Р Е Ш Е Н И Е
№ 1864
Град Пловдив, 07.10.2019 г.
Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Ваня Христева,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2370 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 119 от 09.07.2019
г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с
който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД разрешително № 301198 от 28.12.2005 г. за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017
г. в размер на 29 860,50 лева и лихва за забава в размер на 9 130,68
лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на
закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на
процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са
довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, налице е
разминаване във времевия обхват на задълженията в мотивната
и диспозитивната част, неправилно са изчислени
главницата и лихвите, неправилно са посочени правните основания за издаване на
акта. Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен.
Съображения по същество са изложени в депозираните на 27.09.2019 г. писмени
бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Съображения по съществото
на спора са изложени в писмени бележки, представени на 26.09.2019 г.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149,
ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 301198 от 28.12.2005 г. на директора на БДИБР
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е предоставено правото на
водовземане от подземен воден обект – кватернер-неогески
водоносен хоризонт, чрез 4 тръбни кладенеца в землището на село Кадиево, община
Родопи, с цел на водовземането – за питейно-битово водоснабдяване на село Кадиево
и село Брестовица, община Родопи, със срок на действие на разрешителното – 28.12.2005
г. – 28.12.2030 г.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително са подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ от
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД (л.68-76). С констативен № ПВ1-192
от 04.08.2017 г. (л.61-63) е обективирана проверка по документи за изчисляване
на дължимите такси по разрешително № 301198 от 28.12.2005 г., с който е
констатирано, че за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б
ЗВ за добитите количества подземна вода, както следва: за 2011 г. – 63 053 куб.
м в ПС Кадиево и 422 189 куб.м в ПС Брестовица и дължима годишна такса в
размер на 9 704,84 лева; за 2012 г. – 65 459 куб.м в ПС Кадиево и
406 702 куб.м в ПС Брестовица и дължима годишна такса в размер на 9 443,22
лева; за 2013 г. – 51 720 куб.м в ПС Кадиево и 395 407 куб.м в ПС
Брестовица и дължима годишна такса в размер на 8 942,54 лева; за 2014 г. –
44 514 куб.м в ПС Кадиево и 359 907 куб.м в ПС Брестовица и дължима годишна
такса в размер на 8 088,42 лева; за 2015 г. – 59 161 куб.м в ПС
Кадиево и 363 359 куб.м в ПС Брестовица и дължима годишна такса в размер
на 8 450,40 лева; за 2016 г. – 68 593 куб.м в ПС Кадиево и 471 553
куб.м в ПС Брестовица и дължима годишна такса в размер на 10 802,92 лева. Дължимата
такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е изчислена
съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3
от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.),
определяща единичен размер на таксата водовземане от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева. Изчислена е общо дължима
сума за такса по разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 55 432,34
лева, която не е платена по сметка на БДИБР.
С констативен протокол № ПВ1-086 от 16.05.2018 г. (л.59-60)
е обективирана проверка документи за изчисляване на дължимите такси по
разрешително № 301198 от 28.12.2005 г. и констатирано, че за 2017 г. иззетото
водно количество е 75 243 куб.м в ПС Кадиево и 50 695 куб.м в ПС
Брестовица, а таксата съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2017
г.) е в размер на 2 518,76 лева.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-339 от 07.06.2019
г. (л.50-52) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно
в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“
ЗВ като титуляр по разрешително № 301198 от 28.12.2005 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 29 860,50 лева
ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и
уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито
производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на производство за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-339(1) от 21.06.2019
г. (л.48-49) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че
на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за
установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за
водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 119 от 09.07.2019 г. – предмет на
настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер задължението
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води
по разрешително № 301198 от 28.12.2005 г. за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г. в размер на 29 860,50 лева и лихва за периода на забава
в размер на 9 130,68 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ, дружеството
не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
Приложените към жалбата платежни нареждания за платени
такси за водоползване се отнасят за предходни години и установяват плащане на
такси за 2013 г. и предходни години. Т.е., представените от дружеството
платежни нареждания не установяват погасяване на задължения за дължими такси по
издадени на дружеството разрешителни за водовземане, в това число и по
процесното разрешително, за периода 2014 г. – 2017 г., макар доказателствената
тежест в тази насока да е изцяло за дружеството-жалбоподател и изрично да му е
било указано, че плащането следва да бъде доказано с писмени доказателства. В
този смисъл съдът намира, че исканата съдебно-счетоводна експертиза не може да
установи плащане на установените с оспорения акт задължения, доколкото липсват
изходни данни (платежни нареждания, други банкови или счетоводни документи,
които да са индиция за извършено плащане), въз основа на които вещото лице да
работи.
От друга страна, ответникът представи в съдебното
производство извадка от аналитична ведомост (л.113), от която е видно, че по
партидата на дружеството-жалбоподател за процесното разрешително за водовземане
има неплатени такси по ЗВ за 2014 г. – 2017 г. в размерите, установени с оспорения
АУПДВ. Т.е., според счетоводните записи в счетоводството на БДИБР тези
задължения на дружеството са неплатени и този факт остава необорен от
дружеството-жалбоподател.
При така установените факти, съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично
отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения
акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови
писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за
преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът
намира, че дори и в производството по издаване на оспорения акт да не са
спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да
се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не
е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били
изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е
нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1.
извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други
счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към
лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол
за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация
оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за
иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2011 г. – 2017 г.,
поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за
изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на
дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за
неговото издаване административнопроизводствени правила.
Не се споделя също възражението за нарушение на
формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени както
времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за
водовземане, така и размера на задълженията, като са посочени фактическите и
правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника, според настоящия съдебен
състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което
да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено
разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните
задължения, самото разрешително № 301198 от 28.12.2005 г. също е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото
разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички
елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото
на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота
или нарушение на изискването за форма.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът
не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за
ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложенията към констативните
протоколи № ПВ1-192 от 04.08.2017 г. и № ПВ1-086 от 16.05.2018 г. и въз основа
единствено на тези декларирани от самото дружество количества, са изчислени
задълженията по години. В този смисъл е без правно значение съществуват ли на
място при кладенците водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните
количества съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на
самото дружеството, които административният орган, макар да е контролирал и да
е издал предписания за поставяне на работещи водомери (констативни протоколи –
л.64-67), не е взел предвид при определяне на публичните задължения, а се е
съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни.
Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите
– титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен установените от служителите на БДИБР в констативните
протоколи № ПВ1-192 от 04.08.2017 г. и № ПВ1-086 от 16.05.2018 г., въз основа
на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в
оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ, които за процесния
период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на
дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012
г. до 01.01.2017 г., и Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от отменената
тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата тарифа) единичният размер на таксата за
водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на декларирания
от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния единичен размер на
таксата, която за целия период от 2014 г. до 2017 г. е 0,02 лв./куб.м
независимо от приемането на нова тарифа.
На следващо място следва да бъде посочено, че и по
отменената, и по действащата тарифа единичният размер на таксата за водовземане
от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква –
0,02 лв./куб.м, поради което дори да е посочено неправилно правното основание,
то самият размер на таксата е правилно определен. Случаят обаче не е такъв,
защото правното основание е правилно посочено.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз
основа на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по
чл.194б, ал.1 ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване по
години, като размерът им е идентичен с установения от административния орган. В
този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за
неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
Неоснователни са възраженията във връзка с начислените
лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл.15,
ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа от
2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март
на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението
обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се
дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г.,
а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят
на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок
и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт.
На следващо място, що се отнася до размера на
законната лихва, съдът намира, че същият е правилно определен съобразно чл.1 от
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10 процентни пункта.
Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна
промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за
директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да уведомява
писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за
заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради
което неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата,
направено в жалбата в тази насока.
Не се споделя възражението, че неправилното посочване
на населените места, за които се отнася разрешителното за водовземане,
съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води
до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в случая се касае до техническа
правописна грешка, която не е повлияла върху волеизявлението на органа,
доколкото целта на водовземането се определя с разрешителното, в констативните
протоколи №№ ПВ1-192 от 04.08.2017 г. и № ПВ1-086 от 16.05.2018 г. за извършения
контрол за изпълнение на задължението за плащане на таксата както населени
места, така и размерът на ползвания годишен воден обем за всяко от тях са
посочени правилно, конкретно и ясно. Т.е., не е налице неяснота или непълнота,
която да влияе върху формираното волеизявление, а се касае действително
единствено до техническа правописна грешка, която може да бъде отстранена от
административния орган.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран
писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
норми, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова
и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., против акт за установяване на
публично държавно вземане № № 119 от 09.07.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”, с който е установено публично държавно
вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
разрешително № 301198 от 28.12.2005 г. за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на
29 860,50 лева и лихва за забава в размер на 9 130,68 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия:/п/