятелството, че решенето на ТЕЛК е влязло в сила, а в решението на
ЛКК- е дадено становище ищецът да бъде освободено от тежък физически труд.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното:
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
обоснован с доводи за незаконосъобразност на уволнението, поради неговата
преждевременност, тъй като не е завършен процеса на трудоустрояване, както и с
довод, че здравословното състояние на ищеца не е пречка същият да продължи да
изпълнява възложената му длъжност.
Безспорно е по делото, че ищецът е работил при
ответника по безсрочен трудов договор на длъжност “отчетник”. С решение № 2715
от 10.12.2009г. на ТЕЛК, потвърдено с решение № 375 от 15.04.2010г. на НЕЛК на
ищеца е била призната трайно намалена работоспособност 34%, което решение ищецът
е представил на ответника. В мотивите към решението на ТЕЛК е посочено, че
противопоказани условия на труд за ищеца са: физически натоварвания,
неблагоприятен микроклимат, психическо напрежение, извънреден труд, нощен труд,
токсични вредности, продължително стоене прав, натоварване на долните крайници.
От решението на ТЕЛК се установява, че началната дата на инвалидизация е
28.11.2009г. и същата е със срок 2 години, до 01.12.2011г. Посочено е още, че
ищецът се насочва към ЛКК, за преценка необходимостта от трудоустрояване. С
болничен лист № 100048 за временна неработоспособност от 18.10.2010г., ЛКК е
взела решение че ищецът следва да ползва отпуск по болест за
180 дни, считано от 15.10.2010г., като през този период е предписано
амбулаторно лечение. Посочено е, че ищецът следвада се яви на преглед на
12.04.2011г., респективно на работа- на 13.04.2011г. В графа бележки е
записано, че ищецът следва да бъде освободен от тежък физически труд и
неблагоприятни атмосферни условия. В
периода от цитираното решение на ТЕЛК, т.е. от 10.12.2009г. до 15.10.2010г-
издаване на болничния лист, ищецът е продължил да изпълнява трудовите си
функции като „отчетник”. От приложения по делото протокол от заседание на КТУ
при ответника, проведено на 26.10.2010г. се установи, че комисията е разгледала
предписанията на ТЕЛК и ЛКК по отношение на ищеца и е взела решение да предложи
на работодателя прекратяване на трудовия договор на ищеца, на осн. чл.325,т.9
от КТ. Със заповед № 56 от 26.10.2010г. било прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, на осн. чл.325, т.9 от КТ, поради невъзможност да
изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания. Видно от
приложения по делото списък на работни места и длъжности, подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност при ответното предприятие,
длъжността „отчетник” е била предвидена за заемане от трудоустроен работник. От
приложеното писмо, изх. № 392/16.02.2010г. се установява, че на ищеца било
предложено да изпълнява същата длъжност- „отчетник”, при облекчен режим на
работа, като му е предложена длъжностна характеристика, съобразена със
здравните противопоказания, посочени в решението на ТЕЛК. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, с оглед здравословното му състояние, към
момента на уволнението ищеца не е можел да изпълнява длъжност „отчетник”. От
заключението на вещото лице- икономист се установи,че размера на обезщетението
по чл.225 от КТ за шест месеца е в размер на 1945,98лв., като е посочен и
среднодневния размер на обезщетението по месеци.
При така установеното съдът прави следните изводи:
По
отношение на предявените искове по чл.344,ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ:
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл.325,т.9 от КТ. За да се прекрати трудов договор на това уволнително основание, следва да
са налице две кумулативно дадени предпоставки: на първо място- невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест,
довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и на
второ място- липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника,
или служителя работа в предприятието. От представеното ЕР № 2715 от
10.12.2009г. на ТЕЛК, потвърдено с решение № 375 от 15.04.2010г. на НЕЛК на
ищеца е била призната трайно намалена работоспособност 34%, което решение ищецът
е представил на ответника. В мотивите към решението на ТЕЛК е посочено, че
противопоказани условия на труд за ищеца са: физически натоварвания,
неблагоприятен микроклимат, психическо напрежение, извънреден труд, нощен труд,
токсични вредности, продължително стоене прав, натоварване на долните крайници.
От решението на ТЕЛК се установява, че началната дата на инвалидизация е
28.11.2009г. и същата е със срок 2 години, до 01.12.2011г. в съответствие с
разпоредбата на чл. 73, ал. 3 НМЕР (отм.), действала към момента на издаване на
решението, при установена трайно намалена работоспособност под 50%, ТЕЛК е
насочил работника към ЛКК, за преценка необходимостта от трудоустрояване. С
болничен лист № 100048 за временна неработоспособност от 18.10.2010г., ЛКК е
разрешила на ищеца отпуск при временна неработоспособност за 180 дни, считано
от 15.10.2010г., като през този период е предписано амбулаторно лечение.
Посочено е, че ищецът следва да се яви на преглед на 12.04.2011г., респективно
на работа- на 13.04.2011г. В графа бележки е записано, че ищецът следва да бъде
освободен от тежък физически труд и неблагоприятни атмосферни условия. Това ЕР
на ТЕЛК е било представено на работодателя, но въпреки това от датата на
издаване на решението- 10.12.2009г. до 15.10.2010г. ищецът е продължил да изпълнява
именно функциите на отчетник”, която длъжност е заемал и към момента на
уволнението му. На таза база, съдът счита, че към момента на издаване заповедта
не е бил налице фактическият състав на уволнителното основание,предвидено в чл.
325, т. 9 КТ, доколкото не е налице първата предпоставка от него- невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
инвалидност и здравни противопоказания, въз основа заключение на ЛКК. Съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 3 НМЕР (отм.), действала към момента на издаване на
решението на ТЕЛК, когато установи ТНР под 50%, ТЕЛК насочва лицето към ЛКК за
преценка необходимостта от трудоустрояване. От приложения към делото болничен
лист, издаден от ЛКК, се установява, че комисията е взела решение да разреши на
ищеца отпуск за временна неработоспособност. В същия липсват предписания за
трудоустрояване, нито произнасяне за работоспособността на ищеца за работното
му място. Действително, съгласно чл. 25 от НМЕ, ЛКК трудоустроява с болничен
лист. За да се приеме, че е налице завършен фактически състав на
трудоустрояване, следва в издадения болничен лист да се съдържат именно
предписания за такова, както и преценка за работоспособността на ищеца за
работното му място. Трудоустроен е работник или служител, който поради болест
или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без
опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата
работа при облекчени условия –аргумент чл. 314 КТ. Процедурата по
трудоустрояване е регламентирана в нормата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за
трудоустрояване, съгласно която при издаване на предписание за временно
трудоустрояване задължително участвуват предварително уведомените писмено от
здравните органи представител на работодателя, които също подписват
предписанията за трудоустрояване от лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се
явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в
което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните
места и длъжности за трудоустрояване. Следователно, единствено и само
съответният здравен орган, в случая ЛКК, е оправомощен от закона да определя
степента на трудоспособност на работника, дали заболяването му позволява да
изпълнява в намален обем задълженията си по трудовия договор или трябва да бъде
преместен на друга, подходяща работа, характера на работата, условията на труд
и срока на преместването. Конкретиката на случая сочи, че визираната процедура
не е изпълнена. При липса на посочените реквизити в болничния лист, издаден от
ЛКК, съдът счита, че същото няма задължителен характер, досежно обстоятелството
дали ищецът може да изпълнява възложената му работа, респективно дали трябва да
бъде преместен на друга, подходяща такава. Разрешаването на отпуск при временна
неработоспособност, при посочен режим на лечение, само по себе си е несъвместимо с трудоустрояване на работника. Такава преценка ЛКК би могла да направи след
изтичане на отпуска при временна неработоспособност на ищеца и явяването му на
преглед. Следва да се добави, че в случай, че
представеното решение не е достатъчно ясно, с оглед определянето на
способността на лицето да изпълнява определен вид трудова дейност, при липса на
предписания или при спор между работника и служителя относно възможността да
изпълнява възложената му работа, респективно предложената му- чл. 3, ал. 1 НТ,
съответният работодател следва да отправи запитване до здравният орган, който
го е издал. Съответната лекарска комисияе единственият компетентен орган, който
може да даде мнение относно противопоказните условия при полагането на труд за
конкретното лице и какъв вид работа е подходяща за здравословното му състояние.
Недопустимо е тази преценка да се извършва от служба по трудова медицина, както
е направено в конкретния случай. При така установеното, съдът счита, че не е
налице първата предпоставка на чл.329 от КТ, а именно към момента на
прекратяване на трудовия договор, ищецът да е бил в невъзможност поради болест,
довела до трайна неработоспособност да изпълнява възложената му работа.
Ето защо, съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл.325,т. 9 от КТ и тяхната липса води до незаконосъобразност
на заповедта за уволнение. При така установеното, съдът счита, че предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ са основателни и следва да бъдат
уважени.
По отношение иска за изплащане на
обезщетение по чл.225 от КТ:
Предявеният
иск е обоснован с довод, че в следствие от незаконното уволнение ищецът е
останал без работа и търпи вреди, тъй като не се намира в трудово правоотношение
с друг работодател.
При
установено незаконно уволнение, за работодателят възниква задължението да
заплати на работника или служителя обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от шест месеца, съгласно
чл. 225 от КТ. За да възникне задължение за работодателя да изплати обезщетение
по този текст, освен незаконно уволнение, следва да е налице и друга
предпоставка- след незаконното уволнение работникът или служителят да е останал
без работа, както и оставането му без работа да е в причинно-следствена връзка
именно с незаконното уволнение. От направената служебна констатация в трудовата
книжка на ищеца се установи, че след прекратяване на трудовия му договор с ответника
е останал без работа и не е встъпвал в друго трудово правоотношение след
уволнението, което обуславя извод, че са налице всички основанията за
присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ. Съобразявайки обстоятелството,
че от датата на уволнението до приключване на устните състезания по делото са
изминали три месеца, съдът счита, че обезщетението следва да се присъди
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за три месеца, а
именно- 972,99лв. В останалата му част- над сумата от 972,99лв. до сумата от
1945,98лв., предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 366,65лв., съразмерно
уважената част от исковете (146,66лв.+146,66лв.+ 73,33лв.).
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 200лв, представляващи направени пред
настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС- Търговище сумата от 98,91лв.- държавна такса
върху уважената част от предявените искове и сумата от 130лв.- възнаграждения
за вещи лица.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 56 от
26.10.2010г. на управителя на “Региоком ГМБХ” клон България, гр. Варна, с която на
осн. чл.325, т.9 от КТ, считано от 01.11.2010г., е прекратен трудовия
договор на С.Г.С. ***, с ЕГН **********, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Г.С. ***, с ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност “отчетник”.
ОСЪЖДА Региоком ГМБХ” клон България, гр. Варна, район Одесос, ул.
„Охрид” № 20, с ЕИК ********* да заплати на предявеният С.Г.С. ***, с ЕГН **********
сумата от 972,99лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа в следствие на незаконното му уволнението, на основание чл.225, ал. 1 КТ, като
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Г.С. ***, с ЕГН ********** против Региоком
ГМБХ” клон България, гр. Варна, район Одесос, ул. „Охрид” № 20, с ЕИК
*********, в частта над сумата от 972,99лв. до сумата от 1945,98лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.С. ***, с ЕГН ********** да заплати на Региоком ГМБХ” клон България,
гр. Варна, район Одесос, ул. „Охрид” № 20, с ЕИК ********* сумата от 200лв., представляващи
направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Региоком ГМБХ” клон България, гр. Варна, район
Одесос, ул. „Охрид” № 20, с ЕИК ********* да заплати на С.Г.С. ***, с ЕГН **********
сумата от 366,65лв., представляващи
направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Региоком ГМБХ” клон България, гр. Варна, район Одесос, ул.
„Охрид” № 20, с ЕИК ********* да заплати по сметка на РС- Търговище сумата от 98,91
лв., представляваща държавна такса върху уважените искове.
ОСЪЖДА “Региоком ГМБХ” клон България, гр. Варна, район Одесос, ул.
„Охрид” № 20, с ЕИК ********* да заплати по сметка на РС- Търговище сумата от 130,
представляваща направени по делото разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на
обявяването му- 08.02.2011г., пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: