Мотиви към присъда № 887/ 12.12.2016 година
по НОХД 02134/2016 година по описа на
Пернишки районен съд за 2016 година .
С обвинителен акт
Районна прокуратура-гр.Перник е повдигнала обвинение срещу Д.Й. за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, за това, че:
За периода от месец март 2013 год. до месец септември 2016 год., включително в гр. Перник,
след като е бил осъден да издържа свой низходящ-сина си Н.Д.Й. съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 43 /четиридесет и три / месечни
вноски .
Представителят на прокуратурата
поддържа така повдигнатото обвинение и
предлага, след като подсъдимия бъде признат за виновен
за деянието ,за което срещу него е внесен обвинителен акт в съда да му бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от девет месеца,което да
изтърпи ефективно при първоначален “строг режим” в затвор с оглед съдебното му
минало.
Конституираната в качеството на
частен обвинител по делото Б.Й.Д. в
качеството на майка и законен представител на малолетния Н.Д.Й. поддържа
становището на прокурора относно вида и
размера на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия.
Назначения за
служебен защитник на подсъдимия предвид разпоредбата на чл.94 ал.1 т.6 от НПК
адв.П.П. предлага на съда,след като подсъдимият бъде признат за виновен по
обвинението да което Районна
прокуратура-гр.Перник е внесла обвинителен акт в съда за му бъде наложено
наказание “лишаване от свобода”за срок от три месеца ,което да изтърпи
ефективно .
Подсъдимия Д.Й. в съдебно заседание не взема становище по
обвинението.
В последната си дума заявява,че ще изпълни
задължението си за издръжка към малолетното си дете ,след като бъде освободен
от затвора,където е задържан за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода”.
Пернишкия Районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за
установено следното :
Подсъдимия Д.Й. е
роден на *** година в Република
Сърбия.Същия е сърбин,със сръбско гражданство.Постоянния му адрес е в гр.Перник ул.”***” бл.2 ет.4 вх.”Б” ап.22.Има
средно образование.Към момента е задържан в затвора гр.София за изтърпяване на
наказание “лишаване от свобода”.Разведен е.Осъждан е за извършено от него
престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.С присъда №167/21.02.2014
година ,влязла в законна сила на 11.03.2014 година по НОХД №595/2013 година по описа на Районен
съд-гр.Перник му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6
месеца,чието изпълнение е отложено за срок от три години,считано от влизане на
присъдата в законна сила.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Подсъдимия Д.Й. и
св.Б.Й.Д. сключили граждански брак на 12.08.2010 година,за което бил
издаден акт за сключен граждански брак №0023/12.08.2010 година.От брака си
двамата имат едно дете-Н.Д.Й.,роден на *** година.С Решение №223/20.03.2013
година по гр.дело №4088/2012 година по описа на Районен съд-гр.Перник бракът
между Й. и Д. бил прекратен.След прекратяване на брака Й. и Д. продължили
съвместното си съжителство. Съгласно
решението на съда Й. следвало да заплаща на малолетното си дете
,чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер 80 лв.За периода
от месец март 2013 година до месец септември 2016 година включително подсъдимият
не изпълнявал задължението си за издръжка към него.
По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена посредством
показанията на разпитаната в качеството на свидетел Б.Й.Д..Същата заявява,че в
действителност за посочения в обстоятелствената част на обвинителния акт период
подсъдимият не е изпълнявал задължението си за издръжка.По показанията й
причина за това е факта,че по същото
време употребявал наркотици.Свидетелката
заявява,че бащата на детето й епизодично е предоставял парични средства на
детето и е закупувал хранителни продукти,но сумите,присъдени по решението не.Съдът
взе предвид и писмените
доказателства,приложени по досъдебно производство №271/2016 година по описа на 01 РУ-МВР-гр.Перник,а именно справка за съдимост
на подсъдимия–л.33 от досъдебното производство,както и Решение на Районен съд - гр. Перник №223/
20.03.2013 година по гр.дело №4088/2012 година -л. 9-10 досъдебното
производство,които прие и приложи като доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението.
С оглед на установеното съдът приема,че с бездействието
си описано по-горе подсъдимия Д.Й. е осъществил
от обективна и от субективна страна фактическия състав на престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от месец март 2013 год. до месец септември 2016 год., включително в гр.
Перник, след като е бил осъден да издържа свой низходящ- сина си Н.Д.Й. съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 43 /четиридесет и
три / месечни вноски .
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие- Й. не е
изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски , а именно 43 /четиридесет и три / месечни вноски.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината –Й. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Като причини за извършване на деянието съдът
приема ниското правно съзнание на
подсъдимия.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства –наличието на минало осъждане.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие изразената
готовност,след като бъде освободен от затвора подсъдимия да изпълни изцяло
задължението си за издръжка към малолетното си дете.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът като призна подсъдимия за виновен за извършено от него престъпление по чл.183
ал.1 от НК и извършвайки цялостна преценка на материалите по делото и
на събраните писмени и гласни
доказателства прецени поотделно и в
съкупност,че най-подходящо по вид и размер наказание,което подсъдимия следва да
понесе за извършеното престъпление е
наказанието “Пробация”. Съобразявайки обществената опасност на извършеното
престъпление ,причините и условията, способствали за осъществяването му и личността
на дееца съдът определи на подсъдимия двете задължителни пробационни мерки,а
именно:”Задължителна регистрация по настоящ адрес”,изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност на двете пробационни мерки от по 12 месеца.
Съдът намира,че именно такова по
вид и размер наказание съответства в пълен обем на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия и чрез
налагането му биха били постигнати в пълен обем целите на наказанието,залегнали
в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
21.12..2016
година
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС